Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

       07.02.2019 г., гр.***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ***ският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА  НАЧЕВА

 

         При секретаря Тинка Гюрецова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2783 по описа на същия съд за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от Н.В.Л. ***, ЕГН **********, против НП № 18-0938-003456 от 18.07.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -***, с което на жалбоподателя за нарушения както следва:

 на чл. 20 ал. 2 от ЗДП и на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДП е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лв.,

на чл. 123, ал. 1, т. 3б“в“ от ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание: глоба в размер на50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,

на чл.133 ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 181 т. 7 от ЗДП е наложено административно наказание: глоба в размер на 50 лв.

   Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. О.Л. от ПЛАК,  който ангажира гласни доказателства и  обосновава становище относно незаконосъобразност на атакуваното НП и моли за неговата отмяна.Поддържа жалбата и подробно се аргументира.

         Ответникът по жалбата – Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -***, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

 

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

         В АУАН № 0665991/05.07.2018 г., е посочено, че  жалбоподателят Н.В.Л. управлявал на 05.07.2018 г. в гр.*** МПС лек автомобил „Хонда” ДК № ***, и че като водач на визираното МПС  около 21:19 часа движейки се в същия град на ул. *** до № ***, посока на движение ***- *** при несъобразена скорост  с интензивността на движението и натовареността на трафика и като неспазвайки дистанция, губи контрол над управлението МПС и ударил движещия се пред него в същата лента за движение и същата посока лек автомобил Мерцедес с рег. № ***с водач И.Л.М.с ЕГН **********. В следствие на удара управляваното  МПС променя посоката си на движение и удря паркиращия и намиращ се от дясната му страна лек автомобил Пежо с рег. № ***с водач Н.Г.А.от гр. ***, ЕГН **********, който от своя страна удря паркиарния лек автомобил Мерцедес с рег. № ***, при което допуска ПТП с материални щети. След настъпването на ППТ жалбоподателя напуска мястото на инцидента, без да уведоми  службите за контрол на МВР. Установено е още, че същия превозва по-голям брой пътници от определения в СРМПС, а именно 4 броя лица, а определения в свидетелството за регистрация е 1+1.

Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ - КАТ към ОДМВР-*** – актосъставителят Д.Б.Д. и свидетеля В.К.Л., като за установените в съставения АУАН нарушения св. В.Л. вменил на Н.В.Л.  нарушения на чл.20 ал. 2 от ЗДП, на чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП и на чл. 133 ал. 1 от ЗДП.  

 

Въз основа на съставения АУАН Началник Сектор къв ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -*** издал оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Б.Д. и В.К.Л., АУАН № 0665991/05.07.2018 г. на л. 6, справка за нарушител/водач от л. 8 до л.11, протокол за ПТП № 1693581/05.07.2018 г.  на л. 14 от делото. В тази връзка горните доказателства са подкрепени и от свидетелските показания на св.Н.Л.и О.Л. в ценената им част, както и от представените медицински документи на л.42-45 от делото. Съдът цени показанията на св.Л. от които се установява притеснението у ж-ля, узнала го непосредствено след инцидента по време на проведен телефонен разговор с него. Съдът цени показанията на св. Л. също в частта досежно притеснението на ж-ля, но не и досежно механизма на нарушението. В тази част показанията на св.Л. не кореспондират с тези на полицейските служители, депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и в чиято обективност съдът няма основание да се съмнява. Обратното – св.Л. е близък приятел на ж-ля и в неговите показания е налице според съда индиция за заинтересованост от изхода на делото. Показанията на св.Д. и В.Л. съответстват напълно на АУАН, чиято доказателствена сила не е опровергана и на съставения Протокол за ПТП.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Досежно нарушението по чл. 20 ал. 2 от ЗДП

 

Всеки правоспособен водач  има задължение да се движи по начин, съобразен  с конкретните пътни  условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДП,  като управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността - колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП съдържа  примерно, а не изчерпателно  изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДП.  Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от  конкретните  пътни и атмосферни условия.

В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като „съобразена”, като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДП.

На Н.Л.  е вменено допуснато нарушение на посочената  в акта и наказателното постановление норма на закона, като поради несъобразяване на скоростта му на движение не успява да избегне или спре  и удря движещия се пред него в същата лента за движение и същата посока лек автомобил Мерцедес с рег. № ***с водач И.Л.М.с ЕГН **********. В следствие на удара управляваното  МПС променя посоката си на движение и удря паркиращия и намиращ се от дясната му страна лек автомобил Пежо с рег. № ***с водач Н.Г.А.от гр. ***, ЕГН **********, който от своя страна удря паркиарния лек автомобил Мерцедес с рег. № ***. По делото е безспорно установено, че  водачът на претърпелия произшествие автомобил  Н.Л.  е бил наясно с факта, че  шофира  в населено място, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие -  все  обстоятелства,  които е трябвало  да го мотивират  да изпълни задълженията си за движение със скорост, която да му гарантира спиране пред всяко предвидимо препятствие.  Той е следвало да избере скорост съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост реакцията на водача да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.

 

           Няма спор по делото, след анализ на доказателствената съвкупност, че след като е допуснал ПТП, Л. се е движил с несъобразена скорост, след като не е успял да овладее управлявания от него автомобил и да спре възприемайки движещия се пред него автомобил Мерцедес с рег. № ***с водач И.Л.М.с ЕГН **********, в следствие на удара управляваното  МПС променя посоката си на движение и удря паркиращия и намиращ се от дясната му страна лек автомобил Пежо с рег. № ***с водач Н.Г.А.от гр. ***, ЕГН **********, който от своя страна удря паркиарния лек автомобил Мерцедес с рег. № ***. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост.

Пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В тази връзка и видно от съставения АУАН, е налице ПТП по смисъла на закона с нанесени материални щети на повече от едно МПС.

Предвид изложеното, скоростта на ж-ля Н. Л. се явява „несъобразена”, тъй като е била неподходяща за конкретните  условия и за другите обективно посочени в чл. 20 от ЗДП  неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с  нанесени щети на повече от едно МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 179 ал. 2 от ЗДП „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.” Следуемо от съдържанието на разпоредбата и нейния абсолютен характер, наложеното административно наказание се приема от закона като справедливо и адекватно на тежестта на извършеното.

Поради това  НП в тази му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Досежно нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП

 

По отношение на обвинението по пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3 , б. „в“ от ЗДП, съдът намира следното.

          Чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

От цитираното  в НП от фактическа страна безспорно е  установено, че жалбоподателят самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на участник в ПТП. Законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да преценява причинил ли е предприетата от него при движение „несъобразена скорост и неспазвайки дистанция“ щети по другия автомобил. Законът е задължил водач на МПС, който е причинил съприкосновение с друго МПС да издири неговия водач. Видно от сочената за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДП, законът е въвел условието и двамата участници в произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него. Само в случай, че другият участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между автомобилите не е довело до материални щети, жалбоподателят е можел да напусне произшествието. В случая жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП и така е  нарушил правата на останалите участващи в ПТП то водачи, по-конкретно на правото им по чл.123, ал.2 от ЗДП да узнаят кой е причинил щети по автомобила им и дали причинителят на  щетите разполага със застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението не е формално, а резултатно като се е наложило контролните органи да издирват жалбоподателя. Причините поради които ж-лят се е отдалечил от мястото на ПТП според съда имат ирелевантно значение. Като се съобразят обаче останалите обстоятелства свързани с нарушението, а именно че ж-лят все пак се е върнал, оказал е съдействие с оглед изясняване на обективната истина, младата му възраст, съдът счита, че административното наказание лишаване от право да управлява МПС следва да се намали от шест месеца на два месеца/предвид наличието и на други нарушения по ЗДП не следва да са наложи минималния размер от един месец/, а в частта по отношение на наказанието глоба в размер на 50 лева следва да остане в сила. В посочения смисъл в тази част следва да се измени НП.

 

 

 

Досежно нарушението по чл. 133 ал. 1 от ЗДП

 

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателя Н.В.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.133, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Цитираната разпоредба въвежда за водачите забрана да превозват по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.

В настоящият случай безспорно е установено, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя Н.Л., било лек автомобил, а съобразно свидетелството му за регистрация, определеният максимален брой пътници, които било допустимо да се превозват, извън водача е 1+1. Независимо от това, жалбоподателя превозвал в автомобила четирима пътници. По този начин бил превишен допустимият брой пътници, с което по същество бил осъществен състава на нарушението по чл.133, ал.1 от ЗДвП.

С оглед изложеното, съдът приема, че нарушението по чл. 133, ал.1 от ЗДвП е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Л..

Административнонаказващият орган правилно приложил относимата санкционна норма на чл.181, т.7 от ЗДвП и определил размера на наказанието, в неговата абсолютна стойност.

Поради това и в тази му част, като правилно и законосъобразно наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

 

         Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-003456 от 18.07.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -***, в частта в която на Н.В.Л. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2 пр. 1 от ЗДП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 200/двеста/ лв. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗМЕНЯ НП № 18-0938-003456 от 18.07.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -***, в частта в която на Н.В.Л. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.123, ал. 1 т. 3 б.“в“ от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1 т. 5 от ЗДП  са наложени административни наказания – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,  като НАМАЛЯВА наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца”, на „лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

         ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-003456 от 18.07.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -***, в частта в която на Н.В.Л. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 133, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 181, т.7 от ЗДП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 50/петдесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: