Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
гр. Горна Оряховица, 15.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 495 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД..
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че „Теленор България“ ЕАД
сключил с ответника Р.А.А. Договор за мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер М02337058/16.05.2017 г., съгласно който й били предоставени
далекосъобщителни услуги чрез абонатен номер 089517**** при избран тарифен план
„Стандарт“ с месечна абонаментна такса 9,99 лв. с ДДС за 24 месеца. Твърди се,
че в периода 15.09.2017 г. – 14.11.2017 г. ответницата потребила чрез абонатния
номер далекосъобщителни услуги на стойност 66,65 лв., за което били издадени
фактури № **********/15.10.2017 г. и № **********/15.11.2017 г. Ответницата не
заплатила сумите по тези фактури в уговорения в Общите условия срок –
посоченият във фактурата, но не по-късно от 18 дни от издаването й. Съгласно
клаузите на общите условия и индивидуалния договор, това неизпълнение
обусловило едностранно прекратяване на договора от страна на „Теленор България“
ЕАД и начисляване на неустойка за това в размер на сумата от стандартните
месечни абонаментни вноски до края на срока в размер на 146,15 лв. Твърди се,
че с договор за цесия от 12.07.2019 г. „Теленор България“ ЕАД прехвърлило на
„Иновативни финанси“ ООД вземанията си по посочения договор от ответника, като
след това – с договор за цесия от 29.11.2019 г. „Иновативни финанси“ ООД му ги
прехвърлило. Към исковата молба ищецът прилага уведомление за цесиите от „Иновативни
финанси“ ООД, като пълномощник на „Теленор България“ ЕАД и като цедент по
втората цесия, с което счита, че длъжникът е уведомен за цесиите. Моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите 66,65 лв. – цена на потребени далекосъобщителни услуги в периода
15.09.2017 г. – 14.11.2017 г. по договор № М02337058/16.05.2017 г. и 146,15 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор с присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител,
оспорва исковете по основание и размер. Счита за недоказано, че Р.А. е
потребила услуги на посочената стойност през процесния период от три месеца.
Развива съображения, че ищецът не е доказал да е развалил надлежно договора,
тъй като не е изпратил писмено уведомление до неизправния длъжник, нито такова
се съдържа в исковата молба. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е
предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни
предпоставки: че между „Теленор България“ ЕАД и ответника е сключен
договор за мобилни услуги с твърдяното от него съдържание; че през периода
15.09.2017 г. – 14.11.2017 г. „Теленор България“ ЕАД е предоставил чрез
абонатен номер 089517**** на ответника далекосъобщителните услуги, чиято цена е
начислил; че на 12.07.2019 г. „Теленор България“ ЕАД е прехвърлило вземанията
си от ответника на „Иновативни финанси“ ООД; че на 29.11.2019 г. „Иновативни финанси“
ООД е прехвърлило вземанията на ищеца; че ответникът е уведомен за двете цесии.
От представените Договор за мобилни услуги по заявка
№ ********* от 16.05.2017 г. и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги се установява, че „Теленор България“ ЕАД и ответника са сключили договор, по силата на който дружеството
се задължило да предостави на ответника за срок от 24 месеца /до 16.05.2019 г./
електронни съобщителни услуги по стандарти GSM,
UMTS или LTE
измежду изброените в чл.8 от Общите условия, със съдържание, включено в
избрания от ответника абонаментен план „Стандарт“ за абонатен номер 35989517****, срещу задължението на ответника за заплащане на месечна абонаментна
такса от 9,99 лв. с ДДС и цената на всички допълнително ползвани услуги,
определена в ценова листа на ищеца, с която ответникът бил запознат при
сключване на договора (съгласно признанието му, съдържащо се в подписаното от
него копие на ценовата листа).
Съгласно чл.23, б.“б“ от Общите условия, месечният
абонамент е цената за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен
договора. Уговорената месечна такса има характер на именно на абонамент и по
тази причина заплащането й се дължи, без значение дали ответникът реално е
ползвал услугите, включени в пакета. Съгласно договора ответникът дължи
заплащане на месечна абонаментна такса от 9,99 лв., като за исковия период от 15.09.2017 г. до 14.11.2017 г. абонаментната такса в е
размер общо на 19,98 лв. Неоснователни се явяват възраженията на ответника за
недължимост на тази сума, защото всички негови доводи се черпят от
невъзможността това вземане да се докаже чрез начисляването му по фактура. Това
становище не държи сметка, че в тази част претенцията съставлява периодично
задължение, възникнало и пряко произтичащо от неоспорения по авторство договор.
За разлика от абонаментната такса, цената за
допълнителни услуги съгласно чл.20 и чл.23, б. „в“ и “г“ от Общите условия, се
дължи ако такива са ползвани и в обема, в който са ползвани. По тази причина в
тежест на ищеца бе възложено установяването, че през процесния период „Теленор България“ ЕАД е предоставило на ответника
далекосъобщителните услуги, чиято цена е начислил. Въпреки изричните указания
за уточняване на обстоятелствата, на които искът се основава, ищецът не въведе
конкретни твърдения за вида, количеството и съдържанието на ползваните извън
абонамента услуги, нито ангажира и нарочни доказателства за това. Видно от
фактури № **********/15.10.2017 г. и № **********/15.11.2017 г. на ответника са
начислени допълнителни такси за международни разговори и други услуги с
добавена стойност. Фактурите, обаче, са
частни документи, обективиращи в случая изгодни за техния издател
обстоятелства. Те не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила и чрез тях не може да се установи твърдяното потребление на услуги извън
абонамента. По отношение на фактурите следва да бъде отбелязано още, че
съгласно чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги биха могли да
се ползват с доказателствена сила, дори и да обективират изгодни за издателя
обстоятелства, само ако се установи, че те са водени редовно. Това е така тъй
като счетоводните записвания не са първични доказателства, а вторични такива и
тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били
извършени въз основа на други документи, които могат да се противопоставят на
страната, задължена по тях. В настоящия случай не се доказа представените
фактури да са били издадени въз основа на документи, които могат да се
противопоставят на ответника. Самите фактури също не носят неговия подпис и не
материализират негово признание за дължимост на сумите. Вярно, че съгласно
Общите условия неполучаването /и неподписването/ не е условие за настъпване на
изискуемостта, но такава може да настъпи само ако вземане съществува. По
изложените съображения съдът няма основание да направи фактически извод, че
ответникът е ползвал допълнителните услуги, чиято цена му е начислена,
съответно не дължи такса за тях.
Съгласно чл.27 от Общите условия, ответникът е
дължал да плати посочените във фактурите суми в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В двете представени фактури
не е посочен изрично срок за плащане, поради което ответникът е дължал да заплати
двете абонаментни такси от по 9,99 лв. до 02.11.2017 г., съответно до
04.11.2017 г. Неоснователно ответникът възразява, че не е установено тези
задължения да не са платени, сочейки, че ищецът следвало да установи този факт
чрез експертиза. С оглед твърденията на ищеца за липса на плащане на
задълженията в срок, на ответника бе възложено в тежест да установи плащането
на исковите суми, защото осъществяването на този факт би ползвало него. Такова
плащане, обаче, ответникът нито твърди, нито се установява от доказателствата
по делото, поради което абонаментните
такси са останали дължими от ответника
на „Теленор България“ ЕАД.
Съгласно чл. 19б, б.“в“ от Общите условия, ако потребителят
не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане, операторът има
право едностранно да прекрати срочен или безсрочен индивидуален договор. Нито
общите условия, нито индивидуалния договор уреждат получаване на уведомление от
потребителя като елемент от фактическия състав на прекратяването на договора.
Клаузата, на която ответникът се позовава, касае прекратяване на индивидуалния
договор от потребителя, а изпращане на уведомление от оператора се изисква до
един месец преди изтичане на срока на договора. Дори да се приеме становището
на ответника, че такова уведомяване или предупреждение е необходимо на общо
основание, изводимо от разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, то договорът в случая
се явява развален с исковата молба, защото с нея се претендират последиците от
развалянето – заплащане на неустойка (Решение №178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010
г. на II Т.О. на ВКС; Решение №706/30.12.2010 г. по гр.д. № 1769/2009 г. на III
Г.О. на ВКС; Решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г. на IV Г.О.
на ВКС; Решение
№ 2/09.07.2012 г. по т.д. № 154/2011 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 186/15.07.2014
г. по гр.д. № 6836/2013 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 43/06.02.2015
г. по гр.д. № 4792/2014 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 81/03.06.2015
г. по т.д. № 1591/
В сключения между „Теленор България“ ЕАД и ответника договор е уговорено, че при прекратяване на договора през първоначалния
срок по вина или инициатива на потребителя, той дължи заплащане на неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен
план до края на срока на договора, на което основание ищецът претендира сумата
от 146,15 лв. Съдът счита, че тази клауза е нищожна
на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, като неравноправна в хипотезата на чл.143, т.5
ЗЗП, поради което въз основа на нея не би могло да възникне претендираното
вземане. Обсъжданата клауза е уговорена в договора между страните. От
съдържанието му е видно, че не е изготвен нарочно за правоотношението с
ответника, доколкото в него са уредени права и задължения по услуги, които не
са предмет на договора. Това, че клаузата за неустойка е част от съдържанието
на типизиран бланков договор, касаещ всички предлагани от оператора мобилни
услуги, е основание съдът да приеме, че същата не е уговорена индивидуално с
ответника (така и в Решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. №535/2016 на I T.O. на
ВКС; Решение № 65/06.07.2018 г. по т.д. № 1556/2017 г. на I Т.О. на
ВКС). Уговорката за заплащане на обсъжданата неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Основание за този извод е това, че неустойката се
дължи всякога при прекратяване на договора от потребителя, без значение дали по
негова вина или по негова воля, т.е. нежелание за понататъшно продължаване на
договорните отношения. Така потребителят няма никаква възможност да прекрати
договора без да заплати неустойка. Размерът на неустойката е равен на месечните
абонаментни такси до края на срока на договора, при което операторът би получил
една и съща парична сума и при изпълнение, и при виновно или безвиновно
прекратяване на договора, но в последния случай – никаква насрещна престация. Така
с посочената клауза са създадени предпоставки за значително облагодетелстване
на оператора от икономически по-слабата страна в правоотношението, защото тя
изключва риск за оператора –при всяко положение той ще получи всички
абонаментни такси до края на срока на договора. Начинът на формулиране на
неустойката определя нейния размер като необосновано висок спрямо абонаментните
такси – в случая той надвишава над 14 пъти размера на дължимите за процесния
период от два месеца такси.
