Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 26.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 166 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 188113/08.08.2019г. по гр.д. № 18545 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 57-ми състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Р.Г.Г., ЕГН
********** с адрес *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес
на управление:*** заплащане на сумата от
2687,63лв., ведно със законната
лихва от 25.10.2016г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 14 гр.
София, район Красно село, ул. „****** за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2016г., както и сумата от 252,50лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 31.10.2013г. до 13.10.2016г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
59687/2016г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, като Р.Г.Г. е осъдена да
заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски по исковото дело от 788,70лв. и по заповедно дело от 158,80лв., признато за
установено е по предявените насрещни искове с правно основание на чл. 124 от вр. с чл. 79 и
чл. 86 и чл. 111 от ЗЗД, че Р.Г.Г., ЕГН
********** не дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
****** заплащане на сумата от 2181,23лв.
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 14 гр. София, район Красно село, ул. „****** за периода от 01.02.2012г. до 31.08.2013г. и сумата от
1008,67лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
2181,23лв. за периода от 01.04.2012г. до 20.07.2017г. като погасени по давност.
С Определение № 249980/21.10.2019г. по гр.д. № 18545 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 57-ми
състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на Р.Г.Г. за изменение на решението
в частта за разноските, като й се присъдят такива по предявения от нея насрещен
иск.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№5153668/24.09.2019г. по регистъра на СРС от ответника по първоначално
предявените искове – Р.Г.Г., ЕГН **********
в частта, в която исковете по чл. 422 вр.
с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД са уважени. Посочила е решението
е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния
закон, необосновано. Собственик и ползвател на имота било ІІІ-то лице – Г.Я.К.,
поради което и отговорността й за заплащане на процесните суми не можела да се
ангажира. Живеела на друг адрес и не упражнявала вещното право на ползване,
същото било погасено по давност. Адрес на имота по нотариалния акт бил различен
от процесния. Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност претенцията
за разноски на насрещната страна.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
****** в предоставения срок не е изразил становище по жалбата. След срока е
депозирал молба, с която е оспорил жалбата и поради прекомерност претендираното
като разноски възнаграждение за адвокат от въззивника. Претендирало е разноски.
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 5179283/31.10.2019г. по
регистъра на СРС от ответника по
първоначално предявените искове – Р.Г.Г.,
ЕГН **********. Посочила е, че определението е неправилно, не била
потребител на енергия в имота, исковете й били уважени, не била налице
хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, насрещната страна станала причина за
предявяване на насрещните искове, защото не отписвала задълженията независимо
от множеството й възражения срещу тях. Претендирала е разноски.
Ответникът по частната жалба – Т.С.”ЕАД, ЕИК
****** не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2006348/27.03.2017г.. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу Р.Г.Г.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да
признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 2687,63лв., ведно със законната лихва от 25.10.2016г.
до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 14 гр. София, район Красно
село, ул. „****** за периода от
01.09.2013г. до 30.04.2016г., както и сумата от 252,50лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 31.10.2013г.
до 13.10.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 59687/2016г. на
Софийски районен съд, 57-ми състав, като му се присъдят и разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в имота, потребил е енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били
обвързани от договор при Общи условия. Заявило е, че вземанията по насрещните
искове са погасени по давност, но потребителят не бил отправил възражение за
недължимостта им поради погасителна давност и нямало основание да бъдат
отписани тези задължения, не бил станал повод за образуване на делото и не
следвало в негова тежест да се поставят разноски по насрещните искове.
Претендирало е разноски, оспорило е поради прекомерност претенцията на
насрещния ищец за разноски.
Ответникът Р.Г.Г., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила
исковете. Навела е твърдения, че не оспорва твърденията на ищеца, че в имота е
потребена енергия в количества и на стойност, за които е предявен иска, но е е
потребител на енергия в имота и не носи отговорност за плащането им. Адрес на
имота по нотариалния акт за дарение бил различен от адрес на процесния имот, не
живеела в имота повече от 10 години, там живеели собствениците му, не
упражнявала учреденото й право на ползване върху имота и то било погасено.
Предявила е насрещни искове с правно основание на чл. 124 от вр. с чл. 79 и чл. 86 и чл. 111 от ЗЗД за
установяване, че не дължи на ищеца сумата от 2181,23лв. представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 14 гр. София, район Красно
село, ул. „****** за периода от
01.02.2012г. до 31.08.2013г. и сумата от 1008,67лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от 2181,23лв. за периода от 01.04.2012г.
до 20.07.2017г. поради липса на облигационно правоотношение между
страните за доставка на топлинна енергия в имота за периода, а и като погасени по давност.
По делото е приложено заповедно
дело № 59687/2016г. по описа на СРС, 57-ми състав, съгласно което по заявление по чл. 410
от ГПК вх. № 3069716/25.10.2016г. е
издадена заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил Р.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** сумата от 2687,63лв., ведно със
законната лихва от 25.10.2016г. до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 14 гр.
София, район Красно село, ул. „****** за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2016г., както и сумата от 252,50лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 31.10.2013г. до 13.10.2016г, съдебни
разноски от 391,70лв., длъжникът е
уведомен за заповедта на 06.02.2017г., на 17.02.2017г. длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед, на 27.02.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 27.03.2017г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 148/1997г., съгласно който Р.Г.Г. е дарила на Д.К.и
на Г.К.апартамент № 14 гр. София,
район Красно село, ул. „******, като си е запазила вещното право на ползване
върху имота пожизнено.
Прието е удостоверение №
68-00-1317/2014г., издадено от ГИС-София, съгласно което ул. Никола Кофраджиев”
в гр. София е преименувана на ул. „Люлин планина”.
По делото са приети
неоспорени от
страните протокол от 10.09.2012г. на ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. „******, съгласно
който ОС на ЕС е избрало Т.С.”ЕАД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията
в сградата, В
списъка на живущи за процесния имот е
положен подпис за потребител от
ответника, заявил желание за монтиране на вентили и разпределители на 2
радиатора в имота.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е
предявен иска.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и ОУ, одобрени от ДКЕВР с
Решение от 03.02.2014г.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца, съгласно което като задължения за имота са посочени и задължения за
периода февруари 2012г. –август 2013г.
С приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице е посочило, че за процесния период в сградата, в която е процесния имот, се потребява
енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, енергията е отчитана
ежемесечно по общия топломер, преминавал през периодични метрологични проверки,
приспадани са технологични разходи за сметка на ищеца. Посочило е, че за
процесния период стойността на потребена в имота енергия е 3187,10лв.
По делото е прието основно и
допълнително заключение съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че по записвания на ищеца дължимата стойност на
потребената в имота топлинна енергия за периода от септември 2013г. до април
2016г. е 2687,63лв., лихва за забава е 252,38лв.
Разпитан по делото св. В.К.е заявила, че живее в ап. 14 на
ул. ******в гр. София заедно със съпруга си от 1992г., свекърва й - Р. ,
напуснала имота малко след 1992г. Посочила е, че многократно подавала искане до
Т.С.”ЕАД да прехвърлят партида на нейно име, но от Топлофикация отказвали,
защото свидетелят не била собственик на имота. Подавала била искания и от името
на съпруга си.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден
да му заплати
стойност на потребена топлинна
енергия за процесния имот за процесния
период в размерите на сумите, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм). Приетия по
делото нотариален акт установява вещното му право на ползване върху имота, не е
установено същото да е погасено. Напускането на жилището не е равнозначно на неупражняване
на правото на ползване. Вещните права могат да се загубят само по предписания
от закона ред – ако друг го придобие или ако носителят му се откаже от него.
Доказателства за настъпване на такива юридически факти не са събрани по делото
и възражението на въззивника за същото е
неоснователно. Приетото по делото удостоверение от ГИС-София установява, че
посочената в нотариалния акт улица „Никола Кофраджиев” е преименувана на ул.
„Люлин планина”, поради което и съдът
приема за установено по делото, че процесният имот е идентичен с този по
приетия по делото нотариален акт и възраженията на въззивника в обратния смисъл
са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че отговорността
на ответника за заплащане на стойността на потребената в процесния имот
топлинна енергия може да се ангажира.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като
се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция,
то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от
2008г., одобрени от ДКЕВР през януари 2008г., съответно от тези одобрени от
ДКЕВР на 03.02.2014г., както и от действащата към съответния момент нормативна
уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че по делото е установено, че за
процесния период ответникът е потребил в имота топлинна енергия в количества и
на стойност, за които е уважен иска от СРС, че е изпаднал в забава на
плащанията и размер на обезщетението е сумата, за която е уважен иска.
Конкретни оплаквания в жалбата срещу изводите на СРС за тези обстоятелства не
са направени. Районният съд не е допуснал нарушение на императивни правни норма
при постановяване на решението, а само за такива нарушения съдът следи служебно-
аргумент от чл. 269 от ГПК. В случая с
отговора на исковата молба ответникът е признал, че в имота е доставена енергия
в количества и на стойност, за които е предявен иска, това обстоятелство се
установява и от приетите по делото съдебни експертизи. По делото не е
установено погасяване на задълженията за периода от септември 2013г. до април
2016г.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По частната
жалба:
Съдът приема частната жалбата за допустима и основателна. В случая насрещните
отрицателни установителни искове са изцяло уважени, ответникът в срока за
отговор е признал исковете , но извънсъдебното поведение на ответника е станало
причина за образуване на делото. Това негово поведение е обективирано в справка
за задълженията за имота, сочещи за
такива към подаване на исковата молба и в хода на производството процесните
суми , които са предмет на отрицателния установителен иск. Действително,
ответникът не следва да прилага института на погасителната давност служебно. В
случая, обаче, не е установено след депозиране на исковата молба и след
срока за отговор справките на ответника за задълженията на ищеца да не сочат
процесните суми са дължими. Изявлението по справката е достатъчно, за да се
приеме, че претенция за плащане на сумите е отправена от ответника към подаване
на исковата молба и в хода на процеса. Това поведение на ответника не може да
се цени като такова, което да обоснове приложимостта на чл. 78, ал.2 от ГПК.
Ищецът не е имал задължение преди да пристъпи към съдебно производство да
предприеме извънсъдебни действия, за да бъдат отписани задълженията му при
ответника като погасени по давност, поради което и непредприемането на такива
действия са ирелевантни при разпределяне на отговорността за разноски,
включително и за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК. Отделно, за приложението
на разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК релевантно е само поведението на
ответника, но не и това на ищеца. В случая поведението на ответника е станало
причина за образуване на делото, исковете са уважени поради което и ответникът следва да понесе
отговорността за разноските по делото.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само в
съдебен процес, в който носителят на вземането търси плащане на сумата. Това е
така, защото погасителната давност отнема само възможността за принудително
осъществяване на вземането. Така, правен интерес от повдигане на спора за
погасяване на задължението по давност има само тогава, когато той се повдига
пред съд. При така възприето съдът приема, че
признание на предявени отрицателни установителни искове поради изтекла
погасителна давност не е достатъчно за да се приеме, че извънсъдебното поведение
на ответника не е станало причина за образуване на делото. (В този смисъл
Определение № 2/04.01.2019г. по гр. Д. №
4752/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Определение № 242/31.05.2018г. по ч.гр.д.№
2062/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О.). Следва да се посочи че правният интерес е
условие за допустимост на отрицателните установителни искове. В хипотеза, в
която се приема, че ответникът не е станал причина за образуване на делото
следва извод, че не съществува правен интерес от водене на исковете. Приемайки
че исковете са допустими районният съд е
приел, че съществува правен интерес за тях и необоснован и противоречащ
на този извод е извода на СРС по
претнециите за разноски, че с
поведението си ответникът не е станал причина
за образуване на делото.
В случая ищецът по насрещните искове - Р.Г., е направила
разноски за държавна такса от 137,24лв. за държавна такса и разноски за адвокат
от 500лв. по приетия по делото договор за правна помощ сочещ изрично че така
уговореното възнаграждение от 500лв. е такова по насрещните искове и че е
платено в брой. При така установеното на Р.Г. следва да се присъдят тези разноски
за производство пред СРС. Възражението на Т.С.”ЕАД за прекомерност е неоснователно.
Действително делото по насрещните искове не се отличава със сложност , но
доколкото минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. е само с 9,35%
по-ниско, то съдът приема че у говорено и платено е съпоставимо с минимално възнаграждение до степен, която не налага
намаляването му.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника .По делото въззиваемият не е депозирал в срок
отговор на жалбата, не е изпратил представител в проведено публично задължение,
не е направил разноски, поради което и такива не му се дължат, включително и за
възнаграждение за юрисконсулт. Действително, депозирана е молба преди
публичното заседание пред въззивния съд от въззиваемия. Същата, обаче, е
бланкетна и съдържа само изявление, че се оспорва жалбата. Така депозираната
молба не може да обоснове извод, че въззиваемият е бил представляван от
юрисконсулт по делото по начин, обосноваващ извод, че му се дължи
възнаграждение за същото.
За производството по частната жалба на Р.Г. следва да се присъдят
разноски за държавна такса от 15лв. Други разноски за производството по
частната жалба на Р.Г. не се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188113/08.08.2019г. по гр.д. № 18545 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 57-ми състав в
обжалваната част по исковете с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Определение № 249980/21.10.2019г. по гр.д. № 18545 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 57-ми състав и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 188113/08.08.2019г. по гр.д. № 18545 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 57-ми
състав в частта за разноските като ОСЪЖДА
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** да заплати на Р.Г.Г., ЕГН
********** с адрес *** и съдебен адрес: адв. Р.Д.,***, кантора 313 на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 637,24лв. (шестстотин
тридесет и седем лева и 0,24лв), представляващи
съдебни разноски за производство
пред СРС по предявените насрещни отрицателни установителни искове с правно основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и
чл. 86 и чл. 111 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** да заплати на Р.Г.Г., ЕГН
********** с адрес *** и съдебен адрес: адв. Р.Д.,***, кантора 313 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 15лв. (петнадесет лева), представляващи съдебни разноски за производство
пред СГС по частна жалба.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Т.С.”ЕАД за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт в производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.