Решение по дело №74642/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12641
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Борис Константинов Динев
Дело: 20211110174642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12641
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борис К. Динев
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело №
20211110174642 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искове с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК на
А. А. В. от гр. София против „А1 България“ ЕАД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че договор № ********* от 09.10.2019 г. между страните,
валиден до 09.10.2021 г. за предоставяне на тройна услуга – телевизия, домашен интернет и
стационарен телефон на адрес : гр. С., ж.к. Люлин *, ул. М. д. № *, вх. *, ет. *, ап. * между
страните е прекратен с предизвестие от 17.09.2021 г.
както и за установяване на недължимостта на сумите 41.62 лв. без ДДС (49,94 лв, с
ДДС) по фактури №№ **********, **********, **********, общо за периода 09.09.2021-
08.12.2021 г.
Твърди че между страните бил сключен договора за телекомуникационни услуги, от
09.10.2019 г. със срок на действие – две години. Преди изтичане на срока на договора
ответникът предложил по телефона нови усилия, които ищецът приел по телефона, но не
получил за подпис на хартия, поради което и това изменение не влязло в сила. На 17.09.2021
г. с писмо по ел. поща уведоми ответника че прекратява договора от 09.10.2019 г. с
едномесечно предизвестие. След получаването на писмото служители на ответника се
свързали и ищеца, но той не променил решението си, че иска да прекрати договора, не
ползвал фактически услугите на ищеца по прекратения договор и дори влязъл в договорни
отношения с конкурентно на ответника дружество, което предоставяло сходни услуги.
Независимо от изложеното ответникът продължил за иска плащания по прекратения
договор в описаните в исковата молба фактури, които ищецът твърди, че не дължи и
предявява исковете за установяване на липса на правоотношение и недължимост на сумите,
1
претендирани от ответника.
Претендира направените по делото разноски.
Представя документи към исковата молба и прави искане за допускане на свидетел при
условията на довеждане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и
размер.
Оспорва да е надлежно уведомен за прекратяването на договора, тъй като не било ясно
от кого изхожда писмото.
Освен това за да произведе действие прекратяването следва да измине 1 месец на
предизвестие, поради което и дори да се приеме, че е редовно уведомен на 17.09.2021 г.,
договорът е следвало да бъде прекратен считано от 17.10.2021 г., поради което и намира, че
процесните фактури са дължими.
Предвид на изложеното моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
По делото е безспорно установено между страните че отношенията между тях за
възникнали въз основа на договор № ********* от 09.10.2019 г. между страните, с
първоначален срок до 09.10.2021 г. за предоставяне на тройна услуга – телевизия, домашен
интернет и стационарен телефон на адрес : гр. С., ж.к. Люлин *, ул. М. д. № *, вх. *, ет. *, ап.
*
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено между страните че отношенията между тях за
възникнали въз основа на договор № ********* от 09.10.2019 г. между страните, с
първоначален срок до 09.10.2021 г. за предоставяне на тройна услуга – телевизия, домашен
интернет и стационарен телефон на адрес : гр. С., ж.к. Люлин *, ул. М. д. № *, вх. *, ет. *, ап.
*.
Представени са и са приети като доказателство по делото процесните фактури №№
**********, **********, **********, общо за периода 09.09.2021- 08.12.2021 г. от които е
видно, че същите са издадени от ответника и претендираните суми са само от такси за
предоставени услуги, няма начислени суми извън уговорения пакет за предоставяне на
услуги, както и няма претенция за неустойка за предсрочно прекратяване на договор.
Във връзка с твърденията на ищеца че имало проведени разговори по телефона при
които имало постигнато съгласие за продължаване а договора при нови по-изгодни условия
2
за ищеца не са събрани никакви доказателства.
За доказване на твърдението на ищеца, че бил прекратил договора между страните с
едномесечно предизвестие по делото е представена разпечатка на кореспонденция между
ответника и подател от електронен адрес **********@***.** от който се установява, че на
17.09.2021 г. от този адрес адрес изхожда волеизявление за прекратяване на процесния
договор № *********.
Ответникът с писмо от 20.09.2021 г. е потвърдил получаването на писмото, но е пискал
номер за връзка с оглед предлагане на по-изгодни условия на клиента и е разяснил че
прекратяването на договора следва да бъде направено с посещение в офис и освен това да
бъде върнато предоставеното оборудване от телекомуникационния оператор.
С електронно писмо от същия адрес от 20.09.2021 г. потребителят е отказал да се яви в
офис на телекомуникационния оператор, заявил че е намира за нищожна и нелоялна
търговска практика искането да се прекратява срочен договор и е завил че не ползва
оборудване на мобилния оператор, което да трябва да връща.
На посочения електронен адрес ответникът е изпратил отговор на 21.09.2021 г. че няма
възможност да идентифицира подателя, поради което и искането за прекратяване на
договора следвало да бъде изпратено електронно, подписано с електронен подпис или
абонатът да се яви лично в офис на ответника за прекратяване на договора.
От приложеното към исковата молба на л. 10 съгласие на ищеца от 09.10.2019 г.
същият е уведомил ответника, че желае да получава съобщения, предложения за нови
продукти на същия адрес **********@***.**, което съгласие е обработено от ответника под
негов № **********-*********-3.
Видно от приетото като доказателство по делото Приложение № 1 към процесния
договор (л. 16) страните са приели копие от договора да се изпрати на ищеца на същия
адрес.
По делото обаче няма доказателства за постигнато при сключването на договора
съгласие между страните, че всички изходящи от адреса **********@***.** ще се считат за
изходящи от ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с пр. осн чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на факта, че между
страните е налице прекратен срочен договор за предоставяне на телекомуникационни услуги
и установяване на недължимост на суми претендирани по прекратения договор.
В тежест на ищеца е да докаже прекратяването н договора съобразно закона или
клаузите по договора.
В тежест на ответника е да докаже основанието на което претендира сумите по
фактурите както и размера на стоките и услугите по фактурите.
С оглед разпоредбата на чл. 229а. от Закона за електронните съобщения (Нов - ДВ,
бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Срочен договор може да бъде продължен само
3
при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на
такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите
условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие,
без да дължи неустойки за това.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира, че изтичането на срока
на договора не води до автоматичното му прекратяване, а е необходимо и допълнително
изявление на потребителя, че иска договорът да бъде прекратен. За пълнота следва да се
отбележи че страните са възпроизвели нормата на закона, позволяваща конвертирането на
срочния договор в безсрочен в процесния договор.
В конкретния случай страните са уговорили възможност за получаване на рекламни
съобщения преди изтичане срока на договор за телекомуникационни услуги което е дало
възможност на ответника да предложи такива напълно законосъобразно и преди
изменението на чл 229а, ал. 2 от Закона за електронните съобщения от ДВ изм., бр. 20 от
2021 г. даваш възможност за рекламиране а нови условия за продължаване на договора
преди изтичането му на общо основание.
За валидното прекратяване на договора обаче е необходимо заявлението или
предизвестието за прекратяване да изхожда от потребителя. Даването на съгласие на
потребителя да получава реклами на определена електронна поща не е еквивалентно с
постигане на съгласие между страните че всички изявления получени от тази електронна
поща ще се считат изходящи от потребителя. В конкретния случай се касае за електронна
поща, която освен договор не удостоверява кой е титуляр на пощенската кутия.
За да има валидно изявление то трябва да бъде идентифициран автора му, за което
ако не е не е ясен подателя ( в конкретния случай дали титулярът на електронната поща е
ищеца или трето лице ) се налага изявлението да бъде подписано. Подписът следва да
обвързва подписващия с конкретно физическо или юридическо лице, което налага
използването на електронен подпис съобразно изискванията на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.),
съответно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Електронното изявление, изходящо от електронна поща **********@***.** не може
еднозначно да се определи като такова с подател ищеца, поради което и настоящият съдебен
състав намира, че не е могло да постигне исканите правни последици – прекратяване на
договора.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира иска за установяване че
договорът бил прекратен с електронно изявление по електронна поща за неоснователен.
По отношение на претенцията за недължимост на сумите по процесните фактури
настоящият съдебен състав намира, че същите са издадени само за услуги, които са
уговорени в договора и се дължат за предоставянето на възможност на ищеца да ги ползва.
4
Няма начислени неустойки при предсрочно прекратяване на договора, нито претенция за
заплащане на допълнителни услуги в обем над предварително уговорените, поради което и
настоящият съдебен състав намира иска за установяване на недължимост на сумите 41.62 лв.
без ДДС (49,94 лв, с ДДС) по фактури №№ **********, **********, **********, общо за
периода 09.09.2021- 08.12.2021 г. за неоснователни.
С оглед изхода на делото на ищеца не се следват разноски и не се присъждат.
С оглед изхода на делото на ответника се полагат разноски и с оглед направеното
искане следва да бъде присъдено минималното юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. Наредбата за правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от А. А. В., с ЕГН ********** и адрес гр. С., кв. Г. М., ул. В. № *, ет. *, ап. *
против „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* за признаване за установено в отношенията
между страните, че договор № ********* от 09.10.2019 г. между страните, валиден до
09.10.2021 г. за предоставяне на тройна услуга – телевизия, домашен интернет и
стационарен телефон на адрес : гр. С., ж.к. Люлин *, ул. М. д. № *, вх. *, ет. *, ап. * между
страните е прекратен с предизвестие от 17.09.2021 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от А. А.
В., с ЕГН ********** и адрес гр. С., кв. Г. М., ул. В. № *, ет. *, ап. * против „А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумите 41.62 лв. без ДДС (49,94 лв, с ДДС) по фактури №№
**********, **********, **********, общо за периода 09.09.2021- 08.12.2021 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. В., с ЕГН ********** и адрес гр. С., кв. Г. М., ул. В. № *, ет. *, ап. * да
заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. Наредбата за правната помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5