В обобщение на изложеното по-горе, ответникът дължи
на „Теленор България“ ЕАД само заплащане
на сумата от 19,89 лв. – неплатени месечни абонаментни такси за периода 15.09.2017
г. до 14.11.2017 г. Представените по
делото доказателства не дават основание да се счете, че ищецът е придобил това
вземане, чрез сочените от него цесии.
Видно
от договор № PLA16528/12.07.2019 г., „Теленор България“ ЕАД продало на
„Иновативни финанси“ ЕООД вземания, описани в Анекс № 2 към договора (чл.1 от
договора), като цесионерът ги приел и встъпил като кредитор от датата на заплащане
на общата цена (чл.6 и чл.7 от договора). Макар Анекс № 2 към договора да не е
представен, нито по делото да са налични доказателства за плащане, потвърждението
на цесията от „Теленор България“ ЕАД установява сбъдване на поставеното от
страните отлагателно условие (плащане на общата цена), доколкото съдържа
признание, че цесионерът има правата на кредитор по вземането срещу
ответницата. Не се установи, обаче, че „Иновативни финанси“ ЕООД е продало
същото вземане на ищеца. Съгласно договор за цесия от 29.11.2019 г. това
дружество е прехвърлило на ищеца вземания, индивидуализирани в Приложение № 1
към договора, от датата на подписването му (чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от
договора). Приложение № 1 не е представено, а наместо него страните подписали
опис съгласно който вземанията са 745 броя на стойност 245 074,10 лв., от
което не е възможно да се установи кои са длъжниците, какво е основанието и
какъв е размера на всяко от вземанията, в т.ч. и дали вземането срещу ответника
е прехвърлено. Страните по цесията уговорили, че при поискване цедентът
„Иновативни финанси“ ЕООД ще издава документ – извадка от приложението, каквото
по делото не е представено.
Представено
е изходящо от ищцовото дружество изявление, че вземане срещу ответника в размер
на 212,80 лв., произтичащо от „договори за мобилни услуги, лизингови договори и
начислени неустойки по тях“ е включено в приложение № 1 към договора за цесия. На
първо място този частен документ съдържа изгодни за издателя му факти
(възпроизвеждане на неговите твърдения от исковата молба), не се ползва с
материална доказателствена сила, не е противопоставим на трети лица и липсват други
доказателства за същия факт, поради което съдът не би могъл да приеме, че
отразеното в документа на самия ищец е осъществено. На следващо място – в
посоченото ищцово изявление вземането срещу ответника не е надлежно
индивидуализирано. Какъвто и способ за тълкуване на изявлението да се приложи,
не става ясно дали цялото вземане произтича от един или от всички посочени
основания. Основанието на вземането е съществен негов елемент, без който то не
може да бъде определено. Понеже вземането съставлява предмета на договора за
цесия, ако то не е индивидуализирано, липсва и съществен елемент на договора за
цесия.
Посоченото
води на извод, че ищецът не доказа да е придобил вземане срещу ответника от
„Иновативни финанси“ ЕООД – частен правоприемник на „Теленор България“ ЕАД,
поради което обсъждане на въпроса с уведомяване на ответника за цесииите не се
налага. Доколкото ищецът черпи основание за материалноправната си легитимация
именно от договор за цесия с „Иновативни финанси“ ЕООД, а не се установи
предметът на този договор и в частност дали той включва вземането на „Теленор
България“ ЕАД срещу ответника, не се установи и ищецът да е кредитор на ответника.
Това води на извод за неоснователност
на предявените искове и предпоставя тяхното отхвърляне.
По присъждане на направените разноски:
Ответникът, представляван от особен представител, не
е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма
основание да му бъдат присъдени такива, поради което отговорност за разноски не
следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Триадица“, бул.“България” №
81, вход „В“, етаж 8, представлявано от управителя Ю.Б.Ц.срещу Р.А.А., ЕГН **********,***
за заплащане на сумата от 66,65 лв. (шестдесет
и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща цена на потребени
далекосъобщителни услуги в периода от 15.09.2017 г. до 14.11.2017 г. по договор
№ М02337058/16.05.2017 г. и сумата от
146,15 лв. (сто четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: