Решение по дело №5530/2010 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 577

гр. Русе, 25.04.2016 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на тринадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

  

 Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5530 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:

М.Г.Р. и С.П.Р. заявяват, че на основание предварителен договор от 08.08.2008г., първия ищец, заедно с третите лица Е.Я.Т. и А.Р.З. следвало да придобият правото на собственост върху недвижим имот, собственост на Т.П.Т. – магазин с два входа, представляващ реален дял от партера на масивна двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо УПИ VІІ-1517,1518 в квартал №263 по плана на гр.Русе, с административен адрес – гр.Р.., ул.”Г.С.Р.”№....... С решение №14/07.04.2010г., постановено по гражданско дело №153/2010г., Никополски районен съд прекратил с развод по взаимно съгласие бракът сключен между Т.Т. и Г.Т. и одобрил постигнатото между страните споразумение, според което имотът, предмет на договора от 08.08.2008г. е придобит по време на брака с извънбрачни средства на Г.Т..

Молителите твърдят, че процесния имот е придобит по наследяване. Поясняват, че сградата е одържавена от наследодателя на Т.Т. преди сключването на брака, а по време на брака само му е възстановено правото на собственост. Поради това приемат, че имуществото не е придобито по време на брачната връзка, още по-малко с извънбрачни средства на ответницата /Г.Т./ и не е бил в режим на СИО, предвид основанието за неговото придобиване – по наследство. В подкрепа на тезата си, се позовават на решение от 22.03.1962г. по гражданско дело №480/1960г. на РРС, с което Т.Г. Т. – майка на Т.Т. е придобила собствеността, въз основа на делба. Приемат, постановеното по гражданско дело №153/2010г. на НРС за нищожно в частта, с която е признато, че имотът е придобит от ответницата, изцяло с лични средства. Твърдят, че единствен титуляр на правото на собственост върху имуществото е Т.П.Т.. Намират, че сделката, визирана в нотариален акт №4, том 10, дело 1929, с вх.руг.№4207/23.04.2010г на Служба по вписванията при РРС чрез която Г.Т. е продала на И.Х. имота не е придобила транслативен ефект.

Молят съда да признае за установено по отношение на И.И.Х., че не е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот – магазин с идентификатор 63427.2.5662.1.10 с площ 37,70 кв.м., представляващ реален дял на партера на масивна двуетажна сграда с идентификатор 63427.2.5662.1, построена в застроено дворно място 63427.2.5662, съставляващо УПИ І-1517 и УПИ І-1518 в квартал 263 по плана на гр.Р.., ул.”Г.С.Р.”№....... цялото с площ 634 кв.м., при граници: ул.”Г.С.Р.”, ул.”А.”, УПИ І-1505 и УПИ І-1516, заедно с 8% идеални части от общите части на сградата по правилата на етажната собственост, заедно с 40/634 идеални части от правото на собственост върху описаното дворно място, тъй като праводателят му не е бил титуляр на прехвърленото право на собственост.

Претендира направените по делото разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК И.И.Х. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции. При липса на доказателства, установяващи качеството на С.Р. на купувач по предварителния договор от 08.08.2008г. счита, че последният няма правен интерес от предявяване на установителен иск. В тази връзка сочи, че правоотношението, създадено с предварителния договор, би могло да бъде прехвърлено на трето лице само със съгласието на страните по договора и третото лице, а в случая продавачът (Т.Т.) не е дал такова съгласие. Приема, че с договорите за цесия би могло да бъде прехвърлено само едно вземане, което не изчерпва правоотношението, създадено с предварителния договор. Заявява, че естеството на вземането по предварителния договор не допуска възможност купувачът по предварителния договор да прехвърли своето вземане. Предвид изложените съображения намира за недопустима претенцията на С.Р., тъй като същият няма правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.

Твърди, че липсата на правен интерес за ищците произтича и от следното: предварителният договор бил сключен под условие – едновременно с подписване на нотариалния акт за продажба, Т.Т. и М.Р. се задължили да извършат замяна на недвижими имоти, а именно М.Р. да прехвърли на Т.Т. право на строеж за двустаен апартамент. Въпросното право на строеж принадлежало на „Домстрой” ЕООД, а не на М.Р., поради което последният се явявал в невъзможност да изпълни поетото задължение. Към датата на предявяване на иска, правото на строеж било вече реализирано и построената въз основа на него сграда била завършена в груб строеж, т.е. правото на строеж вече не би могло да бъде предмет на договора за замяна. Поради това, към момента, в който Танков бил поканен да сключи окончателния договор било настъпило прекратителното условие, договорено в последния абзац на последната страница на предварителния договор.

Ответникът заявява, че към 22.04.2010г. (датата, на която е осъществена покупко-продажбата на процесния имот), Г.Т. е била собственик на магазина.

В становище от 11.05.2015г. сочи, че по гражданско дело №473/2010г. предварителния договор е обявен за окончателен само по отношение на единия от магазините и няма произнасяне по отношение на избените помещения. По гражданско дело №197/2014г. по описа на РОС бил обявен за собственик на единия от магазините и избените помещения.

Ответницата Г.Т. е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на ищцовите претенции. Счита, че ищците нямат правен интерес от завеждане на настоящото производство. Твърди, че сключеното между нея и бившия й съпруг споразумение за уреждане на имуществените им отношения не е нищожно на основанията, изложени в исковата молба. Приема, че предварителния договор, на който ищците основават правата си не и е противопоставим, тъй като не е подписан от нея.

Поддържа, че към момента, в който е прехвърлен спорния имот е била единствен собственик, тъй като при реституирането му имотът е платен изцяло с нейни лични средства. В тази връзка сочи, че придобиването на имота по реда на закона за възстановяване на собствеността върху някой магазини, работилници, складове и ателиета не е екс леге, а след внасяне на определената сума, представляваща равностойността на одържавения имот. Пояснява, че при реституцията на обекта е заплатила 7586.90 лева, сума с извънсемеен произход. Позовава се на изтекла в нейна полза придобивна давност.

Счита, че посочения в исковата молба предварителен договор е нищожен и не поражда правни последици. Документът не съдържал предвиденото от закона съдържание, форма и реквизити. Приема, че не са налице валидно уговорени престации и за двете сделки - замяна и покупко-продажба, както и индивидуализиран предмет на разпоредителните сделки. Твърди, че договорът е сключен под условия, което не е осъществено в уговорения срок. Обуславящата сделка - замяна била сключена при липса на предмет, което водело до нищожност и на обусловената сделка - покупко-продажба, като сключена без основание, евентуално - при липса на валидно уговорен предмет. Липсата на конкретни престации водела до нищожност на целия договор и изключвала възможността, в този му вид да бъде обявен за окончателен.

Наред с горното заявява, че ищците са неизправна страна по предварителния договор, а извършената цесия и е непротивопоставима, тъй като нито тя, нито бившият й съпруг били уведомени за нея.

С оглед изложеното моли съда да отхвърли претенцията, като неоснователна.

            Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на договор за продажба сключен между Г.Д.Т. и И.И.Х., обективиран в нотариален акт №43, том І, рег.№1020, дело №35/22.04.2010г. по описа на нотариус Румяна Лечева, И.И.Х. придобил собствеността върху недвижим имот: магазин с идентификатор 63427.2.5662.1.10 с площ 37,70 кв.м., с адрес на имота – гр.Р.., ул.”Г.С.Р.”№....... С влязло в сила съдебно решение №148/13.06.2013г., постановено по ВГД №116/2013г. по описа на Великотърновски апелативен съд е обявен за окончателен предварителен договор от 08.08.2008г., с който Т.П.Т. продава на М.Г.Р. и С.П.Р. следния недвижим имот: магазин с идентификатор 63427.2.5662.1.10 с площ 37,70 кв.м., представляващ реален дял на партера на масивна двуетажна сграда с идентификатор 63427.2.5662.1, построена в застроено дворно място 63427.2.5662, съставляващо УПИ І-1517 и УПИ І-1518 в квартал 263 по плана на гр.Русе, заедно с 8% идеални части от общите части на сградата по правилата на етажната собственост, заедно с 40/634 идеални части от правото на собственост върху описаното дворно място, при права 1/3 идеална част от имота за М.Р. и 2/3 идеални части за С.Р., при условие, че М.Р. и С.Р. заплатят на Т.Т. сумата 260 000 лева, неизплатена част от продажната цена по следния начин: М.Р. – 86 666 лева, а С.Р.  - 173 333 лева в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

Свидетелите Антон Г. Донков и Т.П.Т. сочат, че от 1992 г. Г. и Т.Т.и ползвали имота за търговска дейност. Антон Донков възприемал ответницата и бившия й съпруг като собственици на обекта. До този извод стигнал, въз основа твърдения на съседи в тази насока. Заявява, че не е виждал документ за собственост. С показанията на Т.Т. се установява, че при реституцията на имота, ответницата възстановила с лични средства обезщетението което е било заплатено при отчуждаване на обекта и извършените в годините подобрения. Счита, че Г.Т. е била едноличен собственик на имота, поради което при уреждане имуществените отношения в хода на брачното производство, със споразумението по чл.51 СК обекта бил признат за лична нейна собственост. Пояснява, че бившите съсобственици на заведение „Хавана” се разбрали помежду си да поделят имота, като обособят отделни помещения. Твърди, че на практика не е извършена в предвидената от закона форма.

Останалите доказателства са неотносими към спора, с оглед което не следва да бъдат обсъждани.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове (положителен или отрицателен), изрично предвидена в текста на 124, ал.1 ГПК е наличието на правен интерес. При предявен отрицателен установителен иск, правен интерес е налице, когато се претендира отричано на ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното му упражняване и се поражда нужда от защита. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на заявени от двете страни вещни права върху един и същ обект.

Недопустим поради липса на правен интерес е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лице, което не заявява и няма самостоятелни права върху имота – предмет на иска. В конкретния случай М.Р. и С.Р. твърдят, че ответникът И.И.Х. не е придобил правото на собственост върху процесния имот, тъй като праводателят му не е бил титуляр на прехвърленото право, т.е. сделката, обективирана в нотариален акт №43/2010г. не е породила транслативен ефект. Поддържат, че е следвало да придобият собствеността, съгласно предварителен договор, сключен на 08.08.2008г.

Неоснователни са наведените от ответната страна доводи, досежно недопустимостта на претенцията, поради несъществуващ предмет на спора. Ищците оспорват правото на собственост на ответника върху имот, подробно описан в посочения по-горе нотариален акт и ако такъв имот не съществува, то очевидно купувачът не би могъл да е негов собственик.

Предвид изложеното, с оглед разясненията дадени в ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема предявеният отрицателен установителен иск за допустим.

По основателността на претенцията:

При отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ответника.

С влязло в сила съдебно решение №148/13.06.2013г., постановено по ВГД №116/2013г. по описа на Великотърновски апелативен съд е обявен за окончателен предварителен договор от 08.08.2008г., с който Т.П.Т. продава на М.Г.Р. и С.П.Р.. Решението е постановено при участието на И.И.Х. - трето лице помагач на страната на ответника Т.П.Т.. Действието на съдебния акт по отношение на третото лице е изрично визирано в чл.223 ГПК - установително в отношенията му с насрещната страна и задължително в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.

От същността на производството по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД следват и неговите особености. Тъй като решението на съда поражда последиците на окончателния договор, то прехвърля и собствеността на недвижимия имот, ако с предварителния договор е обещана неговата продажба. В този случай съдът проверява наличието на предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота към момента на постановяване на решението. Когато чл.362 ГПК постановява, че решението замества обещания окончателен договор, прикрепва към решението тези граждански последици, които договорът би породил ако би бил сключен. В тези последици се състои конститутивният ефект на решението, който се напластява към неговата сила на пресъдено нещо, отнасящ се до правото да се предизвикат последиците на несключения договор (Ж.Сталев, „Българско гражданско процесуално право”).

Влязлото в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД замества липсващият окончателен договор, има вещно - прехвърлително действие и легитимира ищците в настоящото производство като собственици на процесния имот. За конститутивното съдебно решение може да се сподели становище, че то обвързва страните в процеса и неговото действие се разпростира спрямо всички - erga omnes. С обявяване на окончателния договор, съдът е приел, че ищците са придобили имота от собственика Т.П.Т..

Изложеното води до извод, че ответникът не е собственик на процесния имот и претенцията, като основателна следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците са направените от ищците разноски в производството, които съгласно списък по чл.80 ГПК възлизат на 4800 лева.

Мотивиран така, съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на И.И.Х., ЕГН **********, че не е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот – магазин с идентификатор 63427.2.5662.1.10 с площ 37,70 кв.м., представляващ реален дял на партера на масивна двуетажна сграда с идентификатор 63427.2.5662.1, построена в застроено дворно място 63427.2.5662, съставляващо УПИ І-1517 и УПИ І-1518 в квартал 263 по плана на гр.Р.., ул.”Г.С.Р.”№....... цялото с площ 634 кв.м., при граници: ул.”Г.С.Р.”, ул.”.”, УПИ І-1505 и УПИ І-1516, заедно с 8% идеални части от общите части на сградата по правилата на етажната собственост, заедно с 40/634 идеални части от правото на собственост върху описаното дворно място.

ОСЪЖДА И.И.Х., ЕГН ********** и Г.Д.Т., ЕГН ********** да заплатят на М.Г.Р., ЕГН ********** и С.П.Р., ЕГН ********** сумата 4800 лева - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: