№ 112
гр. Б., 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.П
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Н.П.П Административно наказателно дело №
20211810200484 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. МЛ. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., обл. Л., ул. „***“
№ 150, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция,
упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-София, с
което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище,
с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., Постановление на БРП
от *** г. за прекратяване на досъдебно производство, заповед № *** от *** г.
на Директора на ОДМВР-София, справки от КАТ, и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Г.В. и Е.К., се установява
следната фактическа обстановка:
На *** г., в 23,13 часа, на автомагистрала Хемус, на 52-ти км в
посока гр. В., свидетелите Н.Г. и Б.П. - полицейски служители при ОДМВР
София, сектор Пътна полиция, изпълнявали служебните си задължения по
контрол на движението на ППС и спрели за проверка л.а. „Рено Сценик“ с
рег. № ***, управляван от жалбоподателя П. МЛ. П.. При извършената
проверка, служителите констатирали, че автомобила е служебно
дерегистриран. За констатираното нарушение, а именно за управление на
МПС с прекратена регистрация на *** г., св. Г. съставил на П., АУАН №
***/*** г., който нарушителят подписал без възражения.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, в което е
възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на *** г., в 23,13
часа, в община П., на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-2 като водач на лек
автомобил – РЕТО СЦЕНИК с рег. № ***, при обстоятелства: АМ Хемус 52
км с посока гр. В., управлява л.а. Рено Сценик с рег. № ***, лична
собственост съгласно Договор за покупко-продажба № ***/*** г. като
автомобилът е с прекратена регистрация на *** г. с основание за прекратяване
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – служебно прекратяване регистрацията на
автомобил, чийто собственик не е регистрирал притежаваното МПС в сектор
Пътна полиция МВР по постоянен адрес. Служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила,
т.е. прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е необходимо
2
контролните органи да информират собственика за прекратяването на
регистрацията, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на
основание чл. 53 от ЗАНН и ч. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено
адмивистративно наказание Глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С писмо изх. № 120400-14105/12.11.2020 г. началника на отдел
Охранителна полиция при ОДМВР София, изпратил на РП Б. по
компетентност докладна записка и писмени материали по образувана
административно-наказателна преписка по АУАН № ******/*** г., с мнение
за преценка за образуване на производство с оглед установени данни за
извършено деяние по чл. 345, ал. 2 НК от лицето П. МЛ. П.. РП Б. образувала
досъдебно производство на 15.04.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, а именно за това, че на *** г. по
автомагистрала Хемус км 52 в общ. П., с посока на движение към гр. В. е
управлявал моторно превозно средство – „Рено Сценик“ с Рег. № ***, с
прекратена регистрация със ЗПАМ, което не е регистрирано по надлежния
ред съгласно „Наредба 1 – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от
тях“. С Постановление от *** г. РП Б. прекратила производството по
образуваното ДП № *** г. по описа на РУ П. поради липса на престъпление от
общ характер, и постановила постановлението да се изпрати на Началника на
сектор Пътна полиция, ОДМВР София, за преценка за реализиране на
административно-наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха
доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени
в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
3
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Не е налице нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 33 и чл. 34
от ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено след
прекратяване на образуваното за същото деяние наказателно производство с
влязло в сила постановление на РП Б.. В процесния случай намира
приложение Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. на
ОСНК на ВС., в мотивите на което е посочено, че "възбуждането на
наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е
престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от
ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това
деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е
и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на административно-
наказващите органи да образуват административно-наказателно
производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване.
Това означава, че започването или продължаването на административно-
наказателното производство зависи от завършването на предварителното или
съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акт, установяващ
нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя - чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН". С оглед задължителния характер, който Тълкувателното решение има
по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, следва да се приеме за безспорно, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление е спазен предвидения
в разпоредбата на ал. 3 на чл. 34, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН срок. Нормата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда отклонение от принципното положение,
че административно-наказателното производство се образува със съставяне на
АУАН. За да се приложи чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, следва наказателното
4
производство за същото деяние да е прекратено от съда или прокурора и да е
препратено на наказващия орган. В посочените случаи именно от момента, в
който събраните доказателства, имащи отношение към реализиране на
административно-наказателна отговорност, бъдат изпратени и получени от
административно-наказващия орган, започва да тече срокът, предвиден в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН за осъществяване на административно-наказателната
отговорност чрез издаване на наказателно постановление. Няма спор, че
Постановлението на Районна прокуратура – Б. е изпратено на Началника на
сектор Пътна полиция, ОДМВР София на *** година, получено е на ***
година, поради което и процесното наказателно постановление е издадено в
6-месечен срок от тази дата- на *** г. В подкрепа на изложеното Решение №
81 от 26.02.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 945/2015 г. и Решение
№ 274 от 2.06.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 224/2016 г.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система на МВР се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик в случаите, когато в двумесечен срок от
придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
По делото не е спорно, че към датата на нарушението регистрацията на
процесния автомобил е била служебно прекратена и превозното средство се
явява такова, нерегистрирано по надлежния ред. Възраженията са свързани с
5
обстоятелството уведомяван ли е собственикът на превозното средство за
прекратяване на регистрацията и с незнанието на нарушителя за последното.
Възраженията са неоснователни. Условията и реда за регистриране,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства се определят от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 18 от същата
регистрацията се прекратява служебно или с писмено заявление от
собственика. Според чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно
прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато
собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б
ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика
на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. В случая
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на *** г., за което
на собственика не се дължи нарочно уведомяване, предвид, че настъпва по
силата на закона, като незнанието на същия не извинява.
Според настоящият съдебен състав извършеното от жалбоподателя
нарушение не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл. 28
ЗАНН за прилагането, на който извършеното административно нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства е необходимо да
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Санкционираното нарушение е на формално извършване и ангажирането на
наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването на
каквито и да било вредни последици, като същевременно не се отличава с
пониска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид. В
конкретния случай с управляването на нерегистриран по предвидения ред
автомобил е засегната държавната политика по регистрация на МПС и
осъществявания контрол върху същите, представляващ и част от превенцията
за извършване на престъпления и административни нарушения.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда
6
наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е
управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателна му отговорност и
са му наложени кумулативно предвидените в закона административни
наказания. И двете наказания са определени в минимално установения от
законодателя размер при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2
ЗАНН критерии, като същите съответстват на характера на извършеното
нарушение и биха постигнали, визираните в ЗАНН цели.
С оглед изложеното, в случая не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с
нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно
и обосновано.
По разноските:
По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР София.
Депозирането обаче на писмени бележки, без юрисконсулт да е представлявал
ОДМВР София, съдът не счита като защита от юрисконсулт, тъй като не са
извършени от него процесуални действия до приключване на устните прения.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ***/*** г. на Началник група към ОДМВР -
София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № *** от *** г. на
Директора на ОДМВР-София, с което на П. МЛ. П., ЕГН: ********** с адрес
гр. Т., обл. Л., ул. „***“ № 150, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
7
съд София област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8