№ 2068
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110157870 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ФИРМА“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу „ФИРМА” АД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска да бъде установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 3 531,33 лв. /три хиляди петстотин тридесет и един лева
и тридесет и три стотинки/ – частичен иск за главница, представляваща половината от
изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени вреди
вследствие настъпило ПТП на 31.07.2013 г., в района на гр. К, РГ, както и сумата в размер
на 229,56 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.01.2023 г. до
02.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК /04.08.2023 г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44295/2023 г. на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че на 31.07.2013 г., в района на гр. К, РГ, в срока на застрахователно
покритие, поради виновното и противоправно поведение на водач на влекач марка
„Скания“, рег. № ДКН застраховано при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, с прикачено към него ремарке, рег. № ДКН, застраховано при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е настъпило ПТП, от което са
причинени имуществени вреди. Поддържа, че по предявена от пострадалия претенция
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 282 164,70 евро, чиято левова
равностойност възлиза на 551 866,19 лв. Поддържа, че доколкото частите на съответното
превозно средство /влекач и ремарке/ са застраховани при различни застрахователи,
съгласно гръцкото право, което смята за приложимо в отношенията между страните, двете
застрахователни дружества отговарят съвместно и поотделно, като в случай че
обезщетението е изплатено изцяло от единия застраховател, другият може да предяви
регресен иск за 50 % от изплатеното обезщетение. Твърди, че поканил ответника да му
заплати половината от платеното обезщетение, но последният не сторил това. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва
заплащането на застрахователното обезщетение от ищеца по сметка на международния
кореспондент по Зелена карта, както и получаването от ЗК „ФИРМА“ АД на регресна
покана за доброволно изпълнение на процесната сума, съответно – твърдението, че е
изпаднал в забава. Оспорва приложимостта на гръцкото право, позовавайки се на чл. 7 от
Регламент „Рим I” и на обстоятелството, че страните по делото не са избрали приложимото
право, поради което договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на застрахователя /чл. 7, § 2 от Регламента/, тоест от
българското материално право.
Постъпила е молба с вх. №10315/12.01.2024 г., идентична с молба с вх.
№11287/12.01.2024 г., с която ищцовото дружество заявява, че оттегля иска.
След като се запозна с молбата, съдът намира, че същата изхожда от страна по
делото, легитимирана да се разпорежда с предмета на същото и е направено във висящ
процес. Съгласно чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. Т.е. в случая ищецът е този, който определя до кой
момент и в каква степен се нуждае от съдебната защита, както и при липса на нужда да се
откаже от нея.Оттеглянето от ищеца може да се направи до приключване на първото
съдебно заседание по делото без съгласие на ответника, каквато е и настоящата хипотеза.
При прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване. Обезсилването на
заповедта за изпълнение следва да се постанови едновременно с определението за
прекратяване на производството по иска./ т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, Софийският районен съд приема, че е надлежно десезиран от
разглеждане на делото, поради което на основание чл.232 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 57870/2023 г. по описа на
Софийския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44295/2023 г. на
СРС, 46 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2