Номер 299725.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502665 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260412/14.08.2020 г., депозирана от Областна
дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от
Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу Решение
№ 3429 от 24.07.2020г., постановено по гр. д. № 1914 по описа на РС-Варна за 2020 г.,
ГО, 7 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на М. С. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ул. „Подвис“, бл. 30, вх. Д, ет. 2, ап. 19 сумите, както следва: 1 929,60 лв. /хиляди
деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.-
31.12.2019г. от 267 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 277,05 лв. /двеста седемдесет и седем лева и пет стотинки/,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко
задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане за отчетния
период/ до 11.02.2020г.включително, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 265936/15.09.2020г. от въззиваемия
М. С. Д. , действащ чрез адвокат Димитър Димитров.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
1
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Въззиникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – НСОРЗ, относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство,
което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се
приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и
нощно такова (8 часа) дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от
22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на
специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на
нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.
Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и
нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в
действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време.
Сочи, че в конкретния случай не е имало действаща нормативно уредба – нито закон, нито
акт на МС, която да допуска преобразуване на отработените часове. Въззивникът твърди, че
ЗМВР е специален закон, който урежда статута на държавните служители в министерството,
като по никакъв начин не ги дискриминира по отношение на останалите работници и
служители, а напротив, дава им допълнителни права и обезщетения.
Областна дирекция на МВР – гр. Варна моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло,
както и да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност, моли за
частично отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на
действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд,
чийто размер е 325,24 лв., като сбор от дължимата сума за първо тримесечие на 2018 г. –
170.01 лева и за второ тримесечие на 2018г. – 155.23 лева, както и за обезщетение за забава в
размер на 57.69 лв. като сбор от дължимата сума за първо тримесечие на 2018 г. – 32.21 лева
и за второ тримесечие на 2018г. – 25.48 лева съгласно заключението на вещото лице.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 23, т. 1 от Наредба за правна помощ.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че твърденията, направени с въззивната жалба
не могат да обосноват извод за неправилност и необоснованост на съдебното решение,
поради което жалбата е неоснователна. Въззиваемият сочи, че липсата на изрична норма,
която да урежда преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, не следва да се тълкува като законово въведена забрана, а представлява празното в
уредбата на реда и организацията на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на служителите в МВР. Предвид това счита, че
приложение следва да намери общото трудово законодателство и конкретно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, съгласно който е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между
2
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, който възлиза на
1.143. Поради това намира, че исковата му претенция е доказана по основание. По
отношение на размерът на претенцията сочи, че същият е установен чрез заключение на
вещото лице по проведената ССЕ.
Въззиваемият моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира и направените разноски пред настоящата
инстанция.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 260412/14.08.2020 г., депозирана от
Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана
Йорданова, срещу Решение № 3429 от 24.07.2020г., постановено по гр. д. № 1914 по описа
на РС-Варна за 2020 г., ГО, 7 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2665/2020 г. на ОС-Варна за 09.12.2020 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3