Р Е Ш Е Н И
Е
№ /31.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1119 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 28206/18.05.2020г. на „Енерго
- Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 1733 от 30.03.2020г., постановено по гр.дело № 19746/2019г. на
Варненския районен съд, ХХХV-ти
състав, с което е прието за установено, че И.Т.Т.,
ЕГН **********,***, не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс - Г, сумата от 834.98 лв., представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № **********/
24.10.2019 г., за периода 30.08.2018г. – 27.11.2018г., по партида с клиентски №
********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, кв.
„Изгрев“ № 184, ап. 2, на осн. чл.
24, ал.1 ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че СТИ е извън на точност и измерва преминаващата
енергия с грешка -73,86%. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за
неогвото потвърждаване.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от И.Т.Т. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 834.98
лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура №
**********/24.10.2019г., за периода 30.08.2018г. – 27.11.2018г., по партида с
клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: гр.
Варна, кв. „Изгрев“ № 184, ап. 2.
В исковата молба се
излага, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с
кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, кв.
„Изгрев“ № 184, ап. 2. Твърди, че
при проверка в електронната страница на „Енерго – Про Варна“ ЕООД, е установил
наличие на задължение, в размер на 834.98
лева. Абонатът е посетил Центъра за обслужване на клиенти, като от
служители на „Енерго - Про Продажби” АД
му е разяснено, че дължи процесната сума, въз основа на извършена проверка от
служители на „Електроразпределение Север“ АД, обективирана в констативен
протокол, за периода от 30.08.2018г. – 27.11.2018г., за което е издадена
фактура от 24.10.2019г., дължима в срок до 11.11.2019г. Оспорва корекционната процедура, а също и
твърди, че не е потребил начисленото количество ел. енергия, равняващо се на
процесната сума.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за допустимост и
неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
абонат на ответното дружество. Не
оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел.
енергия, а също и че на 27.11.2018
год., в изпълнение на чл. 44
ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи
във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно
правилата на ПИКЕЕ. Отправя се искане до съда за отхвърляне на
предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол
№ 1105124/27.11.2018г. се установява, че на същата дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка в обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „Изгрев“ № 184, ап. 2, с
титуляр на партидата И.Т.Т., при която е констатирано, че СТИ е извън класа на
точност. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Протоколът е подписан от
служителите на оператора, извършили проверката и лично от абоната – И.Т.Т..
Видно от приобщения констативен протокол от
проведена метрологична експертиза на електромер № 2409/15.10.2019 г. – АУ – Е –
000029-68171/30.11.2018 год. на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна, в който е отразено,
че при извършена експертиза на електромер с фабричен № 1125071812873467, е
установен осъществен достъп до вътрешността на електромера – добавен чужд за
схемата елемент; електромерът не съответства на метрологични характеристики и
не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата
енергия, не съответства на техническите изисквания.
Въз основа на констатациите от проверката е
изготвена справка № 55822_3ЕС4/ 22.10.2019 год. за начисляване на допълнително
количество ел. енергия за обект с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес
на потребление: гр. Варна, кв. „Изгрев“ № 184, ап. 2, с титуляр на партидата И.Т.Т.,
в размер на 9068.22 кВТч., за периода 30.08.2018г. – 27.11.2018г.
Въз основа на справката е издадена фактура №
**********/24.10.2019г., с издател „Енерго - Про Продажби” АД и получател – И.Т.Т.,
на стойност 834.98 лв. с ДДС,
представляващи стойността на служ. начислено количество ел. енергия за обект с
аб. № ********** и кл. № **********, в размер на 4224 кВТч., за периода
30.08.2018г. – 27.11.2018г.
От заключението на вещото лице по изготвената
в хода на производство съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните,
и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява
следното: СТИ е от одобрен тип – NP71E, еднофазен, двойнотарифен, статичен; при
проверката от БИМ е установено - осъществен достъп до вътрешността на
електромера – добавен чужд за схемата елемент, следователно касае се за намеса
в метрологичната способност, при която СТИ излиза извън клас на точност и
отчита с грешка от минус 80,04%, т. е отчита реално по-малко от 1/5 от
потребяваната ел. енергия; изчисленията по справката са максимално близки до
реално потребеното за периода от 90 дни количество ел. енергия, следователно
начисленото количество ел. енергия е възможно доставимо и е доставено.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или
погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е
потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
От друга страна следва да се съобрази
обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по
установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на
ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 27.11.2018г. Следователно липсва нормативна уредба,
регламентираща както процедура по извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и
извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът
не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи
сумата 834,98 лв., претендирана като стойност на начислена без правно основание
електроенергия за периода от 30.08.2018г. до 27.11.2018г., което обуславя извод
за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на
двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие. В представения договор не е посочена дата на сключване
поради което съдът приема, че за такава следва да се приеме датата на
представянето му в съда – 07.07.2020г. Ето защо, на въззиваемия следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1733 от 30.03.2020г.,
постановено по гр.дело № 19746/2019г. на Варненския районен съд, ХХХV-ти
състав, с което е прието за установено, че И.Т.Т.,
ЕГН **********,***, не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс - Г, сумата от 834.98лв., представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № **********
24.10.2019г., за периода 30.08.2018г. – 27.11.2018г., по партида с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на потребление:
гр. Варна, кв. „Изгрев“ № 184, ап. 2, на осн. чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на И.Т.Т., ЕГН **********,*** сумата от 100
лв.
/сто лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: