№ 33
гр. Велико Търново , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Таня Недкова Иванова (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214000600057 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С присъда №260013/17.12.2020 г. ЛОС по НОХД№412/2020г. е
постановил: ПРИЗНАВА Д. Д. С., за виновна в това, че на 26.09.2019 г. около
07.10 часа на път 1-4 /пътя Варна-София/ при км 32+600 в землището на с.
Микре, Ловешка област, движейки се в посока гр. София при управление на
л.а „BMW 535i X Drive", нарушила правилата за движение чл.42, ал.2 т.2 и т.З
и чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДв.П - при изпреварване на т.а. с влекач „Скания"
и полуремарке, навлизайки в лентата за насрещно движение не е изпълнила
задълженията си като водач да не създава опасност за превозните средства,
движещи се по нея, не се е убедила, че като се движи с безопасна скорост
може да извърши изпреварването за кратко време и при възникнала опасност
за движението - невъзможност да изпревари своевременно товарния
автомобил с влекач и полуремарке поради насреща движещо се МПС - л.а.
"Мазда 323Ф", не намалила скоростта, за да пропусне товарния автомобил, а
управлявания от нея автомобил да се върне в своята лента за движение,
причинила ПТП, удряйки се челно в л.а. "Мазда 323Ф", и по непредпазливост
причинила смъртта на Ш. О. /49 годишен/ и О. Ц. И. и телесни повреди -
1
тежка на Ш. М. Х. изразяващи се в травма на гръдния кош с
двустранен хемоторакс, предизвикваща разстройство на здравето, временно
опасно за живота, счупване на носните кости и на лява максиларна кост,
затрудняващо отхапването, говора и дъвченето за около два месеца и
оперативно отстраняване на слезката поради травматично разкъсване и
средна на С. Д. С., изразяваща се в травматично счупване на гръдната кост,
което е причинило затруднение движенията на снагата за около два-три
месеца, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал. 3 б."б" предл.1 и
във вр. с чл.342, ал.1 предл. 3 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл.
58а, ал. 1 от НК й определя наказание от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца
лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК намаля така
определеното наказание с 1/3 или Д. Д. С., следва да изтърпи наказание
от 3 (три) години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от
НК отлага изтърпяването на наказанието от 3 (три) години лишаване от
свобода определено на подсъдимата Д. Д. С. за срок от 5 (пет) години от
влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343 г от НК налага на Д. Д. С.,
наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок
от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца от влизане на присъдата в сила и
отнемане на свидетелството за правоуправление. ОСЪЖДА Д. Д. С., да
заплати по сметката на ОД МВР-Ловеч сумата от 1 715.44 лева /хиляда
седемстотин и петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски за
експертизи. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства: Лек
автомобил „BMW 535i X Drive" и лек автомобил "Мазда 323Ф".
Недоволни от присъдата са останали частните обвинители А. О. О., И. Й.,
представляван oт своята майка и законен представител А. О. О., Н. Ц. К., Д.
Ц. И., които я обжалват чрез адвокат Р.С. Р., с оплаквания за несправедливост
на наказанието и се иска на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК да се
постанови решение, с което се увеличите размера на наказанието и се отмени
отлагането на изпълнението на наложеното наказание, като съразмерно с това
се определи справедливо и адекватно наказание на основание чл. 37, ал. 7 от
НК, съответстващо на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание
жалбата се поддържа.
Адвокат Р.С. Р., като процесуален представител на частните
обвинители, изразява становище, че следва да бъде изменена присъдата и се
постанови реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се
увеличи наказанието лишаване от права.
Частният обвинител А. О. О. изразява становище, в съдебно заседание,
че следва да се увеличи наказанието.
Частният обвинител Н. Ц. К. изразява становище, в съдебно заседание,
че иска справедливост.
Частният обвинител Д. Ц. И. изразява становище, в съдебно заседание,
че следва да се наложи по-тежко наказание.
2
Представителят на ВТАП изрази становище, че присъдата е правилна и
следва да бъде потвърдена.
Подсъдимата Д. Д. С. изразява становище, че съжалява за станалото, не
е имала възможност да го предотврати и иска да бъде потвърден съдебният
акт.
Защитникът на подсъдимата изразява становище, че присъдата е
правилна и следва да бъде потвърдена.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Присъдата на ЛОС е постановена при особено мнение на съдебен
заседател, което е изготвено в писмена форма. Приложените мотиви към
присъдата са подписани само от председателя на съдебния състав и съдия
докладчик. Мотивите не са подписани от съдебните заседатели. В тази насока
следва да се посочи, че настоящият съдебен състав намира, че се касае до
липса на мотиви въобще. Констатираното нарушение не може да се третира
като формален пропуск, а е от категорията на особено съществените, защото
рефлектира върху редовността на съдебния акт, като го опорочава. Всички
отклонения от правилата на чл. 310, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК имат еднакви
тежки последици - всякога съставляват абсолютен повод за отмяна на
съдебния акт. Установеният в НПК задължителен ред за формирането на
действителната воля на решаващия орган е гаранция за законността на
решенията на съда и за осигуряване разкриването на обективната истина.
След като процесуалният закон предвижда специални изисквания при
обективирането на окончателното съдийско решение, нарушаването им
неизбежно резултира в незаконност на присъдата, без да е налице
необходимост да се изследва до какви конкретни отрицателни последици за
страните се е стигнало и дали, в крайна сметка, наказателноправното
положение на искателя би се подобрило на практика, ако бяха спазени
съответните разпоредби на чл. 310 от НПК./арг. Решение № 431 от 26.01.2015
г. на ВКС по н. д. № 1396/2014 г., II н. о., НК,/ Съгласно чл. 310, ал. 2 НПК
подписването на мотивите е задължително, дори и от съдебните заседатели, в
случаите на постановяване на присъдата с особено мнение. Този процесуален
регламент не е случаен и създава гаранции, че решението, включително и
формирането на мнозинство, е взето с участието на всички членове на
съдебния състав. Ето защо, липсата на подпис на мотивите към присъда на
съдебен заседател, заявил особено мнение по настоящото дело, сочи по
същество на липса на мотиви./арг. Решение № 604 от 18.04.2011 г. на ВКС по
н. д. № 594/2010 г., III н. о., НК/. При наличието на особено
мнение подписването на мотивите от всички членове на съдебния състав
гарантира както съответствие на присъдата с вътрешното убеждение на
мнозинството (чл. 33, ал. 4 от НПК), така и зачитане на правото на вътрешно
3
убеждение на малцинството (чл. 33, ал. 5 НПК). Разпоредбите на чл. 33, ал. 5
от НПК и чл. 310, ал. 2 и ал. 3 от НПК ясно регламентират начина, по който
следва да се процедира в случаите на особено мнение и отложено изготвяне
на мотивите, а именно - подписване на диспозитива на присъдата от всички
членове на състава с отбелязване на особеното мнение; изготвяне на мотивите
от друг член на състава в случай, че докладчикът е на особено мнение;
подписване на общите мотиви от целия съдебен състав, включително и от
съдебните заседатели; присъдата в цялост/диспозитивът и мотивите/ трябва
да бъдат подписани и от заявилия особеното мнение член на състава (с
отбелязване на особеното мнение), като спрямо него законът поставя и
допълнително изискване да изложи в писмена форма особеното си мнение.
Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила,
обективно изразяващо се в липса на мотиви на присъдата, след като същите в
противоречие на императивната разпоредба на чл. 310, ал. 2 от НПК не са
подписани от всички членове на съдебния състав, безусловно налага цялостна
отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Предвид естеството на нарушението същото не би могло да бъде отстранено
във въззивното производство, като може да бъде отстранено единствено при
новото разглеждане на делото от първостепенния съд.
С оглед характера на посоченото по-горе съществено процесуално
нарушение и последиците му въззивният съд не взема становище и не
обсъжда направените от страните възражения и оплаквания, които са по
съществото на делото.
Воден от горното и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3,
т. 2 пр. 1 от НПК ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда №260013/17.12.2020 г. на ЛОС
постановена по НОХД№412/2020г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на
съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5