Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Пловдив,09.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІI
състав, в съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.
, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 685 за 2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка чл. 145 и следващите от АПК.
Делото е
образувано по жалба, подадена от Председателя на медицинската комисия по чл.
98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, против Експертно решение № 0150/020
от 02.02.2022г. на НЕЛК - 0081, специализиран състав по хирургични, ортопедични
и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД – гр. Пловдив № 4658
от заседание № 165 от 12.10.2021г., В ЧАСТТА по отношение срока на определения
процент трайно намалена работоспособност - пожизнен.
Жалбоподателят
счита, че при постановяването на ЕР на НЕЛК са нарушени разпоредбите на част
VІІІ от Наредбата за медицинската експертиза от 2017г. (в редакцията й към ДВ,
бр. 59 от 16.07.2021г.). Съгласно посочените изменения, за множество увреждания
е определен заедно с оценката и срок пожизнен, като по този начин същите са
определени като дефинитивни. При наличието на множество отправни точки, в които
изрично е указано, че за различни онкологични заболявания след 5-тата година се
определят 50% със срок пожизнен. Същевременно, в част ІХ, раздел ІІ /отнасящ се
до различни хистологични видове карциноми на щитовидната жлеза/, в тт. 3.1.3,
3.2.3 и 4.3 изрично е упоменато, че след петата година се следват 50% с
пожизнен срок, но в тт. 3.3.3 и 3.4.2 е указано, че след петата година се
следват 50%, но липсва изрично упоменат срок.
В
жалбата са изложени и твърдения, че не би следвало по аналогия да се приема, че
когато за едно онкологично увреждане по част VІІІ от НМЕ/2017 и съответната
отправна точка за петата година са определени 50% ТНР/ВСУ със срок пожизнен и
след петата година то се оценява с 50% ТНР/ВСУ по забележката към част VІІІ,
раздел ХІІ от НМЕ/2017, срокът автоматично се определя пожизнено по чл. 69, ал.
4 от Наредбата. Съгласно посочената Забележка всички онкологични заболявания с
код „С“ по МКБ, без данни за рецидив и дисеминация, при давност, надвишаваща 5
години от хистологичната верификация, се оценяват с 50% /не включва карциноми
„ин ситу“ код “D” по МКБ/. В Забележката е указан процентът ТНР, но липсва
изрично посочен срок на инвалидност, но неправилно е приложена разпоредбата на
чл. 69, ал. 4 от НМЕ/2017 и е определен срок пожизнен като за „дефинитивно
състояние“, каквото не се наблюдава.
Иска се
отмяна на ЕР на НЕЛК – 0081 № 0150/020 от 02.02.2022г., в частта му на срока на
определения процент ТНР - пожизнен.
Ответникът
НЕЛК – гр. София оспорва жалбата и чрез процесуалния представител юрк. Георгиев,
в нарочна молба изх. № Ю 217/11.03.2022г. изразява становище за неоснователност
на жалбата. Изложени са твърдения за правилно приложение на материалния закон –
разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от НМЕ от 2017г. (в приложимата редакция).
Заявява се претенция за присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 200лв.
Заинтересованите
страни Д.Д.Б., РД „Социална подпомагане“ – гр. Пловдив, ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“
АД – гр. Пловдив, Пети състав и Агенция за хора с увреждания – гр. София не
изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата
страна „АББ България“ ЕООД, клон „Раковски“, в нарочна молба вх. №
9428/13.05.2022г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
поради което се явява процесуално допустима. Обжалваното ЕР на НЕЛК,
специализиран състав по хирургични,ортопедични и ССЗ, е получено в ТП на НОИ –
гр. Пловдив на 24.02.2022г. (разписка на л. 6), а жалбата е подадена чрез НЕЛК
– гр. София на 02.03.2022г. (пощенско клеймо на пощенски плик на л. 23).
Настоящият
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
С
Експертно решение /ЕР/ № 4658/165 от 12.10.2021г.,
издадено от Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД – гр. Пловдив на Д.Б. е определена ТНР 60%, без чужда помощ,
считано от 28.11.2015г. при водещата диагноза „централна част на млечната
жлеза“. В мотивите към решението е посочено, че за ампутацията на дясна млечна
жлеза по повод доказан СА на същата през 1999г., се полага 50% ТНР по част VІІІ,
раздел ХІІ, а за секторална ексцизия на лява млечна жлеза по повод доказан СА
през 2003г. – 50% ТНР по част VІІІ Р – ХІІ. Определен е краен процент ТНР 60%
за срок пожизнен, съгласно чл. 69, т. 4 от НМЕ 2017г. и във връзка с т. ІV от
Приложение № 2 от НМЕ 2017г.
Против ЕР
на ТЕЛК е подадена жалба пред НЕЛК от председателя на Медицинската комисия по
чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, като са изложени аргументи за
неправилно определен % ТНР и срок пожизнен.
С
процесното ЕР № 0150/020
от 02.02.2022г. специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ при НЕЛК е потвърдил решението на ТЕЛК, като е приел, че в случая се
касае за дефинитивно състояние по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ/2017г. (в
редакцията й към 16.07.2021г.). Съгласно посочената разпоредба, дефинитивни са
състоянията след проведено лечение, по повод на злокачествени новообразувания,
без данни за рецидив и дисеминация, след петата година на активно наблюдение.
На основание разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ, по забележка от VІІІ, раздел ХІІ % ТНР следва да
се определя за пожизнен срок, с което се установяват по-благоприятни условия за
оценка на увреждането.
След
обсъждане от специализирания състав по Хирургични, ортопедични и сърдечно –
съдови заболявания, НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по срока на определения % ТНР.
В хода на съдебното обжалване са приети
допълнително следните писмени доказателства: МЕД на жалбоподателя, съдържащо 41
бр. страници и заверени копия на 4бр. дипломи за завършено висше образование и
призната специалност на лекарите, участници в специализирания състав по хирургични
болести на НЕЛК, издал обжалваното ЕР и 4бр. Трудови договори и допълнително
споразумение към трудов договор за същите лица.
От правна страна съдът
намира за установено следното:
Обжалваният индивидуален
административен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган в границите на
неговата компетентност. Оспореното решение на НЕЛК е постановено от
специализиран състав в съответствие с водещото заболяване на лицето, съгласно
чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройство и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОПЕРКМЕ),
като са представени доказателства за специалност и стаж на лекарите.
Оспорваното решение отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички
посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от
НМЕ/2017г.
По установените факти по делото не
се формира спор между страните. Спорът е правен и касае правилното приложение
на забележка към Част VІІІ, Раздел XII от Приложение № 1 на НМЕ/2017г. досежно
срока (пожизнен), определен на освидетелстваното лице и на т. ІV от Приложение
№ 2 на НМЕ/2017г., относно 60% трайно намалена работоспособност.
На първо място, съгласно посочената
забележка: „всички онкологични заболявания с код "С" по МКБ, без
данни за рецидив и дисеминация, при давност, надвишаваща пет години от
хистологичната верификация, се оценяват с 50% (не включва карциноми "ин
ситу" – код "D" по МКБ)“. Безспорно случаят на Б. касае
онкологично заболяване с код „С“, а именно С 50.2 - опериран карцином на дясна млечна
жлеза, след извършена на 28.01.1999г. дясностранна радикална мастектомия на дясна
млечна жлеза, за което е провеждано и съответното диспансерно лечение. В
последствие не са установени данни за рецидив и дисеминация. Налице е давност,
надвишаваща пет години от оперативната намеса. Посоченото онкологично
заболяване безспорно обуславя приложение на горецитираната забележка от
Приложение № 1 на НМЕ/2017г., както правилно е прието от административния орган
в оспорваното ЕР. Прилагането на цитираната забележка, съдът намира, че не
следва да бъде изолирано от останалите отправни точки, относими за конкретно
заболяване, включени в съответните раздели на Приложение № 1 на НМЕ/2017г., Част VІІІ
Хирургични заболявания, където са посочени и съответните злокачествени
заболявания. Така определената оценка за
50% трайно намалена работоспособност законосъобразно е за пожизнен срок, като
са съобразени отправните точки съгласно последната редакция на НМЕ/2017г. (в
сила към 16.07.2021г.) в релевантните към казуса разпоредби. В тази връзка
следва да се отбележи, че в Раздел ХI „Женски
полови органи“, Част VIII от
Приложение № 1 на НМЕ, съгласно отправна точка 1.1.4, за малигнен тумор на
гърдата за петата година след операцията се определя 50% трайно намалена
работоспособност, с пожизнен срок. Това само е достатъчно да се приеме, че след
като за петата година след операция се определя 50% ТНР с пожизнен срок, като и
при преосвидетелстване на лицето през всяка следваща година след петата, срокът
на инвалидност също следва да е пожизнен. Противното би означавало всяко лице
със същото или сходно заболяване и здравословно състояние, с над пет години от
хистологичната верификация към датата на приемане на Постановление № 225 от 12
юли 2021г. за изменение и допълнение на НМЕ, да бъде дискриминирано при
преосвидетелстването чрез определяне на срок на инвалидност за конкретен период
от време, така както предвижда чл. 69, ал. 1 от НМЕ, а не пожизнено при
условията на чл. 69, ал. 4 от НМЕ.
В посочената разпоредба е предвидено
при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване
да се определя пожизнен срок на инвалидността. Легална дефиниция на понятието
„дефинитивни състояния“ се съдържа в нормата на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ,
съгласно която това са състоянията, които не търпят позитивна или негативна
еволюция във времето. Очевидно, волята на законодателя е да преустанови
периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни
заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е
безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във
времето. Както сочи жалбоподателят, действително в състоянието на освидетелстваното лице може да настъпи
негативна еволюция във времето, доколкото дефинитивното състояние няма
постоянен характер и търпи промяна. Соченото евентуалното настъпване на рецидив
и далечна дисеминация (негативна еволюция във времето), обаче би могло да
доведе единствено до преосвидетелстване на лицето, по негово желание, но не и
до промяна на срока на инвалидност от пожизнен до такъв с конкретно определен
срок. Ето защо, след като в отправна точка 1.1.4 на Раздел ХI, Част VIII от Приложение № 1 на НМЕ,
състоянието на освидетелстването лице е определено от законодателя като
дефинитивно, предвиждайки определяне на 50% трайно намалена работоспособност с
пожизнен срок, то за състояние съгласно посочената Забележка към Раздел XII
на част VІІІ, при липса на промяна през следващите петте години от операцията в
здравословното му състояние, последното отново следва да се определи като
дефинитивно, което в частта му относно срока на определения процент трайно
намалена работоспособност следва да е пожизнено.
Гореизложеното налага извод за
законосъобразност на оспорваното в настоящото съдебно производство ЕР на НЕЛК -
София, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Национална експертна лекарска комисия, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се
констатираха в размер на 80 (осемдесет) лв., определен съгласно чл. 27в от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ -
гр. Пловдив против Експертно решение (ЕР) № 0150/020 от 02.02.2022г. на
Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна
лекарска комисия (НЕЛК) – гр. София, В ЧАСТА МУ за срока на определения процент
трайно намалена работоспособност - пожизнен.
ОСЪЖДА
Националния осигурителен институт - гр. София да заплати на Национална
експертна лекарска комисия гр. София, сумата от 80лв. (осемдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: