№ 32449
гр. София, 09.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110165323 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от П. И. Г. срещу Н. Б. К., с
която се иска да се признае за установено, че ищецът окончателно е напуснал семейното
жилище и не го ползва, както и да бъде прекратено задължението му за плащане на наем
съгласно споразумение между страните по чл. 51 СК.
Съдът намира така предявените искове за недопустими по следните съображения.
По отношение иска за признаване за установено, че ищецът е напуснал семейното
жилище и не го ползва, тези обстоятелства не могат да бъдат предмет на установителен иск.
По силата на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК иск за установяване съществуването или
несъществуването на факти с правно значение е допустим само в предвидените в закона
случаи. В разглеждания случай такъв иск не е предвиден в закона и формулираното от
ищеца искане не може да бъде предмет на установяване в исково производство.
По отношение искането за прекратяване на задължението му за плащане на наем,
следва да се посочи, че то произтича от одобреното от съда споразумение по реда на чл. 51
СК. Видно от приложеното споразумение, процесното жилище е било семейно и
съпружеска имуществена общност, като страните са се съгласили след прекратяването на
брака то да бъде предоставено за ползване на ищеца, който се е задължил да заплаща
месечна наемна цена в размер на 400 лв. От приложеното решение от 27.01.2020 г. по гр.д.
№ 32485/2019 г. по описа на СРС, 37 състав, както и на текста на одобреното споразумение
по чл. 51 СК, се установява, че бившите съпрузи нямат ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно задължителната съдебна практика, в тези случаи между бившите съпрузи възниква
безсрочно наемно отношение, което се прекратява извънсъдебно чрез едномесечно
предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД. Неприложим е редът по чл. 56, ал. 6 СК, тъй като
прекратяването се извършва извънсъдебно. В този смисъл е Решение № 160 от 29.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 2290/2015 г., II г. о., съгласно което: „Постановената мярка относно
ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация - не е
акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със
сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните
субективни права. Във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище
по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение - чл. 57, ал. 1 СК.
Страни по него са собственикът на имота - в качеството на наемодател, и бившият съпруг,
на когото е предоставено ползването - в качеството на наемател, като произнасянето по чл.
56 СК в съдебното решение замества съгласието на наемодателя. Доколкото този акт на
съдебна администрация от една страна ограничава правомощията на собственика да ползва
лично вещта си, а от друга страна е противопоставен обществен интерес от по-висш порядък
- гарантиране правото на жилище на непълнолетните родени от брака деца като израз на
прокламираната с чл. 2, т. 4 СК особена закрила на децата, с оглед постигането на правна
1
симетрия в Закона е предвидено, че в случаите на предоставено ползване на съпруг, който
упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца,
наемното правоотношение се учредява за определен срок - докато се упражняват тези права,
когато семейното жилище е съсобствено на бившите съпрузи или е собственост на
неупражняващия родителските права съпруг, съответно - за срок до една година, когато
семейното жилище е собственост на близки на неупражняващия родителските права съпруг.
В случаите, когато няма ненавършили пълнолетие родени от брака деца и в съдебното
решение не е определен срок, за който ползването се предоставя при условията на чл.
56, ал. 5 СК, наемното правоотношение възниква като безсрочно с произтичащата от
това възможност за приложението на чл. 238 ЗЗД.“ Ето защо, съдът намира, че това
искане също се явява недопустимо поради липсата на правен интерес, тъй като в случаи като
процесния наемното правоотношение следва да се прекрати извънсъдебно с предизвестие, а
не чрез иск по съдебен ред.
С оглед недопустимостта на предявените искове, недопустимо се явява и образуваното
по тях производство, поради което подадената исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 342658/29.11.2023 г., подадена от П. И. Г., и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 65323/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2