Решение по дело №6072/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4979
Дата: 28 септември 2023 г.
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20231100506072
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4979
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100506072 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6072/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗД „Б.И.“ АД
ЕИК ******* от гр.София срещу решение №2844 от 29.02.2023 г по гр.д.№48032/22 г на
СРС , 128 състав , в частта , с която въззивникът е осъден на основание чл.432 ал.1 КЗ да
заплати на М. С. Х. ЕГН ********** от гр.София разликата над 5000 лева до 10 000 лева -
обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 20.05.2019 г на път II-81 в
землището на гр.Берковица по вина на водача на л.а.Тойота Ярис с рег.№******* ; ведно със
законната лихва от 20.05.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1000
лева разноски пред СРС ; както и да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1
ЗАдв на адвокат Г. З. Д. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1300 лева адвокатско
възнаграждение пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй
като обезщетение за неимуществени вреди над 5000 лева за претърпените болки и страдания
е завишено и противоречи на чл.52 ЗЗД . Обезщетението не съответства на обема ,
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания . Трябва да се вземе
предвид възрастта на ищеца, социалната му ангажираност и заетост , социално-
икономическата обстановка в РБ и доходите на населението .
Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба. В о.с.з оспорва същата .
1
Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на
24.02.2023 г , поради което въззивната жалба от 09.03.2023 г /по пощата/ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди / претърпени болки и страдания/ от деликта. Не се спори по
останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по
“Гражданска отговорност на автомобилистите” .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Според наличната по делото медицинска документация и изслушаната пред СРС съдебно-
медицинска експертиза ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на
главата , мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош , контузия на поясната област
и контузия на главата . Според вещото лице доц.д-р М.Г. общото възстановяване на ищеца
е било за 20-25 дни като няма данни за трайни последици за здравето .
Следва да се отбележи , че ищецът е бил 5 дни в болница поради процесното ПТП . Според
епикриза на МБАЛ „Д-р С. И.“ –гр.Монтана на ищеца за извършени множество изследвания
и са изписани медикаменти . В епикризата е отбелязано , че ищецът се оплаква и от болки в
кръста . На ищеца е издаден болничен лист за около един месец т.е. мозъчното
сътресение не е било леко , макар и без открита вътречерепна травма . Също и според
показанията на св.Г.Г. и св.П.Ц. ищецът бил с болки в кръста и доста стресиран от
инцидента . Отделно , при процесното ПТП има починало лице /водачът на другия
автомобил / и друг пострадал /св.Цацков/ , което само по себе си са стресиращи факти за
ищеца , който за щастие е останал жив .
При наличието на няколко контузии и травми , една от които е мозъчно сътресение , не
може да се приеме , че обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева е прекомерно .
Същото съответства на обема , интензитета и продължителността на претърпените болки и
страдания , социално-икономическата обстановка в РБ и доходите на населението към 2019
г , както и на актуалната съдебна практика . Въззивникът не е доказал как факти като
възрастта на ищеца , социалната му ангажираност и заетост в случая влияят или може да
повлияят на вида и интензитета на претърпените болки и страдания . Визираното от
въззивника обезщетение до 5000 лева се определя за по-леки травми от ПТП , при които
2
липсва мозъчно сътресение , възстановителния период е по-кратък и няма други вредни
последици .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника е адвокатското възнаграждение на адвоката
на въззиваемата страна , който адвокат е осъществил безплатна защита .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2844 от 29.02.2023 г по гр.д.№48032/22 г на СРС , 128 състав ,
в частта , с която ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София е осъдено на основание чл.432
ал.1 КЗ да заплати на М. С. Х. ЕГН ********** от гр.София
-разликата над 5000 лева до 10 000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска
отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/
от ПТП на 20.05.2019 г на път II-81 в землището на гр.Берковица по вина на водача на
л.а.Тойота Ярис с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 20.05.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1000 лева разноски пред СРС ;
-както и да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 ЗАдв на адвокат Г. З. Д.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 1300 лева адвокатско възнаграждение пред СРС .
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на адвокат Г. З. Д. ЕГН
********** от гр.София на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 ЗАдв сумата от 800
лева адвокатско възнаграждение пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3