Р Е
Ш Е Н
И Е № 105
гр. Силистра, 26.11.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Силистра, в
открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
при
участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от административния
съдия адм. дело № 138 / 2021 г. по описа на Административен
съд - Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния /АПК/ във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република
България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба на М. К.,
роден на *** г., гражданин на Република Турция, представляван от адв. Н.Н., срещу заповед рег. № 4439ПАМ-27/16.06.2021
г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Силистра, с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 4 и чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ „забрана за влизане в Република България“ за срок от 5 години, считано от
22.06.2021 г. до 21.06.2026 г. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, издаден при липса на компетентност, при съществено
нарушение на административно-производствените правила и при противоречие с
материалния закон. Същият бил немотивиран като в същото време развива
съображения, че мотивите му не са съобразени с тези, изложени в предложение с
рег. № 4439р-7197/16.06.2021 г. Моли се за отмяна на акта и за присъждане на
разноски.
Ответната страна- началникът
на ГПУ - Силистра, оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава становище за
неоснователност на оспорването.
Административен съд - Силистра,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от предложение с рег. №
4439р-7197/16.06.2021 г., издадено от началник група ОДГ - старши инспектор И. Л.,
на 15.06.2021 г. в 17.00 часа, след получена информация чрез съобщение рег. №
5403р-7971/15.06.2021 г. от ГПУ Русе по линия на „Незаконна миграция“, били
проведени ОИМ от служители на група ОДГ на ГПУ Силистра в зоната за отговорност
на ГПУ - Силистра, с цел локализиране на МПС и лицата, пътуващи в него,
цитирани в горепосоченото съобщение. Така около 18.40 часа ГПН Авт.П 156 при патрулиране забелязал МПС марка „Ауди“, модел
А3 сиво на цвят с рег. № ***, паркирано на бензиностанция „ОМВ“, находяща се в гр. Силистра. При извършената проверка от ГПН
в района на бензиностанцията са били установени следните лица: М.К., Г.Д., Ф.А.
и Н.А.- турски граждани. След проведена беседа от служители при група ОИД и с
помощта на преводач - тълковник на разбираем за
задържаните лица език е установено, че крайната дестинация на пътуването им е
Германия, като целта на турските граждани е да достигнат до държава на
Европейския съюз, използвайки Р България за транзитен пункт за последващо придвижване до горепосочената държава. Срещу
водача на лекия автомобил - М.К. е издадена заповед за полицейско задържане за
срок от 24 часа. С горецитираното предложение е
предложено на турския гражданин да бъдат наложени следните ПАМ по ЗЧРБ -
„Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ и „Забрана за влизане
в Република България“.
С оглед на така установените
обстоятелства срещу жалбоподателя е издадена оспорената заповед рег. № 4439ПАМ-27/16.06.2021
г., с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 4 и чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка
„Забрана за влизане в Република България“ за срок от 5 години, считано от
22.06.2021 г. до 21.06.2026 г.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя при участието на преводач от български на турски език - М.Х.О.,
на 16.06.2021 г., за което са положени подписи на преводача и чужденеца.
По делото е приета като
неоспорено доказателство заповед рег. № 4066з-485/02.04.2021 г. на директора на
Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе, с която на основание чл. 44, ал.
1 от ЗЧРБ началниците на ГПУ в състава на РДГП - Русе са оправомощени
да издават заповеди за налагане на ПАМ. Представена е и заповед рег. №
4066з-782/08.06.2021 г. на същото длъжностно лице, съгласно която за периода на
отсъствие на началника на ГПУ - Силистра правомощията му следва да се осъществяват
от заместник – гл. инспектор Т.Ж.Д..
При така установената
фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК и достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна - адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и
непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ. Същата отговаря на
изискванията за форма и реквизити по чл. 150 и чл. 151 от АПК като не се
установяват процесуални пречки за разглеждането й, посочени в чл. 159 от АПК.
При тези съображения, съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
По същество жалбата е
неоснователна.
Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат
със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност", директорите на главните дирекции "Национална
полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната
престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора
на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции
"Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената
заповед е издадена от началника на ГПУ Силистра чрез заместник гл. инспектор Т.Ж.Д.,
надлежно упълномощен от началника на посочената административна структура да
изпълнява възложените му от директора на Регионална дирекция „Гранична
полиция“- Русе правомощия за налагане на ПАМ за периода на отсъствието му (14.06.2021
г. - 18.06.2021 г.). С оглед на това, съдът приема, че не е налице твърденият в
жалбата порок на оспорената заповед за липса на компетентност на издателя й.
Във връзка с направеното в
жалбата възражение, че оспорената заповед е немотивирана поради несъобразяване
на мотивите й с тези, изложени в предложение с рег. № 4439р-7197/16.06.2021 г.,
съдът отчита, че в акта е посочен като правно основание за налагане на ПАМ чл.
39а, ал. 1, т. 4 и чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от
ЗЧРБ, предвиждащ забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите -
членки на ЕС, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ като е
посочено конкретно чл. 10, ал. 1, т. 4 от същия закон. Според последния се
отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, за когото има
данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане
на лица в други държави. Във фактическите основания за издаване на заповедта
недвусмислено е посочено конкретното съдържание на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ
- наличието на данни, че жалбоподателят като чужденец е направил опит за
извеждане на лица в други държави, което съдът приема, че същите са достатъчни,
за да бъде приложена посочената разпоредба, още повече, че законът не изисква
този факт да е безспорно доказан, а е достатъчно само наличие на данни.
Същевременно административният орган е препратил изрично към мотивите, изложени
в предложение с рег. № 4439р-7197/16.06.2021 г. Ето защо следва да се приеме,
че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като заповедта е
мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към посоченото предложение.
Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди
издаване на обжалвания индивидуален административен акт, се прилага постоянно, не
противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С
позоваването на предхождащи акта други актове и документи, последните се
приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от
издателя, стават мотив и на самия акт.
В настоящия случай,
изложените в предложението мотиви съответстват на посоченото в оспорената
заповед правно основание за издаването й, като са налице предвидените в чл. 10,
ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ предпоставки за прилагане на ПАМ.
Съдът отчита, че в
административното производство не са допуснати процесуални нарушения. В
мотивите на акта са изложени фактическите обстоятелства, които обосновават
съдържанието на разпореденото волеизявляние
по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Зачетено е правата на адресата да участва в
административното производство и е осигурена възможност да разбере неговото
съдържание и съответно да организира защитата си.
Целта
на закона е спазена – с налагането на ПАМ се цели да бъдат предотвратени за в
бъдеще правонарушения от същото естество от чужденеца.
По
изложените съображения следва, че обжалваният административен акт - заповед
рег. № 4439ПАМ-27/16.06.2021 г. на началника на ГПУ – Силистра, е издаден от
компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалните правила по
издаването му и е съобразен с целта на закона, поради което подадената жалба
срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предвид
изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
На
основание чл. 46, ал. 2, т. 2, изр. второ от ЗЧРБ, в сила от 01.01.2019 г., съдебният контрол спрямо процесната
принудителна административни мярка е едноинстанционен,
т.е. решенията на административните съдилища са окончателни.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К.,
роден на *** г., гражданин на Република Турция, срещу заповед рег. № 4439ПАМ-27/16.06.2021
г. на началника на Гранично полицейско управление - Силистра, с която на
основание чл. 39а, ал. 1, т. 4 и чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10, ал.
1, т. 4 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка „Забрана за
влизане в Република България“ за срок от 5 години, считано от 22.06.2021 г. до
21.06.2026 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. К. за
присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: