№ 2969
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
Сложи за разглеждане докладваното от С И Гражданско дело №
20211110140467 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Страните редовно уведомени.
ИЩЕЦЪТ Л Б. Л – явява се лично, представлява се от адв. Ц. с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Р. Б. Л – не се явява, представлява се от адв. Г. с
пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно свое определение от 05.11.2021 г.
АДВ. Ц.: Поддържам исковата молба, поддържам представените
доказателства, моля да бъдат приети. С оглед оспорването на исковата молба
за това, че няма медицински документи за състоянието на доверителката ми,
представям и моля да приемете два амбулаторни листа и една рецептурна
бланка, като моля да приемете и това, че така, както е посочено в исковата
молба, болките и страданията, които е претърпяла доверителката ми, са както
физически отразили се на нейното здравословно състояние, така и
психически, то също е част от нейното здравословно състояние. Претърпяла е
вреди, за които моля да бъдат допуснати доказателства за установяването им.
Също така по повод на възражението, че ответника живее на първия етаж в
1
сградата, моля да се веме предвид това, че деликта се изразява не в това, че
той е бил в собствения си етаж, а в това, че е влязъл в етажа на доверителката
ми, който пък е нейна собственост и тя има право да го ползва, като по този
начин е нарушил и издадената му ограничителна заповед.
АДВ. Г.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. С оглед
направеното уточнение само да кажа, че доверителят ми живее на вторият
жилищен етаж от процесната къща и за да стигне до етажа си следва да мине
през първият етаж. Те са с общо стълбище и с общ вход и има антре, т.е. няма
как физически да се качи на втория етаж ако не мине през първия етаж и към
онзи момент правя уточнението, че ищцата не е живяла на адреса за разлика
от доверителя ми, за когото към онзи момент жилището е било единствено.
По отношение на така представените в днешното съдебно заседание писмени
документи, моля ако мога да се запозная с тях, за да дам становище.
СЪДЪТ дава възможност на ответника да се запознае с днес
представените от ищеца писмени документи.
АДВ. Г.: Нямам други искания по доказателствата. Водя си свидетелите.
АДВ. Ц.: По повод на фактите и на казаното току-що от представителя на
ответника, моля да се вземе предвид, че претенцията е във връзка с влизането
от страна на ответника в етажа на доверителката ми, а не преминаването му
през общите части. Той е влязъл в етажа на доверителката ми, заплашвал я е,
влязъл е в самото жилище на доверителката ми.
АДВ. Г.: Във връзка с така представените днес от ищеца документи,
считам, че същите са неотоносими към настоящия казус по простата причина,
че са издадени, първият е издаден на 28.09.2016 г., два месеца след
процесното събитие, а другите са съответно една и две години след
процесното събитие.
АДВ. Ц.: В исковата молба сме посочили, че страданието на
доверителката ми е продължило с месеци след случката и в тази връзка ги
представяме.
СЪДЪТ намира, че днес представените писмени доказателства от ищеца
следва да бъдат приобщени към материалите по делото, като възраженията на
ответника ще бъдат обсъдени с крайния съдебен акт.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
2
ПРИЕМА 2 броя лист за преглед на пациент от 28.09.2016 г. и от
04.02.2017 г. и рецептурна бланка от 12.11.2018 г.
В залата се въведоха допуснатите на страните свидетели.
СЪДЪТ снема тяхната самоличност.
С В М, 31 г., неосъждана, без дела със страните по делото. Л ми е майка.
Р ми е вуйчо. Водя дело срещу Р за заплаха за убийство.
Е А С, 49 г., неосъждана, без дела и родство със страните по делото.
В М Д, 44 г., неосъждана, без дела и родство със страните по делото.
Живея на семейни начала с Р от 20 години.
Б Х Н, 48 г., неосъждана, без дела и родство със страните по делото.
СЪДЪТ разяснява на свидетелите С В М и В М Д правата им по чл.166
от ГПК.
С В М заяви: Искам да бъда свидетел по делото.
В М Д заяви: Искам да бъда свидетел по делото.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл.
291, ал.1 НК.
От залата излязоха свидетелите В Д, Е С и Б Н
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля С М.
СВИДЕТЕЛКАТА С М отговаря на въпроси на съда и на адв. Ц.:
Отношенията на моята майка и моят вуйчо за съжаление са влошени, тъй като
вуйчо ми винаги е искал да става на неговото, обясняваше на майка ми, тъй
като той е по-големия брат , че цялата къща и имущество трябва той да ги
наследи. Знам за инцидент от 2016 година. Лятото на 2016 г. вуйчо ми
наруши ограничителната си заповед, която беше издадена, защото преби
майка ми. Аз и майка ми бяхме отишли до къщата ни в кв.М Д да съберем
багаж, който беше останал след като тя и баба ми се бяха изнесли и си бяхме
на първия етаж, който си е наша собственост. По повод на това се водеха
дела. Вуйчо ми обжалваше ограничителната заповед, но съда я потвърди.
Майка ми беше водила дело за случая от домашното насилие като пострадала,
да й се изплати обезщетение. В момента за заплахи за убийство се води дело,
тъй като вуйчо ми заплашва както мен, така и майка ми и има дело и за
счупени и откраднати видеокамери от страна на вуйчо ми. Майка ми в
3
момента живее при мен в ж.к.М 4, тъй като я е страх да се върне да си живее
на къщата. Къщата се намира в кв.М Д, УЛ. №, ет. 1. Вуйчо ми живееше на
втория етаж на същия адрес тогава - към момента на нарушаване на
ограничителната заповед. В момента не знам къде живее. Двора на къщата е
50/50 ид. части. Първият етаж е собственост на мен и на майка ми, а втория
етаж е собственост на вуйчо ми. Къщата има един общ вход, входно антре,
коридор и през този коридор има стълби нагоре за втория етаж, след това
коридора продължава и натам вече е първия етаж – нашата собственост. От
входното антре има коридор и от стълбите още един коридор, който е за към
нашия етаж. Няма как да обърка коя е нашата собственост и коя е неговата
собтвеност. Майка ми живя там от 2010 г. след като аз и сестра ми
навършихме 18 и 19 години, след баловете ни до декември 2015 г. след побоя
се изнесе при мен в ж.к.М 4. След това ходихме на процесната дата, когато
вуйчо ми наруши ограничителната заповед, за да си вземем вещи и да си
наблюдаваме имота, защото може да се спука тръба, да стане някаква авария,
понеже вуйчо ми прави неща по инсталациите, които се правят погрешно, не
спира водата и т.н. Не винаги като отидем там го заварваме. Той излиза с
жена му и я вози на работа. Събота и неделя в телефонните разговори, които
той ми остави и телефонни съобщения, ми казва как по цял ден са ходили по
България и са обикаляли на почивка. След въпросния инцидент през 2016 г.
майка ми е изключително зле. Тя не може да спи, не се храни правилно,
сънува кошмари, сърцето й излиза извън ритъм, има сърцебиене, получава
сърдечни кризи, прави нещо като паник атаки, не мога точно да го определя,
при което й се подува езика и не може да говори, треперят й ръцете. Иска
постоянно да я карам и да я взимам от работа, защото се страхува. Тя след
този инцидент реално загуби вярата си в съдебните институции, в това, че тя
дори и да има ограничителна заповед това явно вуйчо ми няма да го спре и
нямаме по какъв друг начин да се защитиме. Дори когато се изнесохме той
продължи да звъни по телефона, всяка нощ той оставя по 10-12 гласови
съобщения, ходи пред работата на майка ми, пред офиса й, ходи по
магазините, в които ние пазаруваме в ж.к.М 4, въпреки че той няма нищо
общо с тези магазини, заплашва ни. Аз си мислех, че той ще ни остави поне
когато тя се изнесе и вече не е там, но той не се спира. Той с тези си заплахи
цели и иска аз да ходя да му се разпиша и цялата къща да остане за него,
защото майка ми ми прехвърли етажа на мен. От 2016 г. до този момент майка
ми е все в това състояние. Интензитата на заплахите малко понамаля, защото
вече малко или много не се засичат толкова често с него. Не като да знае, че
той е на горния етаж, ще слезе и ще й направи нещо. Майка ми винаги ме
пита като се приберем вкъщи дали съм заключила хубаво вратата, дали съм
пуснала алармата, иска да я взимам от работа, а ако аз не мога да я взема от
работа си говорим по телефона да ми се обади, че се е прибрала. Майка ми
има опасения, че вуйчо ми може да изпълни тези негови заплахи. Ние се
движим с нея като скачени съдове. Тя ме накара да й взема спрей за
противоотбрана, за да може да се защити ако нещо стане, аз Ви казвам, че ако
4
на вуйчо ми му се отдаде възможност и някъде ни хване самички съм
сигурна, че ще направи най-лошото. След случката тя не можа да спи цяла
нощ, получи сърцебиене, вкъщи й давах хапчета, за да може да се успокои,
цялата трепереше, беше много страшно. Викали сме линейки, няколко пъти
сме я карали до спешното, защото в момента, в който тя си помисли, че
някъде е видяла вуйчо ми в близост или телефоните звъннат и тя започва да
се паникьосва. Аз лично съм я карала няколко пъти в спешното и всеки път
ми казват, че е била на косъм ако само малко съм се забавила, можело да
стане най-лошото. Карането на майка ми до спешното е във връзка с това, че
сърцето й излиза от ритъм когато се притесни. Не си спомням дали преди
това е имала някакви сърдечни проблеми, не мога да кажа, но след този
случай зачестиха, защото тя реално погледнато вече не се чувстваше сигурна.
До преди това си е мислила, че може да има някакво подобрение, но в
момента, в който той наруши ограничителната заповед, тя рухна психически
тотално. Тя не можеше да работи нормално. Нейната колежка като се
виждахме с нея ми казваше „Стефи, вземете мерки, отидете на лекар, защото
майката ти не е добре“, обаче нас ни е срам, дори и от най-близките ми
приятели ме е срам да им кажа в какви отношения сме с вуйчо ми. Майка ми
тогава работеше в „Нет 1“ на каса и в „Кауфланд“.
АДВ. Ц.: Нямам повече въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА С М отговаря на въпроси на адв. Г.: След 2015 година,
когато майка ми се изнесе от къщата до случката през 2016 г. сме посещавали
имота с майка ми колкото пъти ни се е налагало и сме се сещали, че още нещо
трябва да вземем, че трябва все пак да нагледаме етажа. Може би един път
седмично посещавахме къщата. Притеснявахме се когато ходим там и всеки
път ходехме двете, аз се обаждах на сестра ми да й казвам, че отиваме на
адреса и че ако не се прибера в рамките на един час да ме потърси и да
провери какво се случва и дали всичко е наред, проверявахме ако има някой
съсед да може и той да реагира като ще ходиме до там. Всеки път в
собствения ми имот аз съм ходила на пръсти, на тръни, дали те няма да са
там, дали нещо няма да се случи. След случката продължихме да ходим на
адреса с майка ми. След юли 2016 г. с майка ми сме посещавали адреса, но
винаги е било да сме двете и някой да знае, че сме там. След случая майка ми
е водила дело за обезщетение за домашно насилие. Майка ми говори
единствено с мен, със сестра ми, нейната колежка, защото казва, че я е срам.
След случая майка ми ходи на консултации с психолог.
АДВ. Г.: Само да се отбележи, че свидетелката получи информация за
консултациите на майка й при психолог от адвокат Ц.. Нямам повече
въпроси.
5
СЪДЪТ освободи свидетелката С В.
В залата влезе свидетелката Е С.
СВИДЕТЕЛКАТА Е С отговаря на въпроси:
С Л сме колежки и отделно съм живяла в нейния дом на първия етаж от
2013 г. на адрес: кв.М Д, ул. №. Там живях от 2013 г. до 2019 г. и отделно с Л
работехме заедно. Знам цялата жестокост на Р. На този, въпросния адрес,
живее Р, на втория етаж. За шест години го опознах и разбрах за какво става
въпрос. Л идваше там докато майка й беше жива, мисля, че 2015 г. беше, до
побоя. Аз бях там не наемател, а по-точно на приятелски начала. Не съм
плащала, помагах да гледаме болната й майка, редувахме се. Знам за
инцидента през лятото на 2016 г., но аз или на работа съм била, после вече се
видяхме с нея и разбрах за ситуацията, но не ме изненадва, защото Р е много
жесток и зъл човек. После след инцидента постоянно минаваше покрай нашия
офис където работехме с мерцедес-а бавно, бавно, и правеше знак с ръка как
ще й отреже главата. Тя много се страхуваше след случката, не ходеше без
придружител, от страх тя не можеше даже сама по улиците да излиза. Идвала
е в имота след случката, сега все пак това е нейния дом. След 2016 г. съм била
свидетел когато тя е идвала в къщата, нали се вижда с мен. Определено има
промяна в държането й, тъй като нали Ви казвам, ние заедно работим. Аз
няколко пъти съм викала линейка, тя започна да получава паник атаки,
задушаване, сърцебиене, много често плаче, просто се притеснявам за
нейното състояние, защото това е много голям психически стрес и тормоз.
Когато е идвала Л в къщата, Р си е там, той си живее там. Правил е заплахи
през прозореца, крясъци, викове. Той по цял ден си е вкъщи, защото той е
безработен. Просто изглежда неговото забавление е да тормози хората. Л я е
страх дори по улиците сама да ходи. Нея я притеснява това, че трябва да
ангажира дъщеря си да е наблизо около нея ако нещо на нея й се случи.
Според мен Л има основание да се притеснява. Говориме за жесток човек, аз
Ви казвам, зъл и жесток. Като се влезе в къщата има общ вход и може да си
ходи наляво надясно, дори тоалетната на първия етаж да ползва. Отскоро от
входа има друга врата, която прегражда имота на Л, иначе беше свободно
можеше да се влиза навътре в жилището на първия етаж. От входната врата
като се влезе има общо помещение и вече стълбището на Р, а Л си има
собствен коридор към нейното жилище. Р твърди, че всичко е негово, че
целия коридор и че едва ли не и нейния етаж е негово. За инцидента през 2016
г. разбрах вечерта като се прибрах от работа, Л ми каза. Нейното състояние
беше такова, каквото е и до ден днешен – трепереща, плачеща, отчаяна,
чувства се беззащитна. Заради този инцидент тя имаше след това проблеми в
работата си. Нямаше концентрация, за малко да си загуби работата, което
наистина се отрази и на това. Всичко това е свързано със случката с брат й от
2016 г., защото аз съм я изпращала до вкъщи. Затваряла съм офиса, за да я
изпратя, добре, че тя живее наблизо, имам предвид до новия й дом в ж.к.М,
6
където тя се премести да живее, след като напусна къщата. Докато живеех в
имота на Л, Р и мен ме е заплашвал.
АДВ. Ц.: Нямам повече въпроси.
АДВ. Г.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетелката Е С.
В залата влезе свидетелката В Д.
СВИДЕТЕЛКАТА В Д отговаря на въпроси на адв. Г.: Аз живея с Р на
семейни начала. Инцидент между Р и неговата сестра Л не е имало. Сестрата
на Р, Л си издаде ограничителна заповед спрямо него и известно време след
това извика полиция, че е нарушил ограничителната заповед. Л не е живяла в
този имот, никога не е живяла. Идвала е в имота чат-пат, имам предвид един
път месечно. По интересното е, че след като се издаде тази ограничителна
заповед Л взе да идва много редовно. Л и Р по принцип са във влошени
отношения. Те си имат някакъв спор за съсобственост. Ние гледаме да нямаме
абсолютно никакъв контакт с нея. Ние се изнесохме от въпросния имот, за да
няма такива ситуации. Изнесохме се преди година и половина някъде. Когато
Л идваше в имота, тя винаги идва с дъщеря си С и когато е идвала ми се е
случвало да съм на терасата, простирала съм и те са се обръщали към мен и са
ми казвали „Р да си събира багажа и да се маха от къщата, че майка ми е
тука“, това се случваше много редовно. Ние като сме виждали, че са в къщата
не сме смеели да се прибираме. Седяли сме в колата и сме чакали тяхната
кола да си тръгне, за да можем ние да се приберем, за да няма такива
конфликтни ситуации. Къщата е на два етажа, като първия етаж е собственост
на Л и на С, а втория етаж е собственост на Р. За да се стигне до втория етаж
трябва да се мине през първия етаж. Минава се през коридор и стълби към
втория етаж. Като се влезе от вратата има едно антре, след това е коридора и
в дясно са стълбите към втория етаж, а направо се продължава за жилището
на Л. По-късно сложиха врата за към имота на Л, но не мога да се ангажирам
да кажа точно кога я сложиха - метална вратата, отдавна беше. Между
другото към първия етаж има и друг вход, който може да си се ползва само от
тях, през терасата да се влиза на първия етаж и този вход е само за първия
етаж. Ами той този вход на етажа си отива. Л, когато е идвала, си е била
абсолютно спокойна. Ние бяхме уплашените да не се срещнем и то особено
след този случай. Когато полицията взе Р за въпросния случай, аз се обърнах
и погледнах Л и й казах „защо го правиш, той дори не те е видял“, а тя ми
отговори „съжалявам, брат ми си беше вкъщи“. След инцидента Л и дъщеря й
идваха в имота много редовно, почти всеки ден. В деня, в който прибраха Р, Л
изглеждаше като аболютно нормален човек. Не бих казала, че е била
уплашена и стресирана.
7
АДВ. Г. – Нямам повече въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА В Д отговаря на въпроси на адв. Ц.: Аз се уплаших
след случката, защото съпруга ми, той не ми е съпруг, но аз така го приемам,
да пременава през всичко това, как няма да съм уплашена, през задържането
му, как мислите, всичко това се отразява на психиката, аз свалих 25
килограма. Случи се това, че Р беше в ареста една нощ, това се случи. Ние за
нашия етаж не влизаме през терасата, как да влизаме през терасата, като ние
живеем на втория етаж. Спора между Л и Р за дворно място не се е водел в
съда, Р даде нотариална покана чрез адвокат, на която нотариална покана те
не се съгласиха. На първия етаж живееха наематели на Л. Едната наемателка
е свидетелката. Майката на Л също живееше на първия етаж. Тя е майка и на
Р. Сега живеем с Р на ул. Тинтява № 17.
АДВ. Ц.: Нямам повече въпроси:
СВИДЕТЕЛКАТА В Д отговаря на въпроси на адв. Г.: Не знам
наемателката Елица да е имала някакъв конфликт с Р, но това е мое мнение.
Те настройваха мъжът на Елица срещу Р и той имаше един конфликт, в който
аз простирах на терасата, мъжът на Елица излезе, взе да ми хвърля пиратки и
да ме притеснява и Р му заведе дело после и го осъди за лека телесна повреда.
Това е било.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетелката В Д.
В залата влезе свидетелката Б Н
СВИДЕТЕЛКАТА Б Нотговаря на въпроси на адв. Г. и на съда: познавам
и Л и Р. Съседка съм, живея през няколко къщи. Съседка съм на къщата им в
кв.М Д, на Околовръстния път. Те са брат и сестра и са в лоши отношения.
Знам за инцидент между тях от лятото на 2016 г. Влизала съм в тяхната къща.
Двора им е общ, а в къщата за да се прибере Р у тях трябва да мине през
общата част, която е долния етаж и антрето. Като се влезе от входната врата
се влиза в едно малко помещение, което е като кухничка, след това се влиза в
ляво коридора съответно е етажа, на който живееше на Р майка му и от там
нагоре в коридора са стъблите в общото помещение. Аз непрекъснато
наблюдение няма как да имам върху техния имот, но ние сме съседи, аз
излизам на разходка непрекъснато с децата ми, така, че имам наблюдения.
Виждала съм Л там след случая от 2016 г., през ден – два там. Обикновено Л
не е била там сама, винаги дъщеря й беше с нея. Л никога не е живяла на
8
адреса. В нейната част от къщата имаше наематели винаги. Ние с Л само се
поздравяваме, когато се виждаме. Отначало с нея имахме така прилични
отношения, в смисъл такъв приказвали сме си, но след това просто нещата се
промениха и тя се промени много. Тя стана дръпната, едва ли не се сърдеше,
когато ходех там, защото ние сме много добри семейни приятели, много
често се срещахме. След този период 2016 г., когато съм я виждала Л не ми е
направило впечатление да е притеснена когато е идвала в имота, разстроена
също не. Л преди това, преди инцидента въобще не идваше, особено откакто
вече майка й не живее в къщата въобще даже не идваше. Майка й не живее в
къщата от доста преди това да се случи. Значи случи ми се преди около две
седмици преди случката бях тръгнала на кафе, защото често ходех при Вяра
на кафе и стигайки до вратата звъннах, видях, че никой няма да отвори,
съответно погледнах, че колата им я няма в двора, в същото време се
засекохме с Л, която идваше и ме попита какво правя там нали, брат й тука ли
е, едва ли не да си тръгна и аз си тръгнах, това беше. Но след това понеже аз
си общувам със съседи там в махалата, казва и те, че виждат и те, че Л идва
привечер, разпитва дали Р е там. Имам информация, че Л е търсила брат си на
други адреси. Баща й на Вяра, който живее долу някъде на КАТ точно улица
не мога да кажа там беше ходила да го търси Р. На самия инцидент с Л се
видяхме. Значи аз с нея се видях за много кратко в смисъл такъв тя стоеше от
страни, но с Вяра се видях, защото всъщност тя ми се обади. Вяра ми се
обади, за да ми каже, че е дошла полиция и аз когато отидох имаше две
патрулни коли, които изведоха Р. Той беше стресиран, беше много зле. Л
изглеждаше добре, не знам как ще прозвучи, но даже се подхилкваше, стоеше
отстрани докато него го извеждаха. Вечерта отидохме в районното, за да
видим какво се случва с Р и дали ще го освободят. На другия ден вече
отидохме и го прибрахме от районното.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА Б Нотговаря на въпроси на адв. Ц.: Присъствах навън
в двора, пред вратата, когато извеждаха Р с двете патрулни коли, които бяха
дошли. Казах, че бях отвън пред вратите. Л стоеше отстрани в двора, когато
полицаите извеждаха Р. Вяра ми звънна да ми каже, че има две патрулни
коли пред двора. Когато отидох Р вече го извеждаха по стълбите на външната
врата. Не съм присъствала лично когато Л е търсила Р при КАТ. Това го чух.
Аз живея през четири – пет къщи от Р.
АДВ. Ц.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетелката Б Н
9
АДВ. Ц.: Във връзка с твърдението на предишната свидетелка за
конфликт между мъжа на свидетелката Елица и Р, моля да ми бъде дадена
възможност да представя документ за семейно положение, твърдя, че
свидетелката е неомъжена. Поддържам искането за медицинска експертиза,
като моля да се вземат предвид както писмените доказателства, така и
показанията на свидетелите и да даде заключение вещото лице по въпросите,
които са поставени в исковата молба.
