№ 21724
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110173649 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу Д. В. Н., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с
цена на исковете 985.31 лева за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. Х. С.,
бл.33А, вх.1, ет.18, ап.94, аб.№ 249165, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46137/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141
състав.
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот находящ се в гр. С., ж.к. Х. С., бл.33А, вх.1, ет.18, ап.94, аб.№ 249165.
Моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, а именно сумите 811,42 лева (осемстотин и единадесет лева и 42 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 155,73 лева (сто петдесет и пет лева и 73 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 09.08.2023 г., 14,40 лева
(четиринадесет лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,76 лева (три лева и 76
1
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46137/2023 г., по
описа на СРС, 141 с-в. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът,
оспорва предявените искове по основание и размер. Моли за отхвърляне на исковете и
възразява за давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Д.” ООД изразява становище за
основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и цена на услугата по
разпределението й. За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи: 1)
съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на
ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, 3) изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. По исковете с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на посочените
обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
От приложеното по делото ч.гр. д. № 46137/2023 г. на СРС, 141 състав се установява,
че ищецът Т. С. ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Д. В. Н. за заплащане на сумите както следва: сумите 811,42 лева (осемстотин и
единадесет лева и 42 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 155,73 лева (сто петдесет
и пет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до
09.08.2023 г., 14,40 лева (четиринадесет лева и 40 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.09.2021
г., ведно със законна лихва за период от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,76
лева (три лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
09.08.2023 г Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал заповед за изпълнение от
04.09.2023г. След постъпило възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на същата.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
2
От приетия по делото и неоспорен от ответника договор за продажба на недвижим
имот по реда на НДИ от 02.05.1990 г. се установява, че Н. С. Н. и Д. В. Н. са придобили
процесния имот до 28.04.2017 г. - апартамент № 94, находящ се в гр. С., ж.к Х. С., бл.33А,
вх.1, ет.18.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. В
този смисъл те е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на
чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
обект с абонатен № 186535, като съдът приема при липса на други доказателства и на
основание чл.30, ал.2 от ЗС, че ответницата следва да отговаря за ½ част от задълженията за
топлинна енергия на имота, предвид обема на притежаваното от същата право на
собственост върху имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „Д.” ООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният
обект, се извършва от третото лице - помагач съгласно договор. При условията на сключения
договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период. В
имота са отчитани водомерите – 2 броя, като за щранг лирата е начислено отопление в
банята на служебно отдадена ТЕ от щранга, съгласно НТ. Технологичните разходи на
3
топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото
количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са
приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и от сградната
инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. При
изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на
ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II
отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-
членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която
съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е влязло
в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период, поради което методиката за изчисляване
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга
страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен
и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен
акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от
24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да
бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК при съобразяване съставените документи за
отчетеното потребление. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил
обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Както вече се посочи по-горе, количеството и цената на доставената енергия се доказват от
приложените от третото лице - помагач писмени доказателства, като са съобразени отчетите
на общия топломер в абонатната станция, който е преминал метрологична проверка и е
годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в които са
разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се
разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото
се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответника въз основа на
редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените,
действали към процесния период, поради което възраженията на въззивника в обратния
смисъл са несъстоятелни. Установява се, че фирмата за дялово разпределение е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, в които е
било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на 786,22 лв., от която сума ответницата дължи 393,11 лева, съобразно
притежаваните права.
4
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба. С оглед
разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна
енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от
време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба
не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т. С.”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената
на “Т. С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният
срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е
срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
е подадено на 17.08.2023 г., респ. погасени по давност са вземанията станали изискуеми
преди 17.08.2020 г., каквито вземания не са включени в процесния период, тъй като първото
вземане е това за м.05.2020 г., което възниква на 31.05.2020 г. и става изискуемо, съобразно
ОУ на ищеца на 15.07.2020 г., но в случая следва да се съобрази, че процесният период на
доставка, включва и периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., в който давностният срок е спрял
на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото вземане в процесния
период това за м.05.2020 г. е настъпила на 22.09.2020 г. Поради това възражението за давност
е неоснователно и няма погасени по давност вземания, включени в процесния период.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
5
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което
предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение възлиза на сумата от
14,40 лева (четиринадесет лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, определен при
съобразяване на счетоводна справка на ищеца. От тази сума ответницата дължи ½ идеална
част или 7.20 лева. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването
им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/, като срокът на погасителната давност не е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за сумата 109.75 лева,
представляваща мораторна лихва за период от мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до
09.08.2023 г., която съдът определи, като съобрази момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на онлайн калкулатор, на
основание на чл. 162 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
6
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 3,76 лева (три лева и 76 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 323.52 лв. държава такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и за заповедното производство в
размер на 38.82 лева. Ответникът е претендирал разноски при условията на чл.38, ал.1, т.1 от
ЗАдв, поради което и по съразмерност на адв.А. се следва сумата от 192.93 лева на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу Д. В. Н. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК Х. С., бл.33А, вх.1, ет.18, ап.94, с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Д. В. Н. дължи на „Т. С.” ЕАД сумата
от 393.11 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 109.75 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до
09.08.2023 г., сумата от 7.20 лв., за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до
30.09.2021 г., за находящ се на адрес: гр. С., ЖК Х. С., бл.33А, вх.1, ет.18, ап.94, аб.№
249165, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия и за главница за дялово
разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 811.42 лв. и
14.40 лева, и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва в размер на 155,73 лв. върху главницата за
доставена топлинна енергия и за лихва в размер на 3.76 лв. върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение, като неоснователни, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 46137/2023
г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. В. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.,
ЖК Х. С., бл.33А, вх.1, ет.18, ап.94, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, гр.С.,
ул.Я. 23, сумата 323.52 лв., представляваща сторени разноски в производството пред
първата инстанция, и сумата 38.82 лева сторени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, гр.С., ул.Я. 23, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К. А., сумата от 192.93 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.” ООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8