РЕШЕНИЕ
№1371
гр. Пловдив, 05.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет
и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 789 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „Триера -М“ ООД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление в гр. Карлово, ул.“Водопад“ ***, против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-26-0079717 от 25.01.2021
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-48/26.02.2021 г. на Директор Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед, издадена
на основание чл.186, ал.3 ЗДДС, е постановена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – магазин за лагери „Триера“, находящ се в гр. Казанлък,
бул. „Княз Александър Батенберг“ № 38, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
както и забрана за достъп до търговския обект за срок от четиринадесет дни на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се излага искане за отмяна на заповедта,
като се сочи, че същата е необоснована и постановена в нарушение на
административнопроизводствените правила. Моли се съдът да вземе предвид, че
предвид неиздаване на наказателно постановление за дружеството-жалбоподател е налице
лишаване от възможността му по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Твърди се, че не е
настъпила щета за бюджета и че дружеството не е допускало други нарушения. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя адв.Т., като се претендират и разноски по приложен списък. В
приложени по делото писмени бележки се сочи, че оспореният административен акт
е издаден в нарушение на материалния закон и целта на закона, като са изложени
конкретни съображения с твърдение, че срокът на принудителната административна
мярка не е съобразен с целта на закона. Сочи се незаконосъобразност на
заповедта конкретно в частта ѝ относно указаното отстраняване на
наличните в търговския обект стоки, което се твърди да не е съобразено с
нормата на чл.187, ал.2 от ЗДДС и се моли в тази част заповедта да се отмени.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с представено писмено становище от
юрисконсулт Т.излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваната
ЗНПАМ и моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, като
претендира юрисконсултско възнаграждение от 200 лева. В съдебно заседание това
становище се поддържа от юрисконсулт А..
Съдът, като взе
предвид събраните доказателства и становищата на страните, намери следното:
Жалбата е депозирана в предвидения законов срок от
датата на връчване на решението, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на дружеството при административното оспорване на ЗНПАМ. Жалбата изхожда
и от лице, за което обжалваният административен акт е неблагоприятен и за което
съответно съществува правен интерес от обжалването. Ето защо и съдът намира
жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на „Триера –М“ ООД се
явява неоснователна.
На базата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено следното:
Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект,
съставляващ магазин, находяща се в гр. Казанлък, бул. “Ал.Батенберг“ № 38,
предлагащ разнообразен асортимент от стоки - лагери, ремъци, семеринги, греси,
вериги, авто - аксесоари и др., в който полагат труд като продавачи по график
три лица. На 20.01.2021 г. в обекта била извършена
проверка от инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, сред които и свидетеля Ф., за констатациите от която последният съставил
протокол за извършена проверка на обект сер.АА № 0079717. При проверката била
осъществена контролна покупка на зимна течност за автомобил 1 литър на цена
8,00 лева, която била заплатена на продавачка в магазина и за която покупка не
бил издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискалното устройство,
нито от кочан с ръчни касови бележки. След контролната покупка инспекторите по
приходите напуснали обекта, като малко след това отново влезли в него и се
легитимирали, като извършили проверка, включително и досежно касовата
наличност, от която се установила положителна разлика, а именно в размер на
104,46 лева между фактическата наличност и регистрираните във фискалното
устройство суми по дневен отчет, изведен от фискалното устройство за деня. В
попълнения въпросен лист присъстващата при проверката продавачка отразила, че
разликата от 104,46 лв. се дължи на нерегистрирани продажби във фискалното
устройство на 20.01.2021 г.
За установеното при проверката нарушение,
квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС
била издадена и обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № ФК – 26-0079717 от 25.01.2021 г., впоследствие оставена в сила
с Решение ГДФК -48/26.02.2021 г. Като мотиви относно продължителността на
определената принудителна административна мярка се посочило в заповедта, че
неотчитането на приходи препятства контролната дейност на приходната
администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот на
проверявания търговец. Изтъкнато било, че от значение е местоположението на
обекта, а именно на комуникативно място в гр. Казанлък, оживена търговска улица
с голям човекопоток, големината на обекта, броя на заетите места и работното
време на обекта, характера на дейността, което според издателя на заповедта
предполага възможност за големи търговски обороти и поради това благоприятства
и предразполага по-големи вреди за фиска. Освен това било акцентирано и върху
размера на неотчетените продажби в сравнение с този на отчетените по фискалното
устройство, като било заключено, че на практика се налага извод за системно
неизползване на фискалното устройство и неотчитане на значителен обем продажби,
като провереното лице укрива над 50 процента от тях. Отразено било, че
извършеното от дружеството нарушение засяга утвърдения ред на установената данъчна
дисциплина, както и организация в търговския обект, който няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Записани били целите на ПАМ, както и
че при определяне срока на мярката бил съобразен принципът на съразмерност, тъй
като срокът бил съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, като целта на
срока е промяна в начина на извършване на дейностите в конкретния обект, а
прекият резултат – правилното отразяване на оборота, спазване на отчетността на
относимите към ФУ документи, съдържащите се в издаваните фискални касови
бележки нормативно установени реквизити и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният – недопускане вреди за фиска.
По искане на жалбоподателя по делото е разпитан
свидетелят Г.Ф., който на практика е потвърдил констатациите по протокола от
извършена проверка и факта на съставените
в хода на проверката документи, вкл. и попълнения въпросен лист от
продавача. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични и дадени добросъвестно, както и в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включващи и издадените
АУАН и наказателно постановление за установеното нарушение.
От правна страна, на базата на събраните гласни и
писмените доказателства по делото и при така установените въз основа на тях
факти съдът намира следното:
С оспорената
ЗНПАМ е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект,
нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС,
ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. Обжалваната заповед е издадена от компетентен за това
административен орган, съгласно приложената към материалите по делото Заповед
за оправомощаване № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП,
съобразно която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП,
какъвто е издателят на оспорената заповед, са оправомощени да издават заповеди
за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по
чл.186, ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата черпи своите правомощия и
директно по силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка с чл.186,
ал.3 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е постановен в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В разпоредителната част
на акта се съдържа информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок
на действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част
подробно са описани фактическите данни, въз основа на които е наложена
административната мярка с отразяване на информация и за дата, място на
извършено нарушение, данни за търговския обект. Допълнителни мотиви са изложени
за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него.
От изложеното следва, че са изпълнени изискванията на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт. В тази насока и съдът не възприема като
основателни възраженията на жалбоподателя относно липса на достатъчни и
конкретни мотиви по отношение на срока на действие на принудителната
административна мярка, доколкото е видно от съдържанието на заповедта, че
такива са изложени конкретно и по отношение на този елемент на ПАМ, като освен
това те не са формални, както се твърди, а са достатъчно подробни и съобразени
с конкретиката на случая, като в тази връзка и съдът ще изложи конкретни
съображения по-долу.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона, съдът счита следното:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съдът намира, че в конкретния случай са
били налице основанията за издаване на оспорената ЗНПАМ, предвидени в
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, доколкото е било установено
при извършената проверка от органи по приходите нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател, изразило се в неспазване на реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В случая, не е
бил оспорен от страна на жалбоподателя протоколът от извършената проверка,
който е удостоверил надлежно неиздаването на фискална касова бележка по
отношение на закупената при контролната покупка стока и впрочем фактът на
извършеното нарушение е признат от дружеството пред настоящия съд, което е
видно и от съдържанието на писмените бележки. Не е налице спор по отношение
наличието на действително осъществено нарушение, потвърдено и от показанията на
свидетеля. Поведението на дружеството категорично съставлява нарушение по чл.3,
ал.1 от цитираната Наредба Н-18/2006 г. на МФ и правилно е било определено като
такова в заповедта. При установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажби чрез издаване на касова бележка, в условията на обвързана
компетентност, за административния орган е съществувало задължението да наложи
на търговеца-нарушител посочената ПАМ – запечатване на обекта, където именно е
установено нарушението със забрана за достъп до него. Вече, с оглед на всички
факти и обстоятелства по случая и при условията на оперативна самостоятелност,
органът определя и конкретния срок на мярката, който не може да надвишава 30
дни. Съобразно с нормата на чл.169 от АПК актът му подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност, който включва и преценката дали административният орган
не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото от него решение на целта на закона. В случая такова
закононарушение от издателя на заповедта не се установява да е било допуснато.
Твърди се от жалбоподателя, че изложените мотиви
касателно определяне продължителността на срока на ПАМ са стъпили на недоказани
факти, конкретно по отношение на преценката относно комуникативността на
разположението на обекта и възможността да се реализират значителни обороти,
както и че не е взето предвид, че нарушението е за първи път.
Според съда, отчетеното от издателя на ЗНПАМ
обстоятелство относно местонахождението и вида на проверения търговски обект
има своето конкретно значение при преценката относно продължителността на срока
и поради това не е формално посочено, както се твърди. Установява се от
приложения протокол за проверката и приобщените към него доказателства, че
търговският обект се ползва под наем и е със сравнително голяма търговска площ,
разположен на централен булевард в гр. Казанлък и със сравнително широк
асортимент на предлаганите стоки, обслужван от повече от един продавачи,
съгласно приложените графици. Видно е, от извадените дневни отчети от
фискалното устройство и наличните в касата парични средства и какъв е бил
оборотът до момента на извършване на проверката, който е във времето малко след
средата на обявеното работно време на обекта. В тази насока и посочените мотиви
на органа по приходите в оспорваната заповед относно реалната възможност на
търговеца да реализира високи търговски обороти не е неясен, както се твърди от
жалбоподателя. Впрочем, самият жалбоподател е посочил, че запечатването за срок
от 14 дни ще доведе до вреди за търговеца, съставляващи именно пропуснати
имуществени ползи от продажби, каквито е установено да е осъществявал реално.
Действително, установява се и от отразеното по приложения АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, че въпросното нарушение е било
констатирано за първи път при този търговец. Същевременно обаче, органът по
приходите е обосновал срока на действие на ПАМ с тежестта на конкретното
нарушение, което е и правилен подход, доколкото суверенната преценка относно
срока на мярката следва да е основана на фактите и обстоятелствата, отнасящи се
до конкретния случай на установено нарушение. В случая правилно издателят на
заповедта се е обосновал при тази си преценка със значителния размер на
неотчетени чрез фискалното устройство приходи, който е констатиран при
проверката на касовата разлика и с оглед дадените обяснения от продавача на
какво се дължи същата, а именно на неотчитане на продажбите по предвидения за
това ред чрез регистрирането им с работещото в обекта на контрол фискално
устройство. При това, правилно е счетено, че е налице системност в поведението
на търговеца, макар и не в юридическия смисъл на думата, доколкото нарушението
действително е констатирано като първо по ред, но предвид очевидното неиздаване
на фискални касови бележки в деня на проверката, извън тази, която е следвало
да се издаде за осъществената контролна покупка. Освен това, напълно коректно
издателят на заповедта е акцентирал и върху размера на практически укритите
продажби за деня на извършената проверка от над 50 процента, изчислен при
сравнение на стойността на неотчетените продажби и тази на регистрирания във
фискалното устройство оборот. Сиреч, в случая, мотивите, изложени относно срока
на мярката, държат сметка за конкретния случай на установено поведение на
проверения търговец, поради което и не се възприемат възраженията на
жалбоподателя, че същите са общи и неконкретни. При определяне конкретния срок
на действие на принудителната мярка административният орган е съобразил и
посочените изрично от него цели на принудителните мерки, като е посочил и че
срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни
практики в обекта и необходимото време за създаване на съответна организация за
отчитане дейността на търговеца. Според съда, в случая при определяне на срок
от 14 дни, е съобразен принципът на съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК, като
така наложената мярка с оглед на всички взети предвид при тази преценка от
административния орган обстоятелства не се явява прекомерен или несъответен на
конкретно установеното поведение на търговеца и конкретната обстановка по
неговото извършване, както и на целите на ПАМ, предвидени в чл.22 от ЗАНН,
съобразно с изискването на чл.4, ал.2 от АПК. Изложените подробни и конкретни
мотиви на административния орган дават достатъчно обосновано основание за
крайния му извод относно именно тази продължителност на срока, която според
съда не засяга в по-голяма от необходимата за постигане целите на заповедта
степен интересите и правата на жалбоподателя.
Във връзка с направеното от жалбоподателя възражение,
че било налице съществено нарушение на процесуалните правила, понеже не му било
връчено наказателно постановление за нарушението, което лишавало дружеството от
възможността, предоставена му от чл.187, ал.4 от ЗДДС, то съдът намира за
необходимо да посочи, че ПАМ - запечатване на търговски обект,
се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (така
чл.186, ал.1 от ЗДДС), т.е. ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, респ. свързаната с
това забрана по чл.187, ал.1 от същия закон, имат самостоятелен характер и
могат да бъдат прилагани самостоятелно, независимо от налаганите
административни наказания (независимо
от това дали ще бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по
реда на ЗАНН) при констатирано нарушение на фискалната дисциплина от вида на
посочените в нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, съставляващи основания за
прилагането на административната мярка. Сиреч, преценката за
законосъобразността на ЗНПАМ не е обвързана с процедурата по издаване на
наказателно постановление, като нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС се отнася до
изпълнението на мярката, а изпълнението
на оспорената заповед, както многократно е посочвал ВАС в своите актове, е
неотносимо към преценката за нейната законосъобразност.
Що се касае до възражението на жалбоподателя, изложено
в писмените бележки, относно това, че заповедта е издадена в нарушение на
чл.187, ал.2 от ЗДДС, понеже е било разпоредено наличните стоки да се отстранят
от обекта в указан от издателя на заповедта срок и направеното в тази връзка
искане заповедта да се отмени само в посочената ѝ част, то съдът намира
същите за неоснователни. Правилото на чл.187, ал.1 от ЗДДС е, че при прилагане на принудителната административна
мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице, като мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. От начина, по
който е формулирана разпоредбата, става ясно, че същата касае самото фактическо
изпълнение на мярката. В оспорената ЗНПАМ, съобразно с нормата на чл.187, ал.1
от ЗДДС е посочено указание до жалбоподателя да отстрани стоките в срок до
определената дата на запечатването, който пък срок е свързан с датата на
влизане в сила на заповедта. Тоест, касае се до последващи влизането в сила на
заповедта действия. Съгласно чл.187, ал.2 от ЗДДС, когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите
по приходите и/или със значителни разходи за лицето, което последно
обстоятелство в случая се твърди от жалбоподателя да е налице, макар пред съда
да не са ангажирани каквито и да било доказателства в насока на това твърдение, постановилият запечатването орган може да
разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене
от лицето. Видно е от съдържанието на оспорената ЗНПАМ, че в същата изрично е
посочено, че в случаите, когато отстраняването на стоките е свързано със
значителни разходи за задълженото лице, може
да се разпореди оставянето им в обекта, като разпореждането не се отнася до
стоките, предмет на нарушение по чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС. Сиреч, в случая възможността стоките да се оставят на отговорно пазене в обекта на
контрол не е отказана на
жалбоподателя с оспорената ЗНПАМ, като същият би могъл да ангажира
доказателства пред органа, постановил запечатването, относно твърденията си, че
отстраняването на стоките от обекта ще доведе до значителни разходи, с искане
за издаване разпореждане по смисъла на чл.187, ал.2 от ЗДДС, изключващо
приложението на общото правило за отстраняване на стоките от обекта по
установяване на нарушението. Поради това и според съда не е налице основание за
уважаване искането на жалбоподателя да се постанови отмяна на ЗНПАМ в
посочената ѝ част.
С оглед на всичко изложено и като намери,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона
форма, при правилно приложение на материалния закон и съобразно с неговата цел,
както и при недопускане на твърдените съществени по своя характер нарушения на
административнопроизводствените правила, съдът счете, че следва да отхвърли
жалбата „Триера -М“ ООД гр. Карлово като неоснователна.
Във връзка с този изход на делото следва
на основание чл.143, ал.3 от АПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, да се уважи
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да е в размер от 100
лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Триера -М“ ООД с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление в гр. Карлово, ул.“Водопад“ ***, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-26-0079717 от 25.01.2021 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена
с Решение № ГДФК-48/26.02.2021 г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Триера -М“ ООД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. Карлово, ул.“Водопад“ ***, да заплати в полза на
Национална агенция по приходите сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: