№ 652
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100608390 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.10.2024 г. по НОХД № 11349 по описа за 2022 г.,
Софийски районен съд /СРС/, НО, 8 състав е признал подсъдимия А. Н. А. за
невиновен в това, че в това, че от неустановена дата от началото на месец
април 2011г. до 31.05.2011г. /включително/ в гр. Петрич и в гр. София в
условията на продължавано престъпление, с две или повече деяния е
осъществил поотделно състава на едно и също престъпление, извършено през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил у Р. Н. Б., Р. Й. С. и Л. М. П. заблуждение
заблуждение, че чрез управляваното от А. дружество „Алан тредин
Интернешънъл“ ЕООД ще им достави захар на обща стойност 239 363.58 лв. и
с това причинил на Б., С. и П. имотна вреда в общ размер на 239 363.58 лв.,
която е в големи размери и представлява над 70 минимални работни заплати
за страната, а именно 997 минимални работни заплати за страната към датата
на деянието, както следва:
-на неустановена дата в началото на месец април 2011г. в гр. Петрич, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Р. Н. Б. заблуждение, че
1
чрез управляваното от А. дружество „Алан тредин Интернешънъл“ ЕООД ще
му достави захар на обща стойност 16 250 евро и с това причинил на Р. Н. Б.,
имотна вреда както следва : на 12.04.2011г. в размер на 16 250 евро с левова
равностойност 31 782.24 лв. и на 26.05.2011г. в размер на 64 000 лв.
-на 26.05.2011г. в гр. Петрич, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил у Р. Н. Б. заблуждение, че чрез управляваното от А. дружество „Алан
тредин Интернешънъл“ ЕООД ще му достави захар на обща стойност 65 000
лв. и с това причинил на С., имотна вреда в размер на 65 000 лв.
-на неустановена дата през месец май 2011г. /преди 31.05.2011г./ в
гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Л. М. П.
заблуждение, че чрез управляваното от А. дружество „Алан тредин
Интернешънъл“ ЕООД ще му достави захар на обща стойност 78 581. 34 лв. и
с това на 31.05.2011г. причинил на Л. М. П. имотна вреда в размер на 78 581.34
лв. - поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдавал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.чл. 209,
ал. 1, пр.1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
От така постановената присъда е останал недоволен прокурор при
СРП, който в подаден въззивен протест ( и допълнение към него) изразява
несъгласието си със съдебния акт, като излага съображения, че същият е
неправилен. В тази връзка прокурорът посочва показанията на свидетелите Л.
П., Р.Б., Р.С., Е. И., С.И., Р. И.И.В., А.И., П. К., В.П. и изготвената СИЕ, въз
основа на които и според него се достига до единствен и категоричен извод, че
подсъдимият е осъществил вмененото му в отговорност престъпление.
Инвокират се съображения, че категорично се е доказало, че ЧО са били
въведени в заблуждение, вследствие на което и са претърпели имуществени
вреди. В заключение представителят на държавното обвинение твърди, че
присъдата на СРС е неправилна, като намира, че СРС са събрани
необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка по
делото. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата и да постанови
нова, с която да осъди подс. А. по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал.
1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По делото са депозирани и три идентични по съдържание въззивни
жалби от всеки един от частните обвинители Р. С., Р. Б. и Л. П., с които се
изразява несъгласие с процесната присъда. Изразено е в бланкетен вид
становище, че съдебният акт на СРС е неправилен и постановен при
допуснати множество нарушения на процесуалните правила. Моли се
градският съд, в този му състав да отмени присъдата и да върне делото за ново
разглеждане или в условията на алтернативност, да отмени присъдата и да
постанови нова така, с която да признае подс. А. за виновен във вмененото му
в отговорност престъпление по чл. 210, ал.1 , т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК .
По делото са постъпили и допълнителни писмени изложения от
частните обвинители С., Б. и П., чрез процесуалния им представител – адв. Х.
2
К.. С допълнителните изложения е изразено несъгласие с крайните изводи на
СРС досежно изградената фактическа обстановка. В тази връзка се посочва, че
извършеният доказателствен анализ от страна на СРС превратен и
пристрастен. Отделно от това, се изтъква, че с действията си, които според
частното обвинение са доказани категорично, подсъдимият е осъществил
всеки един от изискуемите елементи както от обективна, така и от субективна
страна на престъплението, за което е предаден на съд.
В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа протеста, като
намира, че присъдата е неправилна. Представителят на държавното обвинение
подчертава, че първият съд неправилно е приел, че действия по убеждаване на
останалите частни обвинител е предприел единствено ЧО С.. Според
представителя на държавното обвинение ЧО С. е бил въведен в заблуждение
от подсъдимия, а съпричастността на А. във вмененото му в отговорност
престъпно деяние, според прокурора се доказва категорично. В заключение
моли съда на отмени атакувания съдебен, като вместо него постанови нов
осъдителен такъв.
Представителят на частните обвинители – адв. К., в хода по същество,
поддържа доводите наведени във въззивните жалби и в допълнителното
писмено изложение. В допълнение изтъква, че договорните отношения между
страните не пречат в случая да е осъществено и престъпление. В заключение
моли СГС да отмени присъдата на първия съд, като вместо нея постанови
нова осъдителна така или върне делото за ново разглеждане от друг състав на
СРС.
Упълномощеният защитник на подсъдимия А. приема атакуваната
присъда за правилна и поставена и при изяснена фактическа обстановка.
Изтъква, че доказателства по делото са правилно анализирани, като моли съда
да потвърди присъдата на първата инстанция.
Подс. А. моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на
СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС
доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални
действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102
от НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата,
изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
направени различни изводи относно фактите по делото.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа
3
страна следното:
Подсъдимият А. Н. А. е роден на ******** г. в гр. Асеновград,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
работещ, ЕГН **********. Той се занимавал с търговска дейност. Познавал
св. Р. С.. През годините често подсъдимият внасял различни стоки от
Република Германия на територията на страната. По този повод често свид. Р.
С. работел с него като знаел, че внасяните от подсъдимия стоки са на цени,
изгодни според разбирането за печалба на свидетеля и че след това успява да
ги продаде в страната. При разговор между тях свидетелят Р. С. разбрал, че
подсъдимия, чрез фирмата, която управлявал „Алан тредин Интернешънъл“
ЕООД ще купува захар до пристанище в гр. Солун. Решил, че сделката е
изгодна и се срещнал със свид. Р. Б..
През 2011 г. свидетелят Р. Б. бил собственик на ЕТ „ Р. Б.“. Той
познавал добре свид. Р. С..От свид. Р. С., свид. Р. Б. знаел, че са добри
приятели с подсъдимия А.. Р. Б. се срещнал със своя познат свид. Р. С.. На тази
среща той видял за пръв път подс. А.. Свид. Р. С. обяснил на свид. Р. Б. за
дейността, с която се занимава подсъдимия, за сделката, която смята да
осъществи, за това че следва да достави захар на цена и количество до гр.
Солун, които свид. Р. Б. счел, че са изгодни. След предоставянето на тази
информация от свид. Р. С., свид. Р. Б. решил, че ще участва. Той не договарял
никакви параметри по сделката с подс. А., а единствено със свид. Р.С..
За целта на 12.04.2011 г. превел на фирма „Алан Трейдинг
Интернешънъл“ ЕООД, управлявана от подс. Аннгелов посочената при
договорката със свид. Р.С. сума от 16250 евро. След няколко дни свид. Р. Б.
потърсил свид. Р. С., за да разбере защо още не е получил захарта. Свид. Р. С.
разговарял с подсъдимия А.. Подс. А. обяснил, че е нужно да се закупи още
количество захар, за да бъде постигната изгодната цена. В последствие
тримата провели среща, на която подс. А. посочил, че захарта ще трябва да
бъде транспортирана от пристанището в гр. Солунот свидетелите и че ще
трябва да се заплати допълнително парична сума за още количество захар. Р.
Б. не бил съгласен с чутото, но свид. Р. С. настоял, че има доверие на подс. А.,
посочил на свид. Р. Б., че сам той ще участва в сделката. В резултат на това
свид. Р. Б. решил да преведе и парична сума в размер на 64000 лева по сметка
на „Алан Трейдинг Интернешънъл“ ЕООД за по-голямо количество захар при
по-изгодната за тях цена. Сторил това с превод на 26.05.2011 г.
По същото време свид. С. се срещнал и със свид. Л. П.. Свид. П. не
познавал подсъдимия А.. Той познавал добре свид. Р. С.. На среща между тях,
на която свид. С. представил подс. А. на свид. Л. П. от разговора, свид. П.
разбрал с каква дейност се занимава подс. А.. Свид. Р. С. обяснил за
предстоящата сделка със закупуване и доставка на захар на определено
количество и цена,, възприети от свид. П. като изгодни. На тази среща от
обясненото от свид. С. и в частност от подсъдимия, свид. П. разбрал, че
захарта следва да бъде доставена на пристанището в гр. Солун. Л. П. решил да
4
участва в тази сделка. Той бил пълномощник на фирма „Оберон Х“ ЕООД.
Предложил на свид. К. – съдружник в дружеството да участва в сделката.
Свидетелят К. разбрал за параметрите на същата от свид. Л. П., приел че
сделката е изгодна и превел на фирма „Алан Трейдинг Интернешънъл“ ЕООД
от фирма „Оберон Х“ ЕООД сумата от 65000 лева. За сделката уведомил
устно останалите управители. Захарта не пристигнала и в последствие
свидетелят търсел паричните средства от свид. П., които следвало да върне на
дружеството.
Междувременно свид. Р. С. се срещнал със свид. А.И.. Той бил
управител на фирма „Бибъл Комерс“ ООД и дългогодишен приятел на Р. С..
Двамата се познавали от студентските години. Р. С. дължал неустановена по
делото парична сума на свид. И.. С. се срещнал със свид. А.И. и му предложил
да участва в сделка за закупуване на захар. Обяснил му условията, посочил и
че е на изгодна цена и че следва да се възползват, като му казал, че след
плащане на захарта и получаване на същата, ще я продадат. Разбрали се
„Бибъл Комерс“ ООД да заплати захарта, след което да я продаде и след това
да изчистят финансовите си отношения със свид. Р. С.. Свид. И. не познавал
подс. А. и не бил договарял с него. Сумата от 65 000 лева била преведена по
сметка на „Алан Трейдинг Интернешънъл“ ЕООД от сметка на фирма „Бибъл
Комерс“ ООД.
Захарта не била доставена.
На 28.07.2014 г. с постановление на прокурор при СРП е образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
210, ал.1 , т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на образуваното производство са разпитани в качеството на
свидетели - Р. Н. Б., Р. С., Л. М. П., Ел. И.а, А.И., В- К., приобщени са
множество писмени доказателства, извлечения от банкови сметки, вносни
бележки.
А. Н. А. е привлечен в качеството на обвиняем като на същият е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 210, ал.1 , т. 5,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На 26.03.2021 г. след внасяне в съда на обвинителен акт А. А. е
предаден на съд по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по
чл. чл. 210, ал.1 , т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е
образувано НОХД 4604/2021 г. по описа на СРС, НО 8-ми състав.
С разпореждане на съдия-докладчик от 01.04.2021 г. делото е
насрочено в разпоредително заседание на 16.06.2021 г.
С определение от 22.03.2022 г. СРС, НО 8-ми състав е приел, че на
досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения
и делото е върнато на СРП.
С определение на СГС, 3-ти въззивен състав от 31.05.2022 г.
определението на СРС е потвърдено.
5
На 12.09.2022 г. след внасяне в съда на нов обвинителен акт е
образувано НОХД №11349/2022 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, като А.
Н. А. е предаден на съд по повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. чл. 210, ал.1 , т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С разпореждане на съдия-докладчик от 19.10.2022 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание.
А. Н. А. е неосъждан, семеен, работещ.
Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетелите Л. П., Р. Б., Р. С., Р.И., Е.И., А.И., С.И., И.В., П. К.,както и
всички приложени по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
С оглед на наведените от прокурора доводи, както и по силата на
служебното начало в процеса, въззивният съд направи собствен анализ на
събраните по делото писмени доказателства и най-вече гласни
доказателствени средства относно наличието на престъпление, участието на
подсъдимия при извършването му и конкретния механизъм на
осъществяването му, като при него не констатира неправилно или
необосновано / превратно процедиране на контролираната инстанция при
установяване на релевантните факти и доказателствената оценка на
източниците на интересуващата делото информация. Видно от приетата
фактическа обстановка, идентична с установената от състава на СРС,
въззивният съд изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
направен от предходната инстанция. Съществува практика на ВКС ( р. №
372/01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., НК, ІІІ НО, ВКС), че при подобна
хипотеза въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
На първо място, СГС в този му състав, напълно се солидализира с
изводите на първия съд досежно доказателствения анализ на показанията на
свидетелите частни обвинители Р. Б., Р. С. и Л. П.. Обстоятелството, че
тримата са пострадали, респективно заинтересовани от изхода на делото, не би
могло да задължи съда да изключи показанията им от доказателствената маса,
приета за правдива, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира
недостоверност в същите. Последните, обаче, освен доказателствено средство,
са и средство за защита на накърнени интереси, поради което следва да бъдат
преценени и съпоставени с всяко едно доказателство, прието за достоверно и
относимо. В конкретния казус, именно след такъв доказателствен анализ, СРС
е достигнал до единствения правилен извод, а именно че заявеното от
частните обвинители напълно корелира с показанията на останалите
свидетели. Нещо повече, при запознаване със заявеното и от тримата, се
забелязва, че изнесената от тримата информация е и взаимно
непротиворечива, като разказа на всеки един от тях напълно потвърждава
6
разказите на останалите двама. Именно от разпитите на Б., С. и П. се
установява, че не подсъдимият е положил усилия по убеждаването на лицата
да се включат в процесните търговски сделка, а единствено свид. Р. С. е
контактувал с всички съконтрагенти. Заявеното от тях не противоречи на
разказа на свид. А И., В- и К. пред първия съд. От показанията на свид. А. И.
се установява, че последният е поддържал контакт единствено с ЧО С., като
именно последният е поискал от А. И. да преведе от името на собствената му
фирма „Бибъл комерс“ ООД средства на дружеството, управлявано от подс. А.
- „Алан Трейдинг Интернешънъл“ ЕООД. Свид. В- от своя страна разказва за
времето, през което е обслужвала счетоводно дружеството „Алан Трейдинг
Интернешънъл“ ЕООД, като си спомня случай, за който са идвали
неустановени лица, твърдящи че са превели сума пари по сметките на
дружество, а не са получили следващото се. В тази връзка свидетелката
посочва, че освен конкретните лица, за които разказва, не е имало други
случаи с неосъществени сделки, по които страна е „Алан Трейдинг
Интернешънъл“ ЕООД.
СГС намира напълно резонни и изводите на първия съд, че не следва да
се кредитират показанията на свидетелите С.И. и Е. И.а. Същите, въпреки че
са еднопосочни и последователни, не съдържат обстоятелства, относими към
предмета на делото, поради което и правилно СРС не е изграждал
фактическите си изводи въз основа на тях.
Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира
заключението на СИЕ, като го намира за обосновано и мотивирано, счита
същото за компетентно изготвено въз основа на научен подход, отговарящо в
пълнота на поставените задачи.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване
на фактическата обстановка по делото са и останалите приобщени писмени
доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на
изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати процесуални
нарушения, още повече съществени при събирането на същите, които да
обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. В хода
на доказателствения анализ на съда те бяха съпоставени, както помежду си,
така и със свидетелските показания и заключенията на експертизите, като в
резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите
досежно стеклите се събития.
Освен издържали при проверката, извършена от настоящия съдебен
състав при спазване принципите на формалната логика, изводите на
проверяваната инстанция по интересуващите делото факти са направени при
пълнота на доказателствения материал, необходим за пълното и обективно
изясняване на включените в предмета на доказване обстоятелства.
Твърденията в протеста за липса на положени доказателствени усилия от СРС
и решаване на делото при непълнота на доказателствата обективно не
съответстват на обема на първоинстанционното съдебно следствие и
7
протоколите за разпит на свидетелите, включени в приложението към
обвинителния акт, удостоверяващи проявени прецизност и пълнота при
извършването на процесуално - следствените действия от органа по
ръководство и решаване в тази фаза на производството.
Въз основа на така изложените фактически изводи съдът намира
от правна страна следното:
Протестът на СРП и жалбите на частните обвинители са
неоснователни, а по същество присъдата на СРС е правилна. Подсъдимият А.
Н. А. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение чл. 210, ал. 1, т.
5, вр.чл. 209, ал. 1, пр.1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като липсва както
обективната страна, така и субективна страна на престъпния състав.
За да бъде съставомерно деянието, попадащо в хипотезата на основния
състав на измамата по чл. 209, ал. 1 НК, е необходимо от обективна страна да е
налице въвеждане в заблуждение на пострадалия и/или поддържане на
формираното у него заблуждение относно обстоятелствата, при които същият
извършва имуществено разпореждане. На следващо място трябва да е налице
извършване на такова разпореждане от страна на пострадалия, вследствие на
което за него или за трето лице да е настъпила имотна вреда. Деянието трябва
да е извършено с користна цел от дееца - да набави за себе си или за другиго
имотна облага.
В казуса липсва каквото и да е пряко доказателство, от което да се
изяснява категорично, че с действията си А. А. е имал изначално намерение не
да сключи гражданскоправна сделка, а да набави за себе си имотна облага,
възбуждайки и/или поддържайки у другиго заблуждение, разколебава
възможността да се очертае годна рамка на престъпно съставомерни действия
от страна на подсъдимия. Не са налице достатъчно на брой безспорни и
достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за
извършване на престъплението. За да бъде признат подсъдимия за виновен в
осъществяване на престъпление по чл. 210, ал.1 , т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, съдът трябва да констатира, че този му извод е единствено
възможният, проверен и подкрепен с обективни и положителни,
безпротиворечиви доказателства. Само при това положение, хипотезата би
загубила характера си на недопустимо предположение и би се превърнала във
фактология на деянието. А настоящият случай не е такъв- при наличието на
обсъдените доказателствени източници, които при анализ и взаимовръзка не
водят до единствено възможен извод за извършено престъпление измама,
становището на прокуратурата остава хипотеза, предположение. Съгласно чл.
303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива и на предположения. Съдът
следва и да обоснове изводите си по въпросите по чл. 301 НПК единствено на
събраните по делото доказателства, по надлежния, описан в НПК ред, а както
бе обсъдено доказателствата навеждат на друг по-вероятен извод- желанието
на подс. А. да осъществи гражданскоправна сделка. В гражданското право
продажбата на стока, на цена, предварително договорена между страните по
8
договора, каквато е били процесната захар, не се явява недействителна, а е
допустима. Действително целта на А. е била да получи парична облага-
именно сумата, за която е договор доставката на захар до пристанище в гр.
Солун, Република Гърция. Въпреки последното, обаче, по делото не се
установи А. да е възбудил и/или поддържал у някого заблуждение, доколкото
се събраха доказателства, че връзка с ЧО Л. П. и ЧО Б. е държал единствено
ЧО С., като именно последният е лицето, което е представило подсъдимият
като надежден търговец и дори е убедил останалите до вложат допълнителни
средства за закупуването на по-голямо количество захар. Изпълнителното
деяние на престъплението измама, което в конкретния случай, се поддържа от
обвинението да се е проявило под формата на сделка, за да бъде реално
осъществено, следва подсъдимият изначално да не е имала намерение да
изпълни тази сделка, т.е. да е въвел в заблуждение купувачите на захарта, че
ще им предаде уговореното количество стока. При измама следва да е налице
изискуема от закона цел - получаване на материална облага, при
кумулативната даденост на отсъстващо намерение за поемане на
облигационни тежести и за изпълнение на договорни задължения, още в
момента на постигнатия между А. от една страна и частните обвинители, от
друга, двустранен консенсус. Подсъдимият обач е искал да продаде
процесното количество захар, предвид, че по делото са събрани и
доказателства в насока, че А. е действал реално като търговец и е
осъществявал и други сделки със сходно естество. В тази връзка и свид. С.
заявява, че подсъдимият е работил и с други негови познати, с оглед на което и
е останал с впечатлението, че е надежден търговец, на който може да се има
доверие. Визираното обстоятелство за изначална липса на намерение за
изпълнение на сделката отграничава фактическия състав на наказателно-
правната измама, предпоставяща отговорност по НК от възникналата
впоследствие обективна невъзможност за престиране по сключена между
съконтрахентите /страните/ сделка, и виновното договорно неизпълнение,
сочещи на аномалия в гражданския оборот. Именно такава аномалия изглежда
от доказателствата по делото да се е проявила в процесния случай. Константна
е практиката на ВКС, съгласно която неизпълнението на една сделка не е
достатъчно обстоятелство, за да бъде ангажирана наказателната отговорност
на едно лице, а е необходимо и допълнително условие - при наличие на
договорно отношение между страните, още при сключването на договора,
деецът да е знаел, че не може да изпълни поетите с него задължения, т.е.
изначално същият да е съзнавал, че неминуемо /неизбежно/ ще е налице
неизпълнение на поетите с него задължения. Такава невъзможност не е била
налице в настоящия случай, тъй като А. няма как да е бил сигурен, че
договореното количество захар няма да пристигне на пристанището в гр.
Солун, т.е. имало е потенциална възможност договореното количество захар
да бъде реално доставено до гр. Солун и от там натоварено и откарано от
съответните купувачи, с което изпълнението на сделката би било завършено.
Предвид, че в конкретния казус не се доказва престъплението по чл.
9
210, ал. 1, т. 5, вр.чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК да е
осъществено от обективна страна, за съда се явява напълно безпредметно да
коментира субективната такава.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на правните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от
СРС, НО, 8 състав присъда по НОХД № 11349 по описа за 2022 г. следва да
бъде потвърдена.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не
констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК
разноските по делото следва да останат в тежест на Държавата.
Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд,
НО, ХІV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 08.10.2024 г., постановена по
Н.О.Х.Д.№11349/2022 г. по описа на СРС, НО, 8-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10