№ 9102
гр. Варна, 31.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Данева
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110103269 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото се развива след връщането му на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия с Определение №
4379/07.12.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2247/2021 г. на ВОС. С
цитирания съдебен акт въззивният съд е отменил Определение №
3414/16.07.2021 г., постановено от настоящия съдия-докладчик, който е
приел, че предявеният иск е недопустим, т.к. ищецът не може да установи
наличието на право на собственост на процесния недвижим имот, още повече,
че наследствената квота на ищеца от наследството на Панайот Янакиев
Георгиев е 1/15 ид.ч. , а същият претендира отричане на правото на
собственост на длъжника по изпълнителното производство Д. Г. П. върху
целия процесен недвижим имот , което надхвърля притежаваната от него 1/15
ид.ч. , поради което е прекратил производството по делото.
В отмененото Определение № 3414/16.07.2021 г. , настоящият
съдия - докладчик е изложил мотиви , обективирани в обстоятелствената част
на определението , които от правна страна са свързани със съществото на
спора и създадената до момента съдебна практика. Съдията докладчик е
посочил, че „иск с правно основание чл. 440 от ГПК, така както е формулиран
от ищеца, няма да способства за признаване или удовлетворяване на негово
субективно материално право, доколкото в Решение № 974/22.08.2003 г. на
ОСЗГ-Варна , в което е описана нива с площ от 6 дка , без посочени граници ,
находяща се в с.Константиново в терен по §4 от ППЗСПЗЗ , от което ищецът
извлича претендираното право, е постановено след изменението на чл. 14,
ал.3, т.1 ЗСПЗЗ, поради което то има само признавателен характер и
доколкото към настоящия момент подлежащият на реституция имот не
представлява надлежно индивидуализиран обект на правото на собственост,
поради липсата на ПНИ , което не се оспорва от ищеца и доколкото това е
пречка за установяване на неговата идентичност (пълна или частична) с
1
процесния имот. Респективно за него липсва правен интерес от водене на
иск, който няма да се отрази върху правната му сфера, доколкото ищецът не
твърди , че е собственик и не може да се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот , поради което е недопустимо предявяване на
такъв иск, още повече, че настоящото производство ще се отрази на правната
сфера не само на длъжника , но и на взискателите в изпълнителното
производство.“ , както и че „съдът съобразява обстоятелството, че ищецът
твърди, че наследствената му квота от наследството на Панайот Янакиев
Георгиев е 1/15 ид.ч. , а същият претендира отричане на правото на
собственост на длъжника по изпълнителното производство Д. Г. П. върху
целия процесен недвижим имот , което надхвърля притежаваната от него 1/15
ид.ч. , т.е. недопустимо е ищецът да претендира отричане на правото на
собственост на длъжника за целия процесен недвижим имот , при положение
, че наследствената му квота от наследството на Панайот Янакиев Георгиев е
едва 1/15 ид.ч.“ .
По изложените съображения съдът намира, че мотивите на
определението от 16.07.2021 г. могат да породят съмнение за предрешеност
на делото, в случай че същото продължи да бъде разглеждано от настоящия
съдия-докладчик. Следователно налице са предпоставките на чл. 22, ал.1, т.6
от ГПК съдията-докладчик да се отведе от разглеждане на правния спор.
В този смисъл и за да обоснове наличието на основанието,
визирано в нормата на чл.22, ал. 1 , т.6 ГПК съдията -докладчик в
съответствие с вътрешното си убеждение намира за необходимо да посочи ,
че в мотивите на отмененото определение е цитирал непротиворечива
съдебна практика ,напр. Решение № 194/08.12.2017 г. , постановено по гр.д.
№ 1016/2017 г. на ВКС, както Определение № 801/28.02.2020г., постановено
по гр.д.№ 547/2020г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна , с което е
потвърдено определение от открито съдебно заседание на 19.12.2019 г.
постановено по гр.д. № 9674 / 2018 год. по описа на ВРС на същия съдия
докладчик при идентичен казус.
С отмененото Определение № 3414/16.07.2021 г. по делото,
настоящият състав е взел становище по материалната легитимация на ищеца,
с което практически е изразил становище по съществото на правния спор. По
изложените съображения съдът намира, че мотивите на Определение №
3414/16.07.2021 г. могат да породят съмнение за предрешеност на делото, в
случай че същото продължи да бъде разглеждано от настоящия съдия-
докладчик.
Ето защо настоящият докладчик намира, че са налице и
предпоставките на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, което може да породи основателно
съмнение в неговото безпристрастие.
С цел да се избегнат всякакви съмнения относно провеждането на
безпристрастен и справедлив процес при разглеждане исковите претенции на
ищеца, настоящият съдебен състав намира, че следва да се отведе от
разглеждане на делото при условията на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТВЕЖДА се като съдия-докладчик по гр.д.№ 3269/2021 г. по
описа на Районен съд-Варна, на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.
ДА СЕ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО на Заместник-председателя на
Районен съд-Варна за определяне на друг съдия докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3