Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………
гр. С., 11.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното заседание на девети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря
Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 312 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по
чл. 135 ЗЗД.
Ищецът М.К.С.
твърди, че има вземане спрямо ответника Е.Б.П. в размер на 285 577 лв.,
произтичащо от запис на заповед, издаден в гр. С. на 17.02.2011 г., с падеж
30.03.2011 г. Поради липса на доброволно изпълнение, на 09.10.2012 г. ищецът
подал заявление до СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК, каквато е издадена на 30.10.2012 г., както и изпълнителен лист. За
сумите по заповедта за изпълнение било образувано изпълнително дело, по което
ответникът Е.П. е получил призовка за доброволно изпълнение на 02.12.2012 г. На
13.12.2012 г. ответникът – длъжник се е разпоредил възмездно в полза на другия
ответник Ю.И.К. с недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.
С.,***, ведно с прилежащото зимнично помещение и идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Основанието за
извършеното разпореждане е покупко – продажба, като е уговорена цена за
прехвърляне на правото на собственост в размер на 59 270 лв. Ищецът счита,
че с извършеното разпореждане ответникът Е.Б.П. е увредил кредитора – ищец,
като за увреждането и за наличието на дълг преобретателя Ю.К. е знаел.
По изложените
съображения, моли съда, на основание чл. 135 ЗЗД да обяви договора за продажба
за недействителен спрямо ищеца. Претендира разноски.
Ответниците Е.Б.П.
и Ю.И.К. оспорват иска. Поддържат, че извършеното прехвърляне е в изпълнение на
сключен между тях предварителен договор за прехвърляне на правото на
собственост върху процесния имот, предхождащ възникването на вземането на
ищеца. По тези съображения липсва намерение за увреда на ищеца. Отделно,
поддържат липсата на кредиторово качество за ищеца, поради погасяване на
вземането му спрямо ответника П.. Молят съда да отхвърли предявения иск.
Претендират разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Претендираното право по чл. 135 ЗЗД произтича от
следните обстоятелства: длъжник на ищеца да се е разпоредил със собственото си
имущество, което разпореждане да е увреждащо за интереса на кредитора; знание у
длъжника и третото лице, в случай, че разпореждането е възмездно.
Качеството на кредитор, което ищецът следва да
притежава е обусловено от съществуване на вземане към длъжника, независимо дали
същото е парично или непарично. Без значение за иска по чл. 135 ЗЗД е
настъпилата изискуемост и ликвидност на това вземане към момента на
осъществяване на разпоредителната сделка или действие. Съгласно трайната
съдебна практика, по иска по чл. 135 ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за
съществуване на вземането, без да е необходимо в процеса ищецът да доказва
кредиторовото качество, като единствено в хипотеза на отречено качество на
кредитор на ищеца по съдебен ред съдът по иска по чл. 135 ЗЗД е обвързан от
последиците на това решение. Това е така, тъй като при евентуално последващо
решение, с което е отречено кредиторовото качество на ищеца ще отпадне
непротивопоставимостта на сделката, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, доколкото
правата на кредитора няма да се упражнят чрез насочването на принудително
изпълнение спрямо имущество, обект на разпоредителната сделка по чл. 135 ЗЗД,
тъй като при такова решение последното няма изпълнителна сила спрямо вземането,
което обусловило легитимацията му в производството по Павловия иск.
С влязло в сила на 22.10.2016 г. решение от 22.12.2015
г., постановено по гр.д. № 2 686/2013 г. на Софийски градски съд, 11
състав между М.К.С. и Е.Б.П. е установено със сила на присъдено нещо, че С. има
вземане спрямо П. в размер на 285 577 лв., произтичащо от запис на заповед
от 17.02.2011 г., с падеж 30.03.2011 г. Обективните предели на силата на
присъдено нещо обхващат и преклудират възраженията на ответника за недължимост
на съдебно установеното вземане поради факти, които е можело да релевира до
приключване разглеждане на спора, решението по което е влязло в сила, в случая
– включително и поради недължимост на вземане по запис на заповед, поради
погасяване на каузалното задължение, за обезпечение на което е издаден записа
на заповед.
Във формата на нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 162, том IV, рег. № 14642, дело № 586/2012 г. е сключен такъв
договор, по силата на който Е.Б.П. е прехвърлил възмездно на Ю. И.К. недвижим
имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С.,***, ведно с
прилежащото зимнично помещение и идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.
Разпореждането по чл. 135 ЗЗД следва да е увреждащо за
кредитора. Увреждащо е това действие, с което се затруднява удовлетворяването
на кредитора, включително ако разпореждането е възмездно и срещу него длъжникът
е получил други имуществено благо или пари. В практиката на ВКС са възприето
изцяло становищата на правната доктрина, че увреждащо действие е всеки правен
или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора. В случая, договорът за
продажба на недвижим имот, чиято относителна недействителност ищецът иска да
бъде обявена е възмездна сделка и макар и да е такава затруднява
удовлетворяването на кредитора, тъй като трансформирането на идеална част от
правото на собственост в парична равностойност на дела затруднява
удовлетворяването на кредитора, тъй като паричните средства не са налице.
Цената, на която е извършена продажбата би имала значение за евентуалната
преценка относно намерението за увреждане на страните по сделката, в случай, че
извършването й е преди възникване на задължението, какъвто не е настоящият
случай /вземането на ищеца е възникнало на 17.02.2011 г., станало е изискуемо
на 30.03.2011 г., а разпоредителното действие е от 13.12.2012 г./.
За основателността на предявения иск по чл. 135 ЗЗД от
значение е знанието на длъжника за увреждането на кредитора, а знанието на
третото лице – съконтрахент на длъжника – ако увреждането произтича от
двустранна възмездна сделка. Договорът за продажба е двустранна възмездна
сделка, поради което от значение за основателността е установяване на знанието
за увреждането и за двамата ответника по делото.
Съгласно решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. №
754/2009 г. на IV ГО на ВКС, решение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/2010 г.
на III ГО на ВКС, решение № 200/17.03.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на III ГО
на ВКС знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното
действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава
платежната си неспособност или предприетото действие ще затрудни
удовлетворението на кредитора, т.е. длъжникът знае за увреждането, когато знае,
че има кредитор и действието му уврежда кредитора. Предвид това, ответникът Е.Б.П.,
знаейки за задълженията си към ищеца, следващи от записа на заповед знае и за
увреждането, следващо се от разпореждането с недвижимия имот.
Ответникът Е.Б.П. твърди, че такова знание не е било
налице, тъй като сключването на разпоредителната сделка е било в изпълнение на
предварителен договор от 04.01.2010 г., по който двамата ответници са уговорили
задължение за прехвърляне на право на собственост върху процесния имот. Такъв
договор, с посочена в него дата именно 04.01.2010 г. /предхождаща възникване на
вземането по записа на заповед/ е представен по делото и в същия е обективирано
изявление на двамата ответници за бъдещо възмездно прехвърляне на право на
собственост върху недвижимия имот. Предварителният договор е частен документ,
който няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно датата на
издаването му, доколкото последната не се явява достоверна дата по смисъла на
чл. 181 ГПК. Предвид горното и с оглед изричното оспорване от ищеца на тази
дата, както и липсата на каквито и да е други доказателства относно датата на
издаване на документа, не може да се заключи, че предварителният договор е
сключен именно на 04.01.2010 г., както и че сключването му предхожда възникване
на дълга по записа на заповед – т.е. датата 17.01.2011 г.
На следващо място, ответникът П.
твърди, че знание за увреждане не е било налице, доколкото същият е считал, че
дългът към ищеца е погасен със сключването на споразумение от 12.06.2012 г. и
последващия договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2012 г.
Посоченото споразумение от 12.06.2012 г. е прието по делото. Същото е сключено
между ищеца М.К.С., Е.Б.П., А.Е.П.и Б.Е.П.. Със споразумението третите за
делото лица – А.Е.П.и Б.Е.П. са встъпили, по реда на чл. 101 ЗЗД, със
съгласието на кредитора М.С. в част от дълга на ответника Е.П., произтичаща от
процесния запис на заповед, която част се равнява на 38 000 лв. /чл. 1 от
споразумението/. Между встъпилите в дълг и кредитора М.С. е постигнато
съглашение за погасяване на паричното задължение от 38 000 лв. чрез
прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ с
площ от 639 кв.м., находящ се в гр. С., кв. Горна баня, съставляващ УПИ № V –
1052 в кв. 80 по плана на гр. С., м. в.з. Горна баня. По делото е приет
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2012 г., с който
третите за делото лица, а именно А.П.и Б. П. са прехвърлили на М.С. посочения
недвижим имот, като основанието за прехвърляне е продажба срещу сумата от
38 000 лв. Споразумението, в което е обективирано изявлението, че за
погасяване на дълга от 38 000 лв. встъпилите в дълг за тази част ще
прехвърлят право на собственост върху горния имот има естеството на обратно
писмо, което пълно доказва, че основанието на договора, обективирано в нотариалния
акт от 12.06.2012 г. не е договор за продажба, а даване вместно изпълнение по
смисъла на чл. 65 ЗЗД, предвид съглашението за погасяване на паричния дълг чрез
прехвърляне на право на собственост. Предвид това, за доказване действителното
основание на договора, обективиран в нотариалния акт от 12.06.2012 г.
свидетелските показания са ненеобходими. Ответникът се домогва да докаже чрез
свидетелски показания, че действителната уговорка в договора за продажба е за
погасяване на дълг в размер на 38 000 лв. Свидетелски показания за това
обстоятелство са недопустими, на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, доколкото
ако със същите се цели да се установи, че съглашението в договора, обективиран
в нотариалния акт от 12.06.2012 г. е за прехвърляне на недвижим имот като
даване вместо изпълнение на дълг в по – голям размер, то по същество се цели
установяването, че съглашението в споразумението от 12.06.2012 г. е за
заместване в дълг по – голям от 38 000 лв. Последното по същество
представлява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната документ,
доколкото в това съглашение от 12.06.2012 г. е участвал именно ответникът Е.П.,
който се позовава на симулативност на собственото си изявление, което
опровергаване не е допустимо именно с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Отделен е въпросът, че съгласно трайната съдебна практика
неравностойността на двете уговорени насрещни престации води до нищожност на
договора, поради накърняване на добрите нрави, на каквато нищожност страните не
са се позовали по делото, а и дори същата да бъде установена, то би следвал
извод за недействителност на уговорката по чл. 65 ЗЗД, но не и относно
погасяване на дълга на ответника П..
Предвид изложеното, неоснователно е
възражението на ответника за липса на знание у него за наличие на дълг към
ищеца.
Разпоредбата на
чл. 135, ал. 2 ЗЗД урежда презумпцията за знание на третото лице за увреждането
на кредитора, което се намира в определена родствена връзка с длъжника. Както
беше посочено по – горе за длъжника, то и за това трето лице трябва да е налице
знание, че с извършеното разпореждане ще се затрудни удовлетворението на
кредитора, т.е. третото лице ще знае за увреждането, когато знае, че
съконтрахента му има кредитор и действието го уврежда. Предвид това, настоящият
съд намира, че качеството на лицата, между които следва да се разпростре
презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е от значение и се преценява към момента на
поемане на задължението от длъжника към кредитора – ищец, тъй като при такова
знание за наличие на дълг в третото лице ще се обоснове логичния извод и за
знание за увреждане, в случай, че третото лице участва в разпореждането.
Правната сделка на
длъжника може да бъде обявена за недействителна спрямо длъжниковия контрахент
само ако той е бил недобросъвестен. Знанието на третото лице-контрахент на
длъжника - има същото съдържание, каквото има знанието на самия длъжник. След
като това трето лице не е от кръга на посочените в чл. 135,
ал. 2 ЗЗД лица,
няма законовоустановена презумпция за знание и в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване в процеса с
допустимите доказателствени средства.
По делото е прието запорно съобщение
с изх. № 26712/28.11.2012 г., изпратено до Агенцията по вписвания за налагане
на запор върху дружествените дялове от капитала на „Е.– В.Б.“ ЕООД, ЕИК*********,
получено на 29.11.2012 г. Запорът е вписан в Търговския регистър на 05.12.2012
г., като е вписано обстоятелството, че дяловете от капитала, чиито едноличен
собственик е именно Е.Б.П. са запорирани в полза на ищеца М.С. за вземане от
285 577 лв. С вписването на запора е придадена публичност на дълга на Е.П.
за посочения размер, която публичност е станала преди сключване на
разпоредителната сделка. Последното обстоятелство, ведно с факта, че след
вписване на запора по заявление на ответника – трето за дълга лице Ю. К. е
регистрирано дружеството „Е.– В.Б. 2012“ ЕООД, чиито едноличен собственик на
капитала е К., и което дружество е с почти идентично фирмено наименование, с
адрес и телефон за връзка с НАП идентични с тези, посочени за контакт с
дружеството „Е.– В.Б.“ ЕООД, води до единствен и непротиворечив извод за
наличие на знание у К. за дълга на П. спрямо ищеца, който е възникнал преди
процесната разпоредителна сделка.
По изложените съображения съдът намира да са налице
всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД.
По отношение на разноските.
При посочения изход на делото ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в
полза на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер на 4 006 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на кредитора М.К.С., ЕГН ********** сключения между
ответниците Е.Б.П., ЕГН ********** и
Ю.И. К., ЕГН ********** във формата
на нотариален акт № 162, том IV, рег. № 14642, дело № 586 от 13.12.2012 г. на
нотариус с рег. в НК № 260 и район на действие РС – С. договор за покупко –
продажба на недвижим имот – апартамент № 4, на първи етаж в бл. 13 в гр. С.,***,
със застроена площ от 66,23 кв.м., състоящ се от: стая, хол, кухня и сервизни
помещения, при граници: стълбище, З.Д.И., от юг – двор, М.Г.Б., от север –
улица „Д.Й.“, заедно със зимнично помещение с площ от 6 кв.м., при граници:
коридор, от запад – помещение за смет, от север – ул. „Д.Й.“, от изток –
стълбище, заедно с 0,927 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,
ОСЪЖДА Е.Б.П., ЕГН ********** и Ю.И. К., ЕГН
********** да заплатят на М.К.С., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
4 006 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: