Р Е Ш Е Н И Е
№ 292/15.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, Х-ти касационен
състав, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Димитрина Георгиева с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Хубчева
к.а.н. дело № 74 по
описа на съда за 2022 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.К.Г.
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. К.В.В. срещу решение № 743 от 29.11.2021 год. постановено по административно -
наказателно дело № 880 от 2021 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта с което е потвърден електронен фиш, серия „Г“ № 0032195 на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи (ОД на МВР) – гр. Пазарджик, с което на Д.К.Г. е наложена
глоба, в размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лева.
В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност
на решението поради съображения за нарушаване на закона и допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила-касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Счита, че районният съд в
първоинстанционното решение не е обсъдил основните възражения, изложени пред
него, както и че съдебният акт не е мотивиран. Неправилно съдът е приел, че
електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити – по арг. на чл. 189, ал.
4, изречение второ от ЗДвП. Сочи, че същият не съдържа описание на нарушението,
за което на Г. е наложена процесната глоба. Излагат се съображения, че в
конкретния случай управлението на моторно-превозно средство следва да е установено
и вписано като обстоятелство, съгласно чл. 638, ал. 4 от Кодекса за
застраховането (КЗ), за да породи своите правни последици. Излага доводи за
приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН. По подробни съображения в касационната
жалба се моли за отмяна атакуваното решение и вместо него съдът да постанови
друго, с което да отмени издадения електронен фиш. Претендира присъждане на
разноски за настоящата съдебна инстанция, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 350, 00 (триста и петдесет) лева
за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, чрез пълномощника главен
юрисконсулт К. П., в писмена защита, депозирана до съда с вх. № 2225 от 10.03.2022 год. изразява
становище по касационната жалба като я оспорва с доводи за нейната
неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100, 00 (сто) лева за настоящата съдебна инстанция,
а при условията на алтернативност изразява становище за прекомерност на заявеното
адвокатското възнаграждение от страна на касационния жалбоподател.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна имаща правен интерес
от предявеното оспорване, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212, 213 и 215 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано
по жалба на Д.К.Г. *** против електронен фиш серия „Г“ № 0032195, издаден от ОД на МВР – гр. Пазарджик, за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 4
от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1 от същия, във връзка с чл. 461, т. 1
от КЗ, с което й е наложено
административно
наказание „глоба“, в размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лева за това, че на
19.06.2020 год. в 17.17 часа, с АТCC TWIN CAM №
SD2D0027, км 67 от Автомагистрала „Тракия“, с посока на движение гр.
Пловдив, с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0027
е заснето моторно-превозно средство
(МПС) лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № СВ6323НА, което е регистрирано в РБългария и не е спряно
от движение, и към този момент не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ (ЗЗГО). Посочено е, че собственик на лекия автомобил е
Д.К.Г.. Районен съд – Пазарджик е потвърдил обжалвания електронен фиш.
По делото съдът е приел удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 18.02.5133 относно пътна радарна система тип „SpeeDet 2D”, със срок на
валидност до 20.02.2028 год., издадено от изпълнителния директор на Български
институт по метрология, както и протокол № 1006р-5690 от 22.06.2021 год. за използване на
автоматизирано техническо средство/система TWIN
CAM № SD2D0027 от 19.06.2020 год. В същия протокол е
посочена датата на използване на средството - 19.06.2020 год. от 07.00 часа до
21.00 часа, мястото на контрол – Автомагистрала „Тракия“ към област Пазарджик,
регистрационният номер на служебния патрулен автомобил СВ1624КК, с посочване имената на съответното длъжностно
лице – младши инспектор А. Тодоров. Също така е представена справка за
регистрация на МПС „Пежо 206“, с рег. № СВ6323НА, с вписан собственик Д. Георгиева Г..
В мотивите на атакувания съдебен акт, в оспорената му
част, е прието, че в хода на административнонаказателното производство по
безспорен начин се доказва факта на извършеното нарушение чрез приложеното
веществено доказателство – снимка, на която е заснет процесния лек автомобил. Доводите
на жалбоподателя за липса на част от задължителното съдържание на електронния
фиш не са възприети като основателни. В него ясно са описани дата и място на
нарушението, индивидуализираното МПС и посоката на движение, както и
собственикът на лекия автомобил – физическото лице. Описана е конкретната
деятелност, изразяваща се в бездействие на нарушителя и посочена като „не е
сключена задължителна застраховка ГО“. Посочени са нарушените правни норми,
които съответстват на изложената е ЕФ фактическа обстановка. По отношение на
липсата на издател в електронния фиш е приел, че в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е
въведено такова изискване за посочването му, т.е. той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Установил е, че изискуемите реквизити са налице
като процесният фиш съдържа посочената териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението. Достигнал е до извода, че правилно
жалбоподателят е санкциониран за констатираното нарушение, представляващо липса
на сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, поради
което с оглед приложението на чл. 647, ал. 3 от КЗ, за което на осн. чл. 483,
ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 4 от същия и чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ,
във връзка с чл. 461, т. 1 от цитирания, в качеството му на собственик на лекия
автомобил му е наложена глоба, в размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лева.
Въз основа на тези доводи е потвърдил електронния фиш.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя
фактическата обстановка, описана в първоинстанционното решение, в обжалваната
му част, поради което не намира за нужно да я преповтаря.
Правилно е становището на районния съд, че ЕФ отговаря на
изискването за дата, част и място на извършване на нарушението, съдържание,
описание на допуснатото нарушение, индивидуализирано е моторно-превозното
средство с неговия регистрационен номер и модел, заснето с допустимото от
закона автоматизирано техническо средство, както и собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението – „не е сключило
задължителна застраховка ГО“, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
и начина на доброволното й заплащане. Констатацията за липса на издател на
процесния ЕФ е аргументиран подробно и е в съответствие с нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. Последната не задължава в съдържание в ЕФ да е отбелязано името
и подписа на издателя му, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението.
В разглеждания случай, безспорно е установено, че
касационният жалбоподател, в качеството си на собственик на лек автомобил „Пежо
206“, с рег. № СВ6323НА няма сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност за автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ за
регистрирано МПС, което не е спряно от движение, а именно за нарушение на чл.
638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Констатираните факти са безспорно установени по делото
въз основа на приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото,
включително от протокол № 1006р-5690 от 22.06.2021 год. за използване на
автоматизирано техническо средство/система TWIN
CAM № SD2D0027 от 19.06.2020 год. и снимка, на която е
заснет процесния лек автомобил с ясно разпознат регистрационен номер и
кореспондират изцяло с посочената нарушена норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
и са в изпълнение на изискването на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП за
описание на нарушението.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ е категорична и при
установено управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,
отговорността се понася от собственика на МПС под формата на налагане на глоба
или имуществена санкция по ал. 1 от цитираната норма. Същата препраща към чл.
638, ал. 1 от КЗ относно вида и размера на конкретните наказания: глоба или
имуществена санкция. Правилно районният съд е приел, че наложената глоба в
посочения санкционен размер от 250, 00 (двеста и петдесет) лева е в
съответствие с определената в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ глоба, относима за
физическо лице. В разпоредбата не е посочен нито минимален, нито максимален размер
на глобата, поради което правилно инстанцията е приела, че е наложена в
съответствие с законодателното решение.
По отношение на оплакването на касационния жалбоподател,
че следва да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, настоящият съдебен състав
намира, че случаят не е маловажен. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН регламентира
маловажност на случаите на извършени административни нарушения. Последните се
обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание,
предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко.
Предпоставките, които следва да се вземат предвид са свързани с преценката на
предмета на нарушението, обстоятелството, при които е извършено,
общественоопасните му последици, наличието на други нарушения, извършени от
нарушителя и други. Разглежданото нарушение по чл. 683, ал. 1 от КЗ е свързано
с обществените нарушения, гарантиращи правата на физически и юридически лице, и
причинените на трети лица такива имуществени и неимуществени вреди. С
цитираната правна норма на чл. 683, ал. 1 от КЗ е въведено императивно
изискване за задължително поведение при управление на МПС, а именно да е налице
сключена застраховка Гражданска застраховка. Освен това фактическите
обстоятелства, установени по спора, не сочат на маловажност по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. За
да е налице „маловажен случай“
на административно нарушение, то следва да е извършено при липса или незначителност на последиците на извършването му, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение. Такива
доводи не се релевират, респективно не се ангажират писмени доказателства от
страна на касационния жалбоподател пред настоящата съдебна инстанция, а само
бланкетно се сочи основанието на чл. 28 от ЗАНН, поради което съдът счита, че
процесната норма не следва да се приложи към разглеждания спор.
Ето защо, решението на Пазарджишкия районен съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при точно изпълнение на процесуалните
правила. Релевираните е касационната жалба оплаквания са неоснователни и
необосновани, поради което атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила
като правилен и обоснован.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 5 от ЗАНН, в сила от 23.12.2021 год. и при липса на възражение
за прекомерност от касационния жалбоподател, в полза на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в претендирания от нея размер от 100, 00 (сто) лева, с оглед чл.
78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144от АПК, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Сумата от 100, 00 (сто) лева следва да се възложи в тежест
на Д.К.Г. ***.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –
Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 743
от 29.11.2021 год. постановено по административно - наказателно дело № 880 от 2021 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, в
частта с което е потвърден електронен фиш, серия „Г“ № 0032195 на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи (ОД на МВР) – гр. Пазарджик, с който на Д.К.Г. е наложена
глоба в размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Д.К.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР – Пазарджик сумата в размер
на 100, 00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/