№ 9493
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ш.
при участието на секретаря Б. И
като разгледа докладваното от М. Ш. Гражданско дело № 20211110139770 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЗК „...........................
АД против ЗД „............................“ АД иск с пр. основание чл. 422 ГПК вр. чл.
59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 380,80
лв., представляваща вземане за половината от изплатено застрахователно обезщетение
за вредите, причинени по вина на водача на застрахования при ищеца влекач
"М..............", рег. № ................................, към което е било прикрепено ремарке с рег. №
.................................. застраховано при ответника, за настъпило на 13.07.2018 г. в Р
Германия ПТП, ведно със законна лихва от 05.04.2021 г. до изплащане на вземането,
за която е издадена заповед за изпълнение от 12.04.2021 г. по гр. дело № 19127, по
описа на съда за 2021 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 13.07.2018 г. в гр. ....................е на ул.
Кренокенщрасе № 8, Р. Германия е настъпило ПТП, при което композиция от влекач
"М.............." , рег. № ............................ и прикрепено към него ремарке с рег. №
.............................. при завой на дясно отнесла пътен знак и стълба, на който е поставен,
и напуснал ПТП без да уведоми полицията. За настъпилото ПТП са изготвени
документи от компетентните органи и по фактури е предявена към ищеца -
застраховател по ГО на влекача, претенция от германското бюро на стойност 761,59
лв. Ищецът заплатил цялата сума на увреденото лице. Сочи се в исковата молба, че
застраховател по ГО на ремаркето е ответникът, като според решение на Федералния
съд в Р. Германия в случая щетите следва да се поделят между двамата
застрахователи, като ответникът се е обогатил с ½ от изплатената сума. Сочи, че
според него приложимото право е германското право.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, в който оспорва иска. Оспорва да е застраховател на ГО на ремаркето по
1
посочената от ищеца номер на полица с посочения период на покритие. Оспорва
размера на вредите, механизма на ПТП, както и в него да са участвали посоченият
влекач и ремарке, а при условията на евентуалност – оспорва че влекачът е бил с
прикачено процесното ремарке. Оспорва вина за ПТП да носи водачът на влекача, да е
увреден пътният знак и стълбът, последните да са ремонтирани, размера на иска.
Относно приложимото право счита, че това е българското право и по -
конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ, според който вреди, нанесени от ремарке, което е свързано
с влекач по време на движение, се покриват от застрахователя на теглещото МПС
изцяло. Ответникът се позовава на решение на СЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела
С – 359/14 и С – 475/2014 г. Сочи, че поправянето на вреди, причинени от държателя на
ремарке, съставлява извъндоговорно задължение по см. на чл. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ 864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година
относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II"), но
задължението на застрахователя по ГО да обезщети пострадалия произтича от договор.
Поради това приложим е чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 на ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим І),
според който приложимо е българското право. Според посоченото решение когато
застрахователят на теглещото МПС е изплатил обезщетение, то той има право на иск
срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за
застраховка по чл. 7 от Регламент Рим І предвижда възможност за суброгация.
Приложимото право по регресния иск на застрахователя на теглещото МПС срещу
застрахователя на тегленото МПС се определя по чл. 7 от Регламент Рим І, ако
правилата, приложими спрямо ПТП по чл. 4 от Регламент Рим ІІ, предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Сочи, при условията на
евентуалност, че е приложим чл. 4, ал. 2 от Регламент Рим ІІ, според който „когато
обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно
местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се
прилага правото на тази държава“. При условията на евентуалност сочи, че е приложим
чл. 4, ал. 3 от Регламент Рим ІІ, според който „когато от обстоятелствата като цяло
следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от
посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава. Явно по-
тясната връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно
отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка със
съответното непозволено увреждане“.
В първото с.з. по делото, проведено на 28.02.2022 г., ответникът е признал, че
е застраховател по валидна застраховка ГО на ремарке с рег. № Е1788ЕЕ към датата на
процесното ПТП.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Съдът в настоящия състав намира, че правната квалификация на предявения
иск е по чл. 59 ЗЗД. Застраховател на ГО на водача на влекач претендира половината
2
от заплатено застрахователно обезщетение на увредено лице от застрахователя на ГО
на ремаркето, което е прикачено към влекача. Между двамата застрахователи не
съществува облигационно отношение по силата на договор. Единият застраховател не
е извършил спрямо другия деликт. В КЗ не е предвиден иск на застрахователя на ГО на
водача на влекач срещу застрахователя на ГО на водача на ремаркето, което е
прикачено към влекача.
Хипотезата на чл. 411 КЗ в случая не е налице, понеже тя урежда встъпването
на застрахователя по имуществена застраховка в правата на застрахования при него
срещу причинителя на вредата или застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата. Според чл. 499, ал. 7 КЗ при множество
причинители на застрахователното събитие всеки застраховател отговаря пред
увреденото лице така, както отговарят причинителите. Тази разпоредба урежда
отговорността на застрахователите към увреденото лице, но не и между тях.
При липса на изрична уредба на иск, подобен на предявения, е налице
хипотезата на чл. 59 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил с половината от
заплатеното обезщетение, понеже според германското законодателство отговорност за
ПТП носят солидарно както собственикът/застрахователят на влекача, така и
собственикът/застрахователят на ремаркето, понеже се касае за свързана композиция.
С доклада по делото, приет при липса на възражения на страните, е отделено
като безспорно, че относно влекач "М.............." , рег. № ............................ е била налице
към датата на ПТП 13.07.2018 г. валидна застраховка ГО със застраховател ищеца; че
ищецът е заплатил сумата от 761,59 лв. по претенция от германското бюро за увреден
знак и стълб в гр. ....................е на ул. Кренокенщрасе № 8, Р. Германия. Страните не
спорят и че ремарке с рег. № .............................. е било застраховано по валидна
застраховка ГО към 13.07.2018 г. при ответника.
Тези обстоятелства се установят и от писмените доказателства по делото. Видно
от полица № BG/22/117002609296/29.09.2017 г. /л. 6/ то към датата на ПТП 13.07.2018
г. ГО на влекач "М..............", рег. № ................................ е бил застрахована при ищеца.
Ответникът не спори, че към същата дата ремаркето от композицията с рег. №
.............................. е било застраховано по застраховка ГО при него.
Установява се от писмените доказателства, че във връзка с ПТП от 13.07.2018 г.
в гр. ....................е на ул. Кренокенщрасе № 8, Р. Германия при участието на
композиция от влекач "М..............", рег. № ............................ и прикрепено към него
ремарке с рег. № .............................. са настъпили вреди – съборен пътен знак. Относно
стойността на вредите са изготвени няколко фактури, последната от които е от
02.05.2019 г. –фактура на стойност 389,40 евро /л. 41/. Видно от платежно нареждане
от 22.08.2019 г. на л. 44 ищецът е заплатил сумата от 389,40 евро / щета № 19-601878
според описа/. По този начин ищецът е заплатил във връзка с ПТП като застраховател
на влекача общо 389,40 евро или 761,60 лв. Ищецът претендира сумата от 380,80 лв. –
половината от заплатено обезщетение от 761,60 лв.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че на 13.07.2018 г. в гр. ....................е
на ул. Кренокенщрасе № 8, Р. Германия е настъпило ПТП, при което композиция от
влекач "М.............." , рег. № ............................ и прикрепено към него ремарке с рег. №
.............................. при завой на дясно е отнесла пътен знак и стълб, като вредите по
имуществото са на стойност 761,59 лв.; че вина за ПТП има водачът на композицията,
3
като във връзка с изплащане на претендираната сума ищецът се е обеднил, а
ответникът се е обогатил, както и размера на иска. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си.
Механизмът на ПТП се установява от писмените доказателства. Според
уведомление за ПТП от 13.07.2018 г. /л. 11/ на дата 13.07.2018 г. в гр. ....................е на
ул. Кренокенщрасе № 8, Р. Германия е настъпило ПТП при следния механизъм.
Композиция от прикачени влекач "М.............." , рег. № ............................ и ремарке рег.
№ .............................. при движение назад е ударила пътен знак, който е негоден за
ползване след удара. Установило се, че в основата на стълба на знака има следи от
задната светлина на ремаркето, а лявата задна светлина на ремаркето е повредена на
височина, съответстваща на мястото на удара по знака.
Съдът намира за доказано вина за ПТП да има водачът на композиция,
съставена от влекач "М.............." , рег. № ............................ и ремарке рег. №
.............................., който при движение назад е ударил пътен знак. Установява се
безпротиворечиво от доказателствата, че ПТП е настъпило при движение на
композицията; че ремаркето е функционално зависимо от влекача по време на
движение и е било задвижено от влекача.
Според заключението на САТЕ /л. 98 и сл./, което съдът напълно кредитира, то
увреденият пътен знак е на стойност именно 761,60 лв., като вредите се намират в
пряка причинно-следствена връзка с така възприетия механизъм на ПТП.
Следователно ищецът доказа пълно и главно да е заплатил сумата от 761,60 лв.
във връзка с ПТП от 13.07.2018 г. в гр. ....................е на ул. Кренокенщрасе № 8, при
което композиция от влекач "М..............", рег. № ............................ и ремарке рег. №
.............................. е нанесла вреди на пътен знак по вина на водача на влекача, като ГО
на водача на влекача е застрахована при ищеца, а ГО на водача на ремаркето – при
ответника.
По този начин основният спорен въпрос по делото се отнася до приложимото
право спрямо отговорността на страните по сключените договори за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на товарния автомобил и ремаркето за вредите,
настъпили в Германия, докато влекачът тегли ремаркето.
Според чл. 479 КЗ в сила от 01.01.2016 г., приложим по настоящия казус, то
вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение,
и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. За вреди,
нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е
функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и
при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на ремаркето.
В случая според българското законодателство би била приложима ал. 1 на чл.
479 КЗ и обезщетението спрямо пострадалите лица е дължимо единствено от
застрахователя на ГО на влекача, понеже ремаркето е свързано с него и ПТП е
настъпило при движение на композицията.
Относно приложимото немско законодателство към датата на ПТП е изготвена
4
изпратена съдебна поръчка чрез Министерство на правосъдието по чл. 4 от
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави,
ратифицирана от РБ през 1991 г., а също и от ФРГ.
В отговор на запитването е постъпил отговор /л. 112 – л. 116, превод на
български език на л. 124 – л. 129/, според който на 17.07.2020 г. в Германия е приет
закон относно отговорността на застрахователите на влекача и ремаркето, в който
регламентацията е подобна на тази в чл. 479 КЗ. Според този закон в случай на
произшествие с участието на композиция от превозни средства в отношенията между
застрахователите и пострадалото лице обикновено рискът се поема от застрахователя
на теглещото превозно средство, освен ако при произшествието по изключение е
осъществен специфичен риск, свързан с ремаркето – нова версия на § 19, ал. 4, изр 1-4
от Закона за движението по пътищата, нова версия § 78, ал. 3 Закона за
застрахователния договор. Съгласно § 65 от ПРЗ на този закон обаче тези разпоредби
не се прилагат ретроактивно – не се прилагат ако ПТП е настъпило преди 17.07.2020 г.
По тази начин към датата на ПТП 13.07.2018 г. според немското
законодателство са били приложими § 7, ал. 1 и § 18, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата; § 115 от Закона за застрахователния договор; § 421 от Гражданския кодекс
на ФРГ. Според § 78, ал. 2 от Закона за застрахователните договори застраховката на
теглещото и застраховката на тегленото ПС създават една множествена застраховка за
композицията от двете ПС. Делът, който всеки от двамата застрахователи следва да
понесе във вътрешните отношения между тях след изплащане на обезщетението, се
определя от съотношението на обезщетенията, които застрахователите дължат съгл.
договора. Обикновено отговорността на двамата застрахователи е наполовина – по
равно. Т.к. и двамата застрахователи на ГО на теглещото и тегленото ПС дължат
застрахователна защита, то всеки един от тях дължи покриване на цялата щета при
поискване. Според § 7 от Закона за движение по пътищата при причинени вреди от
МПС или ремарке, предназначено за теглене, „собственикът“ е длъжен да обезщети
пострадалото лице. Съгл. § 17 от същия закон ако щетите са причинени от няколко
МПС „задължението на собствениците на превозни средства да се компенсират
взаимно и размерът на компенсацията, която трябва да се плати, зависят от
обстоятелствата, по-специално от степента, в която щетите са причинени главно от
едната или от другата страна“. Т.е. тези разпоредби е уредена една само привидна,
неистинска солидарност, като се отчита приносът на всяко едно ПС – влекач или
ремарке. Според § 78 от Закона за застрахователните договори обаче „ако даден
интерес е застрахован срещу една и съща опасност при няколко застрахователи и ако
застрахователните суми заедно надхвърлят застрахователната стойност или ако по
други причини сумата на обезщетенията, които всеки застраховател би платил, ако не
съществуваше друга застраховка, надхвърля общата загуба /многократно
застраховане/, застрахователите отговарят като солидарни длъжници по такъв начин,
че всеки застраховател изплаща дължимата от него сума по договора, но
застрахованият не може да претендира общо повече от размера на загубата“.
Застрахователите отговарят „пропорционално един към друг в съответствие със
сумите, които трябва да заплатят“ по съответния договор. Разпоредбата на § 421 ГК
урежда солидарната отговорност, а съгл. § 426 ,ал. 1 ГК солидарните длъжници
отговарят в равни части един прямо друг, освен ако не е предвидено друго.
По този начин към датата на ПТП според немското законодателство спрямо
пострадалия е регламентирана със закон солидарна отговорност на застрахователя на
теглещото и застрахователя на тегленото МПС, като отговорността в техните
5
отношения се разпределя по регреса по равно, ако не е предвидено друго.
Според чл. 7, § 2 и § 4 от Регламент ЕО 593/2008 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения
(Рим I) приложимото право по отношение на двата договори за застраховка
„Гражданска отговорност“, които са сключени с български застрахователи и са
задължителни според българското законодателство, е българското право. Според чл. 7,
§ 2 от регламента доколкото приложимото право не е било избрано от страните,
договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на застрахователя. Съгласно чл. 7, § 4 от регламента когато правото
на държавата-членка, в която е разположен рискът, и правото на държавата-членка,
налагаща задължението за сключване на застраховка, си противоречат взаимно,
предимство има последното право.
На следващо място отношенията между пострадалия/увреденото лице, от една
страна, и делинквента /застрахователя на ГО на делинквента, от друга страна,
възникват във връзка с непозволено увреждане /деликт/. Съгласно чл. 4, § 1 от
регламент ЕО 867/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година
относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) то освен ако не
е предвидено друго приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Следователно в
случая в отношенията между пострадалия и застрахователите на двете ПС, участващи
в композицията, се прилага немското право, според което двамата застрахователи са
солидарно отговорни към пострадалия без да се отчита дали ПТП е възникнало в
движение на композицията, в която ремаркето се тегли от влекача, или във връзка с
риск, свързан с ремаркето /например откачане в спряло състояние/.
В случая обаче е предявен иск от застрахователя на теглещото превозно
средство срещу застрахователя на тегленото превозно средство, като първият твърди,
че вторият се е обогатил неоснователно с половината от заплатеното от застрахователя
на влекача обезщетение. Съдът подробно се е обосновал по-горе защо счита, че
правната квалификация на иска е по чл. 59 ЗЗД. Между тези двама застрахователи не
съществува договор; твърди се плащане от обеднилия се ищец в полза на трето лице,
във връзка което ответникът се е обогатил, избягвайки дължимо от него плащане.
Фактическият състав на иска по чл. 59 ЗЗД включва извършено от ищеца плащане на
цялото застрахователно обезщетение на пострадалия, във връзка с което ответникът се
е обогатил с половината от него, а ищецът се е обеднил, понеже според немското право
/приложимо в отношенията пострадал - делинквент/застраховател/ отговаря както
водачът/държателят на теглещото превозно средство, така и държателят на тегленото
превозно средство. В случая част от фактическия състав на иска действително е
отговорността на застрахователя на ремаркето спрямо увреденото лице според правото,
уреждащо деликтната отговорност.
Това обстоятелство обаче не е определящо за привръзката.
Това е така, понеже според чл. 19 от Регламент Рим II когато едно лице
(„кредитор") предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице
(„длъжник") и трето лице има задължение към кредитора, или действително е
удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда
задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото
6
лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу
длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение.
В случая кредитор е пострадалото от деликта лице, длъжник е делинквентът,
а третото лице, което има задължение да плати обезщетението, се явява
застрахователят по ГО на делинквента. Според посочената разпоредба в тези случаи
правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора /т.е. правото
относно договора за задължителна застраховка ГО, по силата на който застрахователят
заплаща на пострадалия обезщетение/ определя дали и до каква степен третото лице
/застрахователят/ може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал
срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение.
По идентична на хипотезата по настоящия спор и във връзка с чл. 19 от
Регламент Рим II е постановено Решение на СЕС от 21 януари 2016 година по
съединени дела C-359/14 и C-475/14 („ERGO Insurance" SE, чрез „ERGO Insurance" SE
Lietuvis filialas, срещу „If P&C Insurance" AS, чрез „IF P&C Insurance" AS filialas и
„Gjensidige Baltic" AAS, чрез „Gjensidige Baltic" AAS Lietuvos filialas срещу „PZU
Lietuva" UAB DK).
Застъпено е в същото, че от актовете за преюдициално запитване следва, че
между застрахователите и съответно между държателите или водачите на теглещото
превозно средство и държателите на ремаркето, съществуват договорни задължения,
по смисъла на Регламент Рим І. И обратно, между двамата застрахователи не
съществува никакво договорно отношение /§47 и сл./. Освен това съществуването и
обхватът на задължението за заплащане на обезщетение на пострадалите лица, които
са страни в главните производства, зависят преди всичко от преценката относно
пътнотранспортните произшествия, които са причина за настъпването на вредите в
случая. Тази преценка, която е от деликтно естество, е чужда на договорното
отношение, обвързващо застрахователите със застрахованите от тях лица. Що се
отнася до възможността да се предяви регресен иск от застрахователя на теглещо
превозно средство, който е изплатил на пострадало лице обезщетение за всички вреди,
претърпени от него в резултат на произшествие, в което са участвали както теглещото
превозно средство, така и ремаркето, срещу застрахователя на ремаркето, следва да се
отбележи следното.
Първо, самото съществуване на право на иск на застрахователя на теглещо превозно
средство, чийто водач е причинил произшествие, срещу застрахователя на тегленото
ремарке, след изплащането на обезщетението на пострадалото лице, не може да се
изведе от договора за застраховка, а предполага едновременното ангажиране на
деликтната отговорност на държателя на ремаркето по отношение на това пострадало
лице.
Поради това следва да се отбележи, че задължението за поправяне на вредите, тежащо
върху държателя на ремаркето, трябва да се счита за „извъндоговорно задължение" по
смисъла на чл. 1 от Регламент Рим ІІ. Следователно именно с оглед на разпоредбите на
този регламент следва да се определи и приложимото към това правоотношение право.
Второ, следва да се припомни, че задължението на застрахователя да обезщети
причинената на пострадало лице вреда произтича не от тази вреда, а от договора, който
го обвързва с отговорното застраховано лице. Това обезщетение следователно
произтича от едно договорно задължение, поради което приложимото към това
задължение право трябва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на
Регламент Рим І. Трето, що се отнася до това дали застрахователят на теглещо
превозно средство, който е обезщетил пострадало лице, разполага в такъв случай със
7
суброгационен иск срещу застрахователя на ремаркето, важно е да се отбележи, че чл.
19 от Регламент Рим ІІ провежда разграничение между въпросите, уреждани от режима
на деликтната отговорност, и тези, уреждани от режима на договорната отговорност.
Тази разпоредба се прилага по-специално в случай, при който трето лице —
застрахователят, е изплатило обезщетение на пострадалото от произшествие лице,
кредитор по деликтното задължение за изплащане на обезщетение за претърпените
вреди срещу водача или държателя на моторното превозно средство, и то в изпълнение
на задължението за поправяне на вредите.
По-точно, чл. 19 Регламент Рим ІІ предвижда, че в тази хипотеза въпросът за
евентуалната суброгация в правата на пострадалото лице се урежда от приложимото
право към задължението на третото лице, а именно застрахователят на гражданската
отговорност, да обезщети това лице.
Така, тъй като задължението на застрахователя да покрие гражданската отговорност
на застрахования по отношение на пострадалото лице произтича от договора за
застраховка, сключен със застрахования, условията, при които застрахователят
може да упражни правата на пострадалото при пътнотранспортното произшествие
лице срещу отговорните за произшествието лица, се определят от националното
право, уреждащо посочения договор за застраховка, определено в приложение на чл.
7 от Регламент Рим І.
В случая по настоящи иск – иск на платилия обезщетение застраховател срещу
длъжника по см. на чл. 19 от Регламент Рим II, се урежда от националното право,
приложимо по посочения договор за застраховка – българското право.
Този извод произтича и от чл. 10, § 2 от Регламент Рим II, според който когато
приложимото право не може да бъде определено въз основа на параграф 1 и към
момента на настъпване на факта, породил неоснователното обогатяване, страните имат
обичайно местопребиваване в една и съща държава, се прилага правото на тази
държава. В случая страните по делото са български застрахователи.
Разпоредбата на § 1 на този член в случая не е приложима според настоящия
състав, понеже извъндоговорно задължение, произтичащо от неоснователно
обогатяване, не е тясно свързано с деликта по см. на разпоредбата. Въпреки че
настъпването на ПТП и отговорността за настъпването му е част от фактическия състав
на иска по чл. 59 ЗЗД в настоящата хипотеза, то фактическия състав не се изчерпва с
това. Фактическия състав налага извършването на преценка също така дали
съществуват валидни застраховки ГО от ищеца и ответника със съответните
застраховани лица, какво е покритието по тях, дали е извършено плащане и какъв е
размерът на обедняването на ищеца. В случая по-определящо значение има договорът
за застраховка, в първопричина с който изобщо е извършено обезщетяване на
пострадалия от застрахователя. Също така, ако се приеме, че следва да се прилага във
всеки случай на настъпило ПТП по иска по чл. 59 ЗЗД правото на държавата, където е
настъпила вредата, то ищецът – застраховател би се обеднил във връзка с извършеното
плащане ако ПТП е настъпило в Германия, но не и ако ПТП е настъпило в България
/понеже според чл. 479 КЗ в случая застрахователят на ремаркето, което се задвижва от
влекача, не отговаря/.
В случая не се установи ищецът да се е обеднил във връзка със заплащането
на половината от обезщетението. Отговорността на ответника по процесния договор за
8
застраховка "гражданска отговорност" съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ
(приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент Рим І) поначало не включва
задължение за обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от
теглещо превозно средство.
По разноските. На ответника се дължат разноски в размер на 250 лв. – юрк
възнаграждение. Водим от горeизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
против ЗД „............................“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Хр. Колумб” № 43, иск с пр. основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
380,80 лв., представляваща вземане за половината от изплатено застрахователно
обезщетение за вредите, причинени по вина на водача на застрахования при ищеца
влекач "М..............", рег. № ................................, към което е било прикрепено ремарке с
рег. № .................................. застраховано при ответника, при настъпило на 13.07.2018 г.
в Р Германия ПТП, ведно със законна лихва от 05.04.2021 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 12.04.2021 г. по гр. дело №
19127, по описа на съда за 2021 г.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ЗД „............................“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Хр. Колумб” № 43, сумата от 250 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9