Р Е Ш Е Н И Е
№ 767 02.03.2020
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV граждански
състав
На
втори март две
хиляди и двадесета година
В открито
заседание на единадесети февруари
2020 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя
Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 7290 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр.
с чл.79, ал.1 вр. с чл.183, вр. с чл. 200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба ищецът твърди, че на *** „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
пред Районен съд - Пловдив за вземанията си към «Терариум БГ» ЕООД. По
входираните документи е образувано ЧГД № ***/***г. По посоченото дело е
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
срок, поради което ищцовото дружество подава настоящата искова молба на
основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството
http://www.evn.bg/Chastni_klienti/Elektriсheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
Според
разпоредбата на чл.104а от Закона за енергетиката, потребителите използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектът на
ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа на
«Електроразпределение Юг» ЕАД, на чиято лицензионна територия се намира.
Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за
достъп, на крайния снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл.28,
ал.2 и чл.29, ал.3 от ПТЕЕ. В този смисъл е и чл.42 от ОУ на
«Електроразпределение Юг» ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 014/
10.05.2008 г., които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
писмено приемане – чл.104а, ал.4 от ЗЕ. На *** г. между ответника и оператора
на разпределителната мрежа е сключен Договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната
мрежа № ***/ *** г. с предмет предоставяне на мрежови услуги за обектите на
потребление на ответното дружество.
Съгласно чл.
29, ал. 1 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху
използваната ел.енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал.3 на същия
текст, заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната
мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Посочените услуги се
заплащат от всички потребители, чиито обекти са присъединени към мрежата на
съответния оператор, като в правилата няма разграничение според това чия
собственост са присъединителните съоръжения - на оператора на мрежата, на
потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се
заплаща върху предоставената мощност. Тя се изчислява за всеки ден в рамките на
отчетния период.
Цените на
мрежови услуги се определят и заплащат на основание решения на КЕВР,
постановени на основание чл.21, ал.1, т.8 и чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ, като
същите не подлежат на договорна свобода.
Съгласно чл.13,
ал.2 от ОУ, снабдяването с ел.енергия и предоставянето на мрежови услуги
започва след подаване на заявление – декларация за започване на продажба на
ел.енергия до крайния снабдител и декларация за достъп до мрежата на оператора
на разпределителната мрежа. С тези документи клиентът заявява желанието си да
бъде снабдяван с електроенергия от крайния снабдител и да му бъдат предоставяни
мрежови услуги, идентифицира се като клиент и индивидуализира обекта си. В
изпълнение на общите условия, ответникът е подал заявление – декларация за
започване на продажба на ел.енергия и декларация за достъп до мрежата на *** г.
Съгласно чл. 7,
т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и чл.11, т.1 от общите условия на
оператора на разпределителната мрежа, те са се задължили съответно да снабдяват с ел.енергия и
предоставят мрежови услуги на обект на ответника с ИТН ***, находящ се в гр.***,
ул.»***» № ** – ***. За ответника е открит клиентски номер *** в качеството му
на наемател съгласно Договор за наем от *** г. Ответникът се е задължил да
плаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия и
ползването на мрежови услуги, в сроковете и начините, определени в чл.18, ал.1
и ал.2 от ОУ. При неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, съгласно чл.27,
ал.1 от ОУ.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия, „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
доставило на обекта на ответника за периода *** - *** електроенергия на обща
стойност 144,52 лв., която до този момент не е заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената
главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 27,64 лв. за периода ****
- ***. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период
от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.
С оглед
изложеното, моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към ответника, както
следва:
- 144,52 лв., представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена
за достъп до разпределителната мрежа за периода *** - ***.
- 27,64 лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода *** - ***.
- законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - *** г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли, на
основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г. т.12, да осъди ответника да заплати присъдените в заповедта за
изпълнение по ЧГД ***/***г. по описа на Районен съд Пловдив разноски,
представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Моли в
тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е
взел становище по предявените искове. Заявява, че правоотношението е от
гражданско – правен характер. Същото се урежда от общите правила на
гражданското право, залегнали в ЗЗД, както и в специални нормативни актове като
ЗЗП, ЗЕ и подзаконовите нормативни актове към последния, както и публично
известни общи условия на ищеца. Доставката на ел.енергия е комплексен
гражданско – правен договор, съчетаващ в себе си договор за продажба и договор
за изработка / поддържане, включване и предоставяне на преносни мрежи/. От изложената фактическа обстановка не става я.
начинът, по който е образувана цената, както и отделните пера, част от общата
сума – размерът на сумата за потребена електрическа енергия, размерът на
включването в електропреносната мрежа и др. Съгласно правилата на ЗЗД купувачът
следва да заплати само тези количества ел. енергия, които е потребил. Твърди,
че ищецът не е доставил твърдените в исковата молба количества ел.енергия,
както и че същата не е потребена от ответника. Същият не се помещава в обекта
от края на 2015 г., което се установява, както от справка в книгата на
домоуправителя на кооперацията, така и от свидетели – очевидци на изнасянето на
ответника от процесния обект. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли така
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
По силата на
заповед № *** от *** г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по
ч. гр. д. № *** /*** г. по описа на ***. състав при Районен съд – Пловдив, било
разпоредено ответникът в настоящото производство „Терариум БГ“ ЕООД, да заплати на
заявителя “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД – гр.Пловдив, сумата от 144,52лв., представляваща стойността на
електрическа енергия и мрежови услуги, доставени по партида на длъжника с клиентски номер ***, в обект на
потребление, находящ се в гр.***, ул.“***“ № **, ***, с ИТН ***,
за периода *** г.- *** г., както и сумата от 27,64лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** г. до *** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от *** г., до
пълното й изплащане, както и сумата от 75.00лв.,
представляваща деловодни разноски, включващи платена държавна такса в размер на 25.00 лева и 50.00 лева-
юрисконсултско възнаграждение. В двуседмичния срок за възражения, уреден в
разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът чрез законния си представител е
депозирал възражение срещу вземането по заповедта. В законоустановения срок
ищцовото дружество е предявило настоящите искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми – главница и
обезщетение за забава, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично вземане по реда на чл.410 от ГПК.
Липсва спор
между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ответникът е бил наемател на процесния обект, по силата на писмен договор за
наем *** г., сключен с наемодателя С. Д. Р., като
срокът на договора е уговорен на ** месеца,
считано от датата на подписването му. С декларация от *** г.
наемодателят – съсобственик на имота, е дал съгласието си ползвателят –
ответник в настоящото производство, до придобие качеството клиент на
електрическа енергия. Ответното дружество е подало на *** г. и
заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия, както
и декларация за достъп до мрежата с постоянно захранване.
Ответникът
оспорва процесните вземания, като твърди, че липсва яснота за
начина на формиране на цената, както и отделните нейни пера. Съдът не
възприема това възражение, тъй като от представените фактури, както и
от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че за
периода *** г. – ***г. обектът е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на евн ЕР – юг. На *** г. е било прекъснато електрозахранването на
процесния електромер, но той не е бил отсъединен от електроразпределителната
мрежа. За процесния период на потребителя е начислявана цена на мрежова услуга
„Достъп до разпределителната мрежа“, която представлява
представлява една от мрежовите услуги, за ползването на която се дължи
съответна цена. Съгласно чл.1, т.6 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“АД, мрежови услуги
представляват предоставянето на възможността за ползване на мрежата/ вкл. и
допълнителни услуги/, извършването на измервания, както и оперативно управление
на елементи от електрическите съоръжения, собственост на клиенти. Следователно,
в исковата молба е налице конкретизация на претенцията, за която е издадена
заповедта за изпълнение.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, възприета от съда
като обективна, изготвена с необходимите знания и опит и неоспорена от
страните, се установява, че за процесния период
процесният обект е снабдяван с електрическа енергия. Доставеното и
консумирано количество електроенергия е измервано с един брой *** с търговско
наименование „***“, фабр. № ***, произведен през *** г. За процесния период до
обекта не е доставяна електрическа енергия.
Ответникът оспорва доставянето на електрическа енергия в процесния период. Съдът възприема
това възражение, тъй като от заключението на съдебно – техническата експертиза
се установи, че липсва доставяна и съответно потребена такава.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, възприета от съда
като обективна, изготвена с необходимите знания и опит и неоспорена от
страните, се установява, че сумата от всяка от процесните фактури представлява
начислена такса за достъп до разпределителната мрежа. Основанието за
начисляване на такава такса се съдържа в чл.29, ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия. Спазени са изискванията на чл.26, ал.1 -3 от ЗДДС за
калкулиране на данъчната основа по сделките. Дължимата сума по фактурите за
данъчна основа е 120,38лв., начисленият ДДС по ЗДДС е 24,14лв., а общото
фактурирано задължение е 144,52лв. Начислената законна лихва за всеки отделен
период е 27,64лв. Начислената такса достъп е коректно включена във всяка
фактура.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния
период - *** г. до *** г., ищцовото дружество е предоставило на ответното
дружество мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за обект, находящ се в гр.***, ул.”***” № **,
като ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение в размер на 144,52лв. с
ДДС.
Основният
спорен въпрос по делото се явява дължимостта от абоната на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа в случаите, в които липсва потребление на
електрическа енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия
/ПТЕЕ /обн. ДВ, бр. 66
от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г./, мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху използваната/отдадената електрическа енергия съгласно показанията на средствата за
търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. С изменение на тази норма, с ДВ,
бр. 39 от 2014 г., е уредено, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени. С решение № Ц – 13/ 05.03.2013 г., раздел ІV, т.6,
решение № Ц – 25/ 29.07.2013г., раздел ІV, т.6, както и последващите такива за
процесния период – решение № Ц-12/ 30.06.2014 г., решение № Ц – 16/ 01.10.2014
г. и решение № Ц - 274/ 31.07.2015 г., ДКЕВР е утвърдила цените за мрежовите
услуги, които заплащат клиентите на електроразпределителното дружество,
съответно цена за достъп за стопанските потребители – 0,01650лв./ кВт/ ден и
цена за достъп за битови потребители. В правилата административният орган не се
е произнесъл по условията и предпоставките, при които се дължи цената за достъп
до електроразпределителната мрежа, които са предмет на регулация в Правилата.
С оглед
посочената нормативна уредба, настоящата съдебна инстанция намира, че в периода
от *** г. до *** г., цената за достъп е била дължима съобразно ползваната ел.
енергия, а в случай на липса на потребление - съобразно предоставената мощност. В ПТЕЕ е определена
базата, въз основа на която се изчислява цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, а именно съобразно ползваната ел. енергия, а в случай
на липса на потребление - съобразно предоставената мощност. В сочената част
липсва различие в нормативната уредба след *** г. Законосъобразно
административният орган е определил в Правилата методиката за определяне на
цената за достъп, а в съответните решения – единствено съответната цена.
От приетите по
законовата делегация на чл. 91, ал. 2
ЗЕ Правила от 2013 г. се установява, че мрежовите услуги се заплащат
освен върху използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или и върху
предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че при
действието на новите правила /за разликата от действащите преди тях/, се дължи
заплащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално
доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена
само мощност до местата за измерване. Тоест, чл. 29, ал. 1 от Правилата /***
г./ предвижда две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги,
които могат да са както в кумулативна даденост, така и в условията на
алтернативност – използвана/отдадена електрическа енергия и/или предоставена мощност.
В случая, първата не е налице, енергия не е използвана.
От заключението
на съдебно – техническата експертиза се установява предоставената мощност, а
именно 15Квт.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява цената
за достъп за процесния период, която съвпада с начислената от ищцовото
дружество.
Ето защо съдът
намира, че искът за главница се явява основателен и ще се уважи, както и искът
за обезщетението за забава. Обезщетение за забава върху главницата ще се
присъди от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
С оглед пълнота, следва да се посочи,
че наведените от ответника с допълнително становище преди датата на първото
съдебно заседание възражения за липса на доказателства за заявена мощност, за
начина на измерване на тази мощност, за изправност на средствата за измерване,
не следва да бъдат разглеждани, тъй като са наведени след срока за отговор на
исковата молба. Тези обстоятелства обаче се установяват и от заключенията на
съдебно – техническата и съдебно- счетоводната експертиза. Изправността на
средството за търговско измерване е ирелевнатно в случая, тъй като не е
установено потребление на електрическа енергия и такава не е начислявана, а
единствено цена за мрежови услуги – цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, която не е свързана с измерено количество електрическа енергия.
Предвид
искането на ищеца за присъждане на разноски, на същия ще се присъди сумата от 75лв. – разноски по
заповедното производство, както и 575лв.
– разноски в настоящото производство, от които 75лв. – държавна такса, 250лв. –
разноски за експертизи и 250лв. – юрисконсултско възнаграждение. Последното е
определено съобразно фактическата и правна сложност на делото, като не следва
да се присъжда възнаграждение в пълния му претендиран размер от 300лв., тъй
като то би се явило прекомерно.
Ответникът претендира разноски, но предвид
изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено, на основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, в отношенията
между ищеца “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, и ответника „Терариум БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Д-р Владо” № 27, *** от А.
В. Р., че ответникът „Терариум БГ“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, сумата от 144,52лв., представляваща стойността на мрежови услуги, доставени по партида на длъжника с клиентски номер ***, в обект на
потребление, находящ се в гр.***, ул.“***“ № **, ***, с ИТН ***,
за периода *** г.- *** г., както и сумата от 27,64лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** г. до *** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от *** г., до
пълното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № ***/ *** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на ПРС, *** **.с.
ОСЪЖДА „Терариум БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Д-р Владо” № 27, *** от А. В. Р., да заплати на “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, сумата от 75лв./седемдесет и
пет лева/ - разноски по ч.гр.д. № ***/ *** г. по описа на ПРС, ** **.с., както
и сумата от 575лв./петстотин
седемдесет и пет лева/ - разноски по настоящото производство – по гр.д. № 7290/
2019 г. по описа на ПРС, ХV гр.с.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Д.Кацарова
Вярно с оригинала.
М.К.