Р Е Ш Е Н И Е
№ 260057/07.12.2020 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА, наказателно отделение
на първи октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА К.А
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при секретаря Соня
Дичева
и с
участието на прокурора Анна Помакова
разгледа
докладваното от съдия Даскалова
ВНОХД № 230 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на
въззивната проверка е правилността на присъда № 7, постановена на 06.03.2020
година от Окръжен съд, гр.Добрич по НОХД № 175/2019 г., с която подсъдимият Г.М.Т.
е за признат за виновен в това, че на 05.12.2017г. в с. Орляк, община Тервел, област Добрич,
умишлено умъртвил майка си Ф.Р.Д.ЕГН **********, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убитата, поради което и на основание чл.116, ал.1,
т.3 и т.6 предл.“второ“ във вр.
с чл.115 от НК във вр. с чл.54 ал.І от
НК му е наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок от осемнадесет години при първоначален „строг“ режим. Съдът на основание
чл.59, ал.1 от НК е постановил
при изтърпяване на наложеното наказание да се зачете времето, през което
подсъдимия Г.М.Т. е бил фактически задържан, считано от 05.12.2017 г. до
влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл и по веществените
доказателства по делото и е присъдил разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал адв.М.Я., в качеството му на защитник на подс.Т., който я е обжалвал с оплаквания за незаконосъобразност
и явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за отмяна на
присъдата и оправдаването на подсъдимия, алтернативно се иска намаляване на
наложеното наказание.
В допълнение към въззивната жалба се излагат съображения
в посока преквалификация на деянието като такова, осъществяващо състава на
престъпление по чл.124 от НК. Твърди се, че първоинстанционния съд е допуснал
съществено процесуално нарушение като е кредитирал показанията на свидетелите К.
и И. /полицейски служители, проВ.
т.нар. „оперативна беседа“ с подсъдимия/, възпроизвеждащи самопризнанията му,
направени извънпроцесуално.
В хода на съдебните прения защитникът на подс.Т., адв.Я. моли за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Алтернативно моли за намаляване на наложеното
наказание.
В съдебно заседание представителят на ВАпП
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че присъдата,
постановена от ДОС е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание –
справедливо.
Подс.Т. иска да бъде намалено наложеното му
наказание или делото да се върне за ново разглеждане.
Варненският апелативен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам
служебно провери правилността на присъдата, намери следното:
Подс.Г.М.Т. ***, в едно домакинство с майка си Ф.Р.Д..
Сестрите на подсъдимия живеели заедно
със семействата си в с.Орляк и в с.Жегларци общ.Тервел.
Отношенията между подс.Т. и майка му били влошени, те често се карали.
Подсъдимият често злоупотребявал с алкохол, след което понякога биел майка си.
На 06.08.2017 г. при нанесен побой,
подсъдимият избил зъби на майка си, която не подала тъжба срещу него, но на подс.Т. бил съставен протокол за полицейско предупреждение
на основание чл.65, ал.1 от ЗМВР, както и АУАН за нарушение на обществения ред
по Наредба №1 на Община-гр.Тервел. След това за известно време той се въздържал
от подобни действия спрямо майка си.
В началото на месец декември 2017 г.
подсъдимият решил да направи ремонт в обитаваната от тях къща. За целта на
04.12., когато майка му отишла до магазина за хранителни стоки, започнал да
сваля от стените тапетите в стаята й. Когато се върнала, между тях започнал
скандал, тъй като тя не искала да се извършва ремонт, като смятала, че нямат
средства за това. Скарали се и подс.Т. излязъл от
дома си и отишъл до дома на свой приятел, където пил бира и домашна ракия.
Около 19.00 ч. подс.Т.
се прибрал у дома си. Когато отишъл в стаята на майка си, кавгата помежду им се
възобновила. Подсъдимият нанесъл на майка си няколко удара с ръка по лицето и с
дървена цепеница по дясната горна част на тялото й - по ръката, рамото и
ребрата.
Няколко часа по-късно, около 23.00-23.30
ч. подс.Т. отново влязъл в стаята при майка си. Повлиян
от изпития алкохол той отново започнал да я бие като й нанесъл множество удари
по цялото тяло, по главата и в областта на шията с ръка и крак, след това
продължил побоя с цепеница, с дървена пръчка и метален ръжен /маша/, които се
намирали в стаята й. После отново се върнал в стаята си, легнал и заспал.
Ударите, които подс.Т.
нанесъл на майка си, били със значителна сила или натиск. На брой били, не
по-малко от 20 с наслагване, като при тяхното нанасяне Ф.Д. е била в седнало и
легнало положение. Механизмът на нанасяне на ударите и последвалите ги телесни
увреждания е подробно изяснен и описан в заключението на вещото лице по
изготвената СМЕ по писмени данни № 12/2019 г. По време на побоя Ф.Д. чувствала
силни болки, изпитвала големи страдания и осъзнавала какво се извършва спрямо
нея, като според вещото лице от момента на нанасяне на уврежданията около
23.30ч. до момента на настъпване на смъртта й за няколко часа тя се намирала в
„светъл период“, т.е. била в съзнание, можела да се движи и да чувства болки.
Няколко часа по-късно, в ранните часове на 05.12.2017 г. Ф.Д. починала.
Около 03.30 ч. подс.Т.
се събудил и отново влязъл в стаята при майка си. Намерил я върху леглото й с висяща
извън него глава. Приближил се и разбрал, че е починала. Вдигнал я на леглото,
завил я с юргана и в 04.10 ч. съобщил за смъртта й на близките си - племенника
си свид.М.А.. Последният пристигнал на място и след
като видял в какво състояние е баба му се обадил на телефон 112 в 04.56 ч.
На място, около 06.30 ч. пристигнали
оперативноследствена група, полицейски служители от
РУ, гр.Тервел – свидетелите К.Й.К.и
И.Т.И., както и медицински екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на Ф.Р.Д..
В 07.34 ч. подс.Г.Т.
бил проверен за наличие на алкохол с „Dreger Alkotest 7510“, като уреда отчел наличие на
алкохол в издишания от него въздух с концентрация 1.55 на хиляда.
След пристигането си на
местопрестъплението двамата полицейски служители от РУ, гр.Тервел
- свид.К.Й.К.и свид.И.Т.И.проВ.
няколкочасова беседа с подс.Т..
В хода на досъдебното производство били
назначени и изготвени съдебномедицински експертизи за аутопсия на труп с
№168/2017 г. и такава по писмени данни с № 12/2019 г. От заключението на вещите
лица по тези експертизи е видно, че при огледа и извършената аутопсия на Ф.Р.Д.са установени следните увреждания:
черепно мозъчна травма; кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки; разкъсно контузии рани на
меките черепни обвивки, както и на двете очи, носа и лявата половина на шията;
кръвоизлив в лявата очна ябълка; кръвонасядания на
меките тъкани на шията в дълбочина и счупване на лявото рогче на щитовидния
хрущял; множество кръвонасядания със специфична форма
по двете мишници, дясна предмишница и дясна гръдна
половина; кръвонасядания в областта на двете лопатки
на гърба, тазобедрените области и коленете.
Установено е, че всички тези
увреждания са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Причината
за смъртта на Ф.Р.Д.е кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, довел до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен
произход, който е в пряка причинна връзка с констатираните наранявания по
главата й.
Относно множеството кръвонасядания със специфична форма е установено, че същите
са линейни и рязко очертават граници, разположени по външната повърхност на
раменете и мишници на двете ръце, както и дясната предмишница.
Според вещото лице, същите са в резултат от нанесени удари от предмет с
цилиндрична форма и ширина от около 1.5-2 см. Подобна характеристика притежават
иззетите като веществени доказателства дървена пръчка и маша.
Нараняванията установени в дясната
гръдна половина, според вещото лице биха могли да се получат от нанесени удари,
както с дървена пръчка, така и с маша. В съседство с тези кръвонасядания
със специфична форма са установени и описани кръвонасядания
с петнист характер, на широка площ, които биха могли да се получат при нанесени
удари с юмруци или с тъпата част на дървена цепеница.
От заключението на вещото лице е
видно, че травматичните увреждания в лявата половина на шията - масивно кръвонасядане по кожата, подножието на меките тъкани в дълбочина
и счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял са в резултат на упражнен
натиск в тази област със значителна сила. Подобен натиск би могъл да се
осъществи с ръка при душене или натиск или удар с крак.
По отношение на установените
травматични увреждания в областта на главата - множество кръвонасядания
по лицето, ушните миди, клепачи на очите, разкъсно
контузии рани по устните са в резултат на множество удари, най-вероятно с
юмруци със значителна сила.
Видно от протокол № 44/23.02.2018г.
за изследване на изпратената кръвна проба от трупа на Ф.Д. е, че не е доказано
наличие на етилов алкохол.
По досъдебното производство, на 06.12.2017г. е било извършено освидетелстване на
подсъдимия Г.Т., при което са установени кръвонасядания
по лявото му рамо и лявата му поясна област. Установените увреждания били в
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и са обусловили болка и
страдание без разстройство на здравето. Според вещото лице, същите не са
резултат от действие на човешки нокти или стискане с ръце и биха могли да са в
резултат на случайност.
Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на
досъдебното производство и приета по делото комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза
на подсъдимия Г.М. е, че същият не страда от синдром на зависимост към употреба
на алкохол. Не били установени данни за алкохолна психоза или други
психопатологични феномени, които да представляват „разстройство на съзнанието“.
От медицинска гледна точка не били установени обективни причини, поради които подс.Т. да не може правилно да възприема и
възпроизвежда факти и събития, имащи значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Същият не страдал от психично разстройство или умствена
изостаналост, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“. Според заключението липсват данни за наличие на
разстройство на възприятията у подс.Т.. Към момента
на извършване на инкриминираното деяние той е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките и действията си, като според
вещите лице се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна
степен. Промените в психичните му функции са били само количествени, но не и
качествени такива. Поведението му било подредено и последователно, а споменът
му бил пълноценен.
В хода на съдебното следствие първоинстанционният
съд е допуснал изготвянето на СМЕ по писмени данни, относно количеството
алкохол в организма на подс.Т. към момента на
деянието - 20.30 ч. и в 23.00 ч. на 04.12.2017 г. Съгласно заключението на
вещото лице, в 20.30 ч. концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Т. е било 3.2 на хиляда, а в 23.00ч. 2.8-2.9 на
хиляда, което представлява тежка степен на обикновено алкохолно опиване.
Видно от изложеното
въззивната инстанция възприема фактическа обстановка, в общи линии идентична на
тази, установена от първоинстанционния съд.
Тя се установява
от събраните гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите – С.М.
Б. /разпитана в хода на съдебното следствие/ и Р.М.Х. и А.М.Н./прочетени на
основание чл.281 от НПК/, както и от показанията на свидетелите Б. М. С., Б. М.
А., М.С. С., С. М. А., Г. М. В., М.С. С., дадени в хода на досъдебното
производство, които са били приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.373, ал.1 вр. с чл.372, ал.3 и чл.283 от НПК. За
изясняване на фактическата обстановка допринасят и протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум
към него, тройна
съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп № 168/2017 г.,
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 12/2019 г. комплексна
съдебно-психиатрично-психологична експертиза на Г.Т., СМЕ за освидетелстване на
подсъдимия, ДНК експертиза, техническа експертиза, съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства и писмените доказателства - протокол за
доброволно предаване, справка за съдимост и характеристика.
Съдебното следствие пред първоинстанционния
съд е проведено по реда
на чл.371, т.1 от НПК, с оглед даденото от страните съгласие
да не разпитват всички свидетелите и експерти по делото. Съдът
правилно е приобщил чрез прочитане показанията на свидетелите, дадени
пред разследващ орган на досъдебното
производство, за които е било дадено съгласие да
се не разпитват в съдебно заседание.
Добричкия окръжен съд е кредитирал с доверие
обясненията на подс.Т., като е
приел, че същите възпроизвеждат отчасти поведението му и внасят яснота относно
извършването на самото деяние. Съгласно правната доктрина и съдебната практика
обясненията са не само доказателствено средство, но и средство за защита.
Преценявайки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно
първоинстанционният съд ги е кредитирал, тъй като частично се подкрепят от
съдебно-медицинската експертиза на труп, която потвърждава обясненията на подсъдимия
относно начина на причиняване на телесните увреждания. Самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят и от показанията на свид.А.Н. и М.
С., както и от събраните по делото писмени
доказателства – протокол за оглед
на местопроизшествие и фото-албума към него.
Първоинстанционния съд е кредитирал с доверие показанията на С.М. Б., Р.М.Х., А.М.Н., Б. М. С., Б.
М. А., М.С. С., С. М. А., Г. М. В. и М.С. С.. Показанията им са последователни, непротиворечиви и се подкрепят взаимно,
както и от събраните
по делото писмени доказателства – протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум към него.
Не така стои въпроса с показанията
на свидетелите К.Й.К.и Иван Тодоров И.. Възраженията на адв.Я. срещу позоваването на показанията на тези двама
свидетели за установяване вината на подс.Т. са
основателни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Действително липсва формална
законова пречка за разпита им като свидетели, но забраната по чл.118 от НПК
следва да се разграничи от принципа, че решението не може да се основава на
факти, които не са установени по надлежния процесуален ред.
Двамата свидители
са полицейски служители в група „КП“ при РУ, гр.Тервел. В работата по случая свид.К. се е включил след като екип на ФСМП, гр.Тервел при
извършен преглед на починалата Ф.Д. е изказал съмнение, че смъртта й не е
естествена и в сградата на районното управление като основен заподозрян е бил
доведен подс.Т.. Считано от 7.30 ч. на 5 Декември
2017 г. същият е бил задържан за срок от 24 часа. Там /в РУ, гр.Тервел/ свидетелят К. провел беседа с подс.Т.. По-късно подсъдимият е бил конвоиран в сградата на
ОД на МВР гр.Добрич, където беседите с него са продължили вече с участието и на
свид.И.. По време на тези беседи пред свидетелите К.
и И. подсъдимият разказал с подробности събитията от
предното денонощие, включително и за скандала с майка му, за това как й нанесъл
множество удари с различни предмети и как около 3.30 ч. на 5.12.2017 г. установил,
че майка му е починала.
След като приключили
провеждането на беседите двамата свидетели предали подс.Т.
на разследващ полицай Н.Т., която в 13.20 ч. на 5.12.2017 г. го разпитала в
качеството на свидетел.
Придобитата и възпроизведена в
свидетелските показания на свидетелите К. и И.
информация не може да бъде ползвана при постановяване на присъдата, тъй като тя
е получена в нарушение на чл.6 §1 и §3 от ЕКЗПЧОС, на Директиви № 2012/13/ЕС
относно правото на информация в наказателното производство, № 2013/48/ЕС
относно правото на достъп до адвокат, № 2016/343/ЕС относно укрепването на
някои аспекти на презумпцията за невиновност, както и на разпоредбите на
националното законодателство, съобразени с тях. Още сутринта на 5 декември 2017
г. срещу Гюлсер М.Т. е имало подозрения, че е
извършител на престъплението спрямо неговата майка. Именно поради подозренията
спрямо него, той е бил отведен в РУ, гр.Тервел и е бил задържан за 24 часа, а
по-късно отведен и в сградата на ОД на МВР, гр.Добрич.
Още в момента на възникване на
подозрението спрямо подс.Т. действията спрямо него, каквита са беседите, не е следвало да бъдат провеждани, тъй
като не е бил запознат с правата си и не му е била осигурена възможност да се
свърже и консултира с адвокат.
Гаранциите за упражняване на
правата се предоставят на всяко лице, което е обект на “наказателно обвинение”,
а такова съществува и когато поради подозрението, че е извършило престъпление,
лицето е съществено засегнато от действия на властите срещу него. Подсъдимият
не е бил предварително уведомен за правата си, включително за правото да запази
мълчание и да не се самоуличава, а беседите са
проведени в отсъствието на адвокат. Инкорпорирането в доказателствения материал
на обяснения, снети в нарушение на установения ред, чрез преразказването им от
полицейски служители, представлява заобикаляне на закона и не следва да бъде
толерирано. Надлежният способ за отстраняване на допуснатото процесуално
нарушение е изключването на частта от показанията на свидетелите К. и И., отнасяща се до наученото по време на беседите с
подсъдимия от доказателствената маса.
В този смисъл е и практиката
на ВКС след решението на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“ от 08.03.2018 г., като
решение № 155/12.11.2019 г. по к.н.д. № 576/2019 г. на ІІ н.о., решение №
202/01.09.2020 г. по н.д. № 712/2019 г. на ІІ н.о., решение № 21/06.07.2020 г.
по н.д. № 962/2019 г. на ІІ н.о. и др.
При игнорирането на по-голямата част от информацията,
съобщена от свидетелите К. и И. не се променят
изводите на въззивния съд относно установеността на посочената по-горе
фактическа обстановка, различаваща се от приетата за установена от
първоинстанционния съд единствено в подробностите – детайлите на случилото се,
но не и по основните си моменти. Тази фактическа обстановка съдът намира за
безспорно изяснена.
Всяко от обстоятелствата, значими за правилното
установяване на фактологията, до които се отнасят показанията на тези двама
свидетели е установено с помощта на други доказателства и доказателствени
средства. Безспорно най-значимото е авторството на деянието. Фактическият
извод, че именно подс.Т. е извършител на вмененото му
във вина деяние се базира на множество еднопосочни, взаимно подкрепящи се и безпротиворечиви източници. На първо място сред тях са
обясненията на самия подсъдим – той никога не е отричал, че е нанесъл побой на
майка си, като единствено отрича да е искал да я умъртви.
На следващо място са и показанията на свид.А.Н., която е чула скандала между пострадалата
и подсъдимия, и М. С., който пръв е видял състоянието на пострадалата и предвид
съмненията относно причината за смъртта й е подал сигнал на телефон 112, както
и от събраните по делото писмени
доказателства – протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум към него.
Видът на телесните увреждания на Ф.Д., причината за
смъртта й, както и връзката между тях се установява от СМЕ.
Варненският апелативен съд намира, че при
така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият Т. е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.3 и т.6,
пр.2 вр. чл.115 от НК, тъй като е осъществил
елементите на този престъпен състав.
Г.Т. е годен субект, тъй като е наказателноотговорно лице - пълнолетен е, могъл е да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си -
липсват каквито и да било съмнения относно неговата вменяемост. Макар и да е
бил в състояние повлияно от приетото значително количество алкохол /в 20.30 ч. концентрацията на алкохол
в кръвта на подс.Т. е било 3.2 на хиляда, а в 23.00ч.
2.8-2.9 на хиляда, което представлява тежка степен на обикновено алкохолно
опиване/ той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките и действията си.
Законосъобразно Окръжен съд гр.Добрич е
стигнал до извода, че подсъдимият е лишил от живот пострадалата Ф.Д., тъй като
чрез активните си действия- нанасяне на побой на пострадалата чрез удари,
съсредоточени в област, където се намират жизнено важни органи – главата и шийната област и най-вече реализираните със значителна сила
удари по главата, при което е причинил на майка си увреждания несъвместими с
живота, той е въздействал върху организма й по начин да предизвика биологичната
й смърт, която е настъпила. Т.е. съставомерният
резултат е пряка последица от активните действия на подс.Т..
Обосновано първоинстанционният съд е
постановил, че деянието е осъществено при по-тежко квалифициращи обстоятелства.
Едно от тях е с оглед родствената връзка на
пострадалата с подсъдимия. Видно от приложения на л.3 от том 2 на ДП препис –
извлечение от акт за раждане на подсъдимия Г.М.Т., пострадалата Ф.Р.Д.е негова рождена майка. Поради това законосъобразно е било прието, че деянието покрива всички признаци на състава, на престъплението по чл.116, ал.1, т.3 от НК.
Другото по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед
начина на осъществяване е свързан с преживяванията на пострадалата Д. по
време на деянието - по особено мъчителен за нея начин. С оглед уврежданията на
пострадалата като вид, място, брой, механизма, по който са причинени, може да
се направи извод, че преди да умре, тя е изживяла големи болки и страдания,
тежки предсмъртни мъки. Всички увреждания са прижизнени.
Пострадалата Д. е изпитвала болки в момента на
нанасяне на ударите и е агонизирала след тях, осъзнавайки
неизбежния си край и собствената си безпомощност, в продължение на часове.
Тези изживени от пострадалата Д. болки и страдания
са повече от тези при обикновения случай на убийство, тъй като са продължили по
време на целия побой - до изпадането й в безсъзнание, след което е настъпила и
смъртта й.
Горното дава основание и на въззивната инстанция да
приеме наличие на квалифициращия белег на убийството "особено мъчителен
начин" за жертвата.
От заключенията на съдебно-медицинската експертиза за
аутопсия на труп и такава по писмени данни № 12/2019 г. се установява, че
причината за смъртта на Д. е кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довел до остра сърдечна и
дихателна недостатъчност от централен произход, който е в пряка причинна връзка
с констатираните наранявания по главата й.
Този извод се подкрепя изцяло от обективните данни по делото - нанесени силни удари с твърди тъпи
предмети като ръце, крак, метален ръжен /маша/, дървени пръчка и цепеница по различни части на
тялото и главата, но фатални са били тези – по жизнено важната част на човешкото тяло - главата. Силата на ударите се установява
от причинените тежки увреждания – черепно мозъчна травма; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; разкъсно
контузии рани на меките черепни обвивки, както и на двете очи, носа и лявата
половина на шията; кръвоизлив в лявата очна ябълка; кръвонасядания
на меките тъкани на шията в дълбочина и счупване на лявото рогче на щитовидния
хрущял; множество кръвонасядания със специфична форма
по двете мишници, дясна предмишница и дясна гръдна
половина; кръвонасядания в областта на двете лопатки
на гърба, тазобедрените области и коленете. Поради това и е законосъобразно съждението, че умисълът на подс.Т. е надхвърлял възможността за причиняване на телесна повреда, допускайки и възможното причиняване на смъртта на майка си.
В тази връзка въззивният съд намира
доводите на защитата, че деянието е съставомерно по чл.124
от НК за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства на пострадалата са причинени многобройни травматични
увреждания в различни части
на тялото
/глава, гръден кош, шия, крайници/.
Действията на подсъдимия, нанасянето на множество удари в жизненоважни части и органи от тялото на пострадалата, голямата сила, с която са нанасяни
тези удари категорично
говорят, че същия не е целял причиняването
на телесна повреда. Същият е съзнавал, че нанасяйки тези удари може да причини смъртта на майка си, предвиждал е настъпването на смъртния резултат
и се е отнасял безразлично към неговото настъпване. Първоинстанционният съд, във връзка
с направените пред него също
такива възражения по квалификацията на деянието, е
изложил в мотивите си убедителни,
логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствения материал, защо счита че извършеното деяние следва да бъде квалифицирано по чл.116 от НК, а не по чл.124 от НК. Въззивната инстанция споделя този извод и счита, че мотивите на първата инстанция в негова подкрепа, представляват подробен и изчерпателен
анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни
съображения по всеки от инкриминираните факти.
По изложените
съображения искането да се преквалифицира деянието като причиняване на смърт по непредпазливост в
следствие на умишлено нанесена телесна
повреда следва да се остави без уважение.
По отношение на оплакванията за несправедливост на
наложеното наказание:
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и
при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на
деянието и дееца, ОС, гр.Добрич не е допуснал нарушения на закона. ДОС е отчел
чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващо наказателната му
отговорност обстоятелство. От друга страна, обаче деянието се отличава с изключително
висока степен на обществена опасност, а характеристичните данни за подсъдимия по местоживеене /изготвени от МлПИ/ са лоши – описан
е като конфликтен и агресивен човек. Отделно като смекчаващо обстоятелство
следва да се отчете и направеното макар и частично признание на вината от
страна на подсъдимия.
Несподелима е застъпената
теза от защитника на подсъдимия, че тежката степен на обикновено алкохолно опиване на
подсъдимия към момента на извършване на инкриминираното деяние следва да се
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъкмо обратното в практиката
пияното състояние на дееца се възприема като отегчаващо обстоятелствато.
При така изложените факти, първоинстанционният съд
правилно е преценил, при алтернативно предвидените наказания в санкционната
част на чл.116 от НК, че следва да наложи на подсъдимия наказание
"лишаване от свобода". Останалите две възможности- "доживотен
затвор" и "доживотен затвор без право на замяна" в настоящият
случай са несъразмерно тежки и не отговарящи на целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК. Те се налагат, когато инкриминираното деяние е изключително
тежко и посочените в чл.36 от НК цели не могат да се постигнат с налагането на
по-леко наказание. В настоящият случай, правилно ДОС е приел, че с оглед
спецификата на конкретното престъпно деяние целите на наказанието могат да
бъдат изпълнени с налагане на наказание "лишаване от свобода". Факт
е, че е извършено най-сериозното престъпление срещу личността, но при
индивидуализиране на наказанието, съдът дължи, както преценка на отегчаващите и
смекчаващи вината обстоятелства, така и търси баланс за постигане целите на
генералната и специалната превенции. Преценяйки тези
изисквания, Добричкият окръжен съд мотивирано е приел, че не се налага
пожизнена изолация на подсъдимия от обществото и че с определяне на наказание
"лишаване от свобода" ще се постигне превъзпитателно –поправителния и
превантивен ефекти на наказанието.
Досежно индивидуализацията на наказанието лишаване от
свобода, в предвидените в чл.116 от НК граници, ДОС е определил на подс.Т. наказание от 18 години лишаване от
свобода, при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Въззивният съд намира, че така определено по вид и
размер наложеното наказание на подс.Т., правилно
отчита степента на обществена опасност на стореното от него, както и че ще
изпълни целите на генералната и специалната превенции.
Въззивният съд не установи да са налице условията за
намаляване на това наказание, тъй като евентуалното им редуциране би поставило
в опасност постигането на специалната превенция, а и не би допринесло за
постигане на генералната превенция. Поради това не се налага да се намали,
каквото е искането на защитата. Определеният период на изолация на подсъдимия в
пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства
предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде
възможност за поправянето и превъзпитанието му.
По изложените съображения въззивната инстанция не споделя
виждането на защитата за наличие на обстоятелства, които да обосновават
допълнително смекчаване на наказателната репресия.
В съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е постановил подс.Т.
да изтърпи санкцията лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Законосъобразно, на основание чл.59, ал.1 от НК, ДОС е
постановил при изпълнението на наказанието да се приспадне времето на задържане
на подс.Т., считано от 5.12.2017 г.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно
веществените доказателства по делото, което въззивният съд намира за правилно.
Съобразно нормата начл.189 от НПК в тежест на подсъдимия
са възложени направените разноски по делото.
С оглед на изложеното Варненският апелативен съд счита
атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 7, постановена
на 06.03.2020 година от Окръжен съд, гр.Добрич по НОХД № 175/2019 г.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано
в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: