Решение по дело №56/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 88
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20227270700056
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ...........град Шумен, 26.04.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                        Председател:  Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                                 Бистра Бойн

 

при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова

и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №56 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от К.И.К. ***, против Решение №260000/10.01.2022 г., постановено по АНД №331/2020 г. по описа на Районен съд гр.Велики Преслав.

   Касаторът твърди, че решаващият съд не е приложил правилно материалния закон, тъй като събраните по делото доказателства не установяват безспорно процесните нарушения. Касаторът твърди, че към момента на извършената проверка от контролните органи автомобилът му е бил оборудван с аптечка и пожарогасител, поради което неправилно е санкциониран за липса на такива. Излагат се и доводи, че незаконосъобразно е присъдено на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение, тъй като органът не е бил защитаван от юрисконсулт пред съда. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, включително и в частта за присъдените разноски на ответната страна, както и да отмени потвърденото с него Наказателно постановление №20-0323-000593/17.08.2020 г. на Началника на РУ Велики Преслав към ОД на МВР град Шумен.

   Ответната страна ОД на МВР гр.Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт Ив. С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага Решението на РС град Велики Преслав да бъде оставено в сила. Не претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

   Настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна. Съображенията за това са следните:

   С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №20-0323-000593/17.08.2020 г. на Началника на РУ Велики Преслав към ОД на МВР град Шумен., с което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лв. на основание чл.185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП.

   Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.08.2020 г., около 15.00 часа, свидетелите М. В., Р. И. и И. И. – полицейски служители при РУ град В. Преслав, спрели за проверка лек автомобил марка „***.“ с рег. №***, управляван и собственост на касатора. При проверката било констатирано, че в автомобила има пожарогасител, който не е преминал годишен технически преглед в едногодишен срок. Констатирано било също, че в автомобила липсвала и аптечка, като санкционираното лице представило на проверяващите смачкана чанта. За нарушенията бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на 10.08.2020 г. на касатора, за това, че на 10.08.2020 г., около 15.00 ч., в гр.Велики Преслав, на ул.„Кирил и Методий“, до бензиностанция „Кастрол“ в посока към изхода за град Шумен, управлявал собствения си лек автомобил, който не е оборудван с аптечка и пожарогасител. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен за подпис, но същият отказал да го подпише, като в Акта посочил „възразявам“. В определения срок санкционираното лице депозирало възражение срещу така съставения АУАН. Въз основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното НП, с което касаторът, като водач на МПС, бил санкциониран за нарушения на чл.139 ал.2 т.2 и т.3 от ЗДвП, като за всяко нарушение на основание чл.185 от ЗДвП ме у наложена глоба в размер на 20.00 лв.

   Решаващият съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна, както и НП е издадено от компетентен орган.

   Настоящият съдебен състав споделя установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички относими доказателства, включително разпит на свидетели – очевидци при установяване на нарушението. В решението си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал, като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое доказателство. Правилни и обосновани са направените от районната инстанция правни изводи, включително относно липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН в настоящия казус, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

   Съгласно чл.139 ал.2 т.2 и т.3 от ЗДвП, движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и с аптечка и пожарогасител. Правилно е издирена и приложимата за нарушенията санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

   Настоящият касационен състав намира за безспорно установено, че касаторът е управлявал собствения си лек автомобил, който не е бил оборудван с аптечка и пожарогасител. В касационната жалба са наведени само твърдения, без да са ангажирани доказателства както пред РС, така и пред касационната инстанция. Събраните писмени и гласни доказателства са достатъчни, обективни и безпротиворечиви, за да обосноват извод за извършени административни нарушения по чл.139 ал.2 т.2 и т.3 от ЗДвП от касатора. Показанията на контролните органи са достоверни, доколкото отразяват непосредствените възприятия на служителите на РУ Велики Преслав, които са длъжностни лица, осъществяващи служебните си задължения по контрол относно спазване правилата за движение по пътищата. Презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена с други годни доказателства от страна на касатора. Така установените факти касателно двете нарушения се явяват доказани. Същите са описани в пълен обем откъм съставомерните елементи по чл.139 ал.2 т.2 и т.3 във вр. с чл.185 от ЗДвП. Наложените наказания са съобразени с размера, зададен от закона, който е абсолютно определен, т. е. наказанието за всяко от деянията е съобразено с нормата на чл. 27 от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, с оглед твърденията на касатора, че действително в автомобила е имало пожарогасител, който обаче не е минал годишен технически преглед в едногодишен срок, поради което правилно е прието, че е нарушена нормата на чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП.

   Касационният съд счита, че е неприложим и чл.28 от ЗАНН. Деянията не разкриват по-ниска степен на обществена опасност, доколкото са свързани със защита на значими обществени отношения, която защита се гарантира именно от законово регламентираните права и задължения на участниците в движението, както и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата /оборудване на автомобила с пожарогасител и аптечка/, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението.

   С оглед на горното настоящият касационен състав намира, че Решението на РС град Велики Преслав в частта, с която е потвърдено процесното НП, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

   Наведеното твърдение в касационната жалба за незаконосъобразно присъдени разноски в полза на ответната страна, а именно юрисконсултско възнаграждение, касационният съд намира за основателно. Видно от приложеното по делото придружително писмо, с което наказващият орган е изпратил административната преписка на РС град Велики Преслав, е изразено становище по депозирана жалба срещу процесното НП, направени са доказателствени искания, както и е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Видно обаче от това придружително писмо от 08.10.2020 г., същото е подписано от Началника на РУ Велики Преслав, като в хода на съдебното производство пред РС град Велики Преслав наказващият орган не е бил защитаван и представляван от юрисконсулт, включително липсва и писмена защита от упълномощено такова лице. Тези факти водят до извода, че наказващият орган и ответник по жалбата не е ползвал правна защита от юрисконсулт по делото пред РС град Велики Преслав, поради което и по правилата на АПК в този случай не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Явяването на страните или на техните пълномощници в открито съдебно заседание не е задължително, но следва да е упражнена защита от юрисконсулт, каквато безспорно в настоящия случай пред РС град Велики Преслав не е осъществена. Ето защо Решението на РС град Велики Преслав следва да бъде отменено в тази част.      

   С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира, че атакуваното Решение на РС град Велики Преслав в частта, с която е потвърдено процесното НП, следва да бъде оставено в сила, а в частта, с която са присъдени в полза на ОД на МВР град Шумен разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде отменено.

   Пред настоящата касационна инстанция няма искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

   Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260000/10.01.2022 г., постановено по АНД №331/2020 г. по описа на Районен съд гр.Велики Преслав в частта, с която е потвърдено изцяло Наказателно постановление №20-0323-000593/17.08.2020 г. на Началника на РУ Велики Преслав към ОД на МВР град Шумен.

   ОТМЕНЯ Решение №260000/10.01.2022 г., постановено по АНД №331/2020 г. по описа на Районен съд гр.Велики Преслав в частта, с която К.И.К. ***, с ЕГН **********, е осъден да заплати на ОД на МВР град Шумен направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

   Решението е окончателно.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................           ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................

         

                                                                                                            2. .......................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.04.2022г.