Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич,13.06.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година, ІІ кас.
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
При
участието на секретаря Ирена Димитрова и прокурор от ОП Добрич Румяна Желева разгледа докладваното от съдия Теодора Милева
к.адм.д. №243/2022 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.208 от АПК във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от “Л.” ООД със
седалище и адрес на управление гр. Б., ЖК ХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от управителя
Б.В.Л., чрез адв. М. К. - ВАК срещу Решение №260001 от 14.03.2022 г. по нахд
№28/2021 г. на Районен съд гр. Б., с което решение е потвърдено Наказателно
постановление №549631-F579082/01.12.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна.
В жалбата се излагат съображения, че
при издаване на НП не са взети предвид възраженията на проверяваното лице, като
такова съобразяване няма и в постановения съдебен акт. Твърди се, че към
момента на установяване на нарушението не е имало техническа възможност за
препрограмиране, поради което и вината не е на дружеството, а в
несинхронизираните законодателни промени с техническите възможности на ЕСФП.
Сочи, че към момента на издаване на НП е извършено препрограмирането, поради
което и моли за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли, да се отмени решението и
да се отмени наказателното постановление.
В с.з. касаторът редовно призован, не
се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, чрез
своя процесуален представител юриск. М. оспорва жалбата и моли решението на
районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
Становището на прокурора е, че решението е правилно и
законосъобразно и моли да се потвърди.
Касационната жалба е подадена в срока
по 211, ал.1 от АПК, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Административният съд, съобразявайки
се с касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт, събраните по делото доказателства и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с 222, ал.1 от АПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
С Решение №260001 от 14.03.2022 г. по
нахд №28/2021 г. Балчишкия районен съд е потвърдил Наказателно
постановление №549631-F579082/01.12.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна, с което на “Л.” ООД гр. Б. за нарушение на чл.27, ал.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с ал.1 и ал.4 от наредбата и във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лева на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС за това, че на
21.10.2020 г. при извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.41
от ПР на ЗДДС – бензиностанция, находяща се в гр. Б., ул. „Хр. Ботев“ №18,
стопанисвана от дружеството е констатирано, че в качеството си на лице по чл.3
от Наредбата е извършило нарушение на чл.27 от същата, като не е отчело
продажба на 3,98 г. пропан-бутан, зареден в бутилка за битови нужди на стойност
9,35 лева, платена в брой от клиент, за която е издадена фискална касова
бележка. Продажбата е отчетена в данъчна група „В“ в разрез с изискването на
ал.4 на чл.27 от Наредбата.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че от анализа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно е установено административното нарушение. Отчел е, че
на 13.11.2020 г. от дружеството е извършено преконфигуриране на фискалното
устройство, като е създаден нов артикул „пробан-бутан кг“, който е отнесен в
данъчна група „Б“, т.е. дружеството е предприело мерки за отстраняване на
нарушението. Независимо от това въззивният съд е приел, че не са налице
основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, а именно, че не се касае за
маловажен случай, тъй като нарушението е на данъчната политика на държавата и
това е едно сериозно нарушение, а санкционирането му цели поддържането на
строга данъчна дисциплина на физическите и юридическите лица
Административният съд като касационен не споделя изводите на първоинстанционния съд.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН
предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения, наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено,
че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Касационния състав приема, че при определяне на маловажните случаи
при административните нарушения, вкл. и по ЗДДС, следва да се съобразяват
разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.3 от НК.
Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда
правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита,
субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН
не се предвижда друго.
В ЗАНН законодателят не е дал легална
дефиниция на понятието “маловажен случай”, поради което следва приложимите
критерии при определяне на дадено административно нарушение като “маловажен
случай” да се изведат от чл.93, т.9 от НК – “маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
От анализа на цитираната правна норма
следва, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно
нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса
или незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Като от съдържанието на чл.93,т.9 от НК
следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз
основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на
административно нарушение.
Касационният състав в конкретния случай,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема, че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да
се квалифицира като “маловажен случай”. Самият факт, че след издаване на АУАН
от 10.11.2020 г. , дружеството веднага е предприело действия за отстраняване на
нарушението, говори за по-ниската степен на обществена опасност на конкретното
извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Отделно от това е безспорно, че фиска не е ощетен
и ДДС-то за продадения продукт е внесено.
Предвид
изложените съображения, решението на БРС е постановено в нарушение на материалния
закон и следва да бъде отменено, като следва да се отмени и потвърденото с него
наказателно постановление.
С оглед на горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.222, ал.1
от АПК, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№260001/14.03.2022 г., постановено по нахд №28/2021 г. по описа на БРС, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №549631-F579082/01.12.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.