№ 741
гр. Кюстендил, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500526 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 264238/02.08.2022г. подадена от
гл. юрисконсулт Д.М., в качеството й на процесуален представител на
Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за
кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „Лозенски път“ № 1 срещу решение №
260130 постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 206/2020 г. по описа на
същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна
Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на Ч. Г. Т., ЕГН
********** , от гр.Кюстендил, ул.“Дрин“, №14 сумите, както следва: 1392.79
лв., допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на
дневен, по време на дежурства, разпределен по години за календарната 2017 –
376.45 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -03.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, ведно с мораторни лихви за периода 01.05.2017-02.02.2020г.
общо за сума 91.00 лв., 438.91 лв.- допълнително трудово възнаграждение за
календарната 2018 , ведно със законнаата лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, ведно с мороторни лихзи за периода
01.05.2018г.-02.02.2020г. общо 63.23 лв., допълнително трудово
възнаграждение за календарната 2019г. в общ размер на 575.43 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с
мораторни лихви за периода 01.05.2019г. до 02.02.2020г. общо за сума 18.94
лв.С решението в полза на Ч. Т. са присъдени деловодни разноски възлизащи
на 500.00 лв., както на основание чл.78, ал.6 ГПК ГД“Гранична полиция“ при
МВР е осъдена да заплати по сметка на КнРС сума 105.71 лв. държавна такса
върху уважения размер на исковете и 180.00 лв., възнаграждение за вещо
лице, платено от бюджета на съда.
1
Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на Ч. Т.
19.04.2022г., на ГД“Гранична полиция“ на 21.07.2022г.
В подадената въззивна жалба се твърди неправилност поради нарушение
на материалния закон и необоснованост.В жалбата е аргументирано
становище за недължимост на исковите суми, поставяйки в основаната на
тази теза, обстоятелството, че ищецът е държавен служител на основание
чл.142, ал.1 ЗМВР, в чл.2 от който закон е предвидено, че статутът на
държавните служители се урежда именно от същия закон – налице е
специална уредба за полицейските органи в Гранична полиция.Тази
специална уредба изисква преценката относно дължимото възнаграждение, да
се направи въз основа на този закон и подзаконовите актове по прилагането
му.Действащата такава не предвижда трансформиране на нощни часове в
дневни при сумарно изчисляване на работното време, а прилагането на
обхващащата правата на останалите работници и служители уредба правна
уредба респ. чл.9, ал.21 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не може да бъде обосновано по никакъв начин в това число
и с разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, предвиждаща специална закрила по
Кодекса на труда за държавните служители полагащи труд за времето между
22:00 и 6:00ч.Тази специална закрила според въззивника се състои в
задължение за осигуряване на топла храна, ободряващи напитки, други
облекчаващи условия за ефективно полагане на нощен труд, както
наблюдение и проверка за здравословното състояние.
Изложени са правни съображения – според чл.7, ал.2 от ЗНА,
Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагането на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по – висока
степен.Според пар.2 от ЗР на НСОРЗ, Наредбата се издава на основание
чл.244 т.2 и чл.261 КТ, за да се уреди прилагането на норми, касаещи
възнагражденията и обезщетенията по трудови правоотношения и се сочи, че
процесното правоотношение не може да бъде определено, като
трудово.Въззивникът счита, че прилагането на споменатите разпоредби не
може да бъде обосновано и с действието на разпоредбата на чл.9 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, каквото право
Наредбата дава на работниците и служителите, чиито трудови
правоотношения са уредени в КТ.Не е налице празнота , а съществува
специален закон в който не е предвидено право на преизчисляване на
отработените нощни часове труд, с умножаването им по коефициент по чл.9
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което
право е дадено на работници и служители, чиито трудови правоотношения се
уреждат от КТ.В подкрепа на изразеното становище е посочено решение от
24.02.2022г. на ЕС по дело С-262/20г., според което чл.8 и чл.12 от Директива
2003/88 ЕО на Евпропейския парламент и на Съвета от 04.11.2033г. относно
някои аспекти на организация на работното време трябва да се тълкува в
смисъл, че не налага да се приеме национална правна уредба, която
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд на работещите в
публичния сектор, като полицаи и пожарникари е по кратка от предвидената
в тях нормална продължителност на труда през деня.Посочена е дадената от
съда на ЕС препоръка в тези случаи в полза на такива работници да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане на обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, каквито мерки
са предвидени за полицаи и пожарникари в нациолното законодателство.В
този смисъл според въззивника следва да се тълкува и текста на чл.20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС, нормалната продължителност на нощния
труд в частния сектор от 7 чеса, да не се прилага за работници от публичния
сектор, включително полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий свързана е с
допустима защитавана от закона цел и е съразмерна на тази цел.Високата
2
обществена значимост на полагания труд от полицаи и пожарникари,
обосновава съразмерност на законодателна уредба, предвиждаща полагането
на 8 часов нощен труд.Сочи се разпоредбата на чл.9, ал.2 във вр. с ал.1 от
НСОРЗ – според която при подневно отчитане на работното време и при
работа на смени, чиято нощна продължителност е по – малка от тази на
дневната, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми се
увеличава, с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време и е заявено, че
разглеждания казус не ракрива такива обстоятелства – нощната
продължителност на работното време на ищеца е по – малка от тази на
дневното, неговият труд не се отчита въз основа на заработено по трудови
норми.
Визирана е и нормата на чл.179, ал. от ЗМВР според която нощните
смети на служителите – от 22:00ч до 6:00ч., т.е 8 часа, докато по КТ
продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни часа,
поради което е приета правната уредба на НСОРЗ, при отчитане на работното
време да се умножава с коефициент, който да приравни като
продължителност на дневния труд, който е 8 часа.Според чл.187, ал.1 и ал.3
от ЗМВР дневното и нощно работно време са с една и съща продължителност
от 8 часа, не е налице работа по трудови норми, за да се определи размера на
трудовото възнаграждение по чл.247 и чл.250 КТ.
Като противоречащ с разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР е определен
извода на съда, че законовата празнота е преодоляна с измененията на чл.187
ЗМВР, с приемането на новата ал.4 ( ДВ бр.60 от 07.07.2020г. в сила от
11.07.2020г.) според която при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължитебвост на работното време през нощта по ал.1 от
НСОРЗ – а до влизане в сила на тази разпоредба приложение намира нормата
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Противоречието според въззивника е обусловено от
обстоятелството, че според цитираната разпоредба чл.179, ал.1 ЗМВР –
държавните служители полагат труд през нощта за времето от 22.00 ч. до
6.00ч. т.е 8 часа.Сочи се и нормата на чл.21, ал.3 от Наредба №8121з-
1353/15.12.2020г., според която при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.
В съответствие с изложеното е искането за отмяна на обжалваното
решение.В условията на алтернативност, се поддържа, че претенцията за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, не
следва безусловно да се възприема, като извънреден труд.При правилното
приемане, че следва да бъде съобразена отработената норма за всеки отчетен
период, след което да се прецени дали преобразуваните нощни часове
формират извънреден труд или тези часове допълват неотработеното време,
решението претенцията да бъде уважена съобразно допуснатото изменение на
иска е определено като неправилно.Допълнително се изтъква, че нощният
труд сам по себе си не е извънреден труд, каквото на основание чл.143, ал.1
КТ е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време и
разпоредбата на чл.50а, ал.1 от ЗДСл, тъй като положените нощни часове не
са положени, извън установеното работно време на ищеца и не са положени
по изрично разпореждане на работодателя.Ищецът работи на смени поради
което работното му време се отчита сумирано, а преизчислените нощни
часове са част от работното му време.Съобразно тези обстоятелства
въззивникът приема за основателна претенция до сумата 971.81 лв. –
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен
по време на дежурства за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от
3
която за календарната 2017г. в размер на 312.71 лв., за календарната 2018г. –
185.55 лв., за календарната 2019г.-473.55 лв. и лихва за забава в размер на
119.85 лв.( посочено е ясно, отработено над нормалното работно време в
часове, сътответно нормата за периода и подлежаща на компенсиране част за
всеки месец от исковия период.
. Заявена е и претенция за заплащане на даловодни разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК и на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Прави се възражение и за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК
на разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, които да
бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по
чл.36 от Закон за адвукатурата, тай като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност.Позовава се на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2-12 ОСГТК на ВКС.
Като самостоятелно е формулирано искане за изменение на решението, в
частта за разноските, като възраженията срещу определения адв.хонорар от
500.00 лв, касаят размера – по висок от предвидения в Наредбата по чл.36 от
Закона за адвокатурата.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна- Ч. Г. Т..В срок е
подаден отговор с представителството от адв.Д.З..В отговора е
противопоставено становище за валиден, допустим и правилен съдебен акт и
искане за потвърждаване на решението.Сочат се мотивите на съдебния акт, в
които на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, е прието, че решаването на въпроса за
дължимостта на исковите суми е обусловено от действието на Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016г., за реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на
държавните служители в МВР, издадена от Министъра на вътрешните
работи( обн.ДВ бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отм. ДВ
бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01 2020г., решение №16766 на ВКАС на РБ –
бр-4 от 14.01.2020г и предвиденото в същата Наредба, че за държавните
служители на МВР е възможно полагане на труд и през нощта между 22:00 и
06:00ч., като работните часове не надвишават 8 часа, за всеки 24 – часов
период, а в чл.31 – че отработеното време между 22:00ч. и 06:00ч., се ползва
със специална закрила по КТ.Едновременно с това се поддържа, че при липса
на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР( до
изменението на чл.187, ал.4 ЗИДЗМВР от м.юли 2020г.) и в Наредба издадена
по чл.187, ал.9 ЗМВр, то при сумирано отчитане на работното време на
служителите на МВРу, работещи по служебно правоотношение, следва да се
прилага субсидианото правило за трансформиране на нощните часове в
дневни, установено в чл.9, ал.3 от НСОРЗ.Противно разрешение според
ответника по жалбата би било изразен на различие в третирането на
служителите на МВР и неработещи в системата на МВР, въпреки, че те
изразходват физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и
съща част от денонощияето, респ. би бил нарушен принзцпа на чл.6 от
Конституцията на РЕпублика България чл.14 ЕКЗПЧОС( решение №311 от
08.01.2019г. на ВКС по гр.д.№1144/2018г. , ІV г.о).Поддържа се становище за
платимост на възнаграждение за положения нощен труд, увеличено в
сравнения с дължимото за положения дневен труд, при използване на
коефициент за изравняване в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време, в заплащане на допълнително възнаграждение в
така увеличеното възнаграждение в минимален размер установен в чл.8
НСОРЗ.Обяснена е разликата в заплащането, свързана с по – големия разход
за умствена и физическа енергия, от престираната работна сила от работника
или служителя и необичайното за биологични ритъм на човека време от
денонощието, през което трудът се полага( решение №14 от 27.03.2012г. по
4
гр.д.№405/2011г., ІV, г.о, на ВКС).След като е установил, че отработените от
ищеца часове на смяна и съответно за отчетния перидо от три месеца,
надхвърлят определената норма часове, потвърдено от плащането на
възнаграждение за извънреден труд, без превръщане на отработените часове,
съдът е присъдил исковата молба, въз основа на данните от заключмението на
вещото лице, преценено по реда на чл.202 ГПК.Прилагането на нормата на
НСОРЗ – чл.9 е обосновано с действието на препращащата разпоредба на
чл.188, ал.2 ЗМВР.
Според въззиваемата страна в обжалваното решение е даден отговор на
всички доводи в жалбата, в това число, преценено, като неоснователно е
оставено без уважение възражение за погасяване на вземането поради изтекла
давност.
Сочи се решение от 24.02.2002г. на Съда на Европейския съюз по дело
С-262/20г. за тълукване на чл.12 б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО, според
посоченото в т.76 и 77 от което, след като нормалната продължителност на
труда през деня и нощта е еднаква, не се налага преобразуване, съответно
дневен - нощен труд е 1.
Изрично е подчертано, че не намира разумно обяснение, отпадането на
презичсляването на часовете нощен труд с коефицинет 1.143 е било
отпаднало, след което считано от 10.07.2020г. такова преизчисляване отново
е въведено, което по силата на т.79 от споменатото решение сочи на разлика в
третирането, която доколкото не е обусловена от обективен и разумен
критерий, е несъвместима с правото на Съюза и начина по който следва да
бъде тълкувано Националното право,с оглед достигане до разрешение
,съответстващо в преследваната цел (решение от 06.10.2021г., Sumal, С-
882/19, EU:С:2021,:800, т.71).Липсата на законо установена забрана за
преизчисляване на положения труд от служителите на МВР за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г. т.е съществуващата празнота според ответника по
жалбата, обосновава приложимост именно на съществуващата правна уредба
– Наредба за структурата и организацията на работнвата заплата, за да се
компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд,
подчтерната и в Директива 2003/88г.на Европейския парламент и на Съвето
от 04.11.2003г., относно някои аспекти на организацията на работното
време.Обжалвоното решение е определено, като намиращо с в синхрон
именно с обвързващите българския съд решения на СЕС.
Ответникът сочи, че присъдените суми са определени въз основа на
заключение на вещо лице, изчислило дължимото възнаграждетние за
положения приравнен нощен към дневен труд, при безспорност на факта, че
отработените часове на смяна, надхвърлян определената норма, за което
свидетелства заплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд.
Доводите на ответника по възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнагрлаждение са следните – платено е
адв.възнаграждение в разме на 500.00 лв., малко над минималния размер, с
оглед броя и размерите на предявените искове, при осъществено процесуално
представителство за период, повече от 2 години, при усложнена фактическа
обстановка, с оглед събрания обем доказателстмвен материал и положена
грижа за неговото събиране и анализ и предприети действия по изготвяне на
искова молба, съдържаща много изчисления, за назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза, изменение на исковата претенция, отговор по
възражения на другата страна – сочещо на осъществена ефективна защита по
делото, довело в резултат до постановяване на решение за основателност на
претенциите, като са охранени изцяло правата на ищеца, обуславящо
овъзмездяване на труда в неговия възнаградителен размер, без да се налага
неговото редуциране.
Ответникът прави искане за заплащане на разноски по производството.
5
Нови доказателства страните не са посочили.
Съгласно чл.267, ал.1 ГПК - в закрито заседание въззивният съд
извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на
чл. 262 , произнася се по допускане на посочените от страните нови
доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито
заседание.Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и
доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото,
ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на
страните.В ал.2 е предвидено, че съдът може да изслуша отново свидетели и
вещи лица, ако прецени това за необходимо.При тази преценка въззивният
съд намери жалбата за допустима – подадена от активно легитимирана
страна, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постъпила в
законоустановения срок.
Съдът не констатира обстоятелства по т.1 и т.2 от Тълкувателно решение
№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
Съдържащото се в жалбата искане за изменение на първоинстанционното
решение, чрез намаляване размер на присъдения адвокатски хонорар по
същество представлява искане за изменение на решението в частта за
разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК.В цитирания законов текст е
предвидено, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може
да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.Ясно е, че въззивният съд не е компетентен да се произнесе за
първи път по исканото изменение и налага производството да бъде
прекратено и делото върнато на районния съд, за постановяване на съдебен
акт по ред ана чл.248, ал.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК вр. с чл.248, ал.1
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№526/2022г. по описа на
КнОС .
ВРЪЩА делото на Кюстендилския районен съд ,за произнасяне със
съдебен акт по реда на чл.248, ал.1 ГПК, по съдържащо се във въззивна жалба
с вх.№264238 /02.08.2022г., искане за намаляване размера на присъден от
първоинстанционния съд в полза на Ч. Г. Т. адвокатски хонорар, възлизащ на
500.00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7