Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.06.2024
г.
Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, в закрито заседание на 28.06.2024 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 15551 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.250 ГПК.
Образувано е по молба на М.С.П. и М.Р.Р. с искане за допълване по реда на чл.250 ГПК на
постановеното по делото решение № 260098 от 06.02.2024 г., като съдът се
произнесе по въззивна жалба вх.№ 5144277 от 17.09.2018 г.Молителките твърдят,
че с въззивната жалба са поискали произнасяне и за неприсъдената от
първоинстанционния съд поради аритметична грешка сума в размер на 631,70 лв., от която за ищцата М.Р.Р.-617,28
лв., а за ищцата М.С.П.-14,42 лв. и индивидуализиране на присъдените разноски
от първоинстанционния съд в размер на 798,50 лв.Твърдят, че с решението
въззивният съд не се е произнесъл по тези суми.Излагат твърдения за нарушения
на чл.2 ГПК, чл.9 ГПК.
Ответницата по молбата- Д.Ц.С. оспорва същата.
Ответниците по
молбата- С.М.В., А.Л.С., Т.И.С. и К.К.Г.
не вземат становище по нея.
Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема следното:
Молбата е подадена
в срока по чл.250, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Производството
пред въззивния съд е било образувано по въззивни жалба на ответниците К.К.Г., Д.Ц.С.,
Т.И.С., С.М.В. и А.Л.С. срещу решението
на СРС, 124 с-в, по гр.д.№ 46455/15 г. от 01.08.2018 г. в частта, с която са
уважени предявените срещу тях искове на М.С.П. и М.Р.Р..
С постановеното по делото решение въззивният съд е потвърдил решение № 462211 от
01.08.2018 г. на СРС, 124 с-в, по гр.д.№ 46455/2015 г., поправено с решение №
20065680/12.03.2021 г. на СРС,124 с-в, по гр.д.№ 46455/15 г. в обжалваната част.
По делото е
депозирана и молба от ищците М.С.П. и М.Р.Р. с вх.№ 5144277 от 17.09.2018 г., озаглавена „въззивна жалба“, в която
същите са изложили твърдения, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл по цялата претендирана сума, като по иска на М.Р. е
присъден размер от 1 532,72 лв. вместо 2 150,00 лв., а на М.П. е
присъдена сума от 35,58 лв. вместо 50,00 лв. и е останала неразпределена част
от 631,70 лв.Молителките са поискали въззивният съд да измени решението на
първоинстанционния съд, като присъди в полза на първата ищца и сумата от 617,28
лв., а на втората ищца-и сумата от 14,42 лв., като са посочили каква сума се
претендира от всеки от ответниците.
С разпореждането за насрочване на делото въззивният съд е
констатирал, че с въззивната жалба на ищците с вх.№ 5144277 от 17.09.2018 г. са
направени искания по чл.247 ГПК относно имената на ищцата М.Р. и относно
присъдените размери по предявените искове, компетентен да се произнесе по които
е първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение, и е изпратил делото
на СРС за преценка и произнасяне по молбата на ищците по чл.247 ГПК.
С решение от 12.03.2021 г. СРС е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 01.08.2018 г. относно името на ищцата
М.Р..
С молба от 05.04.2021 г. ищците са поискали от СРС да се
произнесе и относно присъдените размери на предявените искове.
С разпореждане от 15.04.2021 г. СРС е постановил
разпореждане „К.Д.Съдът се е произнесъл по чл.247 ГПК“.
С нова молба, озаглавена „жалба“ от 03.06.2021 г. ищците
са изложили оплаквания, че с постановеното по реда на чл.247 ГПК решение
първоинстанционният съд е допуснал само поправка в името на ищцата М.Р., като
отново не се е произнесъл по пълния размер на претендираните суми.Посочили са,
че с резолюция от 15.04.21 г. молбата е оставена без уважение от
първоинстанционния съд с мотив, че се съдът се е произнесъл по чл.247 ГПК.Молителите са поискали да бъде поправена очевидната фактическа грешка
относно неразпределената сума.
С протоколно определение от 22.06.2021 г. въззивният съд
е указал на ищците в 2-седмичен срок да конкретизират искането си в жалбата от
03.06.2021 г., като уточнят с писмена молба с преписи за останалите страни дали
жалбата представлява искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, дали
същата представлява искане за допълване на първоинстанционното решение или е
въззивна жалба срещу отказ на първоинстанционния съд да се произнесе по реда на
чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка.С разпореждане от
02.07.2021 г. въззивният съд е продължил срока за конкретизиране на искането с
още 2 седмици.С молба от 20.07.2021 г. ищците М.С.П. и М.Р.Р. са заявили, че правят
искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
С разпореждане от
02.08.2021 г. въззивният съд е дал последна възможност на ищците да заявят дали
твърдят, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото им искане по
предявените искове.
С молба от 01.09.2021
г. в изпълнение на дадените им указания ищците са заявили, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото им искане по предявените
искове.
При това положение настоящият
съдебен състав счита, че не е налице непълнота
на постановеното решение.Съдът се е произнесъл по въззивните жалби, с които е
бил сезиран.При липса на произнасяне от първоинстанционния съд за остатъка от
претендираните суми не е налице годен предмет на въззивно обжалване.Недопустимо
е въззивният съд да се произнася за първи път по искове, по които
първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Разпореждането на СРС от 15.04.2021 г. СРС не представлява произнасяне по
чл.247 ГПК, но дори и да се приеме, че същото има характер на решение, с което
се отказва поправка на очевидна фактическа грешка, същото не е обжалвано от
ищците, които изрично в изпълнение на дадени указания от въззивния съд са
заявили, че първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото им
искане по предявените искове, поради което молбата с вх.№ 5144277 от 17.09.2018 г. няма характер на въззивна
жалба.Внесената държавна такса в размер на 28,40 лв. подлежи на възстановяване.
Поради изложените съображения молбата
следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.250 ГПК на М.Р.Р. с ЕГН ********** и с адрес: *** и М.С.П. с
ЕГН ********** и с адрес: *** за допълване по
реда на чл.250 ГПК на постановеното по делото решение № 260098 от 06.02.2024
г., като съдът се произнесе и по въззивна жалба вх.№ 5144277 от 17.09.2018 г., като
неоснователна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.