Р
Е Ш Е Н И Е №260 010
гр.
Русе, 08.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на
15 декември 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В.гр.д.
N 711 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.17 от ЗЗДН.
Х.Ш.Х. е обжалвал решението на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.N 1426/2020г., с което е уважена молбата на А.М.Х. и К.Х.Ш.
за защита от домашно насилие, с правно основание чл.4 ал.1 от ЗЗДН.
Развива
оплаквания за неправилност на решението, като наведените доводи сочат на
необоснованост на същото. Моли въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт и отхвърли
молбата, при законните последици.
Въззиваемите
изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Жалбата
е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е задължил Х.Х. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на съпругата и сина си; забранил му
да се приближава до жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на двамата за срок от 12 месеца, издал Заповед за защита от домашно
насилие, и осъдил ответника да заплати
глоба в полза на държавата, както и разноските по делото.
За
да постанови обжалвания понастоящем съдебен акт, първоинстнационният съд приел,
че на 29.02.20202г. и на 04.03.2020г., в гр.Русе, Х.Х. е осъществил актове на
домашно насилие спрямо съпругата си А. и детето си К..
Решението
е валидно, допустимо и правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка
и правилно прилагане на закона.
По
делото не е било спорно, че ответникът е съпруг на първата молителка и баща на
втория молител, и живеят в едно домакинство, следователно са от кръга на
лицата, посочени в чл.3 т.1 и т.5 от ЗЗДН.
Представена
е декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, с която А.М.Х., действаща лично и в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К.Х.Ш., декларира,
че на 29.02.2020г. и на 04.03.2020г. в семейното жилище, спрямо нея и
малолетното й дете било упражнено домашно насилие от страна на съпруга й Х.Х.,
който на първата посочена дата крещял и заплашвал с шамари детето, и когато
майката се опитала да го защити, я ударил, блъснал в гърдите, влачил за косата
и удрял, съпроводено със закани за саморазправа и
убийство, свидетел на което станала детето. При втория посочен случай, в
присъствието на детето и на бащата на молителката, Х. отправял закани с
убийство към съпругата си, викал й, че заслужава да умре и е най-добре да се
самоубие, посегнал да удари и баща й.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9 ал. 3 от с. з. е годно доказателствено
средство, тъй като съдържа описание на конкретни действия, които биха могли да
се определят като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Посочени
са конкретни фактически действия – изразяващи се в психическо, физическо и
емоционално насилие спрямо молителката и малолетното им дете, в присъствието на последното, които са в
рамките на определения в закона срок преди подаване на молбата.
Правилно въз основа на декларацията, на
основание чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН и останалите писмени и гласни доказателства,
съдът е уважил молбата, тъй като от
събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е
осъществил физически и психически тормоз над молителите, като са доказани
конкретни прояви на насилие, причинили емоционални и физически страдания на
пострадалите. Доводите в жалбата за необоснованост на решението са
несъстоятелни, по следните съображения :
Молителите
са представили декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН,
твърденията в която се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и от ангажираните от жалбоподателя доказателства.не се оборват твърденията
за извършени от него действия на домашно насилие, които се установяват от
доказателствата, представени от молителите, а именно, че се касае за случаи на
насилие, които попадат в категорията на домашното насилие по чл.2 от ЗЗСДН, че
е осъществено от лице по чл.3 от закона, че това насилие / заплахи, закани,
физическа агресия, психически тормоз/, е осъществено спрямо пострадалите лица –
майка и малолетно дете, че съществува пряка и непосредствена опасност за
здравето и живота им.
Преценявайки
показанията на свидетелите, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът е
кредитирал тези на М. А. и А. М., тъй като са непротиворечиви, конкретни, касаят
непосредствени впечатления на свидетелите относно физическите / на молителката
/ и психически / на двамата молители / страдания непосредствено след
осъществени спрямо тях актове на домашно
насилие, а бащата на молителката е присъствал и на прояви на агресия от зет си.
Показанията на тези двама свидетели се подкрепят и от свидетелските показания
на П. С., която е без родствена връзка със страните, и чиито показания са
обективни и незаинтересовани от изхода на спора. Соченото от майката на жалбоподателя
– Г. Л., в качеството на свидетел, не оборва горните показания, тъй като същата
не е присъствала при двата конкретизирани в молбата случая, сочи, че не знае
какви точно са недоразуменията между сина си и снаха си, освен оплаквания от
последната, че съпругът й не й дава пари.
Неоснователни
са и твърденията във
в.жалба, че производството се инициира единствено с цел събиране на доказателства
за бъдещ бракоразводен процес, тъй като от ангажираните по делото доказателства
по несъмнен начин се установява, че не се касае за инсинуация, а са безспорно
доказани актове на домашно насилие, за които молителите имат право на защита по
реда на ЗЗДН. Срокът на мерките, определени от районния съд, е правилно
отмерен.
По
изложените съображения въззивната инстанция намира, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Съгласно
чл.78 ГПК жалбоподателят дължи на ответниците по в.жалба разноските пред тази
инстанция, общо 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 886/08.07.2020г., постановено
по гр.д.N 1426/2020г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
Х.Ш.Х., ЕГН *********** да заплати на А.М.Х., ЕГН **********, разноски по делото за
въззивната инстанция- 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :