Решение по дело №1910/2024 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 182
Дата: 6 юни 2025 г.
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20245610101910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. гр. Димитровград, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610101910 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В искова молба ищецът Н. Д. П. твърди, че при работодателя му пристигнало
съобщение от ЧСИ *** и район на действие ОС-Хасково, от което разбрал, че против него
има образувано изпълнително дело №549/2020г. Против ищеца било предявено вземане на
основание изпълнителен лист по ч.гр.д.№1329/2012г. по описа на РС-Димитровград и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№1330/2012г. по описа на РС-Димитровград, по силата на които
бил осъден да заплати на ответника следните суми: 831,41 лева неолихвяема сума, главница
1907,38 лева, 1538,28 лева лихви, 4,30 лева присъдени разноски, 390 лева разноски по
изпълнителното дело, такса за ЧСИ в размер на 449,41 лева и други суми в размер на 150
лева, като общото задължение било в размер на 5270,78 лева. Ищецът подал молба за
прекратяване на изпълнителното производство, но му било отказано с аргумент, че липсват
законови предпоставки за това. Твърди, че не дължи никакви суми на ответника, поради
изтичане на давността на вземането, респ.изтичане давността за произвеждане действие на
изпълнителния титул, който бил издаден през 2012г. По делото имало данни за плащания от
ищеца до 2014г., през която година било и последното действие, от което започвал да тече и
двугодишния срок за перемпция. Посочва, че такава била извършена през 2019г. Образувано
било ново дело през 2020г., като от датата на извършване на последното действие-2014г.
били изминали повече от 5 години, през които липсвали действия от страна на взискателя,
прекъсващи давността. Счита, че действията на съдебния изпълнител през периода от 2016г.
до 2019г. не следвало да се имат предвид, доколкото били извършени през времето, когато е
настъпила перемпция на изпълнението. Твърди, че била нарушена и процедурата по
прехвърляне на вземането и по уведомяване на длъжника. Иска съдът да постанови
1
решение, с което да признае по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 1000
лева, представляща частичен иск от общо задължение от 5270,78 лева по изп.дело
№549/2020г. по описа на ЧСИ *** и район на действие ОС-Хасково. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Посочва,
че изп.дело № 228/2014г. (впоследствие и новото №549/2020г.) по описа на *** било
образувано въз основа на 3 изпълнителни листа, но ищецът цитирал и оспорвал
дължимостта на сумите, обективирани в 2 от тях. За този факт свидетелствало и прилагането
на същите 2 титула към депозираната искова молба. В уточняващата молба, представена от
ищеца на по-късен етап, липсвало конкретизиране, което да даде яснота относно
предявената претенция, а единствено се споменавали „всички цитирани в исковата молба
изпълнителни листове“, което предвид оформлението на същата създавало препятствия пред
процесуалната защита на ответника. Моли съдът да постави рамки на настоящото
производство до задълженията, произтичащи от изп. листове, издадени по ч.гр.д.
№1329/2012г. и ч.гр.д. №1330/2012г., като включване в разглеждането и на дължимостта на
задължението, обективирано в изп. лист, издаден по ч.гр.д.№1321/2012г., би довело до
произнасяне свръх петитум от страна на решаващия състав.
Посочва, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименавание
„Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Н. Д. П., в
качеството му на Кредитополучател, от друга, били подписани Договор за кредит № CREX-
02364567, Договор за кредит № CREX-02095219 и Договор за кредит № PLUS-01560328,
съгласно които за П. възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да издължи
горепосочените кредити, съгласно условията по същите. Поради неспазване на поетия от
ищеца ангажимент по сключените договори за потребителски кредит, предишният взискател
пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп.дело №228/2014г.
по описа на *** по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и били приведени в
изпълнение изпълнителните листове от 2012г., вземанията по които молителят П.
претендира да са погасени по давност. Във връзка с така изложеното, счита че твърденията
на ищеца не се подкрепят от фактите по двете изпълнителни дела. Съгласно законодателната
уредба, издаването на изпълнителен лист се предшествало от издаването на специален
съдебен акт — заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и
която съставлява съдебно изпълнително основание. Възможността за погасяване по давност
на присъдените в изпълнителните листове от 2012г. суми била препятствана с подаването на
молба за образуване на ИД на 18.03.2014г., с която първоначалният взискател възложил
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ **, като от същата дата започнал да тече нов
погасителен период.
Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност твърди, че
поради факта на образуването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ ** и предвид
2
задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, както и тези в ППВС № 3/1980 г. и последно постановеното във връзка с посочените
две решения ТР №3/28.03.2023г. по тьлк.дело №3/2020г. на ОСГТК, това нямало как да стане
до 26.06.2015г., откогато започнала да тече давността относно вземането по изпълнителното
дело, образувано на 18.03.2014г. Ето защо и следвало да се счете, че давността по главното и
следващите се от него вземания, е започнала да тече отново едва на 26.06.2015г., когато
отново е прекъсната с множество изпълнителни действия инициирани от взискателя и ЧСИ
** през периода от 15.03.2017г. до 31.07.2024г. Счита, че извършените спрямо ищеца и
имуществото му изпълнителни действия през този период са прекъсвали погасителната
давност, поради което тя не е настъпила и към настоящия момент.
По отношение оспорването на процедурата по прехвърляне на вземането моли съдът
да приеме уточнението, че взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е придобил
вземането в резултат на Договор за покупко-продажба на вземания от 10.01.2017г., сключен
с ,,БНІП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като заверено копие от извлечението от същия е
приложен към отговора на исковата молба. По отношение оспорването на процедурата по
уведомяването на длъжника, моли съдът да приеме уточнението, че цесионерът „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е упълномощен по силата на нотариално заверено
Пълномощно от 09.06.2015г. на нотариус *** с район на действие РС — София от цедента
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД да изпълни задължението на цедента по чл. 99, ал. 3
З3Д в качеството на негов пълномощник и да уведоми от името на цедента длъжниците по
придобитите с Договора за цесия вземания за сключването му. В изпълнение на това
задължение ответното Дружество, в качеството на пълномощник на цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, изпратило до Н. Д. П. уведомление за извършената цесия до
адрес, което се е върнало като непотърсено писмо. Неуспешното уведомяване на П. обаче не
можело да се вмени във вина нито на първоначалния, нито на настоящия кредитор, тъй като
те били положили необходимите грижа и усилия да му връчат всички документи.
Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения против него иск като неоснователен. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2012г. РС-Димитровград е издал Изпълнителен лист по ч.гр.д.№1329/2012г.,
въз основа на издадена по същото дело Заповед за изпълнение №1017/12.09.2012г., съгласно
който длъжникът Н. Д. П. е бил осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД сумата от 994,96 лева-главница по Договор за кредит за закупуване на стоки
или услуги №CREX-02364567/27.04.2010г., сумата от 97,36 лева- възнаградителна лихва,
сумата от 99,36 лева- мораторна лихва, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
10.09.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева деловодни разноски.
На 31.10.2012г. РС-Димитровград е издал Изпълнителен лист по ч.гр.д.№1330/2012г.,
въз основа на издадена по същото дело Заповед за изпълнение №1043/12.09.2012г., съгласно
3
който длъжникът Н. Д. П. е бил осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД сумата от 743,88 лева-главница по Договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-01560328/10.03.2011г., сумата от 90,41 лева- възнаградителна лихва, сумата от 86,43
лева- мораторна лихва, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.09.2012г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева деловодни разноски.
На същата дата РС-Димитровград е издал и Изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1321/2012г., въз основа на издадена по същото дело Заповед за изпълнение
№1049/12.09.2012г., съгласно който длъжникът Н. Д. П. е бил осъден да заплати на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 238,54 лева-главница по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 15.03.2009г., сумата от 48,98 лева-
възнаградителна лихва, сумата от 33,87 лева- мораторна лихва, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 10.09.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125
лева деловодни разноски.
Във връзка с така издадените три изпълнителни листа, с молба от 18.03.2014г.
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е поискал от *** да образува против
длъжника Н. Д. П. изпълнително дело за събиране на присъдените с тях суми, като било
образувано изп.дело №20148750400228.
Видно от приложеното по горепосоченото изпълнително дело Запорно съобщение от
18.03.2014г., ЧСИ ** е уведомил Община Димитровград, че налага запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Н. Д. П..
На същата дата- 18.03.2014г., до длъжника Н. П. била изпратена Покана за
доброволно изпълнение, с която ЧСИ ** го уведомил за образуваното против него
изпълнително дело, за името на неговия кредитор и за размера на дължимата сума. Посочил,
че е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и че насрочва опис
на движими вещи, находящи се на адреса му, на 29.04.2014г. Тази Покана за доброволно
изпълнение е била връчена редовно на длъжника, чрез неговата ** Д.а, живуща на адреса на
сина си.
С писмо от 06.06.2014г. Община Димитровград уведомила ЧСИ **, че към
01.06.2014г. трудовия договор на длъжника бил прекратен.
Съгласно Молба за конституиране на нов взискател от 02.02.2017г. „Кредит инкасо
Инвестмънс БГ“ЕАД уведомило ЧСИ **, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД му е
прехвърлило вземанията си по процесното изпълнително дело. Поради това се иска ЧСИ **
да конституира като взискател по делото „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД на мястото
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД. Изрично е поискано ЧСИ ** да насрочи дата и да
извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. С Постановление от
07.04.2017г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател по изпълнителното дело
„Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД., като е изпратил уведомление до Н. Д. П. за това
обстоятелство, а наред с това го е уведомил, че на 23.05.2017г. ще пристъпи към
принудително изпълнение по изпълнителното дело, като извърши опис на движими вещи в
4
дома му. Въпросното изпълнително действие обаче е било отменено с Протокол от
23.05.2017г., поради нередовно уведомяване на длъжника.
С Молба от 01.08.2017г. „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД е поискало ЧСИ ** да
извърши справка за разкрити банкови сметки на името на длъжника, като при наличие на
такива, да наложи запори с цел обезпечаване на вземането.
Със Запорни съобщение от 17.10.2017г., ЧСИ ** е наложил запори върху налични
банкови сметки на Н. Д. П. в „Първа инвестиционна банка“АД, в „Централна кооперативна
банка“АД и в „Юробанк България“АД.
На 14.05.2018г. взискателят по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ ** да
пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за опис на движими вещи,
находящи се на домашния адрес на длъжника.
Съгласно Разпореждане на ЧСИ ** от 07.06.2018г., е разпоредено да се извърши опис
на движими вещи в дома на длъжника Н. П. на 27.07.2018г.
Видно от Протокол от 27.07.2018г. на ЧСИ **, насрочения опис на движимо
имущество в дома на Н. П. е отменен, поради неосигурен достъп.
С Молба от 01.03.2018г. „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД е поискало ЧСИ ** да
пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за опис на движими вещи,
находящи се на домашния адрес на длъжника.
Съгласно Разпореждане на ЧСИ ** такъв опис е бил насрочен за 30.05.2019г. Видно
от Протокол от 30.05.2019г. е, че ЧСИ е отменил така насрочения опис, поради неплатени
авансови такси от взискателя.
На 12.06.2019г. ЧСИ ** е уведомил „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД, че през
периода от 31.05.2014г. до 13.03.2017г. , за период по-дълъг от 2 години, не е поискал
принудително изпълнение по изпълнителното дело, поради което същото следва да бъде
прекратено. С Постановление от 13.08.2019г. на ЧСИ ** производството по изп.дело
№20148750400228 било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Във връзка с горепосочените три изпълнителни листа, с молба от 18.08.2020г.
кредитора „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД е поискал от *** да образува против
длъжника Н. Д. П. изпълнително дело за събиране на присъдените с тях суми. Образувано
било изп.дело №2020208750400549 по описа на ***. В молбата за образуване на
изпълнително дело кредиторът изрично посочил, че иска ЧСИ да пристъпи към
принудително изпълнение, като насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника, да наложи запори върху получаваното от него трудово възнаграждение и
банковите му сметки.
На същата дата- 18.08.2020г., до длъжника Н. П. било изпратено Съобщение, с което
ЧСИ ** го уведомил за образуваното против него изпълнително дело, за името на неговия
кредитор и за размера на дължимата сума. Посочил, че е наложил запор върху негови
банкови сметки, както и че насрочва опис на движими вещи, находящи се на адреса му, на
5
01.10.2020г. Съобщението било връчено на живущата на адреса на длъжника негова ** Д.а.
Със Запорни съобщения от 18.08.2020г. ЧСИ ** наложил запори върху налични
банкови сметки на Н. Д. П. в „Първа инвестиционна банка“АД, в „Централна кооперативна
банка“АД и в „Юробанк България“АД.
С Протокол от 01.10.2020г. ЧСИ ** отменил насрочения за 01.10.2020г. опис на
движимо имущество на длъжника, поради неплатена авансово такса от взискателя.
Със Запорно съобщение от 01.10.2020г. ЧСИ ** наложил запор върху трудовото
възнаграждение на Н. Д. П. ОП „Здравеопазване и социални дейности“-Димитровград.
На 28.01.2022г. взискателят е изпратил писмо до ЧСИ **, с което иска той да наложи
запори върху новооткрити банкови сметки на длъжника.
На 10.05.2022г. съдебния изпълнител е изпратил на длъжника Призовка за
принудително изпълнение, с която го е уведомил, че на 29.06.2022г. ще пристъпи към
принудително изпълнение , като ще извърши опис на движими вещи в дома му. С Протокол
от 29.06.2022г. ЧСИ ** е отменил насрочения опис на движимо имущество, поради
неплатена такса от взискателя.
С писмо от 30.10.2023г. „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД е поискал от *** да
наложи запори върху новооткрити банкови сметки на Н. Д. П., както и върху вземанията му
от финансови и платежни институции. Наред с това, иска да се насрочи дата за опис, оценка
и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в дома му.
С Призовка за принудително изпълнение от 18.12.2023г., ЧСИ ** е уведомил
длъжника, че на 05.02.2024г. ще извърши опис на движими вещи в дома му. Видно от
Протокол от 05.02.2024г. съдебния изпълнител е отменил насрочения за същата дата опис на
движимо имущество на длъжника, поради неплатена авансова такса от взискателя.
Съгласно Призовка за принудително изпълнение от 18.06.2024г., ЧСИ ** е уведомил
длъжника, че на 31.07.2024г. ще извърши опис на движими вещи в дома му. Видно от
Протокол от 31.07.2024г. съдебния изпълнител е отменил насрочения за същата дата опис на
движимо имущество на длъжника, поради неплатена авансова такса от взискателя.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по настоящото дело е, че по отношение на ищеца Н. Д. П. по
ч.гр.д.№1321/2012г. по описа на РС-Димитровград, на 31.10.2012г. е издаден Изпълнителен
лист, по ч.гр.д.№1330/2012г. по описа на РС-Димитровград на 31.10.2012г. е издаден
Изпълнителен лист, както и на 16.10.2012г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.1329/2012г. по описа на РС-Димитровград, всички в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД. Съгласно трите изпълнителни листа Н. П. е трябвало да заплати в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД свои задължения по договори за кредит. Между
страните не се спори и за това, че въз основа на така издадените три изпълнителни листа
срещу длъжника е било образувано първо изп.дело №20148750400228 по описа на ЧСИ **
6
**, а в последствие, след прекратяването му, въз основа на същите три изпълнителни листа е
било образувано и изп.дело №20208750400549 отново по описа на ЧСИ **. Безспорно е
установено, че в хода на производството по първото изпълнително дело, кредиторът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е бил заменен от нов взискател- „Кредит инкасо
Инвестмънс БГ“ЕАД. Не се спори също така, че второто образувано изпълнително дело
продължава да е висящо и към настоящия момент.
Спорно по делото е погасено ли е по давност задължението на ищеца по воденото
против него изпълнително дело. Нарушена ли е била процедурата по прехвърляне на
вземането от първия кредитор на ищеца в полза на ответника, както и по уведомяването на
длъжника за това обстоятелство.
На първо място съдът намира възраженията на ищеца, че не е бил уведомен за
промяната на взискателя по изпълнителното дело за неоснователно. Действително
първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлил вземанията
си по отношение на длъжника Н. П. в полза на настоящия ответник и взискател по
изпълнителното дело „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД. Във връзка с тази сделка е бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., като препис от
него е приложен по изпълнителното дело. Към същия договор е представено Потвърждение
за извършена цесия на вземания на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и извлечение за
прехвърлените вземания и лицата длъжници по тях, от което се установява, че задължението
на ищеца също е било предмет на договора за цесия. Във връзка с горепосочената сделка,
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е изпратило до длъжника Н. Д. П. Уведомление за
прехвърляне на вземания изх.№15293/02.02.2017г. Дори и същото да не е било редовно
връчено на длъжника, то с образуване на изп.д.№20208750400549 по описа на ***,
последният е уведомил Н. П. със Съобщение от 18.08.2020г. за изпълнително дело против
него, за името на кредитора му- „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД, както и за размера на
задълженията му. Това съобщение е било редовно връчено на ищеца П. на 21.08.2020г.,
доколкото е получено от неговата майка на адреса, на който той е регистриран.
Неоснователно е и възражението на ответника, че с исковата молба ищецът оспорва
задълженията си само по издадените по ч.гр.д.№1329/2012г. и по ч.гр.д.№1330/2012г.
изпълнителни листове, но не и по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№1321/2012г. по
описа на РС-Димитровград. Действително в обстоятелствената част на исковата молба
ищецът е посочил, че процесното изпълнително дело е образувано по първите две от
горепосочените дела. Същевременно, ищецът посочва сумите, които дължи по образуваното
по отношение на него изп.дело №20208750400549 по описа на ***, като в тях очевидно са
включени и задълженията, които той има и по ч.гр.д.№1321/2012г. по описа на РС-
Димитровград. В петитума на исковата си молба Н. П. иска съдът да признае, че не дължи
сумата от 1000 лева, като частичен иск от сумата в размер на 5270,78 лева по изп.дело
№20208750400549, а не по конкретно посочени изпълнителни листове и частни граждански
дела. Към исковата си молба той е представил 3бр.изпълнителни листове, издадени
съответно по ч.гр.д.№1329/2012г., по ч.гр.д.№1330/2012г. и ч.гр.д.№1321/2012г. по описа на
7
РС-Димитровград, като видно от изп.д.№2014875040028 и изп.д.№20208750400549 на ЦСИ
** е, че те са образувани именно във връзка с представените изпълнителни листове,
издадени по горепосочените три дела на РС-Димитровград. С оглед на това, съдът следва да
се произнесе по дължимостта на задълженията по процесното изпълнително дело, а не по
всеки един от изпълнителните листове, във връзка с които е било образувано то.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Доколкото ищецът се явява длъжник по три изпълнителни листа от 16.10.2012г. и от
31.10.2012г., издадени по ч.гр.д.№1329/2012г.,ч.гр.д.№1330/2012г. и по ч.гр.д.№1321/2012г.,
трите по описа на РС-Димитровград, като основава исковата си претенция на изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното от ответника вземане, факт настъпил
след приключване на съдебното дирене в производството, по което са издадени
изпълнителните основания, предявения иск се явява допустим и няма пречка да бъде
разгледан от съда.
С оглед спора между страните налице ли е изтекла погасителна давност за
претендираното от ответника вземане, за което са били издадени горепосочените
изпълнителни листове от РС-Димитровград, съдът счита, че съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД
само предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсват давността, като от
всяко прекъсване започва да тече нова давност. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В този смисъл давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия могат
да бъдат насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Същевременно, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителният процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
8
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение.
В настоящия случай по отношение на процесните вземания, които са били
установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна
давност съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, предвиждаща че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото
влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение- формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение, както и има изпълнителна сила,
то разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея
вземания /в този смисъл- Определение №60818 от 15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г.,
4-то г.о.; Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., 4-то г.о., Решение
№50295/23.01.2023г. на ВКС, IV г.о. /. След влизане на заповедта за изпълнение в сила
длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са
настъпили след изтичането на срока по чл.414 ал.2 от ГПК. Съдът по иска по чл.439 от ГПК
е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента,
в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е 5 години.
Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за
разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания
по чл.237 ГПК /отм./. Като се позовава на давност, длъжникът не може да постигне отмяна
на влязлото в сила решение, с което е установено съществуването на вземането, а заповедта
е влязла в сила. Издадените заповеди за изпълнение в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, са влезли в сила, поради неподадено възражение в срока по чл.414 ал.2 от
ГПК, след което във връзка с тях съдът е издал процесните три изпълнителни листа в полза
на заявителя-кредитор. От влизането на заповедите в сила е започнала да тече 5-годишна
давност за всички вземания, за които те са издадени.
В настоящият случай, погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на
заповедите за изпълнение през 2012г. Тази давност е била прекъсната от взискателя с
молбата му от 18.03.2014г. за образуване на изпълнителното дело, с която е направено
искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжника. В последствие по
инициатива на ЧСИ ** тази погасителна давност е била прекъсвана неколкократно до
13.08.2019г., когато съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното производство по
делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Следва да се има предвид обаче, че след всяко
прекъсване на давността е започвала да тече нова 5 годишната погасителна давност за
погасяване на вземанията по изп.дело №20148750400228 на ЧСИ **. Така напр. тази
погасителна давност е била прекъсвана от страна на взискателя и ЧСИ ** на 18.03.2014г.,
когато ЧСИ ** е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н. Д. П.,
получавано от Община Димитровград, както и е насрочил на 29.04.2014г. опис на движими
вещи, находящи се адреса на длъжника; На 02.02.2017г. по делото е конституиран нов
9
взискател - „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД, който с молба изрично е поискал ЧСИ **
да насрочи дата и да извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника;
На 01.08.2017г. „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД е поискало ЧСИ ** да извърши
справка за разкрити банкови сметки на името на длъжника, като при наличие на такива, да
наложи запори с цел обезпечаване на вземането; На 17.10.2017г., ЧСИ ** е наложил запори
върху налични банкови сметки на Н. Д. П. в „Първа инвестиционна банка“АД, в „Централна
кооперативна банка“АД и в „Юробанк България“АД; На 01.03.2018г. и на 14.05.2018г.
взискателят по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ ** да пристъпи към принудително
изпълнение, като насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се на домашния адрес на
длъжника.
Всяко едно от така изброените изпълнителни действия е било годно да прекъсне
погасителната давност и съответно е прекъсвало същата.
Наред с това, следва да се има предвид, че съгласно ТР №3/28.03.2023г. по тьлк.дело
№3/2020г. на ОСГТК, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК при ВКС. В този смисъл
погасителната 5-годишна давност за вземанията предмет на изп.д.№20148750400228 на ЧСИ
**, е започнала да тече на 26.06.2015г. и е следвало да изтече на 26.06.2020г., в случай, че не
е била прекъсвана на посочените по-горе дати 02.07.2017г., 01.08.2017г., 17.10.2017г.,
01.03.2018г. и 14.05.2018г. На всяка от тези дати взискателят е искал извършване на
конкретни изпълнителни действия или съдебния изпълнител е извършвал такива действия,
които са били годни и са прекъсвали погасителната давност, като от този момент е започвала
да тече нова такава. Тази давност, съобразно горепосочените дати е следвало да изтече най-
рано на 02.07.2022г. , респ.най-късно на 14.05.2023г.
Погасителната давност обаче отново е била прекъсната от страна на ответника, който
с молба от 18.08.2020г. е поискал ЧСИ ** да образува изпълнително производство въз основа
на горепосочените три изпълнителни листа, издадени против длъжника Н. Д. П.. В тази
молба взискателят изрично е посочил, че иска съдебния изпълнител да пристъпи към
принудително изпълнение, като насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника, да наложи запори върху получаваното от него трудово възнаграждение и
банковите му сметки. В тази връзка, по новообразуваното изпълнително дело
№20208750400549 ЧСИ ** е предприел различни изпълнителни действия, всяко от които е
прекъсвало погасителната давност за вземането към длъжника: на 18.08.2020г. е насрочен
опис на движими вещи, находящи се на адреса му, който е следвало да се извърши на
01.10.2020г.; На 18.08.2020г. са били наложени запори върху налични банкови сметки на Н.
Д. П. в „Първа инвестиционна банка“АД, в „Централна кооперативна банка“АД и в
„Юробанк България“АД; На 01.10.2020г. е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Н. Д. П. в ОП „Здравеопазване и социални дейности“-Димитровград.
От своя страна взискателят също е извършил действия, които прекъсват изтичането
на погасителната давност по изпълнителното дело, като на 28.01.2022г. и 30.10.2023г. е
10
поискал ЧСИ ** да наложи запори върху новооткрити банкови сметки на длъжника, да се
насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на Н. П.,
находящи се в дома му.
От датите на така извършените действия, с които е прекъсната давността, до датата
на подаване на исковата молба по настоящото дело- 11.11.2024г. не е изтекъл срок от пет
години, поради което вземанията на ответното дружество не са погасени по давност.
Предвид горното предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е неоснователен
и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.8 от ГПК в полза на ответното
дружество следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на това възнаграждение следва да се определи от съда в рамките
на посоченото в чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 230 лева.
Доколкото ответникът не е ползвал правна помощ за подготовка на документи за завеждане
дело, не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение по чл.13 т.2 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. П., с ЕГН **********, от Димитровград, бул.“***,
против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“***, представлявано от З. ** Д.- член на Съвета на
директорите, иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който се иска да се признае за
установено, че Н. Д. П., с ЕГН **********, не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляща
частичен иск от общо задължение от 5270,78 лева по изп.дело №20208750400549 по описа
на ***, с рег.№875 и район на действие ОС-Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Н. Д. П., с ЕГН **********, от Димитровград, бул.“***, ДА ЗАПЛАТИ
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“***, представлявано от З. ** Д.- член на Съвета на
директорите, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 230 /двеста и тридесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11