РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Враца, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 30.05.2023 г. /тридесети
май две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКа
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 183 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Т.С.В.“ ЕООД ***,
представлявано от Т.К.Г., действащ чрез пълномощника си адв. Д.Н., против
Решение №
60/13.02.2023 г., постановено по АНД
№ 839/2022 г. по описа на Районен съд –
Враца, с което е потвърдено издаденото
против дружеството Наказателно
постановление № 06-2200071/24.08.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Враца, за
налагане на наказание „имуществена санкция“ от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева
на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено
нарушение на чл.
224, ал. 1, във връзка с чл.
228, ал. 3 от .
В жалбата като касационни основания за отмяна на решението като неправилно
са посочени противоречия с материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К., в писмена защита и в
съдебно заседание, оспорва същата и иска отхвърлянето й като неоснователна,
като изтъква съображения, че решението на Районния съд е правилно и при
постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за основателност на
касационната жалба, а решението на Районния съд намира за неправилно.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на делото е Решение №
60/13.02.2023 г., постановено по АНД
№ 839/2022 г. по описа на Районен съд –
Враца, с което е потвърдено издаденото
против дружеството Наказателно
постановление № 06-2200071/24.08.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Враца, за
налагане на наказание „имуществена санкция“ от 1500,00 (хиляда и петстотин)
лева на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за
извършено нарушение на чл.
224, ал. 1, във връзка с чл.
228, ал. 3 от .
В оспореното решение
е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора е
установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 224, ал. 1
от КТ, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност на посоченото в НП правно основание. Районният съд е развил доводи,
че наложеното наказание е в минимално предвидения от закона размер, като не са налице и
предпоставките за квалификация на нарушението
като маловажен случай по смисъла на специалната разпоредба на чл. 415в от КТ.
В тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на които е
приел, че оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от него
съдебен акт го е потвърдил в неговата цялост.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.
Съгласно чл.
224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск. Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е законово
гарантирано и правопораждащия юридически факт за изплащането му е акта за
прекратяването на трудовото правоотношение. От момента на прекратяването му
възниква и задължението на работодателя да начисли и изплати обезщетението. В
случая, нито с АУАН, нито с НП е установено право на колко точно дни платен
годишен отпуск е имал служителя В. за периода на действие на трудовия договор и
за какъв срок на неизползван отпуск дължимото обезщетение остава неизплатено.
Липсва конкретика относно точния размер на полагащия се на лицето платен
годишен отпуск, респ. не е изчислен размера на неизползваната част от отпуска,
за който няма извършено плащане.
За да предизвика
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление трябва
да съдържа определен от закона минимален обем на информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които следва да се съдържат в наказателното постановление са
посочени в разпоредбата на чл. 57
от ЗАНН. Съгласно чл.
57, ал. 1, т. 5 и т.
6 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Тези реквизити не могат да бъдат
извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от
съдържанието на документите, приложени към административнонаказателната
преписка, а още по-малко да се обосновават с липсата на документи,
удостоверяващи ползването на отпуск и изплащането на обезщетение и то при
наличието на данни за изчезнало лично трудово досие на служителя В.. Тези
данни, макар и изчезнали физически не са престанали да съществуват юридически,
което се установява от събраните по делото достатъчно косвени доказателства.
При преценката за
съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените
по делото писмени и гласни доказателства, включително от заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза, настоящият състав счита, че
извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, не е доказано по безспорен и категоричен начин, а решението на
първоинстанционния съд не може да почива на предположения по аргумент от чл.
303 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира, че в случая е налице и несъответствие между фактическото
описание на нарушението и част от посочените като нарушени правни норми.
Позовавайки се изцяло на факти, свързани с неначисляване на дължимото на
работника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, неясно какво по
размер, АНО е извел извод за нарушаване не само на нормата на чл.
224, ал. 1 КТ, но и на тази на чл. 228, ал. 3 КТ.
Чл. 224, ал. 1 от КТ регламентира правото на работника или служителя при прекратяване на
трудовото му правоотношение на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
От друга страна чл. 228, ал. 3 от КТ регламентира, че
дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат
не по-късно от последния ден на месеца, следващ този, през който правоотношението
е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок. Тоест – разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ има отношение изцяло
към момента на изплащането, а не на начисляването на паричното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. За начисляването на това обезщетение от
значение е разпоредбата на чл.
224, ал. 2 от КТ, според която то се изчислява по реда на чл. 177
от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, от което може
да се заключи, че обезщетението трябва да бъде начислено във ведомостта за
работните заплати за месеца, в който ТПО е прекратено. Съпоставката между чл.
224, ал. 2 от КТ и чл. 228, ал. 3 от КТ сочи, че моментът, в
който работодателят дължи начисляване на обезщетението не съвпада времево с
този, в който дължи изплащането му. Поради това като след излагане в
обстоятелствената част на НП на фактите относно неначисляване на обезщетението,
се е позовал на нарушаване на нормата на чл. 228, ал. 3 от КТ, свързана изцяло с
дължимостта на изплащането му, АНО е допуснал неяснота в индивидуализацията на
нарушението, обърквайки по този начин работодателя за какво всъщност му налага
административното наказание – за неначисляване или за неизплащане на дължимото
на работника обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ.
Погрешното съотнасяне
към установените факти на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ наместо на тази на чл.
224, ал. 2 от КТ е довело като краен резултат и до неправилно определяне на
датата на извършване на нарушението, която ако се изхожда от чл.
224, ал. 2 от КТ, би следвало да е обвързана с момента на изготвяне на
ведомостта за работните заплати за месеца на прекратяването на ТПО.
Същевременно АНО е посочил датата на нарушението, изхождайки изцяло от нормата
на чл. 228, ал. 3 КТ.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, поради
неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а с постановеното от
касационният състав решение същият
следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха
съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за
които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе
съображения оспореното НП следва да бъде
отменено.
При
този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 250,00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60/13.02.2023 г., постановено по АНД № 839/2022 г. по
описа на Районен съд – Враца, с което е
потвърдено Наказателно постановление №
06-2200071/24.08.2022 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Враца и
вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
06-2200071/24.08.2022 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Враца, с което на „Т.С.В.“ ЕООД *** е
наложена имуществена санкция от 1500,00
(хиляда и петстотин) лева на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл.
414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл.
224, ал. 1, във връзка с чл.
228, ал. 3 от .
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр.Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.В.“ ЕООД ***
сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева, представляващи извършени в
производството разноски, на основание чл. 143
от АПК, приложим по аргумент от чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.