№ 20594
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110143353 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ...,
представляван от Р.И.М.Т.- управител, със седалище и адрес на управление ... чрез адв. Г.
Х., със съдебен адрес ..., против А. И. А., ЕГН **********, с адрес ..., с която са предявени
обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 5452,02 лева, представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит № FL 333436/04.12.2007 г., ведно със законна
лихва от 09.10.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1470,55 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 28.11.2017 г. до 24.09.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 48865/2020 г., по описа на СРС, I ГО, 162-и
състав.
Ищецът твърди, че на 04.12.2007 г. е сключен договор за потребителски кредит № FL
333436/04.12.2007 г. между „... / с предишно наименование .../ и А. И. А., по силата на който
на последния му е предоставена сумата в размер на 17000 лева за рефинансиране на
съществуващ потребителски кредит по Договор № FL 81454/04.11.2005 г., сключен между
същите страни. Договорът за потребителски кредит бил сключен при срок на действие от
120 месеца за периода от 28.12.2007 г. до 28.11.2017 г., като ответникът се е задължил да
погаси усвоения кредит на 119 месечни вноски всяка в размер на 248,84 лева и една
последна изравнителна вноска в размер на 248,74 лева, дължими на 4-то число на месеца
съгласно погасителния план. Поддържа, че за периода от 04.01.2008 г. до 21.08.2009 г.
ответникът е извършил плащания по кредита, като остава да дължи главница в размер а
16013,06 лева. След 21.08.2009 г. кредитополучателят спрял да внася погасителните вноски
и на 18.01.2016 г. Навежда твърдения, че процесните вземания били цедирани от „... на
ищеца по силата на Договор за възлагане на вземания и Приложение № 1 към него.
Поддържа, че за периода от датата на цесията до подаване на исковата молба ответникът не
е извършвал плащания по процесния договор. Твърди, че ответникът е бил уведомен за
цесията с уведомление, приложено към исковата молба. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
С молба № 87586/03.05.2022 г. пълномощникът на ищеца моли да се даде ход на
делото в негово отсъствие, като поддържа исковата молба и не прави възражения по доклада
на делото. Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на
обстоятелствата около усвояване на сумата по кредита, извършените плащания по него и
1
размера на непогасените вземания. Възразява срещу искането на ответника за допускане на
свидетелски показания. В открито съдебно заседание от 03.05.2022 г. ищецът не се явява
чрез законен представител и не изпраща пълномощник.
С молба № 109358/31.05.2022 г. пълномощникът на ищеца моли да се даде ход на
делото в негово отсъствие, като поддържа искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване на обстоятелствата около усвояване на сумата по кредита,
извършените плащания по него и размера на непогасените вземания. Представя списък по
чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание от 31.05.2022 г. ищецът не се явява чрез законен
представител и не изпраща пълномощник.
В открито съдебно заседание от 19.07.2022 г. пълномощникът на ищеца моли да бъде
прието заключението на вещото лице по ССчЕ. Моли за уважаване на исковата молба, като
счита за изцяло доказани исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
предявените срещу него искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че сумата по неизплатената главница и договорените лихви е
станала предсрочно изискуема към месец октомври, 2009 г., от който момент е започнал да
тече 5-годишният давностен срок, изтекъл към 01.10.2014 г. Прави предложение за
постигане на спогодба. В условията на евентуалност навежда възражение за погасяване на
процесните задължения още през 2009 г. с плащането им на банката кредитодател. Оспорва
твърдението на ищеца, че кредитът е станал изискуем на 28.11.2017 г. Оспорва, че е
уведомен надлежно за извършената цесия. Прави възражение срещу присъждането на
разноски в претендирания размер по заповедното производство поради обезсилването на
заповедта за изпълнение за част от сумите. Претендира присъждане на разноски.
С отговора са приложени писмени доказателства, които ответникът моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане
за установяване на обстоятелствата около плащането на остатъка от дължимата главница
към банката през 2009 г.
В открито съдебно заседание от 03.05.2022 г. за ответника се явява адв. К., за когото
няма приложено пълномощно по делото.
В открито съдебно заседание от 31.05.2022 г. пълномощникът на ответника поддържа
отговора на исковата молба, направените с него възражения и доказателствени искания.
В открито съдебно заседание от 19.07.2022 г. пълномощникът на ответника моли да
бъде прието заключението на вещото лице по ССчЕ. Моли да бъдат отхвърлени исковите
претенции.
В срока за писмени бележки пълномощникът на ответника е депозирал такива, с
които излага, че по делото е безспорно установено сключването на процесния договор за
кредит и частичното му погасяване от ответника с плащането на сумата от 986,95 лв. за
главница и 2597,50 лв. за лихва. Сочи, че последното плащане по кредита е от 21.08.2008 г.
Поддържа, че е узнал за цесията с връчване преписа от исковата молба. Твърди да е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита през есента на 2008 г., с оглед което
вземането е погасено към м. септември, 2013 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК. вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между неговия праводател и ответника е възникнало валидно правоотношение
по договор за заем, по което праводателят му е предоставил на ответника посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в
уговорения размер, както и че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за
забава, валидно извършване на цесия и съобщаването. В тежест на ответника е да докаже
настъпването на изискуемостта на всички задължения по договора за потребителски кредит
през месец октомври 2009 г. и изпълнение на задълженията по договора (връщане на
главницата и заплащане на договорна лихва).
2
Между страните не се спори, а и с доклада по делото, обявен за окончателен с
Протоколно определение от 31.05.2022 г., е обявено за безспорно обстоятелството, че между
„... (с предишно наименование ...) и А. И. А. е бил сключен договор за потребителски кредит
№ FL 333436/04.12.2007 г. и изпълнението на задължението на Банката да предостави
заетата парична сума.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за
потребителски кредит № FL333436/04.12.2007 г., сключен между .... като кредитодател, и
А. И. А., като кредитополучател, от който се установява, че .... се е задължил да отпусне
кредит в размер на 17000 лв. в полза на ответника за рефинансиране на съществуващ дълг
към банката. За банката кредитор е възникнало задължение за погасяване на дълга по
предходно сключения между страните Договор за потребителски кредит № FL
81454/04.11.2005 г. Процесният договор за рефинансиране е сключен за срок от 120 месеца
при БЛП от 8,25 % с надбавка 4,25 пункта и при ГПР от 13,98 %. Представен е и подписан
от кредитополучателя погасителен план към договора с обозначен номер на сделка
FL333436, както и бордеро № 9999981 от 04.12.2007 г. за усвояване на кредит за сумата от
17000 лева, като сумата била преведена по сметка на кредитополучателя. От така описаните
документи съдът намира, че по делото категорично се установява, че е сключен договор за
потребителски кредит между .... и ответника на посочената дата, както и че сумата е била
реално преведена от банката на кредитополучателя на 04.12.2007 г. Горното се потвърждава
и от отговора на задача № 1 на вещото лице по допуснатата и приета по делото като
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което е посочило, че кредитът е
преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя на 04.12.2007 г.
Видно от договор за възлагане на вземания, сключен между „... и ..., както и
потвърждение, подписано на 18.01.2016 г. за това, че цедентът в качеството си на кредитор
е сключил договори за кредит, описани в Приложение № 1 към потвърждението с посочване
/включително, но не само/ на идентификационния номер на договора за кредит, име и ЕГН
на основния кредитополучател по съответния договор. От приложение № 1 се установява, че
вземанията по процесния договор са били предмет на сключената цесия, доколкото са
посочени имената на ответника- А. И. А., номера на договора- FL 333436, и остатъкът от
неплатените суми по същия- главница в размер на 16013,05 лв. и лихви към 31.12.2015 г. в
размер на 2923,19 лв.
Представено е и пълномощно от изпълнителния директор и прокурист на „..., с което
упълномощават адвокатско дружество „И. и Д.“, адв. М. Х. Х., адв. М.О.Н., адв. П.В.В., адв.
Р.Ж.М., адв. А.М.К., адв. Г. И. Х. , адв. И.В.Н. и ... да представляват банката като извършват
следните действия във връзка с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г.- да
уведомяват съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лицадлъжници / в това
число основни длъжници, съдлъжници и поръчители/ по договори за потребителски кредити
/ в това число договори за кредитни карти и овърдрафти/ за прехвърлянето към дружеството
на вземанията на банката срещу физически лицадлъжници, произтичащи от посочените
договори за кредит, предмет на договор за прехвърляне на вземания; да извършват всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците
по вземанията, прехвърлени въз основа на Договора за прехвърляне на вземания, като
третират всички лични данни по стриктно конфиденциален начин и осигуряват пълно
спазване на приложимите изисквания за защита на личните данни. Посочено е, че
пълномощното е валидно до 31.01.2026 г., ако не бъде оттеглено по-рано от
упълномощителя с писмено уведомление до всяко от упълномощените лица.
Представено е уведомление, адресирано до ответника, и изходящо от „..., чрез адв. Г.
Х., в което е посочено, че с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. между „... и
..., банката е прехвърлила на ... портфейл от необслужвани вземания, определени и
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за цесия, сред които и произтичащото
от Договор за потребителски кредит № FL 333436 вземане.
Съдът намира, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на исковата молба и доказателства към нея, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не
може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника /в този смисъл – Решение №
114/07.09.2016г. по т. д. № 362/2015г. на ВКС, II ТО/, и следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая
към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът в
3
качеството му на цесионер е активно легитимиран да предявява процесните искове, като
ответникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвена се установява, че
ответникът е внесъл за погасяване на кредита общо сума в размер от 3587,91 лв., с която са
погасени 986,95 главница, 2597,60 лв. възнаградителна лихва и 3,46 лв. наказателна лихва.
След датата на цесията по процесния кредит не са постъпили плащания. Вещото лице е
посочило, че останалата неизплатена главница е в размер от 16013,05 лв., а размерът на
мораторна лихва за периода от 24.09.2017 г. до 24.09.2020 г. е 4332,41 лв. Размерът на
непогасените вземания за главница за периода от 28.10.2015 г. до 28.11.2017 г. е 5452,07 лв.,
а стойността на мораторна лихва за периода от 28.11.2017 г. до 24.09.2020 г. е 1376,65 лв.
Относно възраженията на ответника, че кредитът е станал предсрочно изискуем към
м.10.2009 г., без да е необходимо изявление на някоя от страните съдът намира следното.
Съгласно чл. 15 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора, вземанията на банката за възстановяване на целия кредит става
предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта
настъпва, без да е необходимо, каквото и да е волеизявление на страните. Банката може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа на
извлечение от счетоводните си книги и да пристъпи към принудително събиране на
вземането си като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя по
установения в закона ред. Съдът намира, че по делото не са налице твърдения, респ. не са
ангажирани доказателства, че банката-кредитодател е упражнила потестативното си право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Цесионерът не претендира сумата като
предсрочно изискуем кредит, а като непогасени месечни вноски при изтекъл срок на
договора за кредит към 28.11.2017 г. С оглед на което дори да са били налице предпоставки
за упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, в
настоящото производство не са въведени твърдения и не са налице доказателства, че
потестативното право на банката е било упражнено. Ирелевантно е обстоятелството, че е
уговорена автоматична предсрочна изискуемост при настъпване на определени
обстоятелства, доколкото за да настъпят правните последици на същата, тя следва да бъде
надлежно съобщена на кредитополучателя, каквито действия в случая изобщо не са били
предприемани.
С оглед на което предявената главна претенция се явява основателна и следва да бъде
разгледано своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност. Спорно
по делото и релевантно за основателността на исковата претенция е дали вземането за
главница по договора е погасено по давност. В тази връзка в практиката на ВКС е прието за
приложима по отношение на задължението за главницата по банков кредит общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД,
изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, тъй като уговорката между
страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща
този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. По отношение на момента, от който започва да тече давността
настоящият състав споделя изложеното в Решение № 50173 от 13.10.2022 г., постановено
по гр. д. № 4674/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, а именно- началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита. При уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение,
престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си
не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Същият подход е възприет и в Решение № 38 от
26.03.2019 г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. по описа на ВКС, II TO.
С оглед уговорения в чл. 1 от процесния договор краен срок за издължаване на
кредита- 28.11.2017 г., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
4
изпълнение- 09.10.2020 г., общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е
изтекла. Следователно вземането на ищеца за невърнатата главница по договора за кредит
не е погасено по давност.
Предвид че в хода на настоящото производство не бяха представени доказателства за
погасяването на процесното вземане чрез заплащането му, то вземането на ищеца спрямо
ответника за процесната главница в размер на 5452,02 лв. се явява дължимо за целия
претендиран размер.
С оглед на основателността на главния иск, основателни се явяват и акцесорните
претенции за лихви за забава, като съгласно заключението на вещото лице стойността на
мораторната лихва за периода от 28.11.2017 г. до 24.09.2020 г. е 1376,65 лв., с оглед което
следва да се уважи иска до този размер и отхвърлен за горницата до 1470,55 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената част
от иска, а именно- 1273,44 лв., представляващи разноски в исковото и заповедното
производство за държавна такса, депозит за вещо лице по ССчЕ и адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие № 988696 от 21.06.2022 г.,
платени в брой, с оглед което следва да му бъдат присъдени 3 лв. съразмерно отхвърлената
част от исковете.
Относно сторените разноски в заповедното в размер на 420лв., за което е приложен
Договор за правна защита и съдействие № 824702 от 10.05.2021 г., съдът счита, че същото
следва да се уважи съобразно отхвърлената част от иска поради следните съображения.
Съдът намира, че действително в заповедното производство се дължат разноски на
длъжника, но само в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ- за съвет и консултация и
то, при положение че е направено подробно и обосновано възражение с доводи и
възражения, които биха могли да се разгледат в акта по същество. В случая в депозираното
възражение са изложени възражения по съществото на спора, които са били разгледани и в
акта по същество. С оглед изложеното на ответника следва да се присъдят и разноски в
размер на 4,20 лв., сторени в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът А. И. А., ЕГН **********, с адрес ...,
дължи на ..., ЕИК ..., представляван от Р.И.М.Т.- управител, със седалище и адрес на
управление ... на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД сумата от 5452,02 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL 333436/04.12.2007 г., ведно
със законна лихва от 09.10.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1376,65 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 28.11.2017 г. до 24.09.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата над 1376,65 лв., до пълния
предявен размер от 1470,55 лв.- мораторна лихва 2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ответника А. И. А., ЕГН **********, с адрес ..., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на ищеца ..., ЕИК ..., представляван от Р.И.М.Т.- управител, със седалище и
адрес на управление ... направените от него разноски по исковото и заповедното дело общо в
размер на 1273,44 лв.
ОСЪЖДА ищеца ..., ЕИК ..., представляван от Р.И.М.Т.- управител, със седалище и
адрес на управление ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на А. И. А., ЕГН
**********, с адрес ..., сумата от 7,20 лв., представляващи направените разноски в исковото
5
и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6