Р Е
Ш Е Н И Е №1122
гр. Перник, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 159 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувно по постъпила искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България /конституирано като правоприемник на заличения след преобразуване в хода на производството по делото ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с определение от 07.06.2018г./ против М.Й.К. ***, с която при условията на обективно съединение са предявени искове по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, т. 2 вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК, вр. с чл. 79, ал 1, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.09.2016г. с договор за потребителски паричен заем с номер CREX-13785938 отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 312 лв. Твърди, че сумата, предмет на договора, била предоставена на ответника, което било удостоверено с подписа му. За ответника възникнало задължението да погаси заема на 3 месечни вноски - всяка по 110,86 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й. Ищецът твърди, че ответникът не платил нито една от погасителните вноски. Твърди, че на основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД ставало предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, или в случая – на 20.11.2016г. Ищецът изпратил на ответника на посочения в договора адрес покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил договора за предсрочно изискуем. Поддържа, че наред с това и крайният срок за връщане на всички суми по договора за кредит е изтекъл.
При така изложените твърдения отправя искане към съда да признае за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №6029/24.10.2017г. по ч.гр.д. № 7106/2017г. на ПРС, а именно – за сумата от 312 лв., представляваща главница по за потребителски паричен заем с номер CREX-13785938/02.09.2016г., за сумата от 20,58 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 20.12.2016 г., 28,28 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 20.11.2016г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът
чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. К.
оспорва предявения иск като неоснователен със съображения от вероятността
представляваното от него лице да е платило част от сумите.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете са предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1
т. 2 ГПК в указания срок по ал. 2 от цитираната разпоредба и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения, поради което са процесуално
допустими.
По основателността на исковете съдът намира
следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно сключено облигационно правоотношение с ответника, от
което произтичат претендираните вземания. Следва да се докаже съдържанието на
това облигационно отношение – размер на отпуснатия кредит, размер на лихвата по
кредита, срок на договора, падеж на
вземането (месечните вноски). При надлежно доказване на съществуването на дълг
в тежест на ответника е да докаже факта на плащане на задълженията му по
договор за кредит.
По делото от съвкупния анализ на приетия като доказателство Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-13785938, и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 02.09.2016 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата М.Й.К. е сключен договор, по силата на който дружеството се е задължило да й предостави кредит в размер на 312 лева, а потребителят – да върне сумата, ведно с уговорена лихва, в определен срок на 3 месечни вноски по 110,86 лв. всяка.
Договорът съответства на изискванията на ЗПК.
Падежите на месечните вноски са настъпили.
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че няма предприети
плащания в погашение на поетите с него задължения, поради което съдът достига
до краен извод за основателност на предявените искове в цялост. Ищецът не
твърди и по делото не се доказва процесните вземания да са прехвърлени на лице,
различно от първоначалния кредитор, поради което съдът намира наведеното от
ответника възражение в тази връзка за неотносимо.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ищецът. Ето защо в тежест на ответника следва да се присъдят сторените в заповедното производство разходи – 25 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разходите, които е направил ищецът в настоящето производство – 25 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение за особен представител, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Й.К. ЕГН: ********** дължи на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. ФРАНЦИЯ чрез
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ С ЕИК ********* / като
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********/, сумите 312,00 лв. /триста и дванадесет
лева/, представляваща главница по
Договор за потребителски заем с № CREX- 13785938 от
02.09.2016 г., 20,58 лв. /двадесет
лева и 58 ст./ възнаградителна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 20.12.2016
г., 28,28 лв. /двадесет и осем лева
и 28 ст./ мораторна лихва за периода от 20.11.2016 г. до 11.10.2017 г., ведно
със законната лихва върху главница
от 312,00 лв. считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2017
год. до окончателно изплащане на вземането, за които е издадена издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 6029 от 24.10.2017г. по ч.гр.д. №
7106/2017г. по описа на РС-Перник.
ОСЪЖДА М.Й.К. ЕГН: **********
да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. ФРАНЦИЯ чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. КЛОН
БЪЛГАРИЯ С ЕИК ********* / като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК *********/ сумите в размер на 75 лева за разноски в заповедното производство и 525 лв. за разноски в настоящето
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 7106/2017г. по описа на РС-Перник да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: