ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………..
гр. София………2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XII-ти въззивен състав, в закирито заседание проведено
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Генадиева, ВЧНД № 790 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 243, ал. 6, вр.ал.4 от НПК.
Образувано е по
протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 05.11.2020г.
на СРС, НО, 103 -ти състав, постановено по НЧД № 1508 по описа на съда за 2020
г., с което е отменено постановление от 11.12.2019г. на СРП, с което на осн.
чл.24, ал.1, т.1, пр. 1 от НПК наказателното производство по досъдебно
производство № 230 ЗМК-1854/2017г.
по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 20548/2017г. на СРП, образувано за
престъпление по чл.325, ал. 3, вр. с ал.1 от НК е било прекратено. С постановлението
наказателното
производство по цитираното досъдебно производство, водено за престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК е било спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.
В протеста се
релевират съображения за незаконосъобразност и неправилност на
първоинстанционното определение. Излагат се твърдения, че в постановлението
детайлно е описана възприетата фактическа обстановка, както и доводите на
държавното обвинение за липсата на извършено престъпление от общ характер,
както по чл. 325, ал.3, вр. с ал. 1 от НК, така и по чл. 131, ал.1, т. 12, вр.
с чл. 130, ал. 1 от НК. Подържа се, че в случая е налице личен конфликт между
лицата във връзка с управляваните от тях превозни средства, изключващ
хулиганството и хулиганския мотив. Оспорват се доводите на първостепенния съд
за наличието на противоречие в постановлението на СРП. Твърди се, че е извършен
цялостен анализ на показанията на св. С. и Г.и противоречията в тях са обсъдени,
въз основа на което е направено заключението за личен конфликт между лицата. Претендира
се обжалваният съдебен акт да бъде отменен и постанвлението на СРП да блъде
потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като взе предвид изложените в протеста доводи и доказателствата по делото
приема следното:
Протестът е
подаден от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от обжалване
на определението на СРС, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 6 от НПК, поради което и е процесуално допустим.
Досъдебно
производство № 230 ЗМК- 1854/2017г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. №
20548/2017г. на СРП е образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с
постановление от 19.06.2017г. срещу неизвестен извършител и е водено за
престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Основният
въпрос, на който следва да се намери отговор в казуистиката на делото, е дали
деянието е извършено по хулигански мотив.
От събраната до
този момент доказателствена маса се изясняват релевантни за предмета на делото
обстоятелствата, а именно, че на 26.03.2017г., свидетелят М.С. лек автомобил
„Ситроен Ц2“ с пасажер неговата приятелка, св. И.Ц.по бул. „Тодор Каблешков“ в
посока бул. „Братя Бъкстон“. В същата
посока се движел и св. Д.Г.с лека автомобил „Сузуки Лиана“, като между двамата
водачи възникнал конфликт относно това кои се движи в правилната лента за
движение, били разменени звукови сигнали и докато двамата се движили по бул.
„Тодор Каблешков“ св. Г.изпреварил св. С. и спрял пред него, слязъл от
автомобила и между него и св. С. възникнал физически конфликт. От СМЕ и СМУ се установява, че и двамата
свидетели са получили телесни увреждания по смисъла на чл. 130 от НК.
По досъдебното
производство не е привлечено лице в качеството му на обвиняем и същото както
беше посочено се води срещу неизвестен извършител.
От свидетелските
показания на участниците във възникналия конфликт - свидетелите С. и Г.се
установяват две различни версии относно развоя на събитията и по конкретно
относно това кои е бил инициатор на същия. Това противоречие в показанията на
тези двама свидетели действително е било констатирано от представителя на
държавното обвинение, но същото не е било обсъдено обстойно, както се твърди в
протеста. Прокурора след изводи си за несъставомерност на деянието по 325, ал.
3, вр. с ал. 1 от НК поради наличието според него в конкретния случай на личен
конфликт, се е задоволил да посочи, че не кредитира показанията на св. С. и св.
И.Ц./ понастоящем С./, без да изложи аргументи за това и да съпостави
показанията на двамата свидетели с останалия доказателствен материал по делото
и да посочи по каква причина намира, че същите се опровергават. Същото е
сторено и в пасажа, в който прокурора е изложил доводите си, че деянието не
следва да се субсумира по чл. 131, ал. 1, т. т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК
отново поради наличието на личен конфликт. В тази връзка настоящия състав счита, че не е
направен дължимия доказателствен анализ т.е. актът на прокурора е необоснован.
В случая изводите на прокурора не почиват на анализ на доказателствата, още
по-малко същият е прецизен и верен. Наблюдаващият делото прокурор необосновано
е приел, че в конкретния случай се касае за лични отношения между свидетелят Г.и
пострадалият С., както и че липсват хулигански подбуди при извършване на деянието,
тъй като свидетелят Г.не е целял с поведението си да наруши обществения ред и
да изрази явно неуважение към обществото. Съдът счита обаче, че възникналия
конфликт, предхождащ предприетите действия и настъпилото физическо
съприкосновение, не може да послужи за формиране на извод, че между св. Г.и
пострадалият С. са били налице лични отношения.
Следва да се
отбележи, че в конкретния случай деянието е извършено на публично място, при
несъобразяване с общоприетия начин за процедиране при възникнал конфликт на пътя,
чрез демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила за
спазване на добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и
достойнството на личността и при липса на личен мотив. В този смисъл съдът
намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като
незаконосъобразното квалифициране на фактите е довело до неправилни изводи за
липсата на извършено престъпление от общ характер. Нещо повече, съдебната
практика е последователна в разбирането си, че дори да е имало лична неприязън
от страна на дееца към пострадалия, това обстоятелство не изключва хулиганските
подбуди, когато с поведението си деецът, чрез засягането на телесната
неприкосновеност на пострадалия е искал да наруши обществения ред по груб и
непристоен начин, както и да изрази с публичността на конкретно насоченото си
агресивно поведение явно неуважение към обществото. Възникналият конфликт не е
проява на уреждане на лични взаимоотношения между двамата, като единствено
твърденията за засичане от страна на Г.или С. не могат да обусловят тезата, че
извършените действия са по лични подбуди. Въззивният съд намира за необходимо
да припомни задължителната за прилагане
практика, обективирана в ППВС № 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4 от 1974 г.,
съгласно която нанасянето на обида, причиняването на телесно увреждане или
други действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират и като хулиганство
при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред
и изразяват явно неуважение към обществото. Простата констатация, че е налице
личен мотив, не е достатъчна, за да обуслови несъставомерност на деянието от
субективна страна.Наличието на личен мотив не изключва умисъла за хулиганство
по дефиниция.
На следващо
място правилно първостепенният съд е приел, че е налице дефицит на
доказателствената маса, която следва да бъде попълнена с доказателства,
изясняващи наличието на субективния елемент, излизащ извън вината-хулиганските
подбуди.
В тази посока
следва да бъдат насочени действията на разследващите органи, които са длъжни да
изяснят следните обстоятелствата: лицето, което първо е проявило агресия и е
започнало конфликта на общественото място; било ли е предизвикано това лице да
прояви агресивното поведение. До този момент тези обстоятелства не са изяснени
по досъдебното производство съобразно изискванията на доказателственото право,
тъй като в показанията на двете групи свидетели се съдържат противоречиви
твърдения, за лицето предизвикало инцидента, както и причината за него. В тази
връзка следва да се посочи, че въззивният съдебен състав изцяло се съгласява с
указанията на първата инстанция за процесуално-следствените действия, които
следва да бъдат предприети от органите на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина по делото.
По изложените
съображения въззивната инстанция приема, че определението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
Така мотивиран и
на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, СГС, НО, XII-ти
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 05.11.2020 на СРС, НО, 103 състав, постановено по НЧД №1508 по
описа на съда за 2020 г., с което е отменено постановление от 11.12.2019г. на
СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 230
ЗМК-1854/2017г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 20548/2017г. на СРП, водено
за престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. с ал.1 от НК и за спиране на
наказателното производство за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.