№ 65
гр. Асеновград, 01.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело №
20225310200167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от К. КР. К., лично и като управител на „ТВ САТ
КОМ“ ЕООД, чрез пълномощника- адв. С.Д. срещу Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 03.02.2022 г. на РП-Пловдив,
ТО- Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 100/2018г.
по описа на РУ на МВР Асеновград, водено срещу ИВ. ХР. Г. за престъпления
по чл. 347 ал.1 от НК, по чл. 323 ал.1 от НК и по чл. 325 ал.1 от НК е било
прекратено, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
След указания на съда поради ненадлежност на легитимацията на
жалбоподателя К.К., в лично качество да атакува прекратителното
постановление, е постъпила допълнителна молба от адв. С.Д. с уточнението,
че жалбата следва да се счита за подадена само от дружеството „ТВ САТ
КОМ“ ЕООД, чрез управителя К.К., като се твърди, че същото е претърпяло
вреди и от трите престъпленията, които са били предмет на разследване в
досъдебното производство.
В жалбата се излагат основания, че постановлението за прекратяване на
РП-Пловдив, ТО-Асеновград е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано, постановено при неправилно приемане и обсъждане на
доказателствата по делото, довело до неправилно и непълно установена
фактическа обстановка и съответно до неправилни изводи от материално-
правна страна относно липсата на осъществен състав на престъпление.
Искането към съда е за пълната му отмяна и връщане на делото на РП-
1
Пловдив, ТО-Асеновград за продължаване на разследването със
задължителни указания по правилното прилагане на закона.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
материалите по делото намира, че така подадената жалба и при така
индивидуализирания жалбоподател е НЕДОПУСТИМА в основната си част,
по отношение на престъпленията, които са били предмет на досъдебното
производство, а именно по чл. 347 ал.1 от НК, по чл. 323 ал.1 от НК и по чл.
325 ал.1 от НК, тъй като е подадена от ненадлежно легитимиран процесуален
субект, поради което и в тази и част не подлежи на разглеждане по същество.
Нормата на чл. 243 ал.3 от НПК лимитативно определя кръга на
субектите, имащи право на жалба срещу постановлението за прекратяване и
това са обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, както и
ощетеното юридическо Л..
На първо място, в разглеждания случай, жалбоподателят „ТВ САТ
КОМ“ ЕООД няма качеството на ощетено юридическо Л. от престъплението
по чл.347 ал.1 от НК. Нормата на чл. 74 от НПК, дефинира кръга от лица,
които отговарят на критериите за придобиване на това процесуално качество,
когато става въпрос за физическите лица. По отношение на юридическите
лица, каквото е дружеството жалбоподател, за да са ОЮЛ, същите трябва да
са претърпели вреди от престъплението, като по отношение на тях поради
юридическата им природа са актуални само претърпените имуществени
вреди. Обществените отношения, които са обект на съответния вид
престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат
качеството на пострадал, респ. ощетено юридическо Л. в наказателния процес
и съответно потенциално са легитимирани да бъдат конституирани като
граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на
престъплението по чл.347 ал.1 от НК, което е систематизирано в Глава ХI,
раздел ІІ - „Престъпления по транспорта и съобщенията“ от Особената част на
Наказателния кодекс са обществените отношения, регулиращи реда и
сигурността на съобщенията. Преценката за това, дали от дадено
престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална
правоспособност на определени лица да бъдат страни в съдебната фаза и от
тук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от
НПК се основава на резултата от проверката на следните характеристики на
2
конкретното престъпление, които винаги е необходимо да са налични, за да
се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или
ощетено юридическо Л.: 1. Дали престъплението е със съставомерни
общественоопасни последици, т.е. дали в състава е предвиден определен
престъпен резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за
престъпление на формално извършване не е наЛ.. 2. Дали обекта на
посегателство /защитените обществени отношения/ е свързан с правната
сфера на определен правен субект. 3. От конкретното деяние настъпили ли са
реални имуществени вреди, които да подлежат на материално
остойностяване и които да са пряка и непосредствена последица от деянието.
Престъплението по чл.347 ал.1 от НК не съдържа изискване за
настъпване на съставомерен резултат, тъй като в обективния му състав не е
включен такъв, то е от категорията на формалните престъпления, поради
което и не може да обуслови фигурата на ощетено юридическо Л.. От друга
страна чл.74 от НПК изисква за придобиване на качеството пострадал или
ощетено юридическо Л. вредите да са от престъплението, т.е. не от деянието
в широк смисъл, поради което не може да има Л., претърпяло вреди от
конкретното престъпление, защото това посегателство засяга по общоопасен
начин реда за функциониране на съобщенията, но не и индивидуална правна
сфера. В този случай ако от деянието в широк смисъл е наЛ. деликт и са
претърпени вреди от пострадало Л., същите могат да се претендират и
доказват по гражданско правен ред.
Отделно от горното по отношение на това престъпление само за
коректност съдът ще изложи и кратки съображения по същество, тъй като и
друг път настоящия състав се е произнесъл по принципната неприложимост
на състава на чл. 347 ал.1 от НК, към установената по делото и описана в
постановлението на прокурора фактология. В тази връзка съдът намира, че
изводът на прокурора за липса на осъществен обективен състав и съответно
за основания за повдигане на обвинение по отношение на свидетелят И.Г. е
правилен, като се солидаризира с изложените съображения в този смисъл.
Действително с оглед обективните характеристики, деянието не реализира
състава на престъплението по чл. 347 ал.1 от НК от обективна страна с оглед
на специфичния предмет на посегателство. В посочената норма като предмет
на засягане са предвидени множество отделни системи – телеграфна,
телефонна, телеписна, телевизионна и др. По отношение на всички от тях са
3
предвидени два отделни и обособени предмета на престъплението, а именно
„уредба“ или „линия“. Изключението е само по отношение на телевизионна
и радиоуредба, към които прилагателни не е предвидено съществителното
или „линия“. Възражението, изложено в жалбата, че в случая се касае за
кабелна електронна съобщителна мрежа КЕСМ, стриктно погледнато няма
как бъде съотнесено към обективните елементи на горния престъпен състав.
В това отношение правилно е преценено, че правните норми, определящи
състави на престъпления следва да се тълкуват стриктно, а не разширително.
В случая се касае за въздействие върху кабели, които са елементи от КЕСМ,
осъществяващи пренос на кабелна телевизия и интернет между отделни
телевизионни уредби и компютърни конфигурации, очевидно се касае за
повреда на телевизионна линия, което деяние обаче не е инкриминирано по
горния текст. При стриктното тълкуване на този престъпен състав е видно, че
в него не се предвижда такъв обективен елемент, като възможен предмет на
посегателството.
На второ място по отношение на престъплението по чл. 323 ал.1 от НК.
Съотнасяне на този престъпен състав към конкретиката на случая с оглед
преценката дали от такова престъпление евентуално са причинени
имуществени вреди на дружеството жалбоподател води до извода, че такива
не се наЛ., което го игнорира от кръга на ощетените юридически лица,
респективно обуславя извода за недопустимост на жалбата в това отношение.
Престъплението по чл.323 ал.1 от НК също не съдържа изискване за
настъпване на съставомерен резултат, като обективен елемент от състава му
под формата на съставомерни имуществени вреди, поради което и не може да
обуслови фигурата на ощетено юридическо Л.. От друга страна, както вече се
каза по-горе за придобиване на качеството на ощетено юридическо Л.
вредите следва да са от престъплението, т.е. не от деянието в широк смисъл,
поради което и конкретно от такова престъпление дружеството „ТВ САТ
КОМ“ ЕООД не е претърпяло имуществени вреди, защото това
посегателство засяга обществените отношения свързани с реда за решаване
на правните спорове и спокойствието на гражданите, но не и директно
правната сфера на жалбоподателя. В случая въпреки, че в жалбата абстрактно
се твърди, че от това престъпление жалбоподателят е претърпял вреди, такива
конкретно не са индивидуализирани, нито в какво се състоят, нито са
остойностени, нито се сочи в каква причинна връзка с евентуално
4
изпълнително деяние по чл. 323 ал.1 от НК са настъпили имуществени вреди
за дружеството, за да може да се направи извод, че те са пряка и
непосредствена последица от престъпление по чл. 323 ал.1 от НК. Въпреки,
че съдът приема, че за това престъпление жалбата е принципно недопустима
отново само за коректност следва да маркира, че по същество са правилни
изводите на прокурора,че съставът на това престъпление не е осъществен от
обвиняемия И.Г., тъй като той в лично качество не е бил страна по спорното
взаимоотношение, което е било между двете дружества "ТВ САТ
КОМ"ЕООД и "ЦКК" ЕООД по повод на извършваната от тях конкурентна
дейност по доставка на кабелна телевизия и интернет, както и в тази връзка
със собствеността и ползването на подземната канална и кабелна мрежа.
Изключен е и другия обективен елемент от състава на престъплението, а
именно наличието на правен спор между страните, като правилно е прието, че
действително спор за ползването на каналната мрежа и съоръженията е
възникнал още през 2008 г. и е продължил през годините, но фактически към
07.02.2018г. спорът е бил приключен с посочените в постановлението влезли
в сила решения на Адм.съд Пловдив и Определение № 1101/15.05.2017 г. по
гр. д. № 1465/2014 г. по описа на ПОС влязло в сила на 30.05.2017 г.
На трето място горните изводи за недопустимост на жалбата поради
липса на надлежна процесуална легитимация на жалбоподателя „ТВ САТ
КОМ“ ЕООД се отнасят в най-голяма степен до престъплението по чл. 325
ал.1 от НК – хулиганство. Същото е систематизирано в Глава десета от НК -
„Престъпления против реда и общественото спокойствие“. Същото не
съдържа в състава си изискване за съставомерен резултат и не може да
генерира конкретни имуществени вреди по отношение на дружеството–
жалбоподател, поради което и същото не се явява ОЮЛ.
Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за
допустимостта на жалбата и едва след това да се произнася по нейната
основателност.
На четвърто място, съдът следва да разгледа по същество
Постановлението на РП-Пловдив за прекратяване на наказателното
производство в частта му относно евентуален състав на престъпление по чл.
216 ал.5 , във вр. с ал.1 от НК. По отношение на това престъпление след като
е изложил фактическата обстановка прокурорът е приел от една страна, че не
5
е наЛ. реализиран такъв престъпен състав и от друга, че не са наЛ.
основанията по чл. 219 ал.1 от НК, т.е. не са наЛ. достатъчно доказателства,
които до обусловят повдигане на обвинение на конкретно Л. в извършването
му. Съдът намира този извод на прокурора за правилен.
Общият състав на престъплението „повреждане и унищожаване“ по чл.
216 ал.1 от НК и конкретно на квалифицирания състав на ал.5, който
предвижда по-тежка квалификация на деянието, ако то е свързано с
унищожаване и повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа,
включва като основен признак от обективна страна изискването вещта,
предмет на повреждане или унищожаване да е чужда за дееца. В конкретния
случай на процесната дата 07.02.2018 г. са се развили сложна поредица от
събития, които са се проявили в различни периоди от време и на различни
места в гр. Асеновград в резултат от предприети от И.Г. и свидетелите А.Т. и
Х.П. действия по поддръжка на кабели и съоръжения част от КЕСМ за
пренос на интернет и телевизионен сигнал, като в комплекса от събития се
включват и множество действия на служители на конкурентната фирма „ТВ
САТ КОМ“. За да е реализирано деянието по горния текст следва да се
повреди или унищожи противозаконно чужда движима или недвижима вещ.
Това е и основния проблем на доказателствената дейност в досъдебното
производство, а именно, че на практика в резултат на неотстраними пропуски
в разследването и въпреки, че след това са извършени възможните следствени
действия не е индивидуализиран в достатъчна степен предмета на
посегателството – повредената или унищожена техника, а именно кабели,
разпределителни кутии, усилватели и магистрални тапове. Посочените вещи
не са индивидуализирани по никакъв начин, нито при кое от деянията какви
точно вещи са повредени или отстранени. Базовият проблем обаче е, че е
невъзможно да се установи чия собственост са повредените или унищожени
вещи. Обвиняемият Г. по отношение на всички кабели, кутии и тапове, които
са били отрязани или премахнати твърди, че са собственост на управляваното
от него дружество „ЦКК“ , както и ,че цялата КЕСМ, част от която са и тези
съоръжения е изключително негова собственост и той може да разполага с
нея както намери за добре. Свидетелят А.Ц., който към този момент е бил на
длъжност Директор на фирма „ТВ САТ КОМ“ –Пловдив, общо твърди, че на
процесната дата са откраднати 6 бр. усилватели и са унищожени 6 бр.
магистрални тапове и 400 метра кабел, които твърди, че са закупени и
6
монтирани от дружеството през периода 2010-2016 г. От представените
писмени доказателства – фактури и документи за собственост обаче по
никакъв начин не се доказва собствеността именно върху посочените
технически елементи и съоръжения и дали те са част от КЕСМ или някаква
обособена и различна от нея част. От показанията на свидетеля Г.М. –
управител на фирма, която е имала договор с „ТВ САТ КОМ“ за услуги в
областта на комуникациите се установява, че елементите на мрежата, като
тапове, кабели, усилватели, оптични приемници и предаватели нямат серийни
номера и не могат да бъдат индивидуализирани, нито собствеността им може
да бъде безспорно установена, тъй като и двете конкурентни фирми
„ЦКК“ЕООД и „ТВ САТ КОМ“ ЕООД, които са ползвали мрежата могат да
представят огромен брой фактури и за закупуване и поставяне на такива
елементи. Собственикът на „ТВ САТ КОМ“ към момента на процесните
събития Красимир К. пък изобщо не е бил разпитан в качеството на свидетел,
а в последствие същият е починал. Настоящият управител– К.К. въпреки
неколкократните си разпити не излага факти и не предоставя доказателства
относими към горната преценка, тъй като сам заявява, че не е наясно с
конкретните факти относими към датата 07.02.2018 г, тъй като тогава не се е
занимавал с дейността на дружеството. От друга страна, обвиняемият И.Г. в
обясненията си последователно твърди, че всички кабели и технически
съоръжения, които са били манипулирани са собственост на неговото
дружество на което той е собственик и управител- „Цифрова кабелна
корпорация“ ЕООД и в крайна сметка в по-голяма степен чрез представените
писмени доказателства – Договори за покупко-продажба на КЕСМ, 3 бр.
Разрешения за строеж, Удостоверение за въвеждане в експлоатация и
съдебни решения № 1116 и № 2624 на ПАС, както и определения № 1101 и
2287 на ПОС, удостоверява собствеността и правото на ползване към този
момент на цялата КЕСМ, част от която са и инкриминираните технически
съоръжения – кабели, тапове, усилватели и кутии. Тъй като вещите предмет
на престъплението са родово, а не индивидуално определени, въпреки
изчерпаната възможност за събиране на доказателства е невъзможно
конкретното установяване, какви вещи са били повредени или унищожени
при всяко от изпълнителните деяния, а още по-малко е възможен категоричен
извод за тяхната собственост. Както вече се каза, за да е било възможно
изясняването на това обстоятелство е следвало незабавно след заявяване на
7
посегателството да се извърши оглед на различните местопроизшествия при
необходимост в присъствието на експерт-технически помощник, както и с
оглед спорните моменти и сложността на съоръженията и техническия им
характер е следвало да се извършат разпити на информирани свидетели на
мястото на деянието, като подробно се изяснят тези обстоятелства. Този
пропуск в доказателствената дейност понастоящем е неотстраним, и въпреки,
че към момента са извършени възможните следствени действия, като са
събрани възможните гласни и писмени доказателства, е невъзможна както
индивидуализацията на вещите, така и несъмнен извод, че същите са
собственост именно на дружеството жалбоподател „ТВ САТ КОМ“, затова и е
безпредметно ДП в тази насока да продължава да се развива.
Ето защо съдът намира, че е правилен и съобразен с обективната
доказателствена наличност изводът на прокурора, че не са наЛ. признаци
както от обективна, така и от субективна страна на престъпление по чл. 216
ал.5 от НК, съответно и не са наЛ. основанията на чл. 219, ал. 1 от НПК за
повдигане на такова обвинение, вследствие на което е прекратил
наказателното производство по отношение на него.
Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.1, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от „ТВ САТ КОМ“
ЕООД, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 03.02.2022 г. на РП-Пловдив, ТО- Асеновград, с което наказателното
производството по ДП № 100/2018г. по описа на РУ на МВР Асеновград е
било прекратено, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК,
като недопустима по отношение на престъпленията по чл. 347 ал.1 от НК, по
чл. 323 ал.1 от НК и по чл. 325 ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 03.02.2022 г. на РП-Пловдив, ТО- Асеновград, с което
наказателното производството по ДП № 100/2018г. по описа на РУ на МВР
Асеновград е било прекратено, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1
т.1 от НПК, в останалата му част по отношение на престъпление по чл. 216
8
ал.5 , вр. с ал.1 от НК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя „ТВ САТ
КОМ“ ЕООД, обвиняемия ИВ. ХР. Г. и РП-Пловдив, ТО-Асеновград.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9