ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 417
гр. Бургас, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600344 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
С Определение №77 от 17.01.2022г постановено по ЧНД №5845/2021г
, Районен съд Бургас е отменил Постановление на прокурор при БРП от
12.10.2021г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно
производство № 265/20г. по описа на РУ на МВР - С., пор. № 2472/20г. на
БРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 НК.Върнал делото на прокурора съобразно мотивната част на
определението.
Недоволен от постановеният съдебен акт останал представителят на
РП-Бургас,който в законоустановеният срок го протестира като неправилен и
незаконосъобразен.В протестът се изразява несъгласие с приетите от съда
правни изводи и изложени съображения за наличие на доказателства за
осъществено съставомерно деяние. Предлага съда да отмени
първостепенният съдебен акт и да потвърди Постановление за прекратяване
от 12.10.2021г за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно
производство № 265/20г. по описа на РУ на МВР - С., пор. № 2472/20г. на
БРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144 ал. 3
вр. ал. 1 НК.
Настоящата въззивна инстанция след като се запозна с частния
протест,атакуваният съдебен акт и материалите по досъдебното производство
установи следното:
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител
за това, че на 01.08.2020 г., в гр. Созопол, е извършено заканване с убийство
на Д. Б. Н. и това заканване би могло да възбуди основателен страха за
осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С Постановление на БРП от 12.10.2020г. досъдебното производство е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради недоказаност.
РС-Бургас е отменил прекратителното постановление на БРП като
1
неправилно,поради материална незаконосъбразност ,както и е дал указания за
попълване на доказателствения материал с оглед изясняване на обективната
истина.
Настоящата инстанция споделя изцяло възприетата ,както от
прокуратурата,така и от решаващият съд фактическа обстановка, която се
установява по категоричен начин в хода на проведеното досъдебно
производство,а именно:
Д. Б. Н. била собственик на 1/2 идеална част от хотел „*******”,
находящ се в гр. ********, местността „*******". Тя закупила имота на
публична продан през 2019г. Собственици на другата идеална част от хотела
били В. Я. А. и А. Я. А. - дъщерите на М. Т. А. и Я. А. А. от гр. С..
Съсобствениците помежду си изготвили протокол, с който разпределили
ползването на съсобствения хотел.
Между Н. и останалите собственици имало конфликти, като Н. дори
подала жалба в полицията през 2019г.
На 01.08.2020г. Н. била на рецепцията на хотела когато видяла, да влиза
М. А.. Тя не поздравила Н.. Н. излязла на паркинга и видяла, че А. са спрели
двете си коли зад нейната и тя не може да излезе. Помолила ги да преместят
колите си, защото след половин час ще трябва да излиза. В отговор те
започнали да псуват, да обиждат, да я заплашват, че ще й очернят живота, да
викат, че е крадла, мръсница, натрапница, простачка. Н. ги помолила да не
крещят, за да не притесняват гостите на хотела, но те не спирали. Тя се
обадила на мъжа си - С. С., който по това време бил в гр. П. и й казал да се
обади на охранителната фирма на хотела. Н. се обадила на фирмата, която
охранява хотела.
След обаждането на Н., на място пристигнал охранителят св.И. Т. М..
Той заварил Н. заобиколена от майката, бащата и двете им дъщери, които
крещели, обиждали, отправяли заплахи и се държали агресивно с Н.. Н. била
видимо притеснена и изплашена и дори плачела. М. чул по-малката дъщеря
да казва: „Ще те удавя в басейна, ей тука ще те закопая". М. чул всичките
накуп да викат на Н., че жива няма да излезе от този хотел, а докато й
говорели си позволявали да я бутат с ръце. М. предупредил лицата да
престанат веднага. Те престанали да я бутат, но не спрели да отправят обиди
и закани.
М. придружил Н. до РУП - С., за да подаде жалба. В този момент в
управлението пристигнали и семейство А., на които полицаите съставили
протоколи за предупреждение. Малката дъщеря дори се държала агресивно и
в полицията и отказала да подпише протокола за предупреждение.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд,че липсват конкретни
и обосновани мотиви изложени от прокуратурата, по каква причина е
приела,че не следва да кредитира и двете групи свидетелски показания.
Изложените такива,че едната група на семейство А. не кредитира ,защото се
намират в роднинска връзка,а другата група свидетелски показания не
кредитира ,тъй като са от семейния и приятелски кръг на св.Н. също не
обосновават в достатъчна степен волята на БРП да прекрати наказателното
производство поради недоказаност.Още повече,че след като прокуратурата е
приела определена фактическа обстановка въз основа на събрания
доказателствен материал ,означава,че е дала кредит на доверие на една от
двете групи свидетелски показания, като изложената фактология показва,че
тя е дала доверие на показанията на групата на пострадалата св.Н..
Недопустимо и необосновано е да посочиш в постановлението ,че игнорираш
всички свидетелски показания /двете групи/събрани по ДП,а да възприемеш
2
фактическа обстановка базирана на показанията на св.Н. и подкрепящите я
гласни доказателства.
Налице е противоречие във фактическите и правни изводи в
постановлението на БРП,от което съдебните инстанции са затруднени да
разберат действителната воля на прокуратаурата. Правилно БРС е
подчертал,че показанията на св.И. М. неоснователно са игнорирани с
мотив,че бил в договорни отношения с пострадалата. Първо св.М. не е в
договорни отношения с Н.,а фирмата,в която работи евентуално има
договорни отношения с нея, т.е. липсва подчиненост,роднинска връзка или
друга лична зависимост,която да навежда на извод за пристрастност на
неговите показания.Неправилен е доводът на прокуратурата изложен в
протеста,че въпреки,че лично той не бил в договорни отношения със св.
Н.,той работел в хотела като охрана и бил всеки ден там.Такива доказателства
по делото няма, напротив става ясно,че свидетеля идва след повикване по
телефона от пострадалата и присъства на почти целия инцидент. Неговите
трудови задължения не се изразяват в постоянна охрана на собствеността на
Н.,а само при повикване и необходимост.В този смисъл показанията на св.М.
следва да се кредитират като напълно безпристрастни ,непосредствени, преки
и достоверни,като необосновано са били игнорирани от БРП.
За да приеме определена фактическа обстановка прокуратурата следва
да даде вяра на събрани по делото доказателства. Безспорно БРП е възприела
фактология,която импонира не само на показанията на св.Н.,но и на
показанията на св.М.,както и на косвените показания на св.С. и св.Ч.. При
преценка годността на едни свидетелски показания и липсата на кредит на
други следва да се преценя кои от тях съответстват и на останалия събран по
делото доказателствен материал.Явно прокуртурата е
преценила,възприемайки настоящата фактическа обстановка, че следва да
даде кредит на доверие именно на тази група свидетели,в основата на които
стои св.Н.,като нейните показания съвпадат с показанията именно на тази
група свидетели.Но въпреки това обвинението приема,че показанията на тази
група свидетели са пристрастни и недостоверни.Липсват конкретни
доводи,защо след като се приемат и кредитират показанията на св.Н.,не се
приемат показанията на групата свидетели, които дават показания изцяло
съответстващи и подкрепящи нейните такива.
На следващо място прокуратурата не е извършила пълен и всестранен
анализ на доказателствения материал.При наличие на данни за отправени
няколко закани от различни представители на фамилията на сем.А. по
отношение на св.Н.,БРП обсъжда само една от тях,отправена от св.А. А.,а
именно „Ще влезем в басейна и ще го ползваме. Ей сега ще влезем двете в
басейна, но само аз ще излезна, ти ще си останеш там“. Видно от показанията
на св.Н. ,същата излага данни ,че на 26.08.2019г в деня,в който купила от ЧСИ
½ ид.ч от хотела е получила обаждане от св.Я. А. А.,който й казал , “Че ще й
се случи случка, да се страхува за живота си и да очаква неочакваното“. На
01.08.2020г св.В. Я. А. отправя към нея лично и пряко думите „Ти живот тука
нямаш, ще ти очерним живота“. Не става ясно защо тези изрази,които
безспорно имат словните характеристики на закани за здравето и живота на
пострадалата,които също като първата закана са в състояние да възбудят
основателен страх не са взети предвид и обсъдени досежно тяхната
доказаност и съставомерност,въпреки,че БРП ги е отразила в
обстоятелствената част.Прокуратурата при преценка има ли извършено
престъпление ,следва да се произнесе по всички налични съставомерни
признаци ,ако открие такива при изясняване на фактическата обстановка, а не
да се ограничава само от твърденията на жалбоподателите. БРП с едно
3
формално изречение е посочила “че при анализа на доказателствата по
отношение на А. А. или друго лице не може да се направи единствено
възможншя правен извод отнсно авторство на престъплението,за което се
води настоящото производство“.Без да се изложи нито един довод защо
прокуратурата счита ,че по отношение на друго лице не може да се направи
извод за виновно поведение,при наличие на доказзатества в тази
насока,досежно св.Я. А. , св.В. А. и св.М. А.. От друга страна изводът на
прокуратурата е неправилен ,тъй като в подкрепа показанията на св.Н. в тази
насока са преките възприятия и показания на св.М.,който категорично
посочва,че е чул св.А. А. да отправя към Н. думите „Ще те удавя в
басейна.Ей тука ще те закопая“, а св.М. А. заплашва Н. с думите ,че „тъй като
им взела хотела без пари,ще запали Н. жива поради тази причина“.Липсват
мотиви защо показанията на пострадалата св.Н. не се кредитират, тук
категорично липсват роднински,приятелски или подчинени отношения с
когото и да е било, но показанията на пострадалото лице са игнорирани без
нито един основателен довод.
Имайки предвид ,че показанията на св.М. са достоверни и
безпристрастни,в качеството му на пряк очевидец, в качеството му на
изпълняваш длъжност по охрана и опазване на реда в съответните
обекти,сключили договор с работодателят му ,остава неясен въпроса защо
обвинението не е провело разследване,не е изложило правни изводи за
наличие или не на доказаност или съставомерност досежно горепосочените
закани от 26.08.2019г-закана отправена от св.Я. А., от 01.08.2020г -закана
отправена от св.В. А. , както и св.М. А. заплашва Н. с думите ,че „тъй като им
взела хотела без пари,ще запали Н. жива поради тази причина“,като тези
изрази по същността си безспорно могат да предизвикат основателен страх
насочени към определен адресат . Според настоящата инстанция безспорно
всички цитирани закани са със заплашителен характер по отношение
здравето и живота на св.Н.,които недвусмислено могат да възбудят
основателен страх у нея за живота й. Още повече,че св.М.сочи,че лично е
възприел,че Н. видимо е била притеснена в този момент за живота си и цялата
треперела.Действията й след всички тези словесни и физически атаки са
напълно адекватни и сочат действително на възникнал в нея основателен
страх,че могат да бъдат осъществени тези закани.Тя е била заобиколена от
цялата фамилия А.,като са крещели, обиждали са я ,бутали са я,въпреки,че е
пристигнал представител на охранителната фирма и се е опитал да потуши
напрежението.Не без значение е и факта,че вече в полицията св.А. А. е
продължила да се държи агресивно,демонстрирайки явно незачитане на
правните норми за спазване на обществения ред и закони.
В този смисъл недопустимо е да се дава толеранс на такъв вид
поведение от страна на българската прокуратура ,като се правят
незаконосъобразни и необосновани правни изводи за липса на доказаност и
несъставомерност на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК.Налице е
необходимост от нова преценка на релевантните факти и доказателства, както
и е налице необходимост от допълнително разследване във връзка с другите
отправени закани от страна на св.А. , св.В.А. и св.М. А.,по чиято
съставомерност и доказаност прокуратурата не се е произнесла по
същество,въпреки наличие на доказателства в тази насока по досъдебното
производство,ако е необходимо следва да се съберат и други доказателства в
тази посока. Именно тук следва да се вземе предвид телефонното обаждане на
св.Я. А. с отправената закана“Да се страхува за живота си и да очаква
неочакваното“.Тези изрази безусловно всяват страх за живота на един
човек,особено при наличието на влошени отношения от години.
4
Правилно решаващият съд се е позовал ,че съгласно Тълкувателно
Решение № 53/89 г. на ОСНК не е необходимо у извършителя да е било
оформено решение да осъществи заканата за убийство, което значи, че
обективирана с действия закана с убийство, насочена към конкретното лице,
трябва само да е била възприета от него и да се съзнава и желае от дееца да
бъде оценена като реална, за да възбуди основателен страх от
осъществяването й, т.е. да е манифестирана по начин, време, със средства и
конкретна обстановка, при които е в състояние да породи страхови
изживявания у пострадалия. Посоченото по-горе Тълкувателно решение е
категорично, че за съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3 от
НК не е необходимо деецът към момента, в който отправя заканата да има
предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в
осъществяване на това решение, поради което и доводът на прокурора, че А.
А. не е имала оформено решение да отнеме живота на Н. е неоснователен.
Доказателствата по делото сочат на обективиране чрез думи - закани,не
само от едно лице ,а от различни такива,членове на фамилията,описани по-
горе,които по естеството си безспорно могат да възбудят основателен страх за
живота на св.Н..
В този смисъл изложените доводи в протеста ,че липсва субективната
страна на деянието,защото А. А. не е била в такова психическо състояние,
което да сочи,че е способна да осъществи заканите си в момента са напълно
неоснователни и незаконосъобразни. Следва да се посочи,че при така
описаната фактическа обстановка св.Н. действително е била в психическо
състояние да повярва,че заканите могат да бъдат осъществени.
Съдебният състав не споделя констатацията на назначената психично-
психиатрична експертиза,че състоянието на пострадалата не може да бъде
определено като „основателен страх“, а било проява на обикновен инстинкт
за самосъхранение и нормално психологично преживяване. Именно
обстановката ,в която са изречени тези думи, сама жена,заобиколена от цяла
фамилия -три жени и трима мъже,с които е във влошени отношения от дълго
време,като заканите са започнали от деня на купуването на имота,т.е. преди
една година и градират поетапно с всеки изминал ден,достигайки до
физическа саморазправа в конкретния ден , действително са от естество да
провокират основателен страх у Н.. Наличието на целенасочени действия
,липсата на обърканост при св.Н. ,както твърдят вещите лица не могат да
обосноват извод за липса на възникнал основателен страх за здравето и
живота й. Всяка индивидуална личност в критични и стресови ситуации
реагира по различен начин,едни запазват много добро самообладание,други
изпадат в нервност и обърканост.В този смисъл няма как вещи лица да дадат
обективно и компетентно заключение за определен човек и то една година
след травмиращото събитие,че наличието на основателен страх при св.Н.
преди една година е било свързано с объркване и неподредено поведение от
страна на пострадалия,което липсвало.Психичното състояние търпи промени
в различна посока с всяка изминала година и период,като от изключително
значение за определяне на психологичния статус са всички трайни или
краткотрайни стресови ситуации възникнали в живота на човека.Нереално е
да се обследва конкретна изява на страх или уплаха за събития случили се
преди една година,като експертите нямат базови данни за психлогическия
статус на св.Н.към 01.08.2021г . и конкретно какъв е механизма и прага на
нейното изражение при стресова ситуация.
Предвид гореизложеното налице са реално изречени закани и
заплахи,които по естеството си са годни да обосноват основателен страх и
осъществяват от обективна и субективна страна съставомерни признаци на
5
престъпление.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира
атакуваното определение на Районен съд Бургас за правилно и обосновано и
като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното,Бургаски окръжен съд на основание чл.243 ал.8
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №77 от 17.01.2022г постановено по
ЧНД №5845/2021г от Районен съд Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6