РЕШЕНИЕ
№ 2610
гр. Варна, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110115372 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е
образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗК „Л. И." АД срещу О. В., с която са
предявени първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни
установителни искове с материалноправно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 99,84 лева, от които 89.84 лева
изплатено застрахователно обезщетение, както и 10,00 лева ликвидационни разходи по щета
№ * във връзка с ПТП, реализирано на 31.03.2017 г. в гр. В., поради попадане на
застрахования лек автомобил марка „Р.“, модел „М.", с peг. № * в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 24,19 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 11.04.2020 г. до 30.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 12073/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна.
В исковата молба се твърди, че между ЗК „Л. И." АД и „Б. М. Е. Б." ЕАД като
собственик на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.", с peг. № * бил сключен договор за
застраховака „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № *, с период на
застрахователно покритие от 30.06.2016 г. до 29.06.2017 г.
На 31.03.2017 г. водачът на застрахования автомобил С. С. Т., движейки се в гр. В. по
бул. „В. В." № *, при паркинг на „К. с. – М.“, попаднал в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно, при което била увредена задна дясна гума * 70% на автомобила. За
настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество била образувана щета № *,
направен бил оглед на автомобила и констатираните щети били описани в съставения за
целта опис-заключение.
1
В съответствие с установените като вид и степен щети е определено застрахователно
обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на 89,84 лева, която сума е
изплатена на „* Б." ЕАД с преводно нареждане на 27.11.2019 г., тъй като дружеството „Б. М.
Е. Б." ЕАД е заличено и негов правоприемник е „* Б." ЕАД. Отделно, били направени и
разноски за ликвидация на щетата в размер на 10 лв.
Ищецът поканил писмено О. В. да му възстанови процесните суми, но до момента не
било налице доброволно изпълнение. За дължимите суми била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът (настоящ ответник) възразил.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че вземането на ищеца е
погасено по давност, тъй като е изтекъл петгодишният срок предвиден в чл. 110 от ЗЗД.
Оспорва твърдението, че на 31.03.2017 г., в гр. В., на бул. „В. В." № *, при паркинг на
„К. с. - М." е съществувала необезопасена и необозначена дупка, попадането в която е
причинило описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва и
твърдението, че посоченото място е общински път, улица или обществен паркинг за
обществено ползване.
Също така се твърди, че високата или несъобразена скорост е най-вероятната причина
за настъпилите щети и че те биха могли да настъпят и вследствие на минаване през бордюр
или друг твърд предмет.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и
не се представлява. С молба от 14.06.2023 г. поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез юрк. Л. Г. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 12073 по описа за 2022 г. на РС-Варна, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 6031/14.09.2022 г., срещу която в законоустановения срок е
постъпило възражение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителни искове за съществуване на вземанията си.
От приложена по делото застрахователна полица № * /л. 5/ е видно, че е сключен
договор за застраховка „Каско” на автомобил „Р. М.” с рег. № *, собственост на „Б. М. Е. Б.“
ЕАД, чийто правоприемник е „* Б.“ ЕАД, към ЗК „Л. И.“ АД, като е отбелязано, че
застраховката покрива последици от злополука при ПТП. Посочено е в документа, че
застраховката е със срок от 30.06.2016 г. до 29.06.2017 г.
Прието по делото е копие на свидетелство за регистрация на лекия автомобил /л. 17/,
от което е видно, че негов собственик е „Б. М. Е. Б.“ ЕАД.
От представения препис от протокол за ПТП № 1665752 /л. 12/ се установява, че на
31.03.2017 г. в 14:00 часа, служител на МВР – В. констатирал, че лек автомобил „Р. М.” с
рег. № ., управляван от С. С. Т., е попаднал в необезопасена и необозначена дупка в гр. В.,
бул. „В. В.“ № *, подход за паркинг на „К. с. – М.“. В графа „видими щети” е отбелязано
2
„деформация на задна дясна гума”. Отбелязано е, че не е направено посещение на място от
съставителя на протокола.
С уведомление за щета от 04.04.2017 г. /л. 13/ С. С. Т. е довел до знанието на
застрахователното дружество за настъпилото ПТП на 31.03.2017 г.
Съставени са от ЗК „Л. И.” АД описи на щетите на МПС „Р. М.” с рег. № * /л. 17/.
Представена е експертиза по щета от 29.10.2019 г. /л. 18/, сравнителна експертиза по
щета от 29.10.2019 г. /л. 19/ и доклад по щета /л. 20/ от 29.10.2019 г., в които са описани
щетите по МПС „Р. М.” с рег. № * съобразно изложеното в исковата молба, чиято
възстановителна стойност възлиза на 89.84 лева, ведно с 10.00 лева ликвидационни
разноски.
Прието по делото на л. 21 е платежно нареждане от 27.11.2019 от ЗК „Л. И.“ АД в
полза на „* Б.“ ЕАД на сумата от 89.84 лева по щета *.
Ангажирана е по делото и покана изх. № 2374/09.03.2020 г. /л. 22/, от която е видно,
че ищецът е поканил ответника да му възстанови платената в полза на застрахованото лице
обезщетение в размер на 89.84 лева. Поканата е получена от ответника на 10.03.2020 г.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. С. Т.,
който заявява, че подписът на протокола за ПТП, положен за „участник” е негов. Участвал е
на процесното ПТП като водач на „Р. М.“, син на цвят, с бранд ма*. Дупката, в която
попаднал, била пред входа на самия паркинг в локалния участък на бул. „В. В.“, в който се
влизал от светофара на търговски център „К.“ посока магистралата към гр. Ш.. В резултат от
попадането в дупката се пръснала едната гума. Дупката била с размери, колкото да влезе
една гума на лек автомобил. Свид. Т. упралвявал увредения автомобил с не повече от 15
км/ч.
От заключението по назначената съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено от лице, притежаващо необходимите
специални знания и неоспорено от страните, се установява, че след съпоставяне на
уврежданията на ППС реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие е следният – автомобилът при движение по платното за движение попада със задно
дясно колело в нарушение на пътна настилка – дупка, намиращо се на платното за
движение. При изкачване на колелото обратно на пътната настилка и съприкосновение с
ръба на дупката се получават разкъсвания на протектора на автомобилната гума, при което
се получава разхерметизиране на гумата. При такъв вид увреждания с оглед невъзможността
автомобилната гума да бъде възстановена до състоянието преди увреждането й и
безопасната и безаварийна експлоатация на автомобила, автомобилната гума се заменя с
нова. Общият размер на действителната стойност на щетите по автомобила – гума задна
дясна – към деня на настъпване на ПТП възлиза на 181.96 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срок е
постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Правната уредба, съдържаща се в чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, предвижда че с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Възникването на правото на регрес и успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД се свързва с установяване от ищеца,
3
в условията на пълно и главно доказване, на настъпването на застрахователното събитие в
резултат от действието или бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил
извършването на работа, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
вреди в сочения размер, наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и увреденото лице, както и плащане от застрахователя на застрахователното
обезщетение.
От събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания,
които съдът кредитира като ясни, последователни и безпротиворечиви и съответстващи на
описаното в протокола за ПТП, се установява настъпването на затрахователното събитие, а
именно реализирането на ПТП.
Установява се от представената застрахователна полица, че между ищцовото
дружество и собственика на процесния лек автомобил е налице валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие. Доказа се по
делото и заплащане от страна на застрахователя на обезщетение в общ размер от 89.84 лева.
Що се отнася до настъпването на вреди, като резултат от реализираното вредоносно
събитие, констатираните от застрахователя повреди се доказват от намиращите се в пълно
съответствие помежду си писмено доказателство – протокол за ПТП, свидетелски показания,
както и заключението на съдебната автотехническа експертиза. Протоколът за ПТП е
съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и
ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ
обвързваща доказателствена сила относно възприетите от съставилия го компетентен
държавен орган обстоятелства – състоянието на пътната настилка и по-конкретно наличието
на необезопасена дупка на пътното платно, уврежданията по МПС, местоположението на
дупката и местоположението на автомобила спрямо пътното платно и датата и часа на
възприемане на посочените факти. Посочените в процесния протокол констатации
кореспондират безпротиворечиво с показанията на разпитания свид. Т., чиито показания са
преки – същият непосредствено е възприел горепосочените факти, обективирани в
ангажирания КП за ПТП. В съответствие с изложеното е и заключението на изслушаната
експертиза, според което, както беше посочено, уврежданията са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и е възможно да бъдат получени по начина, описан в протокола,
като не се установяват нарушения от страна на водача. По тези аргументи съдът приема за
установено наличието на несигнализираноо препятствие по пътното платно с посочените
белези и настъпилите увреждания по лекия автомобил.
Съгласно §7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
имат характера на публична общинска собственост. Съобразно посочената разпоредба и
видно от писмените доказателства по делото, пътят при движение по който е аварирало
процесното МПС е собственост на О. В., доколкото дупката, в която е попаднало
застрахованото МПС, е била ситуирана извън границите на частния паркинг на „К. с. – М.“.
От показанията на свид. Т. се установи по несъмнен начин, че същата била разположена в
локалния участък на бул. „В. В.“.
В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия законов текст регламентира
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол,
които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
След като в случая е приет за установен фактът на необезопасена и несигнализирана
дупка по пътното платно, стопанисвано от ответника, то е налице и противоправното и
виновно бездействие на лицата, на които Общината е възложила поддържането на пътното
4
платно в изправно състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника.
По отношение вида и размера на настъпилата вреда съдът кредитира приетото по
делото и неоспорено и от двете страни заключение по назначената автотехническа
експертиза, от което се установи причинно-следствена връзка на целия размер от
репарираните от застрахователя вреди.
Крайният извод на съда е, че са налице всички изискуеми предпоставки, искът за
претендираната главница, включваща заплатеното обезщетение за имуществени вреди,
ведно със сторените ликвидационни разноски, да бъде уважен като основателен.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава съзимеримо със законната лихва. Доколкото вземането на платилия
обезщетението застраховател спрямо делинквента е безсрочно, то ответникът е изпаднал в
заба от деня на поканата - 10.03.2020 г.
Възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД
е неоснователно, доколкото вземането на застрахователя спрямо делинквента е станало
изискуемо едва с плащане на дължимото обезщетение в полза на застрахования, т.е. от
момента на суброгацията или считано от 27.11.2019 г. и именно от тази дата е започнал да
тече погасителния давностен срок по арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и към датата на подаване
на исковата молба в съда, която се счита за подадена от датата на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 05.09.2022 г., вземанията не са били покрити нито от петгодишния давностен срок за
главницата, нито от кратния тригодишен давностен срок за лихвите.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете както в исковото, така и в заповедното производство по арг. от т. 12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чийто общ размер възлиза на 530.00 лева, както следва: 1./
75.00 лева – разноски сторени по ч. гр. д. № 12073/2022 г. по описа на РС-Варна, от които
25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 2./ 455.00 лева
– разноски сторени в настоящото исково производство, от които – 75.00 лева държавна
такса; 250.00 лева – депозит за вещо лице; 30.00 лева – депозит за свидетел и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от
ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че О. В., БУЛСТАТ * ДЪЛЖИ на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, сумата от 99.84
лева, от които 89.84 лева изплатено застрахователно обезщетение, както и 10,00 лева
ликвидационни разходи по щета № * във връзка с ПТП, реализирано на 31.03.2017 г. в гр.
В., поради попадане на застрахования лек автомобил марка „Р.“, модел „М.", с peг. № * в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 24.19
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 11.04.2020 г. до
30.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 12073/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, О. В., БУЛСТАТ * ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * сумата в общ
размер от 530.00 лева, представляваща сторени по деловодни съдебно-деловодни разноски,
5
от които:
1./ 75.00 лева – разноски сторени по ч. гр. д. № 12073/2022 г. по описа на РС-Варна,
от които 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и
2./ 455.00 лева – разноски сторени в настоящото исково производство, от които –
75.00 лева държавна такса; 250.00 лева – депозит за вещо лице; 30.00 лева – депозит за
свидетел и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6