Регистрационния номер ще бъде генериран след
Град Стара Загора
предаване за подпис на акта
XII-ти граждански
Районен съд – Стара Загора
състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело №
20205530103582 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК.
Образувано е по заявление на Ц. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу длъжника В. Д. В. .
След като разгледа заявлението, съдът намери, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на искането в останалата му част, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу
длъжника, и за 241.24 лева непогасена договорна лихва от 30.04.2019 г. до 16.09.2020 г., с
88.23 лева обезщетение за забава от 22.04.2019 г. до 16.09.2020 г., а мотивите за този правен
извод са следните:
Според задължителната практика на ВКС, длъжникът дължи
възнаградителна/договорна лихва само за периода от получаването на кредита до
настъпването на падежа за връщането му, независимо дали той е настъпил на уговорената в
договора дата за връщането му или с обявяването му от кредитора за предсрочно изискуем
(чл. 240, ал. 2 ЗЗД). До този ден длъжникът дължи възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2
ЗЗД, защото тя е възнаграждението за ползването на кредита (т. 2 ТР 3/2017 ОСГТК).
Поради това не се дължи такава лихва след настъпване на падежа за връщането му (т. 2 ТР
3/2017 ОСГТК). При невръщането му на падежа длъжникът изпада в забава, защото не е
изпълнил задължението си да го върне (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). А от изпадането си в забава
той не дължи вече възнаградителна, а само законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, защото е
налице неизпълнение на задължението му да го върне, а не защото го е получил (т. 2 ТР
3/2017 ОСГТК и Р 703-2004-II т.о.). В случая в представеното извлечение от счетоводните
си книги заявителят сам признава, че крайната падежна дата за връщане на кредита е
настъпила на 31.08.2020 г. (л. 12). Следователно. Претендираната със заявлението му
договорна/възнаградителна лихва в размер на 241.24 лева от 30.04.2019 г. до 16.09.2020 г., е
1
и за периода след 31.08.2020 г., когато е настъпила изискуемостта на кредита. Както се
посочи обаче, длъжникът дължи такава лихва само за периода от получаването на кредита
до настъпването на падежа за връщането му, независимо дали той е настъпил на уговорената
в договора дата за връщането му или с обявяването му от кредитора за предсрочно изискуем
(чл. 240, ал. 2 ЗЗД, т. 2 ТР 3/2017 ОСГТК и Р 703-2004-II т.о.). А след като е така и със
заявлението се иска договорна/възнаградителната лихва и за периода след настъпване на
изискуемостта на кредита на 31.08.2020 г., то искането на заявителя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК и за тази лихва, не може
да бъде уважено, защото с настъпване на изискуемостта на кредита на 31.08.2020 г., е
настъпил и падежа за връщането му. Поради това заявителят няма вече вземане и за
уговорената възнаградителна лихва за ползването му. В случая в представеното извлечение
от счетоводните книги на заявителя, не са посочени вноските от тази лихва с настъпил
падеж и тези от тях с ненастъпил падеж към датата 31.08.2020 г. на настъпване на
изискуемостта на кредита (л. 12). А според задължителната практика на ВКС, изводите на
съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени само от недвусмисленото съдържание на
извлечението от счетоводни книги, а не да се налага тълкуването му и/или попълването на
непосочена в него информация по чл. 60, ал. 2 ЗКИ от други документи (Опр. 426-2009-I
т.о.). Поради това посочената непълнота в представеното от заявителя извлечение от
счетоводните му книги, не може да бъде попълнена от представения договор, а обуславя
извода, че същото извлечение не представлява в тази му (непълна) част годен от външна
страна документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане за цялата претендирана въз основа на него договорна/възнаградителна лихва (чл.
418, ал. 2 ГПК и Опр. 130-2012-II т.о.). Поради това молбата за издаване на изпълнителен
лист по чл. 418 ГПК за същата лихва, следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна
в тази й част (чл. 418, ал. 4 ГПК).
От друга страна, според нормата на чл. 417, т. 2 ГПК, в относимата й за случая част,
заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането,
независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на банките, а според чл. 60, ал. 2 ЗКИ, в относимата
му за случая част, извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко
информация и за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания, а случаят
очевидно не е такъв. При него в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му
книги, не е посочен и размера (процента), в който е начислено обезщетението за забава за
периода от 22.04.2019 г. до 16.09.2020 г., както изисква чл. 60, ал. 2, изр. 2, т. 3 ЗКИ, а само
търсената сума от 88.23 лева (л. 12). Поради това от същото извлечение въобще не става
ясно дали това обезщетение за забава е било начислено в по-голям размер от законната
лихва, което би противоречало на императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК и
представлявало на това основание пречка да се издаде за същото обезщетение заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК (чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК). А според задължителната
практика на ВКС, изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени само от
2
недвусмисленото съдържание на извлечението от счетоводни книги, а не да се налага
тълкуването му и/или попълването на непосочена в него информация по чл. 60, ал. 2, изр. 2
ЗКИ от други документи, какъвто е случая (Опр. 426-2009-I т.о.). Поради това посочената
непълнота в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му книги, не може да
бъде попълнена от представения договор, а обуславя извода, че същото извлечение не
представлява в тази му (непълна) част годен от външна страна документ по чл. 417, т. 2
ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и за това претендирано въз
основа на него обезщетение за забава, както изисква чл. 60, ал. 2, изр. 2, т. 3 ЗКИ (чл. 418, ал.
2 ГПК и Опр. 130-2012-II т.о.). Поради това молбата му за издаване на изпълнителен лист по
чл. 418 ГПК и за това обезщетение, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, и в тази
й част (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на Ц. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу
длъжника В. Д. В. и за 241.24 лева непогасена договорна лихва от 30.04.2019 г. до
16.09.2020 г., с 88.23 лева обезщетение за забава от 22.04.2019 г. до 16.09.2020 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3