Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260058, гр. Пловдив, 13.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 17.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 6758/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-009832/23.09.2020г. на Началника Група към ОДМВР – Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Н.М.К., ЕГН: **********,***, на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни
точки.
Жалбоподателят,
в жалбата си и в съдебно заседание навежда твърдение за липса на допуснати
нарушения и прави искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – Сектор „ПП”
при ОДМВР – Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. В молба-становище излага доводи за потвърждаване на НП в т.1 от
същото и отмяна на атакувания административен акт в частта му по т.2 от НП. При
условията на евентуалност прави възражение за намаляване размер на адвокатското
възнаграждение до размера на нормативно предвидения минимум.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.08.2020 г. около 11:05 часа в
гр.Пловдив на ул.“Коматевско шосе“ до № 24 св.Г.П.Д.,
на длъжност „младши автоконтрольор“ към ОД на МВР,
сектор „ПП“ Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по патрулиране.
Преминавайки покрай извършващия маневра товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№******, управляван от жалбоподателя Н.К.,
св.Д. установил, че шофьора на товарния
автомобил го управлява без да използва обезопасителен
колан, с които моторното превозно средство било оборудвано. В тази връзка процесният товарен автомобил бил спрян за проверка, в хода
на която било установено още, че жалбоподателят управлявал с изтекъл срок на
АУАН № АА/444804/31.01.2020 г. и продължен до 29.05.2020 г.
За констатираното по време на проверката св.Д.
съставил срещу Н.М.К. АУАН серия АА, бланков № 819205/26.08.2020 г., в който
посочил като нарушена разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. След като се
запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят вписал възражение, като
посочил, че е бил с колан и това е било видяно от контролния орган.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление № 20-1030-009832/23.09.2020 г., в което наказващият
орган квалифицирал поведението на жалбоподателя в процесния
ден като нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на чл.157, ал.6 от ЗДвП, за които
две нарушения наложил съответно на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
глоба в размер на 50 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв.
В хода на съдебното
производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя
Г.П.Д., който поддържа съставения от него акт. От показанията му се установява,
че по време на патрулиране свидетелят забелязал, че шофьорът на намиращия се в
дясно от тях автомобил бил без колан. Свидетелят изчакал шофьорът да приключи с
извършваната от него маневра и след като приближил полицейския автомобил, бил
спрян за проверка. В резултат на проверката бил съставен АУАН. Свидетелят
уточнява, че когато минали покрай водача, същият бил без колан, който поставил
впоследствие.
Съдът възприема изцяло показанията на актосъставителя като достоверни, обективни и подкрепящи се
от събраните по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, която правна норма
създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. От събраните по делото доказателства, включително и от
показанията на актосъставителя, който лично е
възприел нарушението, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС. При това
положение е очевидно извършеното от него административно нарушение, за което
правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с
налагането на глоба във предвидения в закона фиксиран размер от 50 лв.
По отношение на въпроса с отнетите
контролни точки, категорична е практиката на касационната инстанция в това
отношение, като отнемането на контролни точки не е административно наказание.
То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и
детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на
извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки.
Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на
наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки
за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки
е само една последица от извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване
на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С
наказателното постановление само се констатира последицата, но отнемането не е
самостоятелно наказание и не се налага с наказателното постановление.
Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е пряка последица
от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това
отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване.
В настоящият случай съдът не установи основания за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН относно деянието по т.1 от НП, доколкото
констатираното нарушение и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на посоченото в т.2 от НП нарушение на
чл.157, ал.6 от ЗДвП, съдът намира, че са налице основания за освобождаване на
жалбоподателя от административнонаказателна
отговорност и отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен.
Посочената норма гласи, че при съставяне на акт за
нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение
на задължението по чл.190, ал.3 от същия закон. Актът за нарушението заменя
контролния талон за срок до един месец от издаването му. Предвид цитираната
разпоредба, съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не
е осъществил съставомерни признаци на нарушение.
Самата норма не въвежда конкретно правило за поведение на водачите на МПС,
чието неизпълнение да предопределя реализирането на административнонаказателна
отговорност. Във втората си част, която е и релевантната във случая и
отговаряща за срока на валидност на АУАН като контролен талон, нормата по-скоро
задължава органите да приемат АУАН като документ за легитимиране, т.е. като
контролен талон, и дава право на нарушителя да се възползва от това в определен
срок. Това именно е свързано със санкцията на отнемане на контролния талон и
все пак необходимостта според законодателя такъв да присъства у всеки водач.
Точно заради последното и законодателят е предвидил конкретно задължение всеки
водач на МПС да носи контролен талон в себе си, което е ясно разчертано в чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка следва и да се разбира задължението по
чл.157, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП. Следователно, когато водачът управлява МПС в
едномесечния срок от съставяне на АУАН, при което е бил отнет и контролният му
талон, без същият да носи съставения му АУАН, ще извърши административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 вр. чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, наказуемо по чл.185
от ЗДвП. Същото важи и за управление след изтичане на едномесечния срок, в
който АУАН заменя контролния талон. Посочването като нарушена единствено на
нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна
квалификация на едно нарушение. Затова и неправилно е вменено задължение за
спазване на определена норма, която не предписва поведение, чието неспазване е
наказуемо, а оттам и поведението на жалбоподателя квалифицирано като нарушение
с всичките му белези. Отсъства наказуемостта на поведението на нарушителя, тъй
като само по себе си управлението с АУАН с изтекъл срок по смисъла на чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП не е нарушение.
На следващо място, установи се в хода на
производството по настоящото дело, че въз основа на АУАН, за който се твърди,
че е с изтекъл срок, е било издадено НП, връчено на съпругата на К. и
впоследствие обжалвано от него, за което било образувано административнонаказателно
производство, т.е. след издаване на НП за водача вече съществува задължението
да носи издаденото му НП, а не АУАН.
Наред с горното, съдът констатира при извършена
служебна проверка, съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне
на процесния АУАН и по-конкретно неизпълнение на
императивното изискване на чл.42, т.5 от ЗАНН относно съдържанието на акта. В
случая актосъставителят в описателната част на своя акт е отразил извършени от
жалбоподателя две нарушения. Същевременно обаче при определяне на правната
квалификация на деянията е посочил такава само за първото от тях /чл.137а, ал.1
от ЗДвП/, но не е отразил нарушената според него материална норма за второто
описано в АУАН нарушение, т.е. второто описано в акта деяние не е подведено под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. По този начин не е изпълнено изискването за
задължително съдържание на акта за установяване на административно нарушение,
което съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на
съществените такива, водещи до нарушаване правота на защита на нарушителя, а
оттам и до отмяна на атакувания административен акт в тази му част като
незаконосъобразен.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-009832/23.09.2020г. на Началника Група към ОДМВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в частта, в която на Н.М.К., ЕГН: **********,***,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение
по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 6 контролни точки.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1030-009832/23.09.2020г. на Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, в частта, в която на Н.М.К., ЕГН: **********,*** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.