Р Е Ш
Е Н И Е № 33
Гр.Самоков, 05.02.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
състав,в открито съдебно заседание,проведено на двадесет и осми юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1320/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
М.И.Д. ***, ЕГН:**********,е предявила иск за развод
срещу И.Д.Д. ***, ЕГН:********** , като моли съд да прекрати брака между тях
,сключен на 10.10.1993 год. год., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на ответника.Моли упражняването на родителските права по отглеждането и
възпитанието на детето Мартин Иванов Д. ,роден на *** година да бъдат
предоставени на нея ,като на ответника бъде определен режим на лични отношения
с детето –всяка първа и трета събота и неделя от месеца ,за времето от 09.00
часа сутринта в събота до 18 часа в неделя ,без преспиване ,както и веднъж
годишно през лятото ,за период от две седмици ,който период да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката ,както и по време на официални
празници-Коледа и Великден, както и по всяко друго време след предварително
съгласуване между страните.Претендира ответникът да заплаща издръжка в размер
на 180 лева месечно,считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на обстоятелства ,обуславящи изменението или прекратяването й.Моли
съд а с решението да задължи ответника да превежда месечната издръжка по банков
път до 15-то число на месеца, ведно със законната лихва за периода на закъснението.
Ищцата не претендира заплащането на издръжка от ответника след прекратяване на
брака.Моли след прекратяване на брака ползването на семейното жилище ,находящо
се в гр.Самоков, кв.”Самоково”,бл.5, вх.В, ап.24,да бъде предоставено на нея и
на детето Мартин Иванов Д..Ищцата моли след прекратяване на брака.Желае след
прекратяване на брака с ответника да носи предбрачното си фамилното име
Димитрова.Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата М.И.Д. сочи ,че
с ответника И.Д.Д. са сключили граждански брак на 10.10.1993 год.От брака си
имат родени две деца-пълнолетната дъщеря Десислава И.Д. Мартин Иванов Д., роден
на *** год.-непълнолетен.Същата твърди ,ме през време на брака й с ответника
,са закупили семейното жилище –ап.24,находящ се в кв.”Самоково”,бл.5,вх.Б,ет.5
с документ за собственост,където и понастоящем живеят с детето Мартин Д..Твърди
,че в началото на месец ноември 2019 год. този апартамент е дарен на двете им
деца.Сочи,че през месец ноември 2019 год. ответникът е закупил лек автомобил
„Тойота Корола”, с рег.№ СО 4111 АН.Нямат дялове в търговски дружества и общи
влогове.
Ищцата твърди ,че в началото на брака й
с ответника ,съпружеските им отношения са протичали в разбирателство и хармония
,но постепенно в годините отношенията им са се изострили ,поради влечение на
ответника към алкохола и честите му уволнения от работа по тази причина.В
резултата на това страните през последните 8-9 години живеят в непрекъснати
скандали помежду си и при постепенно взаимно отчуждение. Излагат се твърдения
,че под влияние на честата употреба на алкохол, ответникът става изключително агресивен
към ищцата –напада я, обижда я ,отправя й всякакви
обвинения ,проявява физическа агресия, Сочи се ,че често свидетел на тези
конфликти взаимоотношения между страните, е техният син Мартин Д..
Ищцата сочи ,че през 2018 година изцяло
,без участието на ответника е направила основен ремонт на семейното жилище.Счита
,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен ,лишен от съдържание и съществува
само формално ,като вина за това има ответникът съпруг.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.Д.Д.
е отговорил на исковата молба ,като изцяло оспорва изложените в нея фактически
обстоятелства .Твърди се ,че семейното жилище е придобито от ответника през
време на брака с ищцата ,чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт
през 2002 година на нотариус Борислав Механджийки , като се твърди ,че ответникът
е изключителен собственик на семейното и че единствено той има принос в
придобиването на жилището ,тъй като за закупуването на имота се е разпоредил с
притежавани от него лихвотокчи от спестовния си влог ,които са лично
имущество.Не отрича ,че действително от няколко години отношенията му с ищцата
са се влошили ,но това не се дължи на твърдените в исковата молба причини, а
именно влечение на съпруга към алкохол и честите му уволнения от работа по
същите причини.Сочи се ,че през последните 5,6 години съпрузите живеят в
отделни стаи в семейното жилище и нямат никакви съпружески отношения ,брачната
връзка е разтрогната и е невъзможно да бъде възстановена.Ищцата по делото е
спряла да комуникира с ответника ,макар същият да се опитва да възстанови
контакта с нея.Твърди се ,че същата не желае възстановяване на съпружеските
отношения.Твърди се ,че разрив в отношенията между съпрузите е настъпил е
настъпил ,когато доходите на ответника са намалели ,при което ищцата е спряла
да общува с него и да го уважава.Следствие на това съпрузите са започнали да
живеят в непрекъснато неразбирателство.Ответникът оспорва твърденията на ищцата
в исковата молба ,че тя изцяло се грижи и издържа детето.Твърди, че тя често
отсъства от дома й.Заминавала на екскурзии със свои приятелки ,както в България
,така и в чужбина.За тези обстоятелства ответникът научавал от техни общи
познати , от социални мрежи , от сина им Мартин ,който му звънял ,за да му каже
,че майка му е заминала и е останал сам вкъщи.Твърди още ,че ищцата е
престанала да полага домакинските задължения ,както ида полага адекватни грижи
за детето им.Ответникът твърди ,че ежедневните грижи по отглеждането и
възпитанието на детето е поел изцяло той.Твърди се ,че ответникът няма вина за
настъпилото между него ищцата отчуждение.Това се дължи изцяло на промененото
поведение на ищцата и нежеланието на същата да комуникира с него.Поддържа се
,че тези отношения са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака,поради което ответникът моли бракът му с ищцата да бъде прекратен чрез
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ищцата.Моли съда да
предостави упражняването на родителските права спрямо детето Мартин Д. на него
и детето да живее с него в семейното жилище, а на ищцата да бъде определен
режим на лични контакти с детето –всяка първа и трета седмица от месеца ,за
времето от 17.00 часа в съботния ден и съответно до 17.00 часа в неделния ден;
един пълен календарен месец през лятото ,който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, както и по всяко друго време ,извън установения по-горе
режим,след изрично съгласие на ответника.Претендира заплащането от ищцата на
месечна издръжка в размер на 180 лева за непълнолетното дете Мартин Иванов Д..
Претендира предоставяне на ползването на семейното жилище на него.Не възразява
след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име
Димитрова.
Алтернативно ответникът моли в случай
,че съдът предостави семейното жилище на ищцата ,тя да бъде осъдена да му
заплаща сумата в размер на 200 лева месечно ,като обезщетение за ползване на
семейното жилище.
Алтернативно ответникът моли в случай
,че съдът предостави упражняването на родителските права на ищцата ,съдът да
постанови режим на лични контакти на бащата с детето ,подробно описан в отговора
на исковата молба.Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата – лично и с адв.Атанасова
поддържат предявените искове.Оспорва отговора на исковата молба.
Адв.Вададжийска–пълномощник на
ответника оспорва предявения иск и поддържа отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните ,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно приложеното по делото
удостоверение за граждански брак на община Самоков,издадено въз основа на акт
за граждански брак № 158/10.10.1993 год.,страните са сключили такъв на
10.10.1993 год., като жената е взела фамилното име на съпруга –Д..
Съгласно приложеното удостоверение за
раждане ,издадено въз основа на акт за раждане № 85/01.04.1997 год. на община
Самоков ,от брака съпрузите имат една дъщеря – Десислава И.Д. ,родена на ***
година-пълнолетна.
Съгласно приложеното удостоверение за
раждане ,издадено въз основа на акт за раждане № 96/06.04.2006 год. на община
Самоков ,от брака съпрузите имат един сън – Мартин Иванов Д. ,роден на ***
година-непълнолетен.
По делото са представени :Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ рег.№
22/26.03.1975 год. на Стопанска дирекция „Изграждане на населените места”
филиал-Самоков;Нотариален акт № 173, том ІІА,рег.№ 2975, дело № 344/2002 год.
на нотариус Борислав Механджийски ,с район на действие Районен съд –Самоков ,с
рег.№ 441,с който Драгомир Атанасов Д. и Девка Василева Д. са продали на И.Д.Д.
следния свой собствен недвижим имот :апартамент
№24, вх.Б,етаж 5 ,построен в блок № 5, в кв.212по плана на гр.Самоков,в
комплекс „Самоково”;Удостоверение ,издадено от ОП „Маркетинг ,туризъм и туристически
дейности” за получени от ответника И.Д.Д. доходи от трудови и/ или приравнени
към тях правоотношения за м.01.2019 г.-м.12.2019 год.;Епикриза на И.Д.Д. от
УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ” КЛИНИКА по Гастроентерология;Удостоверение изх.№
1100-298/14.04.2020 год.на Община Самоков ; Заповед за незабавна защита по
чл.18,ал.1 от Закона за защита срещу домашно насилие от 11.12.2019 год.
,издадена по чл.гр.д.№ 1223/2019 год. по описа на РС-Самоков.
По делото е разпитана свидетелката
Снежанка Любенова Шаранкова, от показанията на която се установява ,че същата
познава страните по делото.Същите са съседи.Твърди ,че ищцата и ответника са
много лоши отношения и непрекъснато има скандали между тях.Свидетелката живее в
апартамента под този на страните.Сочи ,че многократно е звъняла на ищцата да я
пита какво се случва и има ли нужда от помощ при пореден скандал.Твърди ,че
страните непрекъснато се карат,това се е случвало и в нейно присъствие.Твърди
,че ответникът отправя обидни думи към ищцата.Нарича я „Мърша” и с други обидни
думи.Твърди още ,че когато ответникът е пиян ,замеря ищцата с различни предмети
и заявява ,че присъствала 2,3 пъти на такава ситуация.Твърди ,че непрекъснато
чува, когато двамата се карат и се обиждат.Свидетелката твърди ,че причина за
неразбирателството между съпрузите и конфликтните отношения е честата и
прекомерната употреба на ответника на алкохол,твърди ,че ответника пие
постоянно.Сочи ,че от 2011 год.,от когато постоянно живее в гр. Самоков ,знае
,че ответника пие постоянно.Твърди ,че е имал кратки моменти на изтрезняване
,за около една седмица и след това започва отново да пие.Заявява ,че когато
ответникът пие алкохол става агресивен.Сочи ,че ищцата е отговорен родители
предимно тя се грижи за сина им.Заявява ,че знае ,че детето посещава курсове по
английски език,ходи на частни уроци по математика ,като разходите за това се
поемат от ищцата.Твърди ,че предимно М. се грижи за домакинството-чисти, готви
Не е виждала ответникът да домакинства.Заявява ,че когато се налага на ищцата
да излезе и ответникът не е бил вкъщи ,е оставяла детето Мартин при нея.Заявява,че
М. никога не е оставяла детето само.Заявява ,че не знае дали ответника
работи.Преди е работел в хотел „Ела” .Твърди ,че е била свидетел на скандали
между страните 2,3 пъти в жилището им и в присъствието на детето.Сочи ,че не е
виждала ответникът да полага грижи за детето.
В показанията си свидетелката Десислава
И.Д. –дъщеря на страните сочи ,че ищцата и ответникът са в непрекъснати
скандали и отношенията са им влошени от около 10 години.Твърди ,че причина за
неразбирателството между родителите й е пиянството на баща й.Твърди ,че когато
ответникът употребява повече алкохол става агресивен към ищцата.Сочи ,че не
живее с родителите си от пет години ,тъй като е омъжена и има малко дете.Майка
й помага за детето и почти всеки ден се
чуват по телефона.Твърди ,че за брат й Мартин се грижи ищцата .Купува му дрехи ,дама
му дневни ,плаща му уроците по английски език и математика.Свидетелката твърди
,че майка й където и да отиде ,винаги се обажда и поддържат контакт.Оставя пари
на Мартин или на нея ,ако сумата е по-голяма.Според свидетелката ответникът не
се грижи за сина си.Твърди ,че
ответникът не дава пари на Мартин ,не го
води никъде и не се интересува от
училището и уроците на брат й.Тези обстоятелства свидетелката ги знае от майка
си и брат й.Твърди ,че баща й става агресивен, когато е пиян.Чува се с
ответника само по празници.Сочи ,че майка й поддържа домакинството, чисти и
пазарува, правила е ремонт на апартамента с нейни средства.Твърди ,че докато е
живеела заедно с родителите й скандалите
между тях са били ежедневие.Знае от майка й,че с брат й спят в една стая и се
заключват всяка вечер ,защото когато се прибира пият ответника започва да ги
тормози.Сочи ,че докато разговаря с майка си по телефона,чува как баща й
подвиква на майка й и я нарича с грозни думи.
От показанията на свидетеля Румен Д.Д.
–брат на ответника се установява ,че страните живеят в наследствено жилище от техните родители в квартал Самоково
,бл.5Сочи ,че ответникът работи като сервитьор в хотел „Арена”-Самоков.Не знае
дали ищцата работи.Сочи,че до преди няколко години е поддържал чести контакти с
ответника и ищцата, като близки роднини., но вече не се събират.В последните
години рядко се среща с ответника ,в отсъствие на ищцата. Знае ,че страните са
в конфликтни отношения,не поддържат съпружески отношения и обитават отделни
стаи.Заявява,че ответникът не злоупотребява с алкохол.Употребява алкохолна семейни
тържества.Сочи, че преди 10-15 години ответникът е получил стрес .Баща му е бил
на тежко болен и ответникът се е грижел за него .Следствие на преживения стрес
ответникът е получил заболяване на панкреаса и е постил в болница ИСУЛ.През
време на престоя си там само свидетелят и жена му са се грижели за него.Ищцата
въобще не се е интересувала от неговото състояние .Заявява ,че ответникът се
грижи за детето.Готви му .Осигурява му средства за училище ,за тренировки, дава
му джобни.Свидетелят твърди, че по думите на детето Мартин ищцата често
отсъствала от вкъщи.Ходела на екскурзии в Турция ,Италия ,Сърбия ,Северна
Македония ,ходела на почивки на море и на други места.Заявява ,че в отсъствие
на ищцата ,ответникът много добре се грижел за детето,справял се с домакинството.Свидетелят
сочи ,че когато са се събирали семейно на празници като Коледа ,Великден и
други празници не е имало скандали между ищцата и ответника.Заявява ,че не е
присъствал на скандали между съпрузите.Когато е свободен и ищцата я няма посещава
брат си.Твърди ,че ответникът не пие ,тъй като боледува пие билки и спазва
диета.Позволява си 50,100 гр.алкохол и то само на тържества и празници.
В показанията си свидетелката Жана
Веселинова Д. –снаха на ответника и съпруга на свидетеля Румен Д. сочи ,че от
няколко години общуват само с ответника.Знае ,че ищцата и ответникът не са в
добри отношения.Като причина за влошените им отношения свидетелката сочи
недостатъчните грижи ,които полага ответника за семейството според
ищцата.Според свидетелката ответникът винаги се е грижел за семейството ,за
децата и сега също с грижи за дето Мартин,когато майка му отсъства от
вкъщи.Сочи ,че ищцата често ходи на екскурзии и почивки без децата и ответника
.Качва снимки в социалните мрежи ,казвала и на свидетелката.Сочи ,че ответникът
работи в хотел „Арена”-Самоков.Не знае дали ищцата работи.Сочи ,че постепенно
отношенията между съпрузите са се влошили .Според свидетелката ищцата не се е
грижела достатъчно за семейството ,за децата си.Непрекъснато работела.Свекърва
й се грижела за децата.Твърди ,че ответникът не употребява често алкохол, тъй
като е болен.Сочи ,че след смъртта на баща му ,за когото се е грижел,се е
разболял.Бил е хоспитализиран в болница ИСУЛ.За времето на престоя му там ,само
свидетелката и свидетеля Румен Д. са го посещавали и грижили за ответника.През
това време ищцата не е идвала да види ответника .Сочи ,че ответникът е купил
футболен екип на Мартин ,който тренира футбол, както и колелото му.Тези
обстоятелства ги знае от ответника.Заявява ,че И.Д. се грижи за
домакинството.Когато М. е на екскурзия или на почивка ,ответникът се грижи за
детето.