АДВ. Г.: Възразявам срещу допускането на медицинска експертиза с
оглед на обстоятелството, че в исковата молба дори няма поставени въпроси
към вещото лице, които да бъдат конкретизирани. Допълнителен аргумент, че
не следва да бъде допусната така поисканата съдебно-медицинска експертиза
е обстоятелството, че събитието в процесния случай ще предхожда
експертното заключение с близо шест години, което според мен лично
обективно не дава възможност да се даде едно заключение за начина, по
който се е чувствала ищцата непосредствено след деликта. Предвид факта, че
и свидетелите нямат медицинско образование и квалификация, за да дадат
обективно мнение от една страна и от друга считам, че вещото лице да дава
заключение на техните възприятия и лично мнение, поради което в случай, че
е допусната съдебно-медицинска експертиза Ви моля вещото лице да се води
единствено и само от така представените в днешното съдебно заседание
медицински документи, за които изразих становище, че с оглед факта, че са
издадени близо две години след събитието, считам, че те пък са неотносими
към предмета на спора.
По направените искания съдът намира следното: на първо място съдът
намира, че обстоятоятелството дали свидетелката Е С е омъжена или не, е
ирелевантно за предмета на спора, поради което не следва да се събират
доказателства в тази насока. На следващо място съдът намира, че не се налага
назначаването на съдебно-медицинска експертиза, тъй като по делото днес
бяха представени три медицински документа, в които липсват данни за
категорично поставена диагноза извън снетата анамнеза и вписаната водеща
такава по МКБ. В същото време в исковата молба се претендират
неимуществени вреди от болки, страдания, стрес, разочарованаие, обида,
страх и проблеми с кръвното налягане и сърдечни проблеми, за
установяването на които не са необходими специални знания. Отделно от
това, за тях се събраха и гласни доказателства.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно-
медицинска експертиза, както и за представяне на удостоверение за семейно
положение на Е С.
10
СТРАНИТЕ /по отделно/ - Нямаме други доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания от страните и намирайки
делото за изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ц.: Моля да уважите исковата молба и да осъдите ответника да
заплати обезщетение в претендирания от доверителката ми размер. Считам,
че от събраните по делото доказателства се установява както извършването на
деликта от страна на ответника, при това той е установен със съдебно
решение, влязло в сила от наказателния съд, така и вида и интензитета на
претърпените от доверителката ми болки и страдания. Моля да прецените по
справедливост обезщетението с оглед на на този интензитет и вид на болките
и страданията. Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени
бележки, в които да взема становище и по свидетелските показания на
ответника, които считам, че са необективни, вътрешно противоречиви и не
оборват тезата на доверителката ми, която се подкрепя от писмените
доказателства по делото, както и от присъдата на наказателния съд, така и от
представените днес писмени доказателства. Моля да бъдат присъдени
разноски на доверителката ми в размер на адвокатския хонорар, който е
напълно заплатен.
АДВ. Г.: От името на доверителя ми моля да отхвърлите исковата
претенция, тъй като от събраните по делото доказателства се установи в
достатъчна степен за извършени от страна на ищцата по отношение на
доверителя ми провокации и то именно след датата на издаване на
ограничителната заповед, което поведение считам, че следва да бъде
преценено с оглед на изложените в исковата молба твърдения, че същата е
изпитвала страх. Именно в очертаната насока и съобразно събраните
доказателства считам, че липсват обективни доказателства, които да
установяват болки и страдания в такъв претендиран висок размер от страна
на ищцата. Алтернативно, ако приемете, че са налице предпоставките, то
считам, че така търсеното обезщетение е твърде завишено и следва да бъде
намалено. Претендирам разноски в минималния размер, за което представям
списък.
СЪДЪТ ОБЯВИ НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С
РЕШЕНИЕ В СРОК, като им предоставя 2-седмичен срок от днес за писмени
бележки.
11
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в с.з., което приключи в 10:47 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12