Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.*, 16.11.2018г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №227 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС и съединен с него несамостоятелен иск по чл.537 ал.2 от ГПК.
Ищците П.И.Г. и П.И.Г., двамата с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК, излагат твърдения в ИМ, че с ответницата са законни наследници /внуци/ на П. И.Б.,***, починала на 08.04.1992г., и съответно първи братовчеди, като майката на ищците О. П. Г. е дъщеря на общата им наследодателка, а бащата на ответницата Н. П. Б., син на общата им наследодателка. Твърдят, че на 05.02.1974г. е издаден НА №59, том -1 н.д.№91/1974г., с който наследодателя им П. И. Б била призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид.част, а низходящите и Н. П. Б. /баща на отв./ и О. П. Г. /майка на ищците/ съответно за собственици по давностно владение и наследство на по 1/4 ид.част от процесния недвижим имот, находящ се в с.* - дворно място с площ от около 600 кв.м. с построените в него къща към улицата, друга полумасивна къща и гараж, съставляващо дворище пл.№*, а по действащата кадастрална карта и регистри ПИ с идентификатор №00583.501.176. Твърдят, че между съсобствениците било разпределено ползването на имота и отношенията помежду им били изключително добри и в нито един момент собствеността им не била оспорвана и достъпът им до имота не бил ограничаван до м.09.2017г., когато ответницата обещала, но не изпратила ключове от имота на ищцата П.Г. и съответно ищците узнали, че ответницата се е снабдила с констативен НА №1480, том 8, рег.№9368, н.д.№818 от 2017г. по описа на нот. Т.Б. *** действие ВТРС, с който е призната за собственик на основание давностно владение и наследство на целия имот въз основа на извършена обстоятелствена проверка по чл.587 ал.2 от ГПК, чийто правни изводи на Нотариуса ищците оспорват. Навеждат, че ответницата не е живяла постоянно в имота, а от 2010 до 2017г. е живяла постоянно в гр.София, т.е. не е упражнявала фактическа власт върху същия. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което на основание чл.108 от ЗС да ги признае за собственици на по 1/4 ид.част от процесния недвижим имот и да осъди ответницата да им отстъпи собствеността и предаде владението върху собствените им идеални части от имота и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да отмени констативен НА №1480, том 8, рег.№9368, н.д.№818 от 2017г. по описа на нот. Т.Б. *** действие ВТРС в частта, в която ответницата е призната за собственик на процесния недвижим имот за разликата над притежаваната от нея 1/2 ид.част от имота. В СЗ ищците, чрез пълномощника си поддържат предявените искове. Релевират възражение за погасяване по давност на правото на ответницата да оспори констатациите и да поиска отмяна на нот.акт № 59 том 1, н.д.№91/1974 г. на ВТРС, поради изтичане на общия 5-годишен давностен срок за оспорването му по исков ред. Претендират съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищците лично и чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК поддържат предявеният от тях в условията на субективно съединяване иск по чл.108 от ЗС по съображения, подробно изложени в писмена защита.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответницата М.Н.Б., чрез пълномощника си адв.Г.Н. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост на предявените искове. По същество оспорва същите и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдяните в ИМ фактически обстоятелства. Твърди, че ищците, тяхната майка и общата баба на страните П. Б. никога не са били собственици на имота, не са го завладявали по давност, не са го придобивали чрез сделка или чрез друг правен способ. Навежда, че процесният недвижим имот е бил собственост на нейните баба и дядо по майчина линия, т.е. на родителите на Д. Б., като след брака на последната с Н Б, майката и бащата на Д. им подаряват имота и им помагат финансово, за да си построят в него къща и да я обзаведат. Оспорва констатациите в НА №59, том -1 н.д.№91/1974г., че имотът е придобит по давност и констатираните квоти в съсобствеността и моли да бъде отменен в частта, с която П. Б. и О. Г. са признати за собственици съответно на 1/2 ид.част и 1/4 ид.част от процесния недвижим имот. Навежда, че П. Б. не е владяла имота, а още по-малко същият е владян от дъщеря й, която никога не е живяла в него. Ответницата навежда, че тя е собственик на целия имот на основание давностно владение и наследство от своите майка и баща, и баба и дядо по майчина линия, предвид което моли предявените от ищците главен иск по чл.108 от ЗС и съединен с него несамостоятелен иск по чл.537 ал.2 от ГПК да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Навежда, че след смъртта на баща й имотът продължава да се владее необезпокоявано от майка й и от нея самата, а след смъртта на майка й само от ответницата. Признава факта, че страните никога не са били в лоши отношения, но оспорва твърденията, че О. е посещавала редовно имота и че ползването на постройките е било разпределено, както и оспорва като невярно твърдението, че през м.09.2017г. ищцата е искала ключове от имота и ответницата била обещала да й даде такива. В СЗ лично и чрез пълномощника си поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита. Претендира съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен по делото е
факта, че страните са законни наследници /внуци/ на П. И.Б.,***, починала на
08.04.1992г., като ищците са низходящи на дъщеря й О. П. Г., починала на
04.08.2004г., съответно ответницата е дъщеря на сина на П. Б. - Н. П. Б.,
починал на 20.01.2006г., който след смъртта си е оставил за свои
наследници Д. петрова Б., преживяла
съпруга, починала на 10.03.2017г. и дъщеря си и ответница в процеса М.Н.Б.. Не
е спорен между страните факта, че никога не са били в лоши отношения.
По
силата на НА за покупко - продажба том І, №34, регистър 186, н.д.№26/1932г. на
Горнооряховски мирови съдия, П. Г П, който е баща на Д. Б., майка
на ответницата, респ. дядо по майчина линия на М.Б., е собственик на недвижим
имот - къща в с.*, махала "Св. Димитър", с двор около 1 декар, при
граници: А. Р. и от три страни улица, който имот, видно от писменото заключение
на ВЛ по СТЕ, съгласно кадастралния и регулационен план от 1936г. съставлява
имот пл.№179, попада в кв.24, парцел VІІ и площ 1000 кв.м. Видно от СТЕ,
процесният поземлен имот с идентификатор №00583.501.176 попада в югоизточната
част на имота на П. Г П, описан в НА за покупко - продажба №34, том
1, рег.№186, дело 26/13.01.1932г., също така част от него попада в парцел VІІ
за 179 в кв.24 по плана на с.* от 1936г. Видно от СТЕ, по кадастралния и
регулационен план от 1936г. измерена графично площта на пл.№179 е 1529 кв.м., а
на парцел VІІ-179 в кв.24 - 1063 кв.м., като границите на парцела съществено се
различават от границите на имота, като в имота е имало три сгради на западната
граница.
По
делото се установи, че с оглед сключения брак между родителите на ответницата -
Д. Б. и Н Б около 1950 - 1951г., бащата на Д. - П. Г
П "отделил" югоизточната част от своя двор, представляващ
градина, т.е. незастроено дворно място за построяването на къща, като
отделената част била около 1/3 от целия имот. В подкрепа на ответното
твърдение, че процесният имот бил подарен от майката и бащата на Д., на Д. и Н.
Б., с оглед сключения от тях брак за построяването на къща, като зестра, са
показанията на водените от ответницата свидетели Д., живяла в с.* до 1967г.,
като това обстоятелство свидетелката Д. знаела от баба си и дядо си и която към
момента на строежа на новата къща в процесния имот била на 10г., показанията на свидетеля М. Й, която
познава семейството на Д. Б. от 1964г. и тези на В Х, родена през
1974г., която от майка си и баща си знае, че процесният имот бил на бащата на Д.
Б., който й го подарява като зестра за брака.
Спорен
по делото е въпросът след отделянето на около 1/3 от югоизточната част от имота
на П. Г П кому е предадено владението върху процесния имот и от
кого е осъществено строителството на новата къща в имота, като по делото са
събрани противоречиви гласни доказателства чрез разпита на водените от страните
свидетели.
Свидетелите,
водени от ищците Д., живяла в с.* до 1967г., както и свид.М. П. установиха
категорично и без противоречиво, че новата къща в процесния имот е построена от
П. Б. и съпругът й П. Х. Б. след сключване на брака между Д. и Н. Б., като Д. и
Н. Б. живеели в гр.* на квартира и се установили в с.* след 1968г., когато
започнали да пристрояват и пригодяват сервизните помещения и гараж в имота в
място за живеене. Свид.М. П., снаха на Д. Б., която от 1958г. е живяла в с.*, е
категорична, че новата къща през 1958г. вече е била построена и е на баба П. и
съпругът й П. Х. Б., както и че в селото се знаело, че имотът е на баба П. и
съпругът й П. Х. Б.. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. и
В Х, че новата къща в процесния имот е построена от родителите на Д. Б.
за младото семейство, доколкото свид.Д. към момента на строителството на къщата
е била на 10г., поради което в тази им част ги приема за недостоверни, и тъй
като свид.В.Х не е била родена към момента на изграждане на новата къща,
респ. не кредитира в тази им част и показанията на свид.М.Й, която едва
от 1964г. познава семейството на Д.Б.. Свидетелят Д. установи, че в процесния
имот "живееха кой до когато е жив" - първо П. Х. Б., дошъл в София и
там починал, после П. Б., "тук я гледаха една година, после в София
почина, Н Б, Д. Б. и край. Установи се, че през 1958г. майката на
ищците - О. Г. ***, но, видно от показанията на свид.М. Петрова идвала в имота
на гости, идвала в собствената си къща при майка си, живееше, идвала по
празници, по рождени дни, лятото прекарвали повече там, ищците също идвали в
къщата в с.*.
Видно
от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, в разписния лист към кадастралния план,
изработен през 1967г., за процесния имот пл.№* е записан като собственик п. Х.
Б., попада в кв.28, парцел ІІІ и не е записан документ за собственост, измерена
графично площта на пл.№* е 623 кв.м., като е застроен по северозападната си
граница с пл.№177 с две жилищни постройки /масивна към улицата и паянтова до
нея/ и гараж, които данни от плана съответстват на описанието на имота в н.а.
№59/1974г.
След
смъртта на П. Х. Б., с НА №59, том 1, дело 91/1974г. по описа на
Великотърновски районен съдия, П. И.Б. е
призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид.част, Н. П. Б. за
собственик по давностно владение и наследство на 1/4 ид.част и сестра му и
наследодател на ищците О. П. Г. за собственик по давностно владение и
наследство на 1/4 ид.част от процесния недвижим имот: от дворно място, намиращо
се в с.*, цялото от около 600 кв.м., при граници :
наследници на П. Г П Е Н. Б и от две страни улици,
което дворно място образува дворище планоснимачен № 176 (сто седемдесет и шест) по кадастралния план на селото, с построените
в това дворно място КЪЩА към улицата, друга ПОЛУМАСИВНА КЪЩА и ГАРАЖ. На 21.09.1994г. бащата на
ответницата Н Б се снабдява с заверен препис от НА №59, том 1,
дело 91/1974г. по описа на Великотърновски районен съдия.
Н. П. Б. е подал данъчна декларация
вх.№13300040/09.03.1998г., в която е декларирал процесния имот пл.№* по плана
на с.* с построените в него къща с РЗП от 42кв.м. с година на построяване
1956г., къща с РЗП 44 кв.м. и година на построяване 1955г. и гараж с РЗП от 10
кв.м. и година на построяване 1980г. като съсобствен със сестра му и
наследодател на ищците О. Г., с посочен документ за собственост НА №59, том 1,
дело 91/1974г. по описа на Великотърновски районен съдия, при права по 1/2
ид.част за всеки един от тях.
По
делото са приети като доказателства разписки за пощенски записи от 1955г. за
парични суми, изпращани от О. Б. и получател П. Х. Б. без посочено в тях
основание за плащане. Приети са и
писмени доказателства за заплащане на данък недв. имоти и такса смет по
партидата на процесния имот в с.* от първата ищца П.Г., от Д. Б., М.Б..
Свид.Д.
установи, че за новата къща имало разпределение - едната стая за О., едната за
Н, П. и П. Б живеели в едната стая, като всички разпитани по
делото свидетели са категорични, че от 1992г. Д. Б. пригодила едната стая за
магазин, който работел до преди 7-8г., според свид.Д.. Свид.Д. установи, че в
процесният имот живяли Д. и Н и М. и П., която живяла там до старините
си, а мъжът на П. П. Х. Б. живял там до смъртта си, който бил учител в с.*.
Свид. Д. от сключване на брака й от 1967г. до 1991г. живяла в София, след което
от 1991г. до ден днешен постоянно в с.*, като същата установи, че П. и съпругът
й П. били поканени от младите Н и Д. да живеят там, че Д. била стопанката
на къщата, тя била двигателя на този дом, че всички грижи по процесния имот ги
упражнявала Д.. Свид.В.Х установи, че Д. и Н поддържали имота, че Д. и Н.
Б. винаги са живели в процесния имот, не са го напускали, освен, ако са били на
почивка, че О. и децата й никога не са имали ключ от имота, че докато Д. живяла
в имота се знаело от всички, че имотът е неин. Установи се, че ответницата е
живяла в имота, като преди 7г. заминала с мъжа си за София, върнала се в имота
няколко месеца след смъртта на майка й.
Свид.
Д. установи, че ищците са живели в процесния имот само през ваканциите лятото,
но идвали често на гости, считали имота за свой и Д. и Н. Б. не са им оспорвали
правата върху имота, били в добри отношения, винаги са се разбирали, че О. Г. е
пращала пари на родителите си, когато са строили. Свид.Д. установи, че
ответницата е казала на ищеца П.Г., че той и сестра му - втората ищца не са
собственици на процесния имот едва на погребението на Д. Б., починала на
10.03.2017г.
Установи
се, че понастоящем в процесния имот живее ответницата и същият се ползва само
от нея, като след смъртта на майка й партидата на имота в Енерго - Про Продажби
АД е сменена от предходен титуляр Д. Б. на името на ответницата, респ.
ответницата е променила и партидите за доставка на питейна вода относно имота
на свое име. Свид.Х установи, че ищците не са заявявали собственически права
върху имота пред Д., Н, М, както и че свид.М. П. е снаха на Д. Б.
/жена на брат й/ и дълги години любовница на Н Б, като
отношенията между Д. и М. и М не били добри.
Свид.Д.
установи, че след 1996г. Д. й споделила, че имала уговорка с О. - О. да си
продаде дела от имота на Д., както и че ищците сега "май не ги пускат в
имота".
На
04.08.2017г. ответницата М.Б. се снабдила с НА за собственост върху недвижим
имот №1480, том 8, рег.№9368, н.д. 818/2017г. по описа на Ив.Запрянов, пом.-
нотариус по заместване при Нотариус Б. *** действие ВТРС, с който е призната за
изключителен собственик на основание давностно владение и наследство на
процесния недвижим имот пл.№* в с.*, който по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри
представлява: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 00583.501.176 (петстотин осемдесет и три, точка, петстотин и едно, точка сто
седемдесет и шест) по КККР на с.*, общ.Велико Търново, одобрени със Заповед №
РД-18-39 от 18.03.2008г. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес с.*,
п.к.5029, ул."Опълченска" № 7, целият с площ от 649 (шестстотин
четиридесет и девет) кв.м., с начин на трайно ползване-За друг обществен обект, комплекс, трайно
предназнаение на територията- урбанизирана, при съседи: 00583.501-179,
00583.501.9510, 00583-501.9514, 00583.501.177, заедно с построените в него : 1. СГРАДА с идентификатор № 00583.501.176.1 (петстотин осемдесет и три, точка, петстотин
и едно, точка сто седемдесет и шест, точка, едно) по КККР на с.*, общ.Велико
Търново, одобрени със Заповед № РД-18-39 от 18.03.2008г. на Изп.директор на
АГКК, със застроена
площ 48 (четиридесет и осем) кв.м., брой етажи - 1
(един), предназначение - жилищна сграда еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор № 00583.501.176.2 (петстотин осемдесет и три, точка, петстотин и едно, точка сто
седемдесет и шест, точка, две) по КККР на с.*, общ.Велико Търново, одобрени със
Заповед № РД-18-39 от 18.03.2008г. на Изп.директор на АГКК, със застроена площ 59
(петдесет и девет) кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - жилищна сграда еднофамилна; 3. СГРАДА с идентификатор № 00583.501.176.3 (петстотин осемдесет и три, точка, петстотин
и едно, точка сто седемдесет и шест, точка, три) по КККР на с.*, общ.Велико
Търново, одобрени със Заповед № РД-18-39 от 18.03.2008г. на Изп.директор на
АГКК, със застроена
площ 74 (седемдесет и четири) кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - селскостопанска сграда и 4. СГРАДА с идентификатор № 00583.501.176.4 (петстотин осемдесет и три, точка, петстотин
и едно, точка сто седемдесет и шест, точка, четири) по КККР на с.*, общ.Велико
Търново, одобрени със Заповед № РД-18-39 от 18.03.2008г. на Изп.директор на
АГКК, със застроена
площ 45 (четиридесет и пет) кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - селскостопанска сграда, като по
настоящото дело е приобщено като доказателство н.д.№818/2017г. по описа на
Нотариус Б., видно от който правният извод за собственост на процесният имот на
ответницата нотариусът е изградил на база представени писмени доказателства и
Протокол за разпит на трима свидетели, един от които Й.Д., разпитана в качеството на свидетел и по настоящото
дело.
Видно
от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, в разписния лист към кадастралния план от
1999г. и регулационен план от 2002г. за процесния имот пл.№* са записани като
собственици н-ци на П. И.Б., Н. П. Б. и О. Г., площ 649 кв.м. и документ за
собственост и за тримата - н.а. №59/1974г. Видно от СТЕ, по този план в имота
са отразени 4 сгради - жилищна от към улицата /съвпада с масивната сграда от
предходния план/, втора жилищна /обединява паянтовата ЖС и гаража от предходния
план/ и две нови полумасивни стопански сгради в южната част на имота. Видно от
СТЕ, съгласно кадастралната карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-39/18.03.2008г., процесният имот пл.№* по предходните планове придобива
идентификатор 000583.501.176, а сградите в него номера от 1 до 4. Видно от СТЕ,
при извършения оглед на място ВЛ е констатирало, че сграда с идентификатор
000583.501.176.1 съответства на "масивната ЖС към улицата", сграда с
идентификатор 000583.501.176.2 обединява втората ЖС и бившия гараж в жилищна
постройка, като видимо е изграждана на две части, сграда с идентификатор
000583.501.176.3 е премахната като опасна и сграда с идентификатор
000583.501.176.4 е стопанска постройка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
от ищците в условията на субективно съединяване иск за собственост с правно
основание чл.108 от ЗС и съединеният с него несамостоятелен иск с правно
основание чл.537 ал.2 от ГПК са процесуално допустими, доколкото е налице
правен интерес у ищците от предявяването му.
Разгледан
по същество искът по чл.108 от ЗС се явява частично основателен и доказан.
Искът
за собственост по чл.108 от ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик, негов предмет е правото на собственост
на ищеца, като уважаването му е предпоставено от наличието на две кумулативно
дадени предпоставки: 1/ищецът да е собственик на процесният имот на заявеното основание
и 2/ответникът да владее имота без правно основание.
В
процесният случай ищците, в качеството им на законни наследници на тяхната
майка О. П. Г., по силата на наследственото правоприемство, претендират, че са
собственици на по 1/4 ид.част от процесния недвижим имот - ПИ с идентификатор
№00583.501.176, ведно с построените в него четири сгради, като извличат правата
си от констативен НА №59, том 1, н.д.№91/1974г., респ. ответницата се
легитимира като изключителен собственик на същия имот на основание давностно
владение и наследство по силата на констативен НА №1480, том 8, рег.№9368,
н.д.818/2017г. по описа на Нотариус Б. *** действие ВТРС. Констативният НА
притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота, като в това се изразява легитимиращото
действие на НА за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. В настоящият правен спор и двете насрещни
страни в процеса легитимират с констативни нотариални актове правото си на
собственост върху имота, предвид което разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК,
като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. ФС на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание./ТР №11/2012 от 21.03.2013г. на
ВКС, ОСГК/.
Безспорно
от писменото заключение на ВЛ по СТЕ се установи, че процесният недвижим имот с
идентификатор №00583.501.176 попада в югоизточната част на имота на П. Г
П, дядо по майчина линия на ответницата, описан в НА за покупко - продажба
№34, том 1, рег.№186, дело 26/13.01.1932 - имот пл.№179 по кадастралния и
регулационен план от 1936г., също така част от него попада в отредения за него
парцел VІІ за 179 в кв.24 по плана на с.* от 1936г. Неоснователно и недоказано
е твърдението на ответницата, че процесният недвижим имот е бил собственост на
майка й и баща й Д. и Н. Б. по дарение от бащата на Д. Б. - П. Г П
във връзка със сключване на брака им, доколкото не е спазена нотариалната
форма, предвидена в чл.18 от ЗЗД, т.е. договорите за прехвърляне на собственост
или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт, за спазване на която изискуема нотариална форма
липсват наведени както твърдения, така и представени доказателства.
Същевременно показанията на водените от ответната страна свидетели относно
твърдяния факт, че процесния имот е подарък /зестра/ от бащата на Д. на младото
семейство Д. и Н. Б., не могат да удостоверят този твърдян факт, освен поради
неспазване нотариалната форма по чл.18 от ЗЗД и доколкото не са възприятия на
свидетели - очевидци. Свид.Д. в момента на строеж на новата къща е била 10г. и
показанията й в тази им част не могат да се преценят като достоверни,
свид.Й познава семейството на Д. Б. едва от 1964г., а свид.Х е родена
едва през 1974г. и няма как да има възприятия за станали преди това факти. Спорно
по делото е след отделяне от П. Г. П. около 1/3 от собственото му дворно място
след сключване на брака между Д. и Н. Б. в процесния недвижим имот кому е
предадена фактическата власт върху него. Доколкото е недоказано в процеса, че
процесния имот е подарен от П. Г. П. на младото семейство Д. и Н. Б., предвид
липса на писмени доказателства за дарение във формата по чл.18 от ЗЗД, и
доколкото свидетелите Д. и М. П. установиха, че Д. и Н Бабаланови са
живели на квартира, като са се преместили в с.* едва след 1968г., и при показанията
на водените от ищците свидетели, че новата къща в имота е построена в периода
1955г. - 1957г. именно от П. Б. и съпругът й П. Х. Б., то съдът приема, че
фактическа власт върху процесния имот са упражнявали П. Б. и съпругът и П. Х.
Б. с намерение да го своят, т.е. са били владелци на същия, като намерението за
своене на имота от П. Х. Б. е намерило външен израз и проявление и във вписването
му като собственик на процесния имот пл.№* в разписния лист към кадастралния и
регулационен план, утвърден през 1975г., изработен през 1967г., което по
същество е негово конклудентно действие, че държи имота като свой, като не е
оборена презумпцията по чл.69 от ЗС. На
основание чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива през правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Съгласно чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице придобиване
право на собственост върху имот по давност следва да се докаже наличието на
обективния и субективен признак на владението, че владелецът е владял имота явно,
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години /обективен признак на
владението/ със намерение да го свои /субективен признак на владението/, които
в случая са налице по отношение на П. Х. Б., доколкото същият, заедно със
съпругата му П. Б., е живял в процесния имот в периода 1955г. - 1967г.,
упражнявал е фактическа власт върху имота, застроил го е, построявайки новата
къща, явно манифестирайки намерението си да го свои, конклудентно действие за
което придобиване на имота от него по давност е вписването му като собственик
без документ за собственост в разписния лист към плана, изработен през 1967г.
Процесният имот е придобит по давност от П. Х. Б. по време на брака му с П. Б.
преди влизане в сила на СК от 1968г. /отм./, поради което и по силата на чл.103
от СК от 1968г. /отм./ въведеният със СК от 1968г. /отм/ режим на имуществена
общност между съпрузи се разпростира и върху имуществата, придобити от
съпрузите до влизане на кодекса в сила, независимо от това на чие име те са
били придобити, т.е. процесният имот е бил придобит до давност от П. и П.
Б в режим на СИО, прекратена със смъртта на П. Б при равни
права от по 1/2 ид.част, респ. след смъртта на баща си П. Б неговите
низходящи - майката на ищците О. Г. и брат й Н Б, баща на
ответницата, са придобили по наследяване от баща си по 1/4 ид.част от процесния
имот, при съобразяване и на нормата на чл.14 ал.7 от СК от 1968г. /отм./,
съгласно която, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия
съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество,
поради което удостоверяването на правата на П. Б. от 1/2 ид.част по давностно
владение, и на Н. Б. и О. Г. от по 1/4 ид.част по давностно владение и
наследство в оспорения от ответницата НА №59, том 1, дело №91/1974г. е вярно,
респ. ответното оспорване на
легитимиращото му действие по отношение правата на П. Б. и О. Г. не е доказано.
След смъртта на П. Б. на 08.04.1992г. Н Б и О. Г. придобиват по
наследство от нея по още 1/4 ид.част от процесния имот или всеки един от тях е
собственик на по 1/2 ид.част от имота, следователно ищците след смъртта на
майка им на 04.08.2004г. и по силата на наследяването на собственици на по 1/4
от процесния недвижим имот с идентификатор №00583.501.176, ведно с построените
в него сгради с идентификатори №000583.501.176.1, №000583.501.176.2 и
№000583.501.176.4, респ. ответницата като единствен законен наследник на Н. П.
Б. /след смъртта на майка й Д. Б./ е собственик на останалата 1/2 ид.част от
същия, и доколкото се установи, че ответницата владее без основание идеалните
части на ищците от имота, ревандикационният им иск по чл.108 от ЗС следва да
бъде частично уважен относно дворното място и построените в него сгради с
идентификатори №000583.501.176.1, №000583.501.176.2 и №000583.501.176.4 като
основателен и доказан и като последица от уважаването му и на основание чл.537
ал.2 от ГПК бъде отменен НА №1480, том 8, рег.№9368, н.д. №818/2017г. по описа
на Нотариус Б. за разликата над притежаваната от ответницата 1/2ид.част от
имота.
От
писменото заключение на ВЛ по СТЕ се установи, че построената в процесния имот
сграда с идентификатор №000583.501.176.3 е премахната като опасна, т.е. не
съществува, поради което и предвид липсата на обект на правото на собственост,
който да се владее без основание от ответницата, искът по чл.108 от ЗС на
ищците досежно сграда с идентификатор №000583.501.176.3 следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
делото не се доказа ответницата да е придобила правата от по 1/4 ид.част на
ищците върху процесния имот по давност. Безспорно установен по делото е факта,
че за първи път собственическите права на ищците са отблъснати от ответницата
на погребението на майка й, починала на 10.03.2017г., така че, въпреки
намерението на ответницата да свои имота, липсва корпуса, т.е. обективния
елемент на владението - непрекъснато владение в продължение на 10 години и
правата на ищците не са придобити по давност от ответницата. Позоваването не е
елемент от ФС на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за
защита на материално - правните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок. На основание чл.84 от ЗС относно придобивната
давност се прилага чл.120 от ЗЗД, съгласно който давността не се прилага
служебно. Възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на
основание чл.79 от ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди
смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен
процес по спор за собственост. /ТР №4/2012 от 17.12.2012г. на ВКС, ОСГК/. По
делото обаче не се доказа било то Н Б или Д. Б. да са придобили идеалните
части от процесния имот на ищците по давност, без да са се позовали на
давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на ответницата в
настоящия съдебен процес по спор за собственост. Установи се, че процесният
имот след смъртта на П. Б. е съсобствен по наследяване между майката на ищците
и бащата на ответницата, както и че О. Г. не е живяла в имота, а само го е
посещавала, за разлика от Н. и Д. Б., живели в него непрекъснато като негови
стопани. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държанието им във
владение.Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си. /ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. на ВКС, ОСГК/. По
делото липсват доказателства, че Н. Б. е придобил по давност идеалната част от
имота на сестра си, впоследствие идеалните части от същия на ищците в процеса.
Липсват доказателства, че същият е извършил действия, с които да е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерение да владее техните идеални части за
себе си. Напротив, със снабдяване със заверен препис от НА №59, том 1,
н.д.№91/1974г. Н.Б. и с попълнената от него данъчна декларация от 1998г. същият
е признал правата на сестра си и наследодател на ищците, като това признание е
и прекъсване на давността по смисъла на чл.84 вр. чл.116 б."а" от ЗЗД. След смъртта на Н. Б. не се доказва и изтекла придобивна давност по
отношение на Д. Б. относно идеалните части от имота на ищците. Обстоятелството,
че Д. Б. е била двигателя, стопанката на къщата не променя този извод,
доколкото липсват събрани доказателства че същата е извършила действия, с които
да е обективирала спрямо останалите съсобственици - ищци в процеса намерение да
владее техните идеални части за себе си, което и не е било невъзможно доколкото
същите са посещавали имота в с.*. Безспорно установен по делото е факта, че
първият случай на отблъскване правата на ищците е от страна на ответницата и то
на погребението на майка й. Предвид горното не е доказано, че ответницата е
придобила идеалните части на ищците от процесния имот по давност, извън
притежаваната от нея по наследство 1/2 ид.част.
Предвид
изложеното, искът на ищците по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен, като съдът
ги признае за собственици на по 1/4 ид.част от процесния имот - дворно място и
построените в него сгради с идентификатори №000583.501.176.1, №000583.501.176.2
и №000583.501.176.4, като основателен и доказан и осъди ответницата да им
отстъпи собствеността и предаде владението върху идеалните им части от имота и
като последица от уважаването му и на основание чл.537 ал.2 от ГПК бъде отменен
НА №1480, том 8, рег.№9368, н.д. №818/2017г. по описа на Нотариус Б. за
разликата над притежаваната от ответницата 1/2 ид.част от имота, респ.
отхвърлено искането на ответницата за отмяна на НА №59, том 1, дело №91/1974г.
в частта, в която П. Б. и О. Г. са признати за собственици съответно на 1/2
ид.част и 1/4 ид.част от описания в НА имот. За пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да изложи, че доколкото искът по чл.108 от ЗС не се
погасява по давност, то и несамостоятелният иск по чл.537 ал.2 от ГПК не се
погасява по давност, съответно не се погасява с изтичане на 5г. давност.
Изходът
на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на претенцията
на първия ищец П.И.Г. за съдебни разноски, съгласно представен списък,
съразмерно с уважената част от иска, в доказан размер от 621,90лв. Втората ищца
по делото П.Г. не е направила съдебни разноски по делото, доколкото всички
направени такива, съгласно списък по чл.80 от ГПК, са заплатени само от първия
ищец П.Г., съобразно представените разходно - оправдателни документи, поради
което не й се следват разноски.
Изходът
на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на претенцията
на ответницата за съдебни разноски, съгласно списък, съразмерно с отхвърлената
част от иска, в доказан размер от 109лв.
Водим
от горното и на основание чл.108 от ЗС, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.Б. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, че П.И.Г.
с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** и П.И.Г.
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, са СОБСТВЕНИЦИ на по 1/4 /една четвърт/ ид.част
от недвижим имот, находящ се в с.*, общ.*, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от около 600 кв.м. при граници : наследници на П. Г. П., Е. Н. Б. и от две страни улици,
което дворно място образува дворище планоснимачен № 176
(сто седемдесет и шест) по кадастралния
план на селото, с построените в това дворно място КЪЩА към улицата, друга ПОЛУМАСИВНА КЪЩА и ГАРАЖ, а по сега действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри този имот представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 00583.501.176 (петстотин осемдесет и три, точка, петстотин и едно, точка сто
седемдесет и шест) по КККР на с.*, общ.Велико Търново, одобрени със Заповед №
РД-18-39 от 18.03.2008г. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес с.*,
п.к.5029, ул."Опълченска" № 7, целият с площ от 649 (шестстотин четиридесет и девет) кв.м., с начин на трайно ползване-За друг обществен обект, комплекс, трайно
предназначение на територията- урбанизирана, при съседи: 00583.501-179,
00583.501.9510, 00583-501.9514, 00583.501.177, заедно с построените в него : 1. СГРАДА с идентификатор № 00583.501.176.1 (петстотин
осемдесет и три, точка, петстотин и едно, точка сто седемдесет и шест, точка,
едно) по КККР на с.*, общ.Велико Търново, одобрени със Заповед № РД-18-39 от
18.03.2008г. на Изп.директор на АГКК, със застроена площ 48 (четиридесет и осем) кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - жилищна сграда еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор № 00583.501.176.2 (петстотин осемдесет и три, точка,
петстотин и едно, точка сто седемдесет и шест, точка, две) по КККР на с.*,
общ.Велико Търново, одобрени със Заповед № РД-18-39 от 18.03.2008г. на
Изп.директор на АГКК, със застроена площ 59
(петдесет и девет) кв.м., брой етажи - 1
(един), предназначение - жилищна сграда еднофамилна; и 3. СГРАДА с идентификатор № 00583.501.176.4 (петстотин
осемдесет и три, точка, петстотин и едно, точка сто седемдесет и шест, точка,
четири) по КККР на с.*, общ.Велико Търново, одобрени със Заповед № РД-18-39 от
18.03.2008г. на Изп.директор на АГКК, със застроена площ 45 (четиридесет и иет) кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - селскостопанска сграда, като ОСЪЖДА М.Н.Б. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ОТСТЪПИ
СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на П.И.Г. ***, с ЕГН ********** и П.И.Г.
с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** върху собствените
им от по 1/4 ид.част за всеки един от тях от гореописаният недвижим имот.
На
основание чл.115 ал.2 от ЗС ДАВА на ищците шестмесечен
срок, считано от влизане в сила, да извършат отбелязване на съдебното решение.
На
основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ НА за собственост върху недвижим имот №1480, том 8, рег.№9368, н.д.
818/2017г.
по описа на Ив.Запрянов, пом.- нотариус по заместване при Нотариус Б. ***
действие ВТРС за разликата над притежаваната от М.Н.Б. 1/2 ид.част от описания в НА недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ
искането на М.Н.Б. за отмяна на НА №59, том 1, дело №91/1974г. в
частта, в която П. Б. и О. Г. са признати за собственици съответно на 1/2
ид.част и 1/4 ид.част от описания в НА имот, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Г. и П.И.Г. против М.Н.Б. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС досежно СГРАДА с идентификатор № 00583.501.176.3 (петстотин осемдесет и три, точка, петстотин и едно, точка сто седемдесет и шест, точка, три) по КККР на с.*, общ.*, одобрени със Заповед № РД-18-39 от 18.03.2008г. на Изп.директор на АГКК, със застроена площ 74 (седемдесет и четири) кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - селскостопанска сграда, построена в ПИ с идентификатор №00583.501.176 по КККР на с.* и премахната като опасна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
М.Н.Б. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Г. с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********, сума в размер на 621,90 лв. /шестотин двадесет и един
лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на втората ищца П.И.Г. за присъждане на съдебни
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА П.И.Г. ***, с ЕГН ********** и П.И.Г.
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Н.Б. с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********, сума в размер на 109 лв. /сто и девет лева/,
представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му
пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................