Р Е Ш
Е Н И Е
№ 358/ 19.06.2014 год. град Перник
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав , гражданска колегия, в публично заседание на 19.05.2014год.
/деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година/ в следния състав:
Председател: Милена
Даскалова
Членове: Красимир
Маринов
Рени Ковачка
Секретар: Емилия Иванова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр.дело
№ 361 по описа за 2014год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 4/22.01.2014год.,
постановено по гр.дело № 2677/2013год. П.
районен съд е предоставил на бащата З.З.
*** упражняването на родителските права по отношение на
детето И.З. И. с ЕГН **********, постановил е детето да
живее при баща си, като е осъдил майката- С. Б. да му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 90 лева, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменяване или погасяване на това
задължение, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на забавата до
окончателното й изплащане.
Със същото решение съдът е
ограничил родителските права на майката С.Б. по отношение малолетното дете И.
като е определил следния режим на лични контакти на майката с детето: през
първите три месеца, считано от влизане на съдебното решение в сила майката да
осъществява личен контакт с детето всяка първа и трета събота от месеца от 9.30
часа до 18.00 часа в присъствие на бащата, а след изтичане на триемесечния
период - да го взима при себе си всяка първа и трета събота от месеца от
9.30часа до 18.00часа.
С
решението си районният съд е осъдил С. Б. да заплати на З.З. направените по
делото разноски в размер на 760 лева, както и да заплати по сметка на ПРС
държавна такса в размер на 129.60лева.
Недоволна от така постановенето решение е останала С.Б., която го обжалва в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. По изложените във въззивната жалба доводи,
жалбоподателяката моли първоинстанционото решение да бъде отменено и да бъдат
отхвърлени предявените искове по чл.127, ал.2 от СК и чл. 131 от СК като
неоснователни и недоказани, с всички последици от това.
Въззиваемият З.З. не е подал писмен отговор, като в съдебно заседание,
неговият процесуален представител изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, ведно с
последиците от това.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът намира
атакуваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Предвид на това
следва да бъде извършена проверка за правилността му, въз основа на наведените
в жалбата доводи.
Пред районния съд З.З. е предявил иск против С.Б. с правно основание
чл.127, ал.2 от СК във вр. с чл.143, ал.2 от СК във вр. с чл.131 от СК. Ищецът
поддържа, че е налице промяна на обстоятелствата, при които са постановени
мерките за упражняване на родителските права върху малолетното дете И. по
гр.дело № 7264/2010год., / възпроизвеждащи сключено между страните споразумение/,
което налага тяхното изменение. Като промяна в обстоятелствата ищецът сочи проявяваното
от майката С.Б. агресивно поведение към детето, което според него съставлява основание
упражняването на родителските права върху детето И. да му бъдат предоставени,
както се ограничат тези на майката чрез предоставянето на максимално стеснен вариант на контакти между
майка и дъщеря.
Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че е налице
промяна на обстоятелствата, предпоставяща ревизия на постановените мерки
относно детето И.. Според районния съд майката не само е загубила родителския
си авторитет, но е създала и опасност за личността, здравето и възпитанието на
детето си. При нея детето се чувства плахо и неспокойто, докато бащата му е
създал сигурна и спокойна среда на живот, която е предпочитана от детето.
За да се произнесе въззивният съд съобрази следното:
Страните по делото са родители на малолетното дете И., родено на ***год., видно
от удостоверение за раждане от ***год. С
определение от 07.03.2011год., постановено по гр.дело № 7264/2010год. е
одобрена постигната между родителите на детето споразумение, по силата на което
упражняването на родителските права върху него са предоставени на майката.
Родителите са се споразумяли детето да живее с майка си, уговорили са режим на
лични контакти на бащата с детето, както и са се разбрали относно размера на
дължащата се от бащата издръжка.
Две години по-късно бащата предявява иск за промяна на мерките относно
упражняването на родителските права относно детето И., с твърдения за изменени
обстоятелства, налагащи това. За такава промяна се сочи агресивното поведение
на майката спрямо детето, създаваща опасност за неговото присихическо и
физичиско развитие.
Нормата на чл.59, ал.9 от СК, във вр. с чл.127, ал.2 от СК предвижда
възможност за изменение на постановените мерки относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти между
децата и родителите и издръжката на децата или предписване на нови такива, при
промяна на обстоятелствата. За да се направи извод относно наличието или липса
на променени обстоятелства, следва да се направи съпоставка на обстоятелствата,
при които са определени първоначалните
мерки и съответно обстоятелствата към настоящия момент. Новосъздадената
обстановка сама по себе си не е основание за изменение на мерките, освен в случайте
когато тази новосъздадена обстановка предпоставя реорганизация на родителските
функции и то ако интересите на детето налагат това. В теорията и практиката се
приемат най-различни варианти на променени обстоятелства, но във всеки отделен
случай преценката за наличие или не на променени обстоятелства следва да се
прави конкретно и съобразно ангажираните доказателства.
В конкретния случай е налице такава промяна и тя е констатирана от
първостепенния съд. Тази промяна е установеното по делото поведение на майката
към детето, отразяващо се негативно върху неговото емоционално и физическо
състояние. Анализирайки това поведение на майката и отражението му върху детето,
както и осигурената от бащата не само финансово, но и емоционално стабилна среда
за живот, районният съд правилно и законосъобразно е достигнал до извода, че в
интерес на детето е то да бъде отглеждано и възпитавано от баща си. Такова е
желанието и на самото дете. В покрепа на този извод районния съд е изложил пространни
мотиви, който въззивната инстанция напълно споделя, с изключение частта от тях,
в която поведението на майката е квалифицирано като опасно за личността,
здравето и възпитанието на детето.
По делото са налице данни за тава,
че от началото на 2013год. е констатирана негативна промяна в емоционалното
състояние на детето, отглеждано и
възпитавано от майка си. Установено е че детето е проявявало тревожност и
несигурност и че това се дължи на отделни агресивни прояви на майката към него-
крещене и нанасяне на обиди. Последните продължили и по телефона, след като детето
започнало да живее при своя баща /от м.03.2013год/. Безспорно това са нови обстоятелства,
настъпили след сключване на споразумението по гр.дело № 7264/2011год. и то
такива, които говорят за влошаване на социалната среда на живот на детето при
майката и загуба на родителския й авторитет. Същите съставляват основание за
предоставяне на родителските права на бащата, където детето вече живее от
м.03.2013год. и където са му е осигурена подходяща за израстването и
развитието семейна среда. Тези прояви на
майката обаче не могат да бъдат третирани като източник на опасност за
личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето, което да налага
ограничаването на родителските й права. Ограничаването на родителските права е
една доста сериозна мярка за защита интересите на детето от собствения му
родител, поради което налагането й предпоставя установяване по един несъмнен и
категоричен начин на законовите предпоставки за това, а това не е направено по
делото.
В случая по категоричен и несъмнен
начин се установява единствено отправянето от страна на майката на обидни думи
към детето И.. Те са въприети от свидетелката Е. И. и то след м.03.2013 год, когато
детето е останало да живее при баща си. За останалато няма очевидци,
преразказват се разкази на самото дете или на други лица, контактували с детето
и се ползват доказателства /свидетелски показания/ събрани в други производство
и актове на други органи, незадължителни и необвързващи настоящия съд.
Като обусловено от предоставянето на родителските права, правилно и
законосъобразно районният съд е определил детето да живее при своя баща- на
установения по делото адрес, както и е осъдил майката да заплаща месечна
издръжка в размер на 90 лева. Размерът на издръжката, платима от
жалбоподателката е съобразен с нейните доходи, с нуждите и възрастта на детето.
Доколкото не се налице основания за ограничаване родителските права на
майката, то следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, гарантиращ
възстановяването и поддържането на
нормални контакти помежду им. Поведението на майката, не може да бъде
санкционирано повторно и чрез
ограничаване режима на личните й контакти с детето. В случая следва да се има
предвид че повече от една година майката е лишена от правото да вижда детето
си, както и това, че детето е момиче на * години, за чието емоционално и
физическо развитие е необходимо да контактува с майка си. Според конкретиката
на делото въззвиният съд счита, че както за възстановяването на връзката между
майка и дъщеря и респ. възстановяване родителския капацитет на майката е необходимо двете да контактуват помежду си
и то по начин, игнориращ чужда намеса и влияние. Този извод на съда не се
променя от представеното във въззивното производство споразумение, сключено в
производство пред ПРС по ЗЗД.
В горния смисъл, съдът счита за подходящ следния режим на лични отношения
на жалбоподателката с детето И., а именно: През първите три месеца, след
влизане на решението в сила, майката ще може да вижда детето си всяка първа и трета събота от месеца от 9.30
часа до 18.00 часа, като след изтичане на този срок : майката ще може да взема
детето си всеки първи и трети петък, събота
и неделя с преспиване от 18.00 часа
в петък до 16.00 часа в неделя, както и пет дни през зимата /коледната
ваканция/, пет дни през пролетта /великденската ваканция/ и един месец през
лятото /лятната ваканция/, която не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата. През официалните и лични празници на детето, същото ще бъда при майката
през четните години и с бащата-през нечетните.
Както всеки режим за лични контакти, така и този, за да постигне целите, които
законът му поставя, всеки от родителите следва да съдейства за неговото
изпълнение, със съзнанието че същият е определен по този начин в интерес на детето
им. Безспорно, при промяна на
обстоятествата, всеки от тях, би могъл да поиска неговата промяна.
Предвид на гореизложеното, Пернишкият окръжен съд счита, че
пъроистанционното решение следва да бъде отменено, в частта му, с която е
постановено ограничаване на родителските права на майката и се постанови
отхвърляне на исковата претенция по чл.131 от СК, както и в частта, в която е
постановен режим на лични контакти на С.Б. с малолетната й дъщеря, като бъде
постановен описания по-горе такъв. В останалата му част, първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В този смисъл съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4 / 22.01.2014год.,
постановено по гр.дело № 2677/2013год. по
описа на П. районен съд, В ЧАСТТА МУ, в която съдът е постановил ограничаване
на родителските права на С. З. Б. по отношение на малолетното дете И.З. И.,
както и В ЧАСТТА МУ, в която е определен режим на лични контакти между С.Б. и
непълнолетното дете И. и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.И.З. ***, иск за
ограничаване на родителските права на С.И.Б. с ЕГН ********** *** по отношение
малолетното дете И.З. И. с ЕГН ********** на основание чл.131 от СК като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на С.И.Б. с ЕГН
********** *** с малолетното дете И.З. И. с ЕГН ********** , а именно: През
първите три месеца, след влизане на решението в сила, майката ще може да вижда
детето си всяка първа и трета събота от
месеца от 9.30 часа до 16.00 часа, като след изтичане на този срок майката ще може да взема детето си всеки
първи и трети петък, събота и неделя с преспиване от 18.00 часа в петък до
16.00 часа в неделя, както и пет дни през зимата /коледната ваканция/, пет дни
през пролетта /великденската ваканция/ и един месец през лятото /лятната
ваканция/, която не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. През
официалните и лични празници на детето, същото ще бъде при майката през четните
години и с бащата- през нечетните.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Членове: