Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град
Кърджали, 02.08.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ............... в публично
заседание ………….
на втори юли
…………………….……..……………………………………….…………......….………………..……
през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………….….. Мелиха Халил, ……………………..…............
като разгледа докладваното
от ............................. съдията ВИКТОР АТАНАСОВ
............................ административно
дело №162
...... по описа за ................. 2019 година ...........................
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.65, ал.4 и във
връзка с ал.1 от Закона за общинската собственост/ЗОС/.
Образувано
е по жалба от РПК „Пчела”, със
седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, представлявана от председателя
Л. Х. М., с ЕГН **********,
подадена чрез пълномощник - адв.Д.Й.Г. от
АК-***, против Заповед №187 от 18.04.2019 год., издадена от кмета на
община Черноочене, с която, на основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската
собственост, чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация и на основание чл.93, ал.1 от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинската собственост, приета с Решение
№70/23.12.2008 год. на Общински съвет – Черноочене, е наредено да се изземе общински
недвижим имот - частна общинска собственост на община Черноочене, съгласно Акт
за частна общинска собственост №*** от *** год., представляващ едноетажна
постройка с размери 12м./5м. и височина 3.5м., със смесена сглобяема, метална лекообемна конструкция, закрепена към земята с подова
бетонна настилка - монолитно изпълнена, с плосък покрив от ламарина, стени от
сандвич панели и допълнително изграден комин с тухлена зидария, предназначена
за - търговско обслужване/скара-бира/, находящ се в
УПИ ***, кв.*** по действащия ПУП на ***, одобрен със Заповед №518 от
28.12.2001 год. и Заповед №191 от 19.05.2008 год. на кмета на община
Черноочене, представляващ частна общинска собственост на община Черноочене,
съгласно Акт за частна общинска собственост №***/*** год., от кооперация
„Районна потребителна кооперация – Пчела”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - ***, представлявана от председателя Л. Х. М., която го владее без
основание.
Жалбодателят заявява в подадената
жалба, че посочената заповед му е била връчена на 23.04.2019 год., както и
заявява, че счита обжалваната заповед за нищожна, а независимо от това, счита същата за незаконосъобразна,
издадена в противоречие на материалния
закон, съществено нарушение на административно-производствените правила и за
немотивирана. Сочи, че за издаването на оспорената заповед, кметът на
община Черноочене се е позовал на разпоредбата на чл.65 от Закона за общинската
собственост и че съгласно тази разпоредба, общински имот, който се владее или
държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от
него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Счита,
че систематичният анализ на чл.65 от ЗОбС налага
извода, че за да бъде издадена заповед за изземване следва кумулативното да са
налице три предпоставки, третата от които съдържа три алтернативни предложения
и че в този смисъл административният орган следва да установи, че: 1) имотът е
общинска собственост; 2) владее се или се държи от лицето и 3) без да е налице
правно основание за това/предложение първо/; не по предназначение /предложение
второ/ или необходимостта от него е отпаднала/предложение трето/, както и
счита, че в процесния случай не е налице нито една от кумулативно
изискуемите предпоставки на разпоредбата на чл.65 от ЗОбС.
В жалбата са изложени доводи и съображения в тази насока, както и са изложени
хронологично издадени административни актове и постановени съдебни актове по
повод процесната едноетажна постройка. Сочи, че
изследването на факта от хипотезата на чл.65, ал.1 от ЗОС - имотът да е
общинска собственост, предполага или липсата на спор между страните относно
декларираните в АОС права на съответната община, или разрешаването на този спор
по реда на гражданското съдопроизводство по начин, обвързващ страните със
силата на присъдено нещо и че е налице
трайна съдебната практика, че е недопустимо административният съд да
разрешава, пък било и в мотивите си,
споровете относно собствеността спрямо имота. Сочи, че видно от
цитираните в жалбата решения по гражданските дела, приложени към жалбата,
гражданският съд се бил произнесъл с влезли в законна сила решения, с които „де
юре” признал правото на собственост на настоящия жалбоподател РПК „Пчела” по
отношение на процесната сграда. Поради това твърди,
че заповедта е издадена в противоречие с приложимия материален закон - чл.65,
ал.1 от ЗОС и с целта на закона, тъй като административният орган не бил
доказал правото на собственост на община Черноочене спрямо имота, както и
владението от страна на оспорващия да е без правно основание за това. Твърди
също, че при издаването на оспорената заповед е осъществено съществено
нарушение на административно-производствените правила, т.к. липсвали мотиви,
обосноваващи разпореденото изземване и че с така
издадената заповед не се охранявал обществен интерес, а частен такъв. С оглед
на изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/
от АПК, жалбодателят моли съда да обяви за нищожна
Заповед №187 от 18.04.2019 год. на кмета на община Черноочене, алтернативно, на
основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/ от АПК, да
отмени процесната заповед, като незаконосъобразна.
Редовно призован за
съдебно заседание, жалбодателят РПК „Пчела”, със седалище и адрес на
управление – ***, с ЕИК ***, се представлява от редовно преупълномощен
процесуален представител – адв.Е.П. от АК - ***,
която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.
Допълнително излага мотиви по релевираното отменително основание, а именно, че процесната
заповед е издадена в противоречие с целта на закона, като твърди, че чрез същата не се обслужва обществения интерес за процесния имот – общинска собственост, а частен такъв - на
лицето И. Х. Х., тъй като същият се намирал в родствени отношения *** – *** на
кмета на община Черноочене А. О., от една страна, а от друга страна, това лице
било собственик на учреденото право на строеж в УПИ ***, кв.*** по ПУП на ***,
в което УПИ се намирала процесната постройка. Твърди
също, че съществуването на тази постройка се явявало пречка за реализирането на
строителството от страна на *** И. Х. Х. и поради това,
кметът на община Черноочене изземвал с процесната
заповед постройката на жалбодателя, с намерение да издаде заповед за премахването й, с оглед
на освобождаване на терена за строителството, което щяло да се извършва от
родственика му, като развива доводи в тази насока. Моли съда, на
основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, да
обяви за нищожна атакуваната Заповед №187/18.04.2019 год. на кмета на община
Черноочене или на посоченото в жалбата алтернативно основание по чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/ от АПК, да отмени процесната
заповед, като незаконосъобразна. Моли, също така, да бъдат присъдени на жалбодателя направените по делото разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна,
както и да й бъде дадена възможност да представи писмена защита в срок,
определен от съда. В предоставения от съда срок от страна на жалбодателя не е представена писмена защита.
Ответникът по жалбата –
кметът на община Черноочене, редовно призован за съдебното заседание, не се
явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв.М. С. от АК - ***, който оспорва изцяло предявената
жалба, като я счита за неоснователна. Сочи, че видно от представения в съдебно
заседание Акт №*** от *** год., издаден от Общински народен съвет – село
Черноочене, сградата е построена от Община Черноочене с капиталови средства,
като в графата за забележки е отбелязано, че „Сградата е построена с капиталови вложения за 1988-1989 год.” и че
Акт №***/*** год. за частна общинска собственост е пресъставен
на основание предходен акт, в който само се отразяват по-подробни детайли за
съществуващия ЛОК. Сочи също, че видно от първия акт е, че се касае за 22 броя ЛОК-ве, като повечето от тях поради една или друга причина
са премахнати, но процесният не е бил премахнат и
фигурира с по-подробни детайли и по този начин е описан в настоящия му вид. На
следващо място, твърди, че представеният нотариален акт от жалбодателя
е нищожен, предвид обстоятелството, че се касае за общински частен имот, който
по никакъв начин не може да бъде придобит, нито по давностно
владение, още повече с констативен нотариален акт, който е издаден въз основа
на решение, постановено по административно дело и че е безспорно доказано, че
имотът се владее от жалбодателя, без да е налице
каквото и да е основание за това. По отношение допълнително изложените доводи в
съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя, намира същите за ирелевантни към настоящия спор, като сочи ,че *** е лицето, на което е учредено право на строеж и той не е страна по
настоящото административно производство и че кметът е издал процесната
заповед именно на основание, че постройката е общинска собственост и се владее
без основание от жалбодателя. С оглед
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената
жалба, като неоснователна и да присъди в полза на община Черноочене,
направените по делото разноски, за които представя Списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Видно от приложеното по
преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод ***, на „Български пощи” ЕАД ПС – Черноочене/л.63/, екземпляр от
оспорената Заповед №187 от 18.04.2019 год., издадена от кмета на община
Черноочене, е била получена от жалбодателя РПК
„Пчела” ***, на датата 24.04.2019 година. Жалбата срещу същата Заповед №187 от
18.04.2019 год., издадена от кмета на община Черноочене, е била подадена,
разбира се, не по установения ред, а направо до Административен съд – Кърджали,
на датата 03.05.2019 год., регистрирана с Вх.№***/*** год. на АдмС – Кърджали/л.2/. Същевременно, разпоредбата на чл.65,
ал.4, предл.І/първо/ от ЗОС регламентира, че
заповедта по ал.1 на същия чл.65 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. по веда на чл.145
и следв. от АПК. От това следва, че жалбата е
подадена на 9/деветия/ ден след получаването на екземпляр от оспорената
заповед, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14
/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на заповедта, а освен това, същата е
подадена от лице, което е неин адресат и за което същата поражда неблагоприятни
последици. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така подадената жалба е
допустима – като подадена в срок, макар и не по предвидения ред, в предвидената
от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване,
т.е. на съдебен контрол за законосъобразност и от лице - надлежна страна, която
също с оглед на гореизложеното, има право и интерес от това оспорване.
След като прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Към изисканата и
изпратена от община Черноочене, със съпроводително писмо с Изх.№*** от *** год./л.59-л.60/, преписка е приложен и
е приет като доказателство по делото Констативен протокол №*** от *** год.,
изготвен от тричленна комисия, определена със Заповед №***/*** год. на кмета на
община Черноочене/л.68-л.69/, в който е описано, че е
извършена проверка на сграда – частна общинска собственост, съгласно АЧОС №***
от *** год., представляваща едноетажна постройка с размери 12м./5м. и височина
3.5м., със смесена сглобяема, метална лекообемна
конструкция, закрепена към земята с подова бетонна настилка - монолитно
изпълнена, с плосък покрив от ламарина, стени от сандвич панели и допълнително
изграден комин с тухлена зидария, предназначена за - търговско
обслужване/скара-бира/, находящ се в УПИ ***, кв.***
по действащия ПУП на ***, одобрен със Заповед №518 от 28.12.2001 год. и Заповед
№191 от 19.05.2008 год. на кмета на община Черноочене. В протокола е описано,
че при проверката е установено, че сградата е необитаема и че не функционира от
2005 год., както и че по същата не са извършвани ремонтни дейности и същата е
непригодна за използване и е застрашена от самосрутване.
В същия протокол е вписано, че едноетажната постройка е изградена с бюджетни
средства на Общински народен съвет – Черноочене по плана за капиталови вложения
за 1988-1989 год., като отново е посочено, че сградата, видно от цитирания АЧОС
№*** от *** год., е частна общинска собственост на община Черноочене, но че се
държи и владее без каквото и да е правно основание от Районна потребителна
кооперация „Пчела”, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***. Със
същия констативен протокол комисията е предложила на кмета на община
Черноочене, да издаде заповед за изземване на общинския имот, на основание
чл.65 от ЗОС и впоследствие да издаде заповед за премахване на постройката или
заповед за преместване върху друг подходящ общински терен.
Предвид констатациите,
отразени в цитирания Констативен протокол №*** от *** год., до жалбодателя РПК „Пчела” ***, е било изпратено Уведомление с
Изх.№*** от *** год. на община Черноочене/л.65/, в което е посочено, че
при проверката в УПИ ***, кв.*** по плана на ***, одобрен със Заповед №518 от
28.12.2001 год. и Заповед №191 от 19.05.2008 год., и двете на кмета на община
Черноочене, е установено, че Районна потребителна кооперация „Пчела”, със
седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, държи и владее без каквото и
да е правно основание недвижим имот, представляващ частна общинска собственост.
Със същото уведомление е определен 7/седем/-дневен срок за доброволно
освобождаване на общинския недвижим имот, който започва да тече от датата на
получаване на уведомлението. Видно от приложеното по преписката известие за
доставяне, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ПС – Черноочене/л.66/, това уведомление е
получено от адресата му на 08.03.20198 год., за което се е подписал председателят
на кооперацията Л. Х. М.
По повод това
уведомление, от РПК „Пчела” ***, с ЕИК ***, представлявана от председателя й Л.
М., е изпратен отговор до кмета на община Черноочене, с Вх.№*** от *** год. на
община Черноочене/л.64/, в който отговор е цитирано решение на
Административен съд – Кърджали и решение на ВАС, с което същото било оставено в
сила и с което била обявена за нищожна Заповед №402 от 07.07.2016 год. на
зам.-кмета на община Черноочене, с която било разпоредено
да се премахне като незаконен строеж, едноетажната постройка, находяща се в УПИ №***, кв.*** по плана на ***. В отговора
е цитирано и друго, предходно решение на Административен съд – Кърджали,
оставено в сила с решение на ВАС, с което било прието, че сградата, находяща се в УПИ №***, кв.*** по плана на ***, била
„търпим строеж” и като какъв не подлежала на премахване. В същият отговор жалбодателят е посочил, че съгласно законодателството на
Република България, в частност разпоредбите на Закона за собствеността,
собственикът на постройката можел да ползва земята, доколкото това било
необходимо за ползването на постройката или че правно основание за ползване на
недвижимия имот било налице и то, според жалбодателя,
се намирало в действащото законодателство на Република България.
След получаването на този отговор в община
Черноочене, е изготвен Констативен акт №*** от *** год., от комисия, определена
със Заповед №*** от *** год. на кмета на община Черноочене/л.67/, от извършена последваща проверка, представен по преписката и приет като
доказателство по делото, в който са възпроизведени констатациите от
Констативния протокол №*** от *** год., изготвен от тричленна комисия,
определена със Заповед №***/*** год. на кмета на община Черноочене, като е
описано и изпратеното уведомление до Районна потребителна кооперация „Пчела”,
със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, както и получения отговор
от същата, с Вх.№*** от *** год. на община Черноочене. В този констативен акт е
отразено, че от изложеното в него е видно, че срокът за доброволно
освобождаване на посочения общински недвижим имот е изтекъл на 15.03.2019 год.,
но въпреки това, към датата на извършване на последващата
проверка – 03.04.2019 год., сградата, която е частна общинска собственост,
съгласно цитирания АЧОС №*** от *** год., продължава да се владее без каквото и
да е правно основание от Районна потребителна кооперация „Пчела”, със седалище
и адрес на управление – ***, с ЕИК ***. Предвид изложеното, с този констативен
акт комисията е предложила на кмета на община Черноочене, на основание чл.65,
ал.1 от ЗОС, да издаде заповед за изземване на общинския недвижим имот.
По преписката е приложен
и е приет като доказателство цитирания Акт за частна общинска собственост/АЧОС/
№*** от *** год., утвърден от кмета на община Черноочене, вписан в СВ –
Кърджали с Дв.Вх.рег.№*** от *** год., Акт №***, том ***, дело №****/*** год.,
имотна партида ***/л.70/, от който е видно, че същият е съставен
на основание §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, във връзка с чл.6, т.1 от Закона за
собствеността, във връзка с чл.2, ал.1, т.6 и във връзка с чл.3, ал.3 и
чл.56 от Закона за общинската
собственост, за имот - едноетажна постройка, със застроена площ 60.00 кв.метра
и височина 3.5м., със смесена сглобяема, метална лекообемна конструкция/ЛОК/,
закрепена трайно към земята с бетонна подова настилка - монолитно изпълнена, с
плосък покрив от ламарина, стени от панели, тип „сандвич” и допълнително
изграден комин с тухлена зидария, предназначена за - търговско
обслужване/скара-бира/, находяща се в УПИ ***, кв.***
по действащия ПУП на ***, одобрен със Заповед №518 от 28.12.2001 год. и Заповед
№191 от 19.05.2008 год. на кмета на община Черноочене, построена през периода
1988-1990 година. В този АЧОС №*** от *** год. е вписано, че данъчната оценка
на имота към момента на утвърждаване на акта възлиза в размер на *** лева, че
няма съсобственици и че за имота има съставени по-рано актове – Акт за общинска
собственост №*** от *** год. и Акт за общинска собственост №*** от ***
година.
Така, в
крайна сметка, от кмета на община Черноочене е била издадена и оспорената
Заповед №187 от 18.04.2019 год., издадена от кмета на община Черноочене, с
която, на основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, чл.44,
ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и на
основание чл.93, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинската собственост, приета с Решение №70/23.12.2008 год. на
Общински съвет – Черноочене, е наредено да се изземе описания в нея общински
недвижим имот. В заповедта са изложени подробни мотиви, като е прието, че видно
от данните от Констативен протокол №***/*** год. и Констативен акт
№***/***год., кооперация „Районна потребителна кооперация – Пчела”, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя й Л. Х.
М., владее без основание описаният недвижим имот, който е частна общинска
собственост на община Черноочене и за които е съставен Акт за частна общинска
собственост №*** от *** година. Със заповедта, на основание чл.277, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, е отправена Покана за
доброволно освобождаване на общинския недвижим имот - частна общинска
собственост на община Черноочене, за който е съставен Акт за частна общинска
собственост №*** от *** год., в 14-дневен срок от получаването на заповедта,
както е разпоредено, ако общинският недвижим имот -
частна общинска собственост на община Черноочене, за който е съставен Акт за
частна общинска собственост №*** от *** год., не бъде освободен в указания
срок, на основание чл.277, ал.2 от АПК, изпълнение по административен ред,
насрочено на третия работен ден след изтичане на срока за доброволно
освобождаване на общинския недвижим имот - частна общинска собственост на
община Черноочене, от 11:00 часа, което да се извърши от комисия в посочения в
заповедта състав.
В съдебно
заседание, от процесуалния представител на ответника по жалбата е представен и
е приет като доказателство Акт №*** от *** год. за държавна собственост на
недвижим имот/л.80/, посочен в съставения АЧОС №*** от ***
год., като съставен по-рано за същия общински имот акт. От този Акт №*** от ***
год. е видно, че същият е съставен за 22 броя леки обемни конструкции/ЛОК/, с
обща площ от 335.50 кв.метра, с година на построяване – 1989 год., като в т.3
от този акт е вписано, че имотът/сградите/ са станали държавна собственост, тъй
като са построени с бюджетни средства на Общински народен съвет/ОбНС/ - Черноочене по плана за капиталови вложения за 1988
- 1989 год., както и че същите са приети с протокол, обр.16,
от 28.12.1989 год., а като собственик в т.6 от акта е посочена единствено
„община Черноочене”. В Раздел „Допълнителни данни и промени” в този Акт №*** от
*** год. е описано, че 15 броя от тези
ЛОК, с площ от 228.75 кв.метра, са разположени зад кооперацията, при посочените
граници, 3 броя ЛОК, с площ от 45.75 кв.метра, са разположени на пазарното
пространство, при посочените граници, а 4 броя ЛОК, с площ от 61.00 кв.метра,
са разположени на пазарното пространство И СА ДАДЕНИ на Потребителна
кооперация/ПК/ „Пчела”, ЗА ОПЕРАТИВНО ПОЛЗВАНЕ.
В съдебно
заседание, от процесуалния представител на ответника по жалбата е представен и
е приет като доказателство и другият, посочен в АЧОС №*** от *** год., като
съставен по-рано за същия общински имот акт, а именно Акт за частна общинска
собственост №*** от *** год. на община Черноочене, одобрен от кмета на
общината, съставен по образец Приложение №3, изготвен съгласно чл.56 от ЗОС/л.81/. От този Акт №*** от
*** год. е видно, че същият е съставен, на основание чл.2, ал.1, т.6 и ал.2,
т.2 от ЗОС и протокол/акт/, обр.16, от 28.12.1989
год., за същите 22 броя леки обемни конструкции/ЛОК/, с обща площ от 335.50
кв.метра, от които, 15 броя на обща площ от 228.75 кв.метра, разположени зад ВК „Пчела”, 3 броя ЛОК, с
площ от 45.75 кв.метра, разположени на пазарното пространство и 4 броя ЛОК, с
площ от 61.00 кв.метра, също разположени на пазарното пространство. В този АЧОС
№*** от *** год. на община Черноочене, в графа 6, като съставен по-рано акт за
тези имоти, е посочен Акт №*** от *** год. за държавна собственост на недвижим
имот.
От
страна на жалбодателя, към жалбата е приложен като доказателство нотариален акт
за констатиране собственост върху недвижим имот, с №*** от *** год., том ***,
рег.№***, дело №***/*** год., издаден от А. Г. – помощник нотариус по
заместване при К. Д. – нотариус с район на действие РС - ***, с №*** в
регистъра на Нотариалната камара/л.9/ и нотариален
акт за поправка на същия нотариален акт за собственост върху недвижим имот, с №***
от *** год., том ***, рег.№***, дело №***/*** год., издаден от същия помощник
нотариус А. Г. при нотариус К. Д./л.10/, от които е видно, че със същите,
жалбодателят „Районна потребителна кооперация – Пчела”, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, е признат за собственик на недвижим имот, описан
като: скара-бира – едноетажна масивна търговска сграда, със застроена площ от
60.00 кв.метра, съдържаща зала за консумация с бар-бюфет, подготвителна и
склад, изградена през 1982 год. в северозападната част на УПИ *** в кв.*** по
действащия ПУП на ***, който обект, съгласно Решение №91/17.05.2012 год. на
Кърджалийския административен съд и Решение №15737/11.12.2012 год. на Висшия/поправено впоследствие на „Върховния”/
административен съд, е търпим строеж, съгласно §16 от ПР на ЗУТ, при описаните
в нотариалния акт граници. Цитираното в този нотариален акт Решение №91 от
17.05.2012 год. на Кърджалийския административен съд, което е било постановено
по административно дело 2782012 год. по описа на съда, също е приложено като
доказателство към жалбата/л.42-л.47/, като от същото е
видно, че с него е била отменена Заповед №ДК-02-ЮЦР-593 от
17.10.2011 год., издадена от началника на РДНСК – ЮЦР град Пловдив, с която
заповед, на основание чл.225, ал.1 и чл.225, ал.2, т.2, във вр. с чл.222, ал.1,
т.10 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: „Едноетажна
постройка”, находящ се в УПИ ***/***/ - ***/***/,
кв.***/***/ по плана на ***, ***, извършен от Районна потребителна
кооперация/РПК/ „Пчела”, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***,
като това решение на АдмС – Кърджали е било оставено в сила с Решение №15737 от
11.12.2012 год. на Върховния административен съд, постановено по
административно дело №8498/2012 год., също приложено като доказателство
към жалбата/л.41/. Към жалбата е приложено като
доказателство и Решение №31 от 31.03.2017 год., постановено по административно
дело №121/2016 год. на АдмС – Кърджали/л.12-л.15/, с което е
обявена нищожността на Заповед №402 от 07.07.2016 год. на заместник-кмета на община Черноочене, с
която е разпоредено да се премахне незаконен строеж: „Едноетажна постройка”, находящ се в УПИ ***, кв.*** по ПУП на ***”, с извършител
РПК „Пчела” ***, като
това решение на АдмС – Кърджали е било оставено в сила с Решение №5808 от
03.05.2018 год. на Върховния административен съд, постановено по
административно дело №6737/2017 год., също приложено като
доказателство към жалбата/л.11/. Към жалбата са
приложени и три броя нотариални актове, съответно първият за дарение на право
на строеж върху недвижим имот, с №*** от *** год., том ***, рег.№***, нот.дело №***/*** год./л.38/, а вторият и
третият - за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, съответно
с №*** от *** год., том ***, рег.№***, нот.дело
№***/*** год./л.39/ и с №*** от ***
год., том ***, рег.№***, нот.дело №***/*** год./л.40/, и трите на
нотариус М. Д., с район на действие РС – Кърджали, с №*** в регистъра на
Нотариалната камара, от които е видно, че лицето И. Х. Х., с постоянен адрес
***, е придобило/по дарение и чрез покупко-продажба/ правото на строеж за
построяване на жилищна сграда или смесена сграда, с височина до 10/десет/
метра, върху площ от 81.00 кв.метра, върху петно №***/с първия от описаните
нотариални актове/, петно №***/с втория от описаните нотариални актове/ и петно
№***/с третия от описаните нотариални актове/, в общински УПИ ***/***/ в кв.***
по ПУП на *** – ***, целият с площ от 2298 кв.метра.
Обстоятелството, че процесната
постройка попада в строително петно №*** и частично в строително петно №*** в общински УПИ
***/***/ в кв.*** по ПУП на *** – ***, в северозападната част на този УПИ ***,
е видно от представените в съдебно заседание и приети като доказателство скица
№*** от *** год., издадена от община Черноочене, М 1:1000/л.82/, на УПИ ***,
кв.***, по плана на ***, одобрен със Заповед №518/28.12.2001 год. и Заповед
№191 от 19.05.2008 год. на кмета на община Черноочене, в която процесната постройка е означена с черен цвят, като ПМО,
както и от представената в съдебно заседание и приета като доказателство
извадка от Подробния устройствен план – План за
застрояване/ПЗ/, в М 1:1000/л.83/, за същия УПИ ***, кв.*** по плана на
***. Това обстоятелство е описано и в мотивите на приложеното като
доказателство към жалбата Решение №59 от 17.12.2014 год., постановено по
гр.дело №532/2014 год. на Районен съд – Кърджали/л.30-л.34/ и в мотивите на
приложеното към жалбата Решение №86 от 27.04.2015 год., постановено по
В.гр.дело №35/2015 год. на Окръжен съд – Кърджали/л.26-л.29/, с което е оставено в
сила Решение №59 от 17.12.2014 год. на Районен съд - Кърджали.
При така
установената подробно, въз основа на посочените по-горе писмени доказателства,
фактическа обстановка по административния спор и след като съобразно нормата на
чл.168, ал.1 от АПК, извърши преценка на оспорената заповед на всички основания
по чл.146 от АПК, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентния орган – кмета на
община Черноочене, в кръга на предоставените му от нормата на чл.65, ал.1 от ЗОС правомощия и при спазване на административно-производствените правила в
проведеното административно производство.
В жалбата се
съдържа оплакване за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при издаването на заповедта, като се твърди, че липсват мотиви,
обосноваващи разпореденото изземване, но това
твърдение не е обосновано по никакъв начин. Във връзка с това оплакване следва
да се посочи, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена фирма и
съдържа всички изискуеми се реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК,
включително фактически и правни основания за нейното издаване. Съдът констатира
също, че заповедта съдържа подробно изложение относно възприетата от издателя й
фактическа обстановка, както и изводите на същия относно приложението на
материалния закон, т.е. процесният индивидуален
административен акт съдържа подробни фактически и правни основания, в
съответствие с изискването на чл.59, ал.2 от АПК за мотивираност на акта,
противно на твърдението в жалбата.
При
издаването на заповедта са спазени административно-производствените правила,
като обстоятелствата, които са фактическо основание за издаване на оспорения
административен акт, са установени при извършена проверка от служители на
общинската администрация - Черноочене, определени с нарочна заповед на кмета на
община Черноочене, за което е съставен констативен протокол. За констатациите в
този протокол, до жалбодателя е било изпратено
надлежно писмено уведомление, получено от него, т.е. следва да се приеме, че
същият е бил уведомен за започналото административно производство, съгласно
изискването на чл.26 от АПК, т.е. по никакъв начин не било ограничено правото
му на участие в производството и на защита, като по повод полученото
уведомление, жалбодателят е подал и писмен отговор.
Освен това, още в уведомлението до жалбодателя, на
същия е била дадена и възможност за доброволно освобождаване на общинския
недвижим имот в посочения в същото срок, а след изтичането на този срок, е
съставен и констативен акт, в който са описани всички факти и обстоятелства,
включително и получения отговор от жалбодателя, както
и факта, че имотът не е освободен доброволно от него. Независимо от това,
следва да се посочи, че в оспорената заповед отново е отправена покана, на
основание чл.277, ал.1 от АПК, за доброволно освобождаване на общинския
недвижим имот, в 14-дневен срок от получаването на заповедта, като от
доказателствата по делото става ясно, че в този срок имотът не е бил освободен
доброволно от жалбодателя.
Настоящият
съдебен състав намира, че процесната заповед е
издадена и при наличието на материалноправните
предпоставки на чл.65, ал.1 ЗОС. Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти/изложени като мотиви в акта/
и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма и респ., дали се следват разпоредените с акта правни последици. Като правно
основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл.65,
ал.1 от ЗОС, съгласно която общински имот, който се владее или държи без
основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Следователно,
упражняването на административното правомощие по чл.65, ал.1 от ЗОС, изисква
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Недвижим имот, който е
общинска собственост и 2. Този общински недвижим имот да се владее или държи от
лицето, от което се изземва и 3. Общинският недвижим имот да се владее или
държи без основание; да се ползва не по предназначение или необходимостта от
него да е отпаднала. Първият елемент от правопораждащия
фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по
чл.65, ал.1 от ЗОС е имотът, по отношение на който се разпорежда изземването,
да е общинска собственост – т.е. реализирането на регламентирания в ЗОС правен
способ за защита на собствеността в рамките на облекчената административна
процедура, е обусловено от принадлежността на правото на собственост на
общината върху изземвания имот. Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗОС, общината
установява правото си на собственост върху недвижимите имоти с акт за общинска
собственост, който е официален документ, съставен от посочените в закона
длъжностни лица, по определен ред и в установена форма.
По делото
съдът приема за доказано, че процесният недвижим имот
е частна общинска собственост – обстоятелство, което се установява от приетия
като доказателство АЧОС №*** от *** год. и съставените преди него АЧОС №*** от
*** год. и Акт №*** от *** год., които изрично са посочени като съставени
по-рано актове за същия имот в АЧОС №*** от *** година. Съставеният акт за
частна общинска собственост се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила и макар да няма правопораждащо
право на собственост действие, удостоверява по надлежен начин това вещно право
до доказване на обратното, а такова доказване не е осъществено по делото. Следва да се отбележи,
че актовете за общинска собственост са официални писмени доказателства,
установяващи правото на собственост, които се ползват с материална доказателствена сила и които, съгласно чл.5, ал.3 от ЗОС,
нямат правопораждащо действие, а само констатират
вече възникнали права.
За да се
разглеждат актовете за общинска собственост относно тяхната законосъобразност,
същите следва да бъдат оспорени по съответния ред и в съответния срок. Освен
това, в случая доказателствената стойност на
представените актове за общинска собственост, не е оборена по никакъв начин,
като съдът в настоящия състав счита, че тя не е оборена и от приложените към
жалбата съдебни решения. В тази връзка следва да се посочи, че приложените две
решения на АдмС – Кърджали, постановени по адм.дело №27/2012 год. и по адм.дело
№121/2016 год. по описа на съда, оставени в сила с решенията на ВАС, касаят
съвсем различни административни спорове, развили се в производство по реда на
чл.215, във връзка с чл.225 от ЗУТ, по повод издадени заповеди за премахване на
процесната постройка като незаконен строеж, като
първото от тези производства е било по повод издадена от началника на РДНСК –
ЮЦР Пловдив заповед за премахване на постройката като незаконен строеж, а
второто от тези производства се е развило по повод издадена от заместник-кмет
на община Черноочене заповед за премахване на същата постройка, като незаконен
строеж, но на друго основание. С тези влезли в сила съдебни решения не е решен въпросът
за собствеността на процесната постройка, а
единствено че същата е „търпим строеж” по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, но тази
„търпимост” няма отношение към собствеността, доколкото постройката може да си
е търпим строеж и като собственост на община Черноочене и респ. като такава,
може да не бъде премахната. Несъстоятелно е позоваването в жалбата и на
решението на Районен съд - Кърджали, постановено по гр.дело №532/2014 год.,
„потвърдено” с решение на Окръжен съд – Кърджали по В.гр.дело №35/2015 год., доколкото
това производство е било образувано по предявена искова молба, с правно
основание чл.109 от ЗС, от жалбодателя РПК „Пчела”
*** против трето лице – И. Х. Х., който както става ясно от посочените по-горе
нотариални актове, е суперфициар, т.е. има право на
строеж върху посочените в тези актове три строителни петна в УПИ ***, кв.*** по
плана на ***, като с тези решения на гражданските съдилища, последният е бил
осъден да преустанови извършването на СМР, съгласно издаденото му разрешение за
строеж, в строителни петна №*** и №*** и да извърши СМР за укрепване на
изкопите в същите. В това производство община Черноочене не е участвала, т.е.
тя не е била страна по делото и в това производство и с тези влезли в сила
съдебни решения, спрямо нея не е установено със сила на присъдено нещо, жалбодателят РПК „Пчела” *** да е собственик на процесната постройка. Всъщност, въобще липсва влязло в сила
съдебно решение на граждански съд, с което, по отношение на община Черноочене
да е установено, че собственик на процесната
постройка е именно жалбодателят РПК „Пчела” ***. При
това положение съдът намира за неоснователно искането на жалбодателя,
изразено в подадената жалба, да бъде обявена процесната
заповед за нищожна, като в случая, предвид изложеното по-горе, не може да се
приеме, че същата е издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение или
решения, доколкото евентуално този довод за твърдяната нищожност може да се
извлече от пространното съдържание на жалбата. В заключение следва да се
отбележи, че с
акта за общинска собственост общината удостоверява по отношение на всички
останали правни субекти възникването на правото си на собственост. По аргумент,
изведен от чл.5, чл.56 и чл.58 от ЗОС, актът за общинска собственост е
официален документ с удостоверителен характер, чиято материална доказателствена сила може да се обори само в спорно
производство за материално право/по исков ред с предявен установителен
или ревандикационен иск за собственост/ пред общите
съдилища, които са компетентни да разглеждат споровете за материални права, а
това именно в случая не е сторено от жалбодателя РПК
„Пчела” ***, по отношение на община Черноочене.
Възраженията за собственост върху имота, респ. за наличието на констативен
нотариален акт за собственост, с който жалбодателят
бил признат през 2014 год. за собственик на процесната
постройка, както и други собственически изявления на жалбодателя
РПК „Пчела” ***, съдът намира, че не могат да бъдат предмет на настоящото дело,
тъй като не могат да се разглеждат от административен съд, тъй като това са
въпроси, които следва да бъдат поставени за решаване пред граждански съд. С
оглед на изложеното, съдът намира, че наличието на първата материалноправна
предпоставка, с която законът свързва издаването на заповед по чл.65, ал.1 от ЗОС, се явява установена и доказана по безспорен и несъмнен начин.
На следващо
място, безспорно се установява и втората предпоставка, а именно - че имотът/процесната постройка/, към датата на издаване на заповедта
се е държала от жалбодателя РПК „Пчела” ***, макар и да
не е била използвана по никакъв начин, т.е. същата, като търговски обект, не е
функционирала от 2005 год. съобразно предназначението си, който факт изрично е
отразен в съставения Констативен протокол №*** от *** год., а и в съставения
впоследствие Констативен акт №*** от *** година. Описаното в този констативен
протокол обстоятелство, а именно – че постройката не се използва и не
функционира като търговски обект съобразно предназначението си, както и
описаното в този протокол състояние на самата постройка, а именно - че същата е необитаема и че по
същата не са извършвани никакви ремонтни дейности и същата е непригодна за
използване и е застрашена от самосрутване, се
установява и е видно и от съставения Протокол №*** от *** год. за изземване на
общински недвижим имот – частна общинска собственост на община Черноочене, на
основание процесната Заповед №187 от 18.04.2019 год.
на кмета на община Черноочене, и фотоалбум/снимков материал/ към него,
приложени към материалите по административно дело №7554/2019 год. по описа на
ВАС – ІІ отд., образувано по повод подадената частна
жалба от РПК „Пчела” ***, против Определение №70 от 03.05.2019 год.,
постановено по настоящото административно дело №162/2019 год., с което е било
оставено без уважение искането за спиране на изпълнението на процесната заповед. В този протокол за изземване е
направено подробно описание на състоянието на постройката към датата на
изземването й, като от същото и от снимковия материал към протокола
действително е видно, че са налице полуразрушени стени с липсващи стенни
панели, нефункциониращо/разбито/ ел.табло и ел.инсталация, разбита и
нефункционираща ВиК инсталация, разбити стъкла на
прозорците, като в същата са били намерени единствено стари, повредени и
нефункциониращи уреди и части от такива, вкл. е била намерена и купчина с
чулове за тютюн(!). Това обстоятелство, а именно – че
процесната постройка се държи от РПК „Пчела” ***,
освен това, не е отречено от жалбодателя, както и не
е отречено обстоятелството, че същата тази постройка е неизползваема и не
функционира съобразно предназначението си от 2005 година.
Съдът
приема, че и третата предпоставка за законосъобразност на оспорената заповед е
налице, а именно - липса на правно основание, на което се държи и владее имота,
т.е. процесната постройка. В тази връзка следва да се посочи, че жалбодателят
твърди, че е собственик на същата и че правото му на собственост върху нея било
удостоверено с цитирания по-горе акт за констатиране собственост върху недвижим
имот, с №*** от *** год., том ***, рег.№***, дело №***/*** год., издаден от А.
Г. – помощник нотариус по заместване при К. Д. – нотариус с район на действие
РС - ***, с №*** в регистъра на Нотариалната камара, който нотариален акт е
издаден на основание чл.587, ал.1 от ГПК и че всъщност, на това основание държи
постройката. Цитираната норма от ГПК регламентира, че
когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди
с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса
своето право. От съдържанието на този констативен нотариален акт е видно, че
същият, всъщност, е издаден въз основа на влязлото в сила Решение №91 от
17.05.2012 год. на Кърджалийския административен съд, което е било постановено
по административно дело №27/2012 год. по описа на настоящия административен
съд, а както бе посочено и по-горе в настоящото изложение, с него единствено е
била отменена Заповед
№ДК-02-ЮЦР-593 от 17.10.2011 год., издадена от началника на РДНСК – ЮЦР град
Пловдив, с която, на основание чл.225, ал.1 и чл.225, ал.2, т.2, във вр. с
чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е било наредено премахването на процесната постройка
като незаконен строеж, тъй като, видно от мотивите към решението, същата е
представлява „търпим строеж” по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и нищо повече.
Пределно ясно е, че това влязло в сила съдебно решение, постановено по
административно дело, не може да е и то не е надлежно писмено
доказателство, с което жалбодателят РПК „Пчела” ***
да може да удостовери пред нотариуса своето право на собственост, но явно
съставилият този констативен нотариален акт помощник-нотариус по заместване е
„преценил” нещо друго и е съставил този нотариален акт. Същевременно, както
подробно бе анализирано и по-горе, от АЧОС №*** от *** год., утвърден от кмета на
община Черноочене и вписан в СВ – Кърджали е видно, че същият е съставен на
основание предходни актове за собственост на община Черноочене и че в същия
само е описана по-подробно съществуващата в УПИ ***, кв.*** по плана на ***,
постройка - тип ЛОК, предмет на оспорената заповед за изземване, а освен това,
от първия от тези предходни актове за собственост - Акт №*** от *** год.,
издаден от Общински народен съвет – село Черноочене, е видно, че постройките 22
броя ЛОК-ве, вкл. и процесната, са построени от
община Черноочене, с бюджетни средства на ОбнС –
Черноочене по плана за капиталови вложения за 1988 - 1989 год.”, както и
изрично е посочено, че постройките са със сглобяема конструкция, а годината на
построяването им е 1989 год. По делото не се спори, че повечето от тези 22 броя
постройки, тип ЛОК, поради една или друга причина са премахнати, което е видно
и от приложените скици - извадки от действащия ПУП на *** за УПИ №***, кв.***,
но процесната не е била премахната и съществува във
вида, в който е описана в съставения констативен протокол №*** от *** год. и в процесната заповед за изземване на същата, както и в
съставения Протокол №*** от *** год. за изземване на общински недвижим имот –
частна общинска собственост, приложен по адм.дело
№7554/2019 год. по описа на ВАС – ІІ отд./л.17-л.18/. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че постройката действително е със смесена сглобяема, метална
лекообемна конструкция/ЛОК/, закрепена трайно към земята с бетонна подова
настилка - монолитно изпълнена, с плосък покрив от ламарина, стени от панели,
тип „сандвич” и допълнително изграден комин с тухлена зидария, като при това
положение не става ясно, как в цитирания по-горе констативен нотариален акт с
№*** от *** год., том ***, рег.№***, дело №***/*** год., съставен от А. Г. –
помощник нотариус по заместване при К. Д. – нотариус с район на действие РС –
Кърджали, тази постройка изведнъж се е „превърнала” в едноетажна „масивна”
търговска сграда. Инженерно погледнато, една сграда,
за да е масивна, трябва да
се състои от стоманобетонна или зидана конструкция, като по дефиниция, такива
са сградите с външни носещи стени от тухлена или каменна зидария с дебелина на
зида най-малко 25 см. и при които подовите конструкции са дървен гредоред,
стоманено-бетонни плочи или сглобяеми елементи/железни греди или ферми/, а е
повече от ясно, че процесната постройка безспорно не
е такава, т.е. същата категорично не е масивна сграда, което между впрочем е
още една индиция за това, как е бил съставен посочения констативен нотариален
акт.
Така или
иначе, както бе посочено и по-горе, в случая материалната доказателствена
сила на представените и приети като доказателство по делото актове за общинска
собственост, не е оборена по никакъв начин и според настоящия съдебен състав, от
същите безспорно се установява, че от 1989 год., т.е. от момента на
изграждането й, до момента на изземването й на 13.05.2019 год., процесната постройка си е била собственост на община
Черноочене, а това обуславя и извода, че към момента на издаване на оспорената
в настоящото производство заповед за изземването й, същата е била държана от жалбодателя без основание, т.е. налице е и третата
предпоставка за законосъобразност на оспорената заповед.
За пълнота на
изложението съдът намира за нужно да посочи, че от събраните по делото писмени
доказателства се установява, също така, че в случая фактически е налице и още
една предпоставка за изземване на общинския недвижим имот, макар и същата да не
е посочена като фактическо основание за издаването на оспорената заповед, а
именно – процесната постройка категорично не се
използва по предназначение, т.е. като търговски обект/скара-бира/, а същата
всъщност, от много години/от 2005 год./ въобще е неизползваема, не се ремонтира
и не се поддържа и е в описаното, почти полуразрушено, състояние.
Така,
предвид всичко изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира, че
оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – кмета на община Черноочене, в изискуемата се писмена
форма, като съдържа всички реквизити съгласно чл.59, ал.2 от АПК, с посочени
фактически и правни основания за издаването й, без допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и в съответствие и с приложимите материалноправните
разпоредби на закона, както и в съответствие с целта на закона, т.е. по
отношение на същата не е налице което и да е от отменителните
основания по смисъла на чл.146 от АПК. Предвид това, съдът намира ,че жалбата
на РПК „ПЧЕЛА”, със седалище и
адрес на управление – ***, с ЕИК ***, представлявана от председателя Л. Х. М., се явява неоснователна и недоказана
и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
С оглед изхода на спора
по настоящото производство и на основание чл.143, ал.4 от АПК, съдът намира, че
следва да уважи претенцията за разноски на ответника по жалбата, изразена от
процесуалния му представител в хода по същество, които разноски представляват
всъщност заплатеното адвокатско възнаграждение, на упълномощения по делото
адвокат, който е осъществил процесуалното представителство и защита на община
Черноочене в настоящото производство. Така, видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие №*** от *** год. и
подписано пълномощно към него/л.79/, за
осъщественото процесуално представителство и защита по настоящото
административно дело е договорено възнаграждение в размер на 1440.00/хиляда
четиристотин и четиридесет/ лева с ДДС. Видно от представената фактура №*** от
*** год., издадена от адв.М. С. от АК – ***/л.86/ и справка от Банка „Те-Дже Зираат Банкасъ” за движение по
сметка, от датата 23.05.2019 год./л.85/,
възнаграждението за осъщественото процесуално представителство е заплатено от
община Черноочене, в договериня размер на 1440.00
лева с ДДС, като според цитираната фактура, размерът на изплатеното
възнаграждение е 1200.00/хиляда и двеста/ лева и върху тази сума е начислен и
заплатен и 20% ДДС или още 240.00/двеста и четиридесет/ лева или общо, по
сметка на процесуалния представител на ответника по жалбата е била преведена
сумата в размер на 1440.00 лева. Същевременно, в хода по същество, от страна на
процесуалния представител на жалбодателя е направено
възражение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на
възнаграждението на пълномощника на ответника по жалбата, като съобразно
цитираната разпоредба, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Същевременно, разпоредбата на чл.143 от АПК, наименована „Отговорност за разноски”, в ал.4 от същата
регламентира, че когато съдът отхвърли оспорването/както в настоящия случай/
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени
по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв, а съгласно т.3 от
Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк.
дело №6/2012 год. на ОСГК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба/наредбата
по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата/ минимален
размер.
Така,
предвид горното и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, във вр.
с чл.144 от АПК, съдът намира, че заплатеното от ответника по жалбата
възнаграждение в размер на 1440.00 лева с ДДС, за осъщественото процесуално
представителство и защита по настоящото административно дело, е прекомерно.
Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента,
като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Според чл.8, ал.3 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба
№1 от
09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждението е 500 лева. В случая следва да се вземе предвид, че по делото
е проведено само едно открито съдебно заседание, в което упълномощеният
процесуален представител на ответника действително се е явил, представил е
писмени доказателства и е изразил кратко становище в хода по същество, като
освен това, от същия е бил изготвен и писмен отговор до Върховния
административен съд, по повод подадената частна жалба от РПК „Пчела” ***,
против определението на съда, с което е било оставено без уважение направеното
в жалбата искане за спиране на изпълнението на процесната
заповед, като с това, всъщност, се изчерпва и цялата осъществена дейност, т.е.
осъщественото процесуално представителство и защита по делото, от упълномощения
адвокат. Предвид това, съдът в настоящия състав намира, че размерът на
възнаграждението за осъщественото процесуално представителство и защита по
делото, на ангажирания адвокат от АК – Кърджали, не е справедлив и обоснован,
предвид неособено голямата фактическа и правна сложност на делото и предвид
фактически извършената дейност от същия. Съдът счита, че възнаграждението за
осъщественото процесуално представителство и защита по настоящото
административно дело №162/2019 год. по описа на АдмС
– Кърджали следва да се намали наполовина, т.е. същото следва да се определи в
размер на 600.00/шестстотин/ лева без ДДС или със 100.00/сто/ лева над регламентирания
минимален размер в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
като при това положение, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят
деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 720.00/седемстотин и двадесет/ лева с ДДС.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV /четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Районна потребителна кооперация/РПК/ „ПЧЕЛА”, със седалище и адрес
на управление – ***, с ЕИК ***, представлявана от председателя Л. Х. М. от ***, против Заповед №187
от 18.04.2019 год., издадена от кмета на община Черноочене, с която, на
основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, чл.44, ал.2 от ЗМСМА
и чл.93, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинската собственост в община Черноочене, е наредено да се изземе общински
недвижим имот - частна общинска собственост на община Черноочене, съгласно Акт
за частна общинска собственост №*** от *** год., представляващ едноетажна
постройка с размери 12м./5м. и височина 3.5м., със смесена сглобяема, метална лекообемна конструкция, закрепена към земята с подова
бетонна настилка - монолитно изпълнена, с плосък покрив от ламарина, стени от
сандвич панели и допълнително изграден комин с тухлена зидария, предназначена
за търговско обслужване/скара-бира/, находящ се в УПИ
***, кв.*** по действащия ПУП на ***.
ОСЪЖДА Районна потребителна
кооперация/РПК/ „ПЧЕЛА”, със
седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, представлявана от председателя
й Л. Х. М. от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
община Черноочене, с ЕИК ***,
деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
възлизащи в размер на 720.00/седемстотин и двадесет/ лева с ДДС.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен
съд на Република България, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :