ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 641
гр. С.З., 31.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500274 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 от ГПК – чл.279 от ГПК.
Образувано по частна жалба на К. Х. Т., действащ чрез адв.Й.С., срещу
разпореждане № 1935/30.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 325/2022 г. по
описа на Районен съд – С.З., с което е оставено без уважение възражението му
за липса на международна компетентност на българския съд, както и
възражението му за липса на местна подсъдност.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт и претендира за неговата отмяна и прекратяване на
производството по делото. Евентуално се претендира отмяната на
обжалваното разпореждане и прекратяване на делото пред Районен съд –С.З.
и изпращането му по подсъдност на Районен съд –Ш. или на Районен съд - Б..
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от
насрещните страни, с който я оспорват като неоснователна.
Излагат доводи за правилността на обжалваното разпореждане и
претендират потвърждаването му, както и присъждането на разноски.
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
в законоустановения срок за обжалване.
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд – С.З. по искова молба на Х. К. Т. и П. К. Т., действащи лично и със
1
съгласието на своята майка и законен представител В. М. П., всички с
постоянен адрес: гр.С.З., ул.“***********, срещу К. Х. Т., с адрес: гр.Ш.,
ул.“*******, с която са предявени активно субективно съединени искове за
издръжка по чл.143 от Семейния кодекс СК/ и издръжка за минало време по
чл.149 от СК за сумите от по 400 лв.
В исковата си молба ищците са изложили твърдения, че ответникът е
техен баща. През 2016 година семейството им се установило да живее на
територията на К., но през 2019 година родителите им се разделили и баща им
се върнал да живее в Р.Б., в гр.Ш.. Двамата ищци и тяхната майка останали да
живеят в К., където били и понастоящем. За периода на фактическата раздяла
на родителите им всички грижи по отглеждането и издръжката им били поети
от тяхната майка.
Към исковата си молба са представили удостоверения за постоянен
адрес, от които се установява, че регистрираният постоянен адрес на Х. К. Т.
и П. К. Т. в Р.Б. е гр.С.З., ул.“***********.
С подадения отговор на исковата молба ответникът е направил
възражение за липса на международна компетентност на българския съд да
разгледа предявените искове. Изложил е доводи, че съгласно Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата от 1996 г., ратифицирана от Р.Б. на 18.01.2006 г.,
компетентен да разгледа предявените искове е съда по обичайното
местопребиваване на двете деца – канадския съд. При условията на
евентуалност е направил възражение за местна неподсъдност на делото на
Районен съд –С.З., като е посочил, че местно компетентен да разгледа
предявените искове е съдът по постоянния му адрес - Районен съд –Ш., или
съдът по последното обичайно местопребиваване на ищците в Р.Б. – Районен
съд – Б., предвид, че адресната регистрация по настоящ адрес на двете деца
била в гр.Б..
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е оставил без
уважение отводът за международна компетентност, като е приел, че съгласно
Кодексът за международно частно право /КМЧП/ българският съд е
международно компетентен да разгледа предявените искове за издръжка.
Оставил е без уважение и отводът за местна подсъдност, като е приел, че по
правилата на ГПК Районен съд –С.З. е местно компетентният съд, който
следва да разгледа предявените искове.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд
за неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане за правилно, по
следните съображения:
По предявените от ищците искове за издръжка в Районен съд – С.З. е
било образувано дело, което има международен елемент с оглед на това, че
страните са български граждани, чието последно общо обичайно
местопребиваване, както и обичайното местопребиваване на ищците към
2
момента на сезиране на съда, е в К..
Предвид заявените пред съда за защита права на ищците, а именно
такива за издръжка, приложимият процесуален закон за определяне на
международната компетентност в случая е КМЧП, а не Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата от 1996 г., ратифицирана от Р.Б. на 18.01.2006 г., която
съгласно чл.4 б.“е“ не се прилага за задълженията за издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от КМЧП, уреждаща международната
компетентност по делата за издръжка, българските съдилища са компетентни
по искове за издръжка освен в случаите по чл. 4, ал. 1 и когато търсещият
издръжка има обичайно местопребиваване в Р.Б..
Разпоредбата на чл.4, ал.1 от КМЧП, към която чл.11 препраща,
предвижда, че международната компетентност на българските съдилища и
други органи е налице, когато: 1. ответникът има обичайно местопребиваване,
седалище според устройствения си акт или местонахождение на
действителното си управление в Р.Б.; 2. ищецът или молителят е български
гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Р.Б..
В конкретният случай, ответникът К. ХР. Т. има обичайно
местопребиваване в Р.Б., т.к. от 2019 година живее в гр.Ш. /обстоятелство,
което не оспорва/, а ищците ХР. К. Т. и ПР. К. Т. са български граждани, като
по делото липсват доказателства за придобито от тях канадско гражданство и
отказ от българско гражданство.
С оглед на това българският съд е международно компетентният съд,
който следва да разгледа предявените от тях искове за редовна издръжка и
издръжка за минало време.
Местно компетентният да разгледа предявените искове съд следва да се
определи по правилата на ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.112 от ГПК иск за издръжка може да се
предяви и по постоянния адрес на ищеца.
Подсъдността по чл.112 от ГПК представлява особена изборна
подсъдност, като правото на избор е предоставено единствено на ищеца, а
упражняването му дерогира правилото на общата местна подсъдност по
чл.105, ал.1 от ГПК по постоянния адрес на ответника.
В случая местната подсъдност не следва да се определи и съобразно
последното обичайно местопребиваване на Х. К. Т. и П. К. Т. в Р.Б., т.к. с
исковата молба не са предявени искове за разрешаване на спор между
родители относно упражняването на родителските права по чл.127, ал.2 от
СК, а искове за издръжка.
Съгласно наличните по делото доказателства, регистрирания постоянен
адрес на Х. К. Т. и П. К. Т. в Р.Б. е гр.С.З., ул.“***********, поради което
следва, че Районен съд – С.З. е местно компетентен по реда на чл.112 от ГПК
3
да разгледа предявените искове.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане, с което е оставено без уважение възражението на К. Х. Т. за
липса на международна компетентност на българския съд, както и
възражението му за местна неподсъдност на делото на Районен съд –С.З.,
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК Х. К. Т. и П.
К. Т. имат право на разноски в настоящото производство.
Частният жалбоподател следва да им заплати направените от тях
разноски в размер на 450 лв. за платено адвокатско възнаграждение,
съобразно представения с отговора им на частната жалба договор за правна
защита и съдействие от 27.04.2022 г.
Относно обжалваемостта на настоящия съдебен акт:
По силата на чл.28 от КМЧП определението за наличието или липсата
на международна компетентност подлежи на въззивно и касационно
обжалване.
Доколкото КМЧП не съдържа уредба относно допускането на
касационното обжалване на определението във връзка с международната
подсъдност, касационното обжалване е допустимо, ако са налице условията
на чл.274, ал.3 от ГПК във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Следователно в случая е приложима нормата на чл.274, ал.4 от
ГПК, според която не подлежат на обжалване определенията по дела,
решенията, по които не подлежат на касационно обжалване.
По силата на чл.280, ал.3 т.2 от ГПК не подлежат на касационно
обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, поради което
на основание чл.274, ал.4 от ГПК не ще подлежи на касационно обжалване и
въззивното определение за наличието или липсата на международна
компетентност по дело за издръжка.
Въззивното определение по чл.121 от ГПК във връзка с подсъдността
също не подлежи на касационно обжалване.
Ето защо настоящото определение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1935/30.03.2022 г., постановено по
гр.д.№ 325/2022 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта му, в която е
оставено без уважение възражението на ответника К. Х. Т. за липса на
4
международна компетентност на българския съд, както и възражението му за
местна неподсъдност на делото на Районен съд –С.З..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К. Х. Т., ЕГН – **********,
с адрес: гр.Ш., ул.“******* да заплати на Х. К. Т., ЕГН - ********** и П. К.
Т., ЕГН – **********, действащи лично и със съгласието на своята майка и
законен представител В. М. П., ЕГН – **********, всички с постоянен адрес:
гр.С.З., ул.“*********** сумата от 450 лв. / четиристотин и петдесет лева/ -
разноски пред настоящата съдебна инстанция за платено адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5