Изслушан пред съда непълнолетният
Мартин Иванов Д. заявява ,че родителите
му –ищцата и ответникът непрекъснато се карат и това положение е така от 4,5
години.Детето заявява ,че родителите му се карат ,защото баща му постоянно се
напива и вдига скандали.Ищцата и ответникът не си говорят.Детето сочи ,че баща
му не е проявявал физическа агресия към майка му ,а само я обижда.Сочи ,че и
двамата родители се грижат за него.Баща му се държи добре с него ,не проявява
агресия към него.Заявява ,че иска да остане да живее с майка си .С нея се
чувства по-добре.Детето заявява ,че ответникът употребява алкохол и често
прекалява с него.Когато прекали става избухлив ,да крещи .Идва в стаята ,където
спят ищцата и детето и започва да я обижда,да се държи грубо.Детето заявява ,че
не се страхува от баща си .Той никога не е проявявал спрямо него агресия ,но
предпочита да живее с майка си.Детето е ходило на екскурзии с майка си в
страната ,в чужбина не е придружавал.Според детето отношенията между родителите
му не могат да се подобрят и да останат да живеят заедно като семейство.Не се е
опитвал да ги помири и счита ,че е по-добре да се разделят.Заявява ,че баща му
не осъзнава ,че има проблем с алкохола.Заявява ,че през времето, когато
родителите му не се карат ,двамата не си говорят.
По делото е изискан и представен
Социален доклад за детето Мартин Иванов Д. от Дирекция „Социално подпомагане”
,отдел „Закрила на детето.
Според заключението на вещото
лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза наемната месечна цена на семейното жилище, находящо се в гр.Самоков, кв. ”Самоково”,бл.5,
вх.В, ап.24 е 180 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от
съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Дълбокото
и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност, уважение,доверие
и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност
за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2
ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски
обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява
желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение на страните/съпрузите/ и от
показанията на свидетелите съдът прави извод ,че в конкретния случай е налице
нежелание на съпрузите да поддържат такава връзка,което им поведение обективно
допринася за дълбокото разстройство на брака.Съдът приема,че еднозначно и
категорично заявеното и поддържано нежелание на ищцата да запази брачния съюз
изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със
съдържание-партньорство със съпруга си-ответникът И.Д.Д..Съдът приема,че е
налице нежелае за запазване на брачната връзка и от съпруга ,като в процеса не
се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на
съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е
дълбоко и непоправимо разстроен. Не съществува вече взаимната привързаност,
уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата липсва желание за
полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството
и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между
съпрузите.Еднопосочни са становищата на страните, че понастоящем бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен. Поради това същият е лишен от присъщото му
съдържание на физическа, духовна и емоционална общност.Така продължаването на
неговото съществуване е само формално и не е оправдано с оглед интересите на
съпрузите и на обществото. Ето защо бракът между ищцата и ответника следва да
бъде прекратен чрез развод.
По вината.
Законът задължава съда да даде оценка за
поведението на съпрузите, довело до изпразване на брачния съюз от придаденото
му съдържание,ако и доколкото това е поискано от някой от тях-чл.49,ал.3 от СК.В случая такова искане е направено от ищцата с исковата молба и от ответника
в отговора на исковата молба, поради което съдът дължи произнасяне по този
въпрос.
По
делото се установи ,че около 8-9 години съпрузите са в конфликтни отношения ,въпреки
съвместното съжителство съпрузите не живеят добре –има ежедневни скандали
,обиди ,проява на физическа и психическа агресия от съпруга спрямо
съпругата,злоупотребата с алкохол от страна на ответника ,който е причина за
агресивното поведение на последния спрямо ищцата, като често свидетел на тези
конфликтни взаимоотношения е синът на страните.Двамата съпрузи са се отчуждили
помежду си и връзката им съществува само формално.Причина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака е поведението на ответника.По
делото се установи от събраните доказателства,че ответникът често злоупотребява
с алкохол и в нетрезво състояние става агресивен ,груб ,невъздържан, вдига
скандали ,отправя вулгарни и обидни думи спрямо ищцата,често в присъствието на
детето Мартин Д..Съдът приема ,че това поведение е против разбирането за брака,
разбирателството и компромисът.Осъществяваните от ответника спрямо ищцата по време
на брака психически тормоз,вербална агресия ,грубост, злоупотребата с алкохол
безспорно представляват негово противобрачно поведение.То противоречи на
основните принципи, на които се изграждат брачните отношения съгласно чл. 2, т. 6 и 7 и чл. 14 от СК и е
израз на липса на уважение у ответника към ищцата и на зачитане на нейната
личност, както и е отрицание на разбирателството в семейