Решение по дело №879/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1098
Дата: 22 август 2022 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20223100500879
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1098
гр. Варна, 21.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Доника Здр. Х.
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20223100500879 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по въззивната жалба вх.№
9454/19.04.2022г от М. ХР. К. , чрез адв.Дим.Й., срещу решението на ВРС-XXIс-в №
332/15.02.2022г по гр.д.№ 9453/2021г, с коeто е прието за установено по отношение на
ищеца ИВ. К. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Т. И.“ № 36, че ответницата М. ХР. К.
ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Ц.А.“ № 36 не е собственик на 1/72ид.ч. от имот с ид.№
10135.2560.388 по КККР, с площ по скица 350кв.м., а по документа за собственост 283кв.м.,
намиращ се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 2, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), съставляващ УПИ 10,
кв.16 по стар план на гр. Варна, при граници имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***,
на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изразено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение.
Твърди се, че представеното по делото обратно писмо е съставено за целите на
настоящото производство и близо двадесет години след сключване на сделката,
обективирана в НА № 112 том 4 рег.№ 10985 н.д.№ 601/2003г на н-с Ж.К., което протИ.речи
на принципа за добросъвестност.
Счита, че сделката от 2003г по НА за действителна и не може да се превърне в
симулативна с последващо обратно писмо, което не се ползва с доказателствена сила за
1
разлика от НА. Признанието, че същото било антидатирано опровергава неговата
доказателствена сила и не може да се протИ.поставя на страната, която не го е подписала,
нито на НА.
На сл.място счита, че съдът неоснователно и необосновано не е кредитирал
показанията на свид.Г..
Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
за отхвърлянето на иска
Претендира сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ИВ. К. К., чрез адв.П.Х., в който е
изразено становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски и за въззивната инстанция.

В обстоятелствената част на исковата си молба ИВ. К. К. излага, че с ответницата М.
ХР. К. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 2573/ 15.05.2014г по гр.д.№
10760/2013г на ВРС.
По време на брака с договор за покупко-продажба от 26.09.2003г, за който бил
съставен НА № 112 том 4 рег. № 10985, дело № 601/ 2003г на н-с Ж.К. с район на действие
ВРС, бил придобит НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ 1/6 ид.части от 1/2ид.ч. от ВТОРИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ в сграда, намираща се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 2, заедно със
припадащите й се ид.части от ОЧС и таваните, както и 1/6ид.ч. от 1/6ид.части или общо 1/36
ид.части от дворно място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 283кв.м.,
представляващо УПИ № 10 в кв.16 на гр.Варна.
Жилищната сграда в имота към момента на подаването на ИМ била съборена, като в
дворното място се извършвали дейности по изграждане на нова сграда.
Твърди, че ответницата не притежава правото на собственост върху 1/72ид.ч. от земята
доколкото договорът за покупко – продажба, макар и сключен по-време на брака, бил
симулативен като прикриващ действителния договор за дарение. По този договор страна е
единствено ищецът и при сключването му нямало заплащане на парични суми като покупна
цена на имота.
В евентуалност твърди, че отношенията по сделката били уредени от родителите на
ищеца и затова към него момент за него и за семейството му не били възникнали някакви
задължения, които да водят до възникване на СИО.
Намерението на страните по договора да прикрива действителната сделка - дарение се
установява от обратното писмо, съставено между страните по НА № 112/2003г.
При тези твърдения счита, че придобитата през 2003г 1/36ид.ч. от дворното място
никога не е придобивала статут на СИО и затова след прекратяването на брака между
2
настоящите страни ответницата не може да се легитимира като собственик на половината от
процесните 1/36ид.части, т.е. на 1/72ид.част от имота.
Правата на ищеца са оспорени от насрещната страна, която заявява права по
отношение собствеността върху земята във връзка със започнало строителство в имота.
Моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответницата не е собственик на 1/72ид.ч. от дворното място с
идентиф.№ ***, цялото с площ от 350кв.м. по скица, а по документа за собственост -
283кв.м., намиращо се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 2, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, съставляващ УПИ 10
в кв.16 по стар план на гр.Варна, при граници: имоти с идентиф.№№ ***, ***, *** и ***.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от отв.М. ХР. К., в който оспорва
иска по основание.
Признава се, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен със съдебното
решение.
Навежда възражения относно симулативния характер на договора за покупко –
продажба, оформен с НА №112/2003г, като възразява, че по силата на посочената сделка,
извършена по време на брака, ответницата е придобила правото на собственост върху
спорната 1/72 ид.ч. от ПИ.
Оспорва представеното с исковата молба обратно писмо от 25.09.2003г досежно датата
и съдържанието на документа, тъй като частният документ бил съставен с оглед нуждите на
процеса.
Симулативният характер на договора за покупко-продажба по НА № 112/2003г не
можел да бъде установен впоследствие с представянето на обратно писмо, което обективира
промяна във волята на страните по сделката.
Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност.
В условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност
в качеството й на добросъвестен приобретател с изтичането на кратката придобивна давност
с начало посочената придобивна сделка от 2003г, а евентуално–от 14.12.2014г. Поради
изложените съображения моли за отхвърлянето на предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск за собственост намира
правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна:
Между страните няма спор, че са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло
в законна сила на 29.12.2014г съдебно решение № 2573/15.05.2014 по гр.д.№ 10760/2013г
3
Не е спорно, че по силата на КНА № 101 т.4 рег.№ 10862 д.№ 590/24.09.2003г,
съставен от н-с Ж.К. /л.32-I/ Б.Д. К. и П.Д.Х. са признати за собственици на недвижим имот
– ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна
ул.“Н.М.“ № 25, ведно със съответния процент ид.части от таванските помещения в сградата
и от ОЧС, както и 1/3 ид.част от дворното място върху което е построена сградата, цялото с
площ от 283 кв.м., представляващо УПИ № 10 в кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти
подрайон на гр.Варна.
Няма спор и относно факта, че на 25.09.2003г с НА № 111 т.4 рег.№ 10981 н.д.№
600/2003г на н-с Ж.К., вписан в СлВп вх.рег.№ 16368/26.09.2003г, акт 3 том LI дело 11473,
стр.104708 /л.33-I/ Б.Д. К. е дарила на И.К. 1/2ид.ч. от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 25, заедно със съответния
процент ид.части от таванските помещения в сградата и от ОЧС, както и 1/6ид.ч. от
дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 283кв.м.,
представляващо УПИ № 10 в кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр.
Варна.
Няма спор и за това, че в същия ден, 25.09.2003г е била извършена последваща сделка,
обективирана в НА № 112 т.4 рег.№ 10985 н.д.№ 601/25.09.2003 на н-с Ж.К., вписан в СлВп
на 26.09.2003г с вх.№ 16385/26.09.2003, акт 18 том LI, дело 11488/2003г, стр.321627 /л.30-31-
I/, оформена като договор за покупко-продажба, по силата на която П.Д.Х. е продала на И.К.
1/2ид.ч. от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна,
ул. Н.М. №25 ведно със съответния процент ид.части от таванските помещения в сградата и
от ОЧС, както и 1/6ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с
площ от 283кв.м., представляващо УПИ № 10 в кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти
подрайон на гр.Варна.
По делото е приет като доказателство и НА № 138/4.08.2009г /л.92-I/, по силата на
който е учредено право на преминаване в полза на В.М.М. през имота, намиращ се в
гр.Варна ул.“Н.М.“, представляващ УПИ № 11-10, същия с идентиф.№ ***, като сред
учредителите на вещното право са ищецът и ответницата.
Представена е справка от Община Варна, дирекция „МДТ", в която се посочва, че
ответницата няма незаплатени задължения за местни данъци и такси към 02.09.2021г.
Представена е декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане данък върху недвижимите
имоти, с която ищецът е декларирал притежаваните от него имоти, сред които е и сграда на
ул.“Н.М.“, придобита по дарение, оформено с НА № 111/ 2003г, с която е декларирана
собствеността и върху земя с площ от 342кв.м., за които ищецът е декларирал 24/108ид.ч. от
същата.
Прието е като доказателство Споразумение /обратно писмо/ от 25.09.2003г /л.9-I/,
сключено между П.Д.Х. и ищеца И.К., със съдържание, че страните признават, че договорът
за покупко-продажба, оформен в НА № 112/ 25.09.2003г, не е покупко продажба, тъй като
по сделката не са броени пари и за цена е вписана фиктивна такава, близка до данъчната
4
оценка. Сделката представлява дарение, което П.Д.Х. прави на племенника си И.К..
Оформянето на договора като продажба се прави с цел децата на П. Др.Х. да нямат
претенции към имота. Надареният И.К. е заявил, че приема с благодарност направеното в
негова полза дарение. Посочено е още, че настоящото споразумение се съставя в случай на
неблагодарност от страна на надарения в 2 еднообразни екземпляра – по един за всяка от
страните.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите : Б.Д. К.
/майка на ищеца/ и М.Н.Х., сочени от ищцовата страна, както и А.К.Г. , сочени от ответната
страна.
Свид.Б.К. излага, че процесният имот бил придобит по наследство от нейния баща и
след неговата смърт собственици са станали на тя и нейната сестра П. Х., както и тяхната
майка. Имотът е бил отнет в полза на Държавата, след което бил реституиран. Процесът по
реституция под формата на набор и предвижване на документи бил извършен от И.К..
По думите на свидетелката между нея и сестра й имало уговорка, ако синът й успее да
осъществи реституирането на имота, той да му бъде подарен, включително и частта на П.
Х..
През 2003г свидетелката-майка на ищеца дарила на сина си своята част от имота.
Тогава и П. Х. също прехвърлила своята част на И., като сделката била оформена от адвокат
като покупко-продажба. Категорична е, че сестра й не била получила пари по сделката по
тази сделка. Свидетелката и съпругът й били заплатили сума във връзка с реституирането на
имота, но през 2003г И. не бил давал пари за закупуването му.
След като бил реституиран имотът, свидетелката не била живяла там, както и
ответницата. Още преди 10 години била съборена намиращата се в дв.място стара къща, на
първия етаж на която имало детска градина.
Свид.М.Х. знае, че семейството на ищеца имало имот в гр.Варна на ул.“Н.М.“ –
дворно място с триетажна сграда. Семейството на И. живеело там до 80-те години, след
което имотът бил отнет в полза на Държавата, а след това бил възстановен през 90-те
години; към него момент там се помещавала детска градина. Знае, че И. се занимавал с
процедурата по възстановяването на собствеността, както и че между майка му и леля му
/сестрата на майка му/ П. Х. имало направено разпределение на имота, като за частта на П.
Х. станало с договор за покупко - продажба, по който нямало никакво заплащане на цената.
Това знаел от самата П. Х., която му споделила, че макар сделката да била оформена като
покупко-продажба, в действителност била дарение. Знае, че причината, заради която лелята
на ищеца му подарила своята част от имота, била като благодарност към И. за усилията,
които той положил за реституирането на имота. Знае, че нито И., нито Мария са живяли в
имота, тъй като сградата била съборена още през 2008г.
Свид.А.Г. познавала Мария от 1991г, а И.-от 1997-1998г, които й били съседи. От
разговор между И. и М. знаела, че И. притежавал собствеността върху имота на ул.“Н.М.“ в
гр.Варна, придобит по дарение от неговата майка. Впоследствие били закупени от лелята на
5
ищеца нейните ид.части от същия имот. По този повод ответницата била продала свои
помещения и цената за закупването на ид.части заплатена в долари, без да уточнила
стойността на заплатеното. Това го знаела от разговори между И. и Мария, на които
свидетелката била присъствала, когато обсъждали плановете си за дворното място на
посочения адрес. Знае, че ответницата била заплащала своите задължения за местни данъци
и такси за имота. Към момента там имало построена нова сграда, а старата била съборена.
Преди събарянето на старата сграда, имотът бил необитаем, дворът бил обрасъл с
растителност. Излага още, че заедно с ответницата многократно били минавали покрай
имота, но не са влизали понеже бил заключен с поставена верига на вратата.
Във въззивното производство е приет като доказателство представеният от
въззивницата НА № 24 том 1 рег.№ 368 н.д.№ 24/21.02.2022г /л.5 и сл./ на н-с В.Д., за
покупко продажба на ид.части от дворното място, в резултат на което множество физически
лица и юридическо лице са придобили съответните ид.части, като сред тях са и И.К. с
22,86кв.м.ид.ч. от дв.място, притежавани от него в индивидуална собственост, и М. Хр.К.–с
5,18кв.м.ид.ч.от дв.място, притежавани от нея в индивидуална собственост.
Доколкото И.К. също бил участвал в посочената сделка, счита, че това обективирало
признанието от негова страна за правата на собственост на ответницата от описания ПИ,
чийто обем е повече от оспорвания.
НА е съставен след завеждането на ИМ, подадена на 29.06.2021г.
В тази връзка е заявеното от ищцовата страна възражение и представено доказателство
за заведено иск за делба, входиран пред ВРС под № 14427/2.03.2022, като ИМ е вписана в
СлВп на 17.03.2022г., в който отново е оспорена сделката по НА от 2003г като привидна и
прикриваща дарение, поади което се оспорват и придобитите от М.К. права по силата ан НА
от 2022г
СЪДЪТ, въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните правни
изводи
Разликата между положителния и отрицателния установителни искове се изразява в
това е, че при положителния силата на пресъдено нещо /СПН/ обхваща принадлежността на
правото на собственост на ищеца и същевременно отрича заявеното от ответника право, а
при отрицателния - само се отрича претендираното от ответника право /в т.см. Решение №
90/5.05.2011г по гр.д.№ 846/2010 на ВКС-II ГО/.
Интерес от установителен иск е налице по всяко време, срещу всяко едно лице, което
по някакъв начин смущава вещните права на собственост, като претендира свои
самостоятелни такива.
Наличието на правен интерес при предявен установителен иск /както положителен,
така и отрицателен/, е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следва да следи
служебно. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 8/27.11.2013г на
ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право,
6
което се оспорва; позовава се на фактическо състояние, или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника.
Настоящият иск е предявен като отрицателен установителен за собственост, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК.
За да обоснове интереса си от търсената защита, ищецът се позовава на притежаваното
от него вещно право на собственост върху спорната 1/72ид.част от дв.място на лично
основание по силата на безвъзмездната сделка-дарение, прикрита чрез привидния договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 112/25.09.2003г, с което се изключва правото на
собственост на ответницата върху същата ид.част. Същевременно, за последната има данни
да оспорва изключителното му право на собственост, както чрез наведените с ПО
възражения, така и извънсъдебно чрез заявяване право на собственост върху спорните
идеални части.
И макар искът да е отрицателен установителен, в който случай главното и пълно
доказване следва да лежи върху ответната страна съобразно горепосоченото ТР №
8/27.11.2013 по тълк.д.№ 8/2012 - т.1 изр.2-ро - „в производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът–фактите, от които
произтича правото му“, в настоящия случай, доколкото основното твърдение на ищеца се
свежда до относителната симулативност на договора за покупко-продажба като привиден и
така създаващ права за ответницата, в негова тежест е да установи, че действителната воля
на страните по сделката е била безвъзмездното надаряване на ищеца от неговата леля в знак
на благодарност за положените от племенника й усилия за реституирането на имота.
В тежест на ответницата остава доказването на заявените от нея правоизключващи или
правопогасяващи правото на ищеца възражения.
По възражението й за погасяването на предявения иск по давност. Същото е
неоснователно.
Предявяването на установителен иск в защита на вещно право на собственост не се
погасява с изтичането на определен давностен срок. Правото на собственост може да бъде
изгубено, ако не бъде упражнявано в определен срок, с което са свързани последиците от
придобивния давностен срок и което не е равнозначно на погасителната давност.
За установяването на симулативност на сделка като вид недействителност, визирана в
нормата на чл.26 ал.2 предл.5-то вр.чл.17 ЗЗД, също няма въведено ограничение със срок.
Така в настоящия случай е налице правен интерес от търсената защита, като правото за
това не е погасено по давност. Ето защо е без значение кога е бил прекратен бракът между
страните, респ. дали са изтекли или не повече или по-малко от пет години от тогава.
За да е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните
по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да
създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели.
Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга
сделка /абсолютна симулация/ или пък прикрива някаква друга сделка /относителна
7
симулация/.
Разкриване симулативността на извършения договор за покупко-продажба е свързано с
опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ, за което
процесуалният закон е въвел изискване това да става с документ, каквито са обратното
писмо /пълен обратен документ/ и началото на писмено доказателство /непълен обратен
документ/. Обратното писмо представлява разпоредителен документ, съставен нарочно за
разкриване на симулацията, обективиращ писмените изявления на страните по сделката
относно действителните им отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка,
като е без значение моментът на съставянето му – преди, след или заедно с явния договор.
Обратният документ, който разкрива съдържанието на един прикрит договор следва може да
съдържа всички елементи от съдържанието на договора и тогава ще служи за пълно
разкриване по симулацията. За разлика от него, началото на писмено доказателство е
случаен документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за
наличие на привидност, т.е. сам по себе си той не разкрива симулацията, тъй като не
съдържа признание за нея, но от текста му може да се съди, че е възможно страните по
сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията
привидно. За да се приеме, че съществува начало на писмено доказателство, не е
необходимо документът съзнателно или нарочно да е бил съставен за спорното
правоотношение, нито целта му е била да служи на сделката между страните. Достатъчно е
да прави вероятна симулацията, като е възможно документът да е бил съставен, както преди,
така и по време, а също и след сделката.
Тези същностни различия в съдържанието на двата документа обуславят и различното
им доказателствено значение – докато обратното писмо доказва директно симулативността
на атакуваната сделка, без да са необходими други доказателства, наличието на непълен
обратен документ по делото е само предпоставка за преодоляване на установената в чл.164
ал.1 т.6 ГПК недопустимост на свидетелските показания. Така съгласно изричната норма на
чл.165 ал.2 ГПК, гласните доказателства са допустими, когато в делото има писмени
доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред
държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Веднъж, обаче, открито
доказването със свидетел, същото следва да бъде пълно, иначе претендираната
симулативност няма да се счита за доказана /така в Решение № 83/8.03.2010г на ВКС по
гр.д.№ 2787/2008г на ВКС, III ГО/. Под другата страна по смисъла на посочената норма
следва да се разбира лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката, т.е.
документът следва да изхожда от противната страна, а не от опровергаващата страна.
По делото се установи, че майката на ищеца Б.Д. К. и нейната сестра П.Д.Х. в
качеството им на собственици на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда,
намираща се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 25, ведно със съответния процент ид.части от
таванските помещения в сградата и от ОЧС, както и 1/3ид.част от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 283кв.м., представляващо УПИ № 10 в кв.16,
идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр.Варна, са се разпоредили със своите
8
ид.части в полза на ищеца, както следва: на 25.09.2003г с НА № 111//2003г майката на
ищеца Бисерка Др.К. му е дарила своята 1/2ид.ч. от апартамента, както и припадащите й се
1/6ид.ч. от дв.място. На същата дата 25.09.2003г с НА № 112/2003г лелята на ищеца П.
Др.Х. му е продала своята 1/2ид.ч. от апартамента и припадащите й се 1/6ид.ч. от дв. Място.
По отношение на последната сделка е представено споразумение /обратно писмо/, носещо
дата 25.09.2003г, т.е. като съставено в деня на изповядването на сделката. Същото е
подписано от двете страни по нея - прехвърлителката П. Х. и приобретателят И.К. с
подробно описаното по-горе съдържание.
По възражението на отв.страна относно датата на документа.
Посочената в документа дата не се ползва с обвързваща съда сила, тъй като не е
достоверна. Индиция, че е бил съставен в по-късен момент е образуваното по инициатива на
ответницата адм. производство по обжалване издаденото през 2012г разрешение за строеж -
в мотивите на постановеното от административния съд решение е коментиран въпросният
НА № 112/2003г, за да се направи извод за допустимостта на жалбата като подадена от
процесуално легитимирано лице, впоследствие оставена без уважение. Че документът е бил
съставен в по-късен момент, се потвърждава и от признанието на процесуалния
представител на ищеца в о.с.з. на 5.11.2021. В тази връзка съдът е приел за ненуждаещо се
от доказване, че представеното по делото споразумение от 25.09.2003г е бил изготвено и
подписано през 2021г.
На практика моментът на изготвяне на обратното писмо е без съществено значение за
спора, тъй като в теорията и практиката е прието, че съставянето му може да предхожда, да
бъде по време на сделката или да я следхожда.
На сл.място се поставя въпросът дали в настоящия случай представеният от ищеца
писмен документ има качеството на пълно обратно писмо, достатъчно за разкриването на
симулацията.
При възмездното придобиване на имущество по време на брака на името на единия
съпруг, другият съпруг придобива правото на собственост по силата на закона –
установеният режим на СИО съгл. нормата на чл.21 ал.1 СК от 2009г /сътов. чл.19 ал.1 СК
от 1985, отм./ върху вещи и права върху вещи, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, който принос се предполага до доказване на противното. Това, обаче, не
означава, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора.
Същевременно, неучаствалият съпруг следва правното положение /като права и
задължения/ на съпруга - страна по сделката, което не означава, че във всички случаи,
когато има издаден обратен документ той разпростира действието си и по отношение на
неучастващото в договора лице.
Доколкото симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни,
когато единият съпруг не е подписал документа, разкриващ симулативността на сделката,
този документ няма обвързваща доказателствена сила за него, но може да послужи за начало
на писмено доказателство, и е предпоставка за допустимост на свидетелските показания -
9
чл.165 ал.2 ГПК /в този см.Решение № 30/11.02.2015г по гр.д.№ 4188/2014г на ВКС-IV ГО/.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че в настоящия случай представеният от
ищеца писмен документ не може да бъде ценен като пълно обратно писмо, достатъчно за
разкриване симулативността на привидната сделка, щом като не обвързва неучаствалата в
сделката съпруга. Същото, обаче, има характера на начало на писмено доказателство, което
от своя страна предпоставя допустимостта на гласни доказателства.
Такива по делото са събрани чрез разпита на горепосочените свидетели. Показанията
на свид.К. /майка на ищеца/ се ценят при условията на чл.172 ГПК и в съвкупност с
останалите събрани доказателства. Спорната част представлява част от имота, който бил
отнет от техния баща /нейния и на сестра й П. Х./ в полза на Държавата, а впоследствие
реституиран в техния патримониум, за което заслуга имал нейният син И.К., тъй като се
занимавал с подготовката и придвижването на всички необходими документи. Изложеното
от свидетелката се подкрепя от казаното от другия ищцов свидетел – М.Х., без родствена
връзка със страните. И двамата свидетели сочат, че е имало уговорка между майката на
ищеца и нейната сестра П. Х., в случай, че И. успешно осъществи реституирането на имота,
той да му бъде подарен в знак на благодарност за извършените действия. Свид.Х. знаел това
лично от П. Х., за която заявява изрично, че познавал и бил разговарял с нея.
Тези гласни доказателства се подкрепят и от събраните писмени такива - приложеният
по делото КНА № 101/24.09.2003г за признаването на свид.К. и нейната сестра П. Х. за
собственици на имота. Двете разпоредителни сделки от майката и от лелята на ищеца са
били извършени едновременно на следващия ден – 25.09.2003г и обективирани в два
нот.акта с последователни номера 111 и 112. За първата разпоредителна сделка /от майката в
полза на ищеца/ няма спор, че е безвъзмездно дарение, а по отношение на втората и двамата
свидетели са категорични, че също не е ставало въпрос за заплащане на пари и такива не
били давани.
В тази връзка намира показанията на свид.А.Г., сочена от ответницата, за изолирани,
доста общи и неподкрепени с никакви други доказателства, особено що се отнася до
изложеното, че знаела от разговори между И. и М. за закупуването на ид.части от имота на
лелята на ищеца /която свидетелката не познавала/; не знае за каква парична сума ставало
въпрос, но същевременно казва, че сумата била заплатена в щатски долари с пари, получени
от М. от продажбата на нейни помещения. В тази насока в свидетелските показания липсва
всякаква яснота и конкретика. При това, би следвало да бъдат подкрепени с надлежни
писмени доказателства, след като се говори за продажба на недвижими имоти и получена
цена в щат.долари.
Въз основа на изложеното следва изводът, че при извършената разпоредителна сделка
от лелята в полза на ищеца действително не е имало размяна на имуществени блага, т.е.
срещу прехвърленото право на собственост насрещната да е престирала заплащането на
паричната му цена. Така, очевидно, намерението на страните е било за безвъзмездното
разпореждане с имота в полза на ищеца, т.е. действителното воля на прехвърлителката е
била да надари племенника си със своята ид.част от имота в знак на благодарност за
10
успешното му реституиране, както е посочено в обратното писмо и което е и житейски
мислимо предвид близката им родствена връзка и близко стоящите във времето събития.
Така съдът приема, че поради липсата на реално престиране на паричната сума,
сделката е станала безвъзмездна и с нея е било прикрито дарствено разпореждане. При това
положение обективираната в НА № 112/25.09.2003 покупко-продажба поради липсата на
реално престиране на парична сума, следва да се счита за симулативна и като привидна е
нищожна, съгл.чл.26 ал.2 предл.5-то ЗЗД. Прикритото с нея правоотношение между страните
ще ги обвърже валидно, ако са налице останалите предпоставки на закона, т.е. да са
изпълнени изискванията за него, съгл.чл.17 ЗЗД. В случая дарственото разпореждане е
оформено в изискуемата форма, съгл.чл.18 ЗЗД – нотариалната. Налице са и останалите
изискуеми предпоставки -прехвърлителката се легитимира като собственик на дарената
ид.част, а надареният е приел с благодарност. Следователно, дарението като действително е
произвело правно валидно действие.
Съобразно нормата на чл.20 ал.1 от отменения СК от 1985г, приложима към момента на
коментираната прехвърлителна сделка от 2003г, придобитото по време на брака по дарение,
е лична собственост на съпруга, а това изключва статута му на СИО, съответно наличието
на съсобственост. При това положение ответницата не е придобила вещни права и не би
могла да се легитимира като съсобственик на спорната ид.част от дворното място.
Що се отнася до заявеното от М.К. възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност - кратка от датата на сключването на договора. Същото е неоснователно по
сл.съображения:
Поради опровергаване съдържанието на договора за продажба и приемане, че се касае
за дарствено разпореждане, за нея последното не е произвело вещно-прехвърлително
действие.
За да се позове на хипотезата за добросъвестното владение, уредено в чл.70 ЗС, е
необходимо да владее на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че
праводателят й не е собственик. В настоящия случай такава хипотеза не е налице доколкото
по делото не се твърди, а и не се установява това. Данните сочат категорично на обратното -
праводателката П. Х. е била собственик на процесната ид.част и затова липсва и втората
предпоставка – незнанието, че праводателят не е собственик.
На сл.място. За да се позове на давностно владение, е необходимо да е установена
фактическа власт с намерението за своене.
Действително, сделката е била осъществена през 2003г, още когато страните по
настоящия спор са били в брак и при положение, че придобитото в СИО е бездялова
съсобственост, може да се мисли за съвместно осъществявана фактическа власт до
прекратяването на брака през 2014г. В случая, обаче, установеността на изначална
симулативност на продажбата от момента на сключването на договора през 2003г, от който
момент е валидно дарственото разпореждане, то последното изключва наличието на СИО и
затова процесната ид.част се явява лична собственост на ищеца. При това положение от
11
страна на ответницата следва да бъде доказано, както фактическата власт върху
прехвърлените 1/6ид.части от дв.място или върху половината от тях, в който обем биха били
правата на ответницата от общата вещ, така и манифестирано от нейна страна намерение да
я свои за себе си, т.е. да е отблъснала владението от действителния собственик, при това за
срок не по-малко от 10 години.
Анализът на доказателствата по делото налагат извода, че ответницата не е
осъществяла такава фактическа власт върху имота - според свид.показния същата никога не
е живяла там, вкл. и поради събарянето на сградата още през 2008г и предприемане на
действия за строителството на нова сграда. Това се потвърждава дори и от показанията на
свид.А.Г., по думите на която, че когато минавали заедно с М. покрай имота, виждала същия
да е заключен с поставена на вратата верига, с ключ за която М. не разполагала. Имотът бил
неподържан, а дворното място - обрасло с растителност. Че в имота след възстановяването
му до събарянето на старата сграда, никой не бил живял, са и показанията на свид.Б.К. и
М.Х..
Установена фактическа власт ответницата не може да се черпи от факта на учредено
право на преминаване през имота в полза на трето на спора лице, оформено в НА №
138/2009г. Вписването на ответницата в този НА е осъществено доколкото към момента на
учредяването на сервитутното право не е било установена по съдебен ред привидността на
сделката, предмет на настоящото производство.
Проведеното от ответницата административно производство също не може да
обоснове извод за осъществявано давностно владение.
Същото се отнася и за представеният във въззивната инстанция НА № 24/2022г,
съдържащ констатациите на нотариуса относно правата на собственост върху процесното
дворно място на всички лица, вкл. и на ответницата върху ид.части от дворното място. При
съставянето му нотариусът е бил обвързан от обективираното в НА № 112/2003г до
опровергаването на неговото съдържание с влязло в законна сила съдебно решение, с което
със СПН да бъдат отречени привидните права на М.К.. Симулацията като изначална не е
произвела действие още от момента на сключването на привидната сделка. В допълнение
може да се посочи, че от представеното копие от вписана ИМ за делба, за което е било
образувано гр.д.№ 2791/2022г, е видно, че въззиваемият И.К. е оспорил правата на
въззивницата веднага след съставянето на НА от 2022.
Доводите на въззивницата, черпени от факта на заплащане на данъци, също са
неоснователни : сам по себе си този факт не може да обоснове извод нито на фактическото
владение, нито за намерението за своене. Същият може да служи като индиция за
намерението за своене, но като косвено доказателство подлежи на съвкупна преценка с
всички останали събрани по делото доказателства. Тъй като се касае за публично
задължение към Държавата, това би могло да обоснове само възникването на
облигационното притезателно право на вземане за неоснователно обогатяване от
изпълнението на чуждо задължение за заплатени към фиска данъци и такси.
12
Неоснователно е и заявеното в евентуалност възражение за осъществявано давностно
владение от 2014г, т.е след прекратяването на брака на страните дори само поради липсата
на изтекъл 10-годишен период до подаването на ИМ през 2021г.
В обобщение се налага изводът за неоснователност на възраженията на ответницата за
придобиване на имота по давност, считано както от 25.09.2003г, така и от 14.12.2014г до
датата на подаване на ИМ.
Като краен извод следва, че предявеният иск е доказан по основание и затова
процесната ид.част от дв.място е собственост на ищеца на лично основание. Ето защо
следва да бъде прието в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на
спорната 1/72ид.ч. от ПИ с идентиф.№ ***, цялото с площ по скица 350кв.м., а по документа
за собственост - 283кв.м., намиращо се на адм.адрес: гр.Варна ул.“Н.М.“ № 2, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до10м/, съставляващ УПИ 10 в кв.16 по стар план на гр.Варна, при граници
имоти с идентиф.№№ ***; ***; *** и ***, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
постановеното от ВРС решение, вкл. и по отношение определението т РС разноски в полза
на ищцовата страна.
По разноските.
С оглед изхода на спора във въззивното производство, в полза на въззиваемия следва
да бъдат присъдени сторените разноски за ползваната от страната адв.услуга. За същата са
представени доказателства /л.51/ за заплащането на сумата от 1200лв. Своевременно е
направено възражение за прекомерност от насрещната страна, което съдът намира за
основателно. Съобразно §1 от Наредба № 1/9.07.2004г, при установителен иск за
собственост за защита на вещни права по аналогия следва да се приложи разпоредбата на
чл.7 ал.5 от Наредбата, определяща минималният размер от 600лв за защита на вещни права
по други искове – посесорни /чл.75 и чл.76 ЗС/ петиторни /чл.108 ЗС/. Така, в посочения
размер следва да бъде присъдената в полза на въззиваемата страна сума за сторените от нея
разноски за настоящата инстанция.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XXIс-в № 332/ 15.02.2022г по гр.д.№
9453/2021г, с коeто е прието за установено по отношение на ищеца ИВ. К. К. ЕГН
********** от гр.Варна ул.“Т. И.“ № 36, че ответницата М. ХР. К. ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.“Ц.А.“ № 36 не е собственик на 1/72ид.ч. от имот с ид.№ *** по КККР, с площ
по скица 350кв.м., а по документа за собственост 283кв.м., намиращ се в гр.Варна ул.“Н.М.“
№ 2, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), съставляващ УПИ 10, кв.16 по стар план на гр. Варна, при
13
граници имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. ХР. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Ц.А.“ № 36, да заплати на
ИВ. К. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Т. И.“ № 36, сумата от 600лв /шестстотин лева/ -
разноски за възнаграждение за процесуалното представителство на въззиваемия, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните, на осн.чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14