РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Сливница, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20231890100845 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е от А. Й. Т., в качеството му на законен представител – управител на
„Т.А.“ ООД, ЕИК ******************, чрез адв. Л. Д.-М. от САК, срещу „А.К.“ АД, ЕИК
********************, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 80, ал. 1 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на основание изтекла в периода от 01.08.2013 г. до 01.08.2018 г.
петгодишна придобивна давност (съобразно уточнителна молба вх. № 363/19.01.2024 г. по
описа на РС - Сливница) на лек автомобил марка „****************“, модел
„*******************“ ************, с рег. № **************.
В исковата молба се твърди, че автомобилът е закупен на лизинг с договор № 13568
от 16.07.20008 г., като собствеността върху него ищецът е придобил по силата на
изплатения лизинг, но поради независещи от страните причини не е бил довършен
фактическия състав и не е бил подписан договор за покупко-продажба в изискуемата от
закона форма. Автомобилът е аварирал, като се е наложил тежък ремонт. Поддържа се, че
последната вноска е заплатена на 01.08.2013 г., от когато ищецът владее и ползва процесния
автомобил и от който момент (съобразно уточнителната молба) е започнала да тече и
петгодишната придобивна давност, която е изтекла на 01.08.2028 г. Твърди се, че тъй като са
минали повече от десет годни ответникът няма интерес от довършване на процедурата и не
му съдейства, поради което за ищецът се поражда правният интерес от предявяване на
положителния установителен иск за собственост.
Сочи се, че движима вещ, за чието прехвърляне се изисква посочената в разпоредбата
на 78, ал. 1 ЗС квалифицирана форма, може да се придобие по давност само в хипотезата на
чл. 80, ал. 1 ЗС – с непрекъснато владение от 5 г., като в случая владение е упражнявано от
ищеца в периода от закупуването на автомобила на 16.07.2008 г. до настоящия момент,
който срок е достатъчен за придобиване на вещта при условията на чл. 80, ал. 1 ЗС.
1
В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на ответника) на 26.01.2024 г., а и
към настоящия момент, по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 08.05.2024 г. открито съдебно заседание ищецът, редовно призован,
се представлява от адв. М., която поддържа исковата молба и моли предявеният иск да бъде
уважен, като съдът постанови неприсъствено решение. Не претендира разноски по делото.
В съдебното заседание, проведено на 08.05.2024 г., ответникът, редовно призован
(съобщението е връчено на изпълнителния директор на дружеството – О.С. на 12.04.2024 г.),
не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по представения от съда с
определение № 150 от 26.03.2024 г. проект на доклад по делото и не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение
на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
Налице е първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника
С разпореждане № 63 от 22.01.2024 г. съдът е указал на ответника последиците от
неподаване на отговор, вкл. възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено
решение, в случай че не се яви в първото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Разпореждането е било връчено на
изпълнителния директор на дружеството – О.С. на 26.01.2024 г., видно от находящата се по
делото разписка, като в едномесечния срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор.
С определение № 150 от 26.03.2024 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, като е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото.
Със същото съдът отново е указал на ответника, че, в случай че не вземе становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото в дадения от съда срок и, въпреки че е
редовно призован, не се яви или не изпрати представител в първото съдебно заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.
Съобщението е връчено на служител на на изпълнителния директор на дружеството – О.С.
на 12.04.2024 г.
В проведеното на 08.05.2024 г. съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не
взема становище по дадените с определението указания и не изпраща представител, като не
е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че е налице и втората предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, доколкото искът, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, е вероятно
основателен. В тази връзка съдът съобрази, че по делото са представени следните преписи
от документи: приемо-предавателен протокол 16.07.2008 г., пълномощно в полза на
2
ответника, два броя фактури, отчет по сметка, два броя извлечения по сметка, остатъчен
погасителен план, Договор за финансов лизинг № 13568 от 16.07.2008 г., ведно с
погасителен план към него и приемо-предавателен протокол от 16.07.2008 г., подписан от
представители и на двете страни, видно от които автомобилът е бил предаден на ищцовата
страна, а също и копия от сервизна книжка, съдържаща удостоверяване на извършените на
процесния лек автомобил годишни технически прегледи, удостоверение за техническа
изправност на МПС от 25.09.2013 г., свидетелство за регистрация част I и част II и
удостоверение за извършен ремонт. Видно от договора за лизинг последната погасителна
вноска е с падеж 16.06.2013 г., като последното плащане от страна ищеца е извършено на
01.08.2013 г. Доколкото, считано от 17.06.2013 г. за ищеца е отпаднало основанието да
държи автомобила, и предвид обстоятелството, че същият не е бил върнат на собственика,
то именно от този по-ранен момент той е превърнал държането си във владение, което е
упражнявал необезпокоявано до 17.06.2018 г., а и към настоящия момент. С оглед обаче
принципа на диспозитивното начало и предвид заявената от ищеца начална дата на
започналото владение, а именно 01.08.2013 г., то именно, считано от тази дата следва да се
приеме, че е изтекла петгодишната придобивна давност по чл. 80, ал. 1 ЗС, на която се
позовава ищецът.
Съдът, съобразявайки изложеното, намира, че решението не следва да се мотивира по
същество, тъй като същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. С оглед на всичко изложеното до тук съдът намира, че искът
следва да бъде уважен ищецът бъде признат за собственик по отношение на ответника на
основание изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност по чл. 80, ал. 1 ЗС в
периода от 01.08.2013 г. до 01.08.2018 г.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има правно на
разноски по делото, но доколкото процесуалният му представител изрично заяви, че не
претендира такива, а и с оглед липсата на доказателства, че разноски са били направен,
същите не следва да му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
„А.К.“ АД, ЕИК ********************, със седалище и адрес на управление гр. С., общ. С.,
обл. С., р-н „И.“, ул. „Т.“ № **, че „Т.А.“ ООД, ЕИК ****************** , със седалище и
адрес на управление гр. С., общ. С., обл. С., ул. „Т.“ № **, ет. *, ап. *, е собственик на лек
автомобил марка „****************“, модел „**************** ************“
****************, с рег. № **************, с рама № ********************, на
основание изтекла в периода от 01.08.2013 г. до 01.08.2018 г. петгодишна придобивна
давност по чл. 80, ал. 1 ЗС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3