РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 05.11.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело №
517 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 248/ 05.07.2019 година на Троянския
районен съд по гражданско дело № 98/ 2019 година, с което бракът между Д.Б.Я.,
ЕГН ********** и Р.М.Я., ЕГН **********, сключен с Акт № 0067 от 03.09.2016г.
на Община гр.Троян, е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, на
основание чл.49,ал.1 от СК, без да се произнася по
въпроса за вината за разстройството на брака. Постановено е на основание
чл.53 от СК, след прекратяване на брака и, съдът постановява съпругата да
продължи да носи брачното си фамилно име „Я.“. На основание чл.59, ал.4,във
в-ка с ал.2 от СК, е постановено малолетното дете Б.Р.Я., роден на ***г., ЕГН ********** да
живее при своята майка Д.Б.Я., ЕГН **********. Упражняването на родителските
права върху малолетното дете Б.Р.Я., роден на ***г., ЕГН **********, е
предоставено на майката Д.Б.Я., ЕГН **********.
Определен е режим на лични контакти между малолетното дете Б.Р.Я. и бащата Р.М.Я.,
ЕГН **********. На основание чл.143, във в-ка с чл.142,ал.1 и чл.59, ал.2 от СК,
Р.М.Я., ЕГН **********, е осъден, да
заплаща на Д.Б.Я., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетния Б.Р.Я., роден на ***г., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лева, начиная от влизане на решението в
сила, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като за разликата
до пълния претендиран размер от 500.00 – петстотин лева, като неоснователен и
недоказан е отхвърлен. На основание чл.56,ал.3 от СК ползването на семейното
жилище, находящо се в град Троян,
ул.“Захари Стоянов" № 14. вх.Б. ет. 4. ап. 8, в което страните са живеели
под наем за в бъдеще е предоставено за ползване на от Д.Б.Я., ЕГН **********.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
4153/ 22.07.2019 година от Р.М.Я.,
ЕГН: **********,***, л.к. №*********, изд.на 18.11.2011г. от МВР-Ловеч, чрез
адв. П.П., със съдебен адрес ***, срещу Решение № 248/05.07.2019, постановено
по гр.д. № 98 по описа на РС-Троян за 2019г. Посочва, че обжалва решението,
само по отношение на размера на присъдената издръжка, като счита, че в тази
част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушение па материалния закон, явно пренебрегване на представените и приети
писмени доказателства, и при грубо незачитане на трайната съдебна практика по
този въпрос. В този смисъл моли да бъде отменено, в тази част и постановено
друго, с което да бъде определена месечна издръжка на малолетното дете Б.Р.Я.,
ЕГН **********, заплащана чрез неговата майка и законна представителка, в
минимален размер съобразно разпоредбите на чл.142 и чл.143 от СК.
В своето решение, РС-Троян е разгледал
въпроса с издръжката на малолетното дете твърде повърхностно, като неправилно е
приел, че средномесечния доход на ответника възлиза на 3162,31 лв., като
приема, че ежемесечно, а понякога и два до три пъти, по сметка на ищеца, са
превеждани суми от по 750,00 лв. от неговия работодател. Посочва, че се касае
за служебен аванс и командировка, както се установява от посоченото основание
за превода и не е част от трудовото възнаграждение, като се позовава на
Наредбата за договаряне на работната заплата, Наредбата за допълнителните и
други трудови възнаграждения, чл. 107м от Кодекса на труда и Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина.
В подкрепа на становището сочи съдебна
практика и Тълкувателно решение № 34 от 5.XII.1973 г., ОСГК*(1), докладчик Х.Георгиев,
постановено по въпроса: кои елементи от трудовото възнаграждение се вземат
предвид при изчисление на доходите на дължащия издръжка и дали се приспадат
удръжките, които се правят по него, съгласно чл. 82 от Кодекса на труда.
Върховните съдии дават тълкувание, което е явно непроменено и до днес, че
Пленумът на Върховния съд е имал предвид брутния размер на трудовото
възнаграждение, което се образува от елементи, предвидени в съответни
нормативни актове, а съобразно изложеното по-горе командировъчните нямат
характер на доход не са елемент от брутното трудово възнаграждение.
В горният смисъл моли да бъде постановено въззивното
решение, като бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски, за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Д.Б.Я., с адрес: ***, ЕГН ********** - майка и законен представител на
малолетния си син Б.Р.Я., ЕГН: **********, съдебен адрес;***, адвокат А.Д.Ч. ***.
Счита, че подадената въззивна жалба е напълно
неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, като
изводите, формирани от първоинстанционния съд кореспондират напълно с доказателствата,
събрани по делото. Изтъква, че размерът на присъдената издръжка е справедливо и
правилно определен, като същата е съобразена с нуждите и интересите на
малолетното дете, с доходите на ответника, както и със събраните доказателства
и с останалите обстоятелства, установени по делото.
Посочва, че от събраните по делото доказателства се
установи, че ежемесечно ответникът получава както брутно трудово
възнаграждение, така и командировъчни, като средномесечният му доход възлиза на
сумата от 3162.31 лв. Счита за неоснователни възраженията на ответника, че
получаваните от него командировъчни не следва да се взимат предвид при
определяне на възможностите му за заплащането на издръжка. От ангажираните по
делото доказателства се установява, че ответникът получава командировъчни всеки
месец, а не се касае за инцидентна командировка, като за периода от 01.01.2018
год. до 28.02.2019 год. само като командировъчни на ответника са изплатени
средства в общ размер на около 40 000 лв.
Поради това счита, че доходите, които ответникът получава
към настоящия момент, му позволяват да заплаща определената от съда издръжка,
като същевременно той ще може без затруднения да посреща и личните си нужди.
В същото време, съдът е взел предвид и собствените й
доходи и разликата между тях и доходите на ответника, които са осем пъти
по-големи. Изтъква, че не е в състояние да посреща разходите по отглеждането на
сина им единствено с изплащаното ми от НОИ обезщетение по чл. 53 от КСО в
размер на 380 лв. месечно и с изплащаните ми помощи по ЗСПД от страна на
Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Троян, които възлизат на 45 лв.
месечно.
С тези доходи е принудена да плащам наем за наетото
жилище, съответните битови сметки, както и да посреща своите разходи, разходите
на непълнолетната й дъщеря и тези на сина им, което не е възможно.
Моли да първоинстанционното решение
в атакуванат част да бъде потвърдено, като им бъдат присъдени разноските за
настоящата инстанция.
Счита, че е неоснователна претенцията на жалбоподателя да
му бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски, сторени от него пред двете
съдебни инстанции предвид на факта, че пред първоинстанционния съд липсва
искане от негова страна за присъждането на разноски.
В съдебно заседание за въззивника се явява процесуален
представител адв.П.П., поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като бъде
отменено първоинстанционното решение в частта относно присъдената издръжка.
Изтъква, че неправилно РС-Троян е преценил, че изплатените авансови средства и
тези за командировка, представляват част от месечния доход за трудова дейност.
Позовава се на съдебна практика съгласно, която командировачните не са елемент
на трудовото възнаграждение и моли да бъде постановено решение, с което
присъдената издръжка да бъде съобразена с доходите на доверителя му. Претендира
и направените разноски.
Въззиваемата се представлява от адв. А.Ч., който от
името на доверителката си моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде
постановено решение, с което да бъде оставено решението на Троянския районен
съд в сила.
От доказателствата по делото, приложени към гр. д. № 98/
2019 година по описа на РС – Троян, както и от становището на страните по
делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът
приема за установено следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с влязло в сила решение № 248/ 05.07.2019 година на Троянския районен
съд по гражданско дело № 98/ 2019 година, като упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете са предоставени на майката, а на бащата е определен
режим на лични отношения.
Предмет на настоящото въззивно производство е
присъдената издръжка в размер на 350 лева.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че детето е малолетно на малко повече от две години и безспорно родителите
дължат издръжка – чл. 143, ал.2 от СК. За да се прецени размерът на дължимата
издръжка следва да бъдат съобразени нуждите на детето и възможностите на
родителите да дават издръжка. От приложения договор е видно, че майката и детето
живеят под наем и заплащат 200 лева месечен наем, като доходите на майката са
около 380 лева месечно. Следва да бъде съобразено, че тя полага и
непосредствените грижи по отглеждане и възпитанието на детето.
Бащата работи и има средно месечен доход около
3 390 лева, от които около 3 000 лева са командировъчни. От предишен
брак има още две деца, от които едното е пълнолетно, а другото непълнолетно.
Видно от приложеното решение е осъден да заплаща месечна издръжка по 125 лева
за всяко едно от тях, като към настоящия момент задължението му към
пълнолетното дете е отпаднало по силата на закона. Заявява, че може да плаща
150 лева, тъй като заплатата му е в размер на 510 лева месечно. Възражението му
е, че командировачните му не следва да се вземат предвид при определяне на
възможностите му да плаща издръжка, тъй като те не са елемент от брутното
трудово възнаграждение. Действително съгласно КТ и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, командировъчните не са елемент от работната заплата, но целта
на същите е да обезпечат неговите нужди за издръжка в чужбина. Това от друга
страна му позволява да отдели повече средства от заплатата си за издръжка на
детето. Видно от представеното удостоверение същите имат траен характер –
получавани са всеки месец в посочения четиринадесет месечен период, поради
което следва да бъдат съобразени. При изменение на обстоятелствата съгласно
разпоредбата на чл. 150 от СК, присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена
Правните изводи на
районния съд относно дължимата издръжка са правилни и при действието на чл. 272
от ГПК въззивният съд възприема изцяло мотивите му в тази част и препраща към
тях в тази част.
В този смисъл решение № 248/ 05.07.2019 година на Троянския
районен съд по гражданско дело № 98/ 2019 година по описа на същия съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата съдебно-деловодни разноски в размер на 300
лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно и законосъобразно решение
№ 248/ 05.07.2019 година на Троянския районен съд по гражданско дело № 98/ 2019
година по описа на същия съд, в обжалваната част относно иска по чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Р.М.Я., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, адв. П.П., да заплати на Д.Б.Я., с адрес: ***, ЕГН **********
- майка и законен представител на малолетния си син Б.Р.Я., ЕГН: **********, съдебен адрес;***, адвокат А.Д.Ч. ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 300
(триста) лева.
В останалата част, като
необжалвано решение № 248/ 05.07.2019
година на Троянския районен съд по гражданско дело № 98/ 2019 година по описа
на същия съд, е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.