№ 509
гр. Варна , 26.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена К. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена К. Недева Въззивно търговско
дело № 20203001000412 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Крамер Център" ЕООД (в
несъстоятелност) и „Крамер Груп" АД против решение № 327/01.06.2020г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
830/2019г., с което е прогласена на осн. чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 216, ал.3
от ДОПК по отношение на държавата недействителността на продажбата,
извършена с договор от 30.03.2018 г., сключен между „Крамер Център"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Ген. Цимерман", № 12, ет. 5, ап. 10, и „Крамер Груп" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, ул. „Ген. Цимерман", № 12, ет. 4, ап. 10,
с който „Крамер Център" ЕООД прехвърля на „Крамер Груп" АД,
собствеността върху временен преместваем търговски обект, представляващ
лека конструкция, изработена от разглобяеми елементи – базар, преработен в
ресторант и сладкарница, находящ се в гр. Варна, ул. Марин Дринов № 66,
построен в поземлен имот с идентификатор 10135.2557.154 (собственост на
Община Варна), с обща покрита площ на преместваемия обект 543 кв.м, от
които 93 кв.м. са собственост на Община Варна. Според въззивните
търговски дружества процесното решение е недопустимо, тъй като ТД на
НАП – Варна няма качеството на публичен взискател и няма правен интерес
1
от предявяване на иска. Активно материално и процесуално да предяви иска е
разпитаната по делото като свидетел Д.П.. След подаване на исковата молба,
с влязло в сила решение по т.д. № 693/2019г. на ВОС е обявена
неплатежоспособността на ответника „Крамер Център“ ЕООД, открито е
производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност,
като производството по делото е спряно на осн.чл.632 ал.1 изр.1, предл.1 от
ТЗ. С оглед на откритото производство по несъстоятелност и при евентуално
уважаване на иска кредиторът ТД на НАП – Варна няма да може да се ползва
от настъпилата спрямо него относителна недействителност поради липсата на
процесуална възможност за осребряване на съответното имущество извън
универсалното принудително изпълнение в рамките на несъстоятелността.
От друга страна не е допустимо изменение на заварен Павлов иск по чл.135
ЗЗД в иск за обявяване на относителната недействителност на
разпоредителните сделки по отношение на всички кредитори на масата на
несъстоятелността на осн.чл.649 ал.1 ТЗ. Следователно налице е
недопустимост на иска поради настъпило ново обстоятелство – откриване на
ПН на ответника „Крамер Център“ ЕООД. Не са налице предпоставките за
прилагане в полза на ТД на НАП – Варна на изключението по чл.193 от
ДОПК по отношение на процесния преместваем търговски обект. Установено
е по делото, че запорът върху процесната вещ, наложен от публичния
изпълнител по изп.д. № *********/2016г. на ТД на НАП – Варна е отменен на
04.12.2018г. от Административен съд – Варна. В условията на евентуалност
въззивниците считат обжалваното решение за постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при изготвяне на
доклада по делото като не се е произнесъл дали неоспорените от ответниците
твърдения на ищеца се нуждаят от доказване, както и не е разпределил
доказателствената тежест по отношение на тези твърдяни факти. Не са
допуснати доказателствени искания на ответниците, относими към спора и
направени своевременно. Не са обсъдени всички доводи и възражения на
ответниците, игнорирани са събрани в хода на делото доказателства,
нарушени са принципите на формалната логика и на научните правила при
преценката на доказателствения материал. Решението още е необосновано и
противоречи на материалния закон. Към датата на сключване на процесната
сделка 30.03.2018г. върху процесната движима вещ на 12.03.2018г. е наложен
2
запор, който на 26.03.2018г. е служебно вписан в ЦРОЗ в полза на ТД на НАП
– Варна. Следователно извършената продажба на процесната вещ е
непротивопоставима на ищеца и същият не е увреден от нея. Липсва увреда
още и поради това, че по-голямата част от продажната цена е платена по
банковата сметка на прехвърлителя, запорирана от ищеца през 2016г. Освен
това „Крамер Център“ ЕООД разполага и с други активи за удовлетворяване
на публичните си задължения. Липсва и последната предпоставка за
уважаване на иска – знание за увреждане. Иска се от съда да прекрати
производството по делото, евентуално – да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Направено е искане за събиране на
писмени доказателства, отказани от първоинстанционния съд –
Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 12.03.2018г., издадено
от Д.П. – публичен изпълнител по изд.дело № *********/16г. на ТД на НАП –
Варна, Удостоверение от 03.08.18г., издадено на „Крамер Център“ ЕООД от
ЦРОЗ и решение от 04.12.2018г. на Административен съд – Варна по
адм.дело № 2857/18г.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се
иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Доказателствените искания на въззивниците се оставят без уважение,
тъй като фактите, които се цели да бъдат установени с представените
писмени доказателства не се оспорват от въззиваемата страна.
Постъпила е и молба вх.№ 4418/07.10.2020г. от адв.Т.Б. като
процесуален представител на въззивника „Крамер Груп“ АД, в която се сочи,
че на 11.09.2020г. ВОС е постановил решение, влязло в сила на 24.09.2020г.
по т.д. № 693/19г., с което на осн.чл.632 ал.5 вр. ал.4 от ТЗ производството по
несъстоятелност спрямо първия ответник „Крамер Център“ ЕООД е
3
прекратено, поради изтичане на едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ и
липсата на предплащане на необходимите за производството разноски, и
дружеството е заличено от ТР. Заличаването е вписано на 06.10.2020г.,
дружеството няма правоприемник. Предвид на това и на осн.чл.739 ал.1 ТЗ
непредявените вземания на ищеца и неупражнените негови права са погасени.
Ищецът е загубил качеството си на кредитор и няма повече интерес от
предявения иск. Иска се производството по делото да бъде прекратено.
В постъпил писмен отговор на молбата ТД на НАП – Варна изразява
становище, че в хипотезата, в която ПН срещу „Крамер Център“ ЕООД е
прекратено – чл.632 ал.5 вр. ал.4 от ТЗ, кредиторът не би могъл да предяви
вземанията си поради липсата на такава осъществена фаза от производството,
поради което погасителният ефект на непредявените му вземания и
неупражнени права не се проявява. Позовава се на практика на ВКС. При
евентуално прогласяване нищожността на процесната сделка НАП ще получи
възможност, в хипотезата на чл.744 ал.1 т.2 от ТЗ, прекратеното ПН да бъде
възобновено, а откритото имущество, което не било известно/налично към
момента на прекратяването, да бъде оценено и реализирано за погасяване на
публичните задължения. Всичко това предпоставя наличието на правен
интерес от довършване на започнатото исково производство. Моли молбата
да се остави без уважение, като неоснователна.
Съдът намира молбата за прекратяване на производството по делото за
неоснователна по следните съображения:
Въпросът за активната материалноправна легитимация на ищеца като
кредитор по предявения иск е въпрос по съществото на спора, а не по
допустимостта на въззивната жалба, поради което съдът не се произнася по
него в настоящото разпоредително заседание.
На настоящия състав е известна формираната практика на ВКС,
обективирана в решение № 151 от 27.07.2011г. по гр.д. № 785/2010г. на ГК, III
г.о., според която страните по увреждащата сделка са задължителни другари
по предявения иск по чл.135 ЗЗД и участието им в производството е условие
за допустимостта на процеса. В определение № 145 от 27.03.2009г. по ч.гр.д.
№ 95/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е
прието, че ако една от страните по сделката е заличена, няма пречка искът по
4
чл.135 ЗЗД да бъде предявен само срещу другата страна, тъй като няма как да
бъдат постановени различни решения по отношение на задължителните
другари, а ще се осигури възможност на кредитора /при наличие на
предпоставките на чл.135 ЗЗД/, да се удовлетвори.
Споделяйки изцяло горното разрешение съдът намира, че
производството по делото следва да продължи в лицето на „Крамер Груп“
АД, предвид на което молбата за прекратяването му се оставя без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Т.Б. като процесуален
представител на въззивника „Крамер Груп“ АД за прекратяване на
производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивните дружества за приемане на
нови писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
09.02.2021г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5