Решение по дело №453/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – [населено място] против Решение № 148 от 30.10.2024 година по АНД № 546/2024 година по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-108 от 03.07.2024 година, издадено от П. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – [населено място] за нарушение на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касационният жалбоподател развива доводи против извода на въззивния съд за спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – [населено място] не се представлява в открито съдебно заседание.

Ответната страна П. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирано е писмено възражение, в което се развиват подробни доводи за неоснователност на касационната жалба, заявява се претенция за присъждане на направените разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна /л. 10/.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Наложената на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ имуществена санкция е наложена за това, че Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – [населено място] не е изпълнило задължително предписание, дадено му с Протокол от проверка за готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него № 7 от 07.06.2024 година на нарочно назначена комисия. От прегледа на посочения протокол се установява, че действително с него е дадено задължително предписание на предприятието, в качеството му на собственик на процесния язовир, да се възстанови геометричният профил на короната на язовирната стена, чийто срок за изпълнение е 30.11.2023 година. Както многократно е посочвано в мотивите на други съдебни актове, предписанието представлява индивидуален административен акт /чл. 21 и чл. 147 от АПК/, в който смисъл е и трайната практика на ВАС на РБ / Определение № 2157 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1319/2021 г., III отд.; Решение № 5406 от 6.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11640/2021 г., III отд.; Решение № 9607 от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6924/2023 г., III отд. и др./. Щом се касае за индивидуален административен акт, то той би следвало да притежава посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК в качеството му на общ закон реквизити, вкл. и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение /чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК/. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното, касационният жалбоподател е представил доказателства, че е оспорил по административен и/или съдебен ред процесното предписание. Само в производство по оспорване на предписанието би могъл да бъде изследван и въпросът за неговата законосъобразност, включително и дали то съответства на целта на закона. В случая е налице влязло в сила задължително предписание, което не е изпълнено от предприятието - адресат, което се явява основание за реализиране административно-наказателната отговорност на предприятието на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, като наложената имуществена санкция е в размер на предвидения от закона минимум.

При съставяне на процесния АУАН е спазен 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. В случая неизпълнението на даденото предписание е установено при нарочна проверка, извършена на 20.12.2023 година, след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, като е съставен Констативен протокол № 04-05-57 от 20.12.2023 година. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН предвижда два срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едногодишен, като първият започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е установил автора на деянието, като в настоящата хипотеза това е датата на извършване на проверката за изпълнение на даденото предписание – 20.12.2023 година. Считано от тази дата, за компетентния орган е започнал да тече тримесечният срок, в който е следвало да състави акт за установяване на нарушението. АУАН е съставен на 11.03.2024 година, т.е. в предвидения 3-месечен срок. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя становището, че нарушителят е бил известен в деня, следващ изтичането на срока за изпълнение на предписанието. Понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. В случая тази данни са установени на 20.12.2023 година и оттогава е започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, който срок в случая е спазен.

Решението на въззивния съд е постановено от законен съдебен състав, съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 34 и чл. 339 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН и е постановено при липса на нарушение на процесуалните разпоредби, уреждащи условията за валидност на съдебния акт. Съдът е спазил изискванията на закона и е изложил доводите на страните, изложил е и мотиви за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, които мотиви настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира за относими.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 148 от 30.10.2024 година по АНД № 546/2024 година по описа на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – [населено място] да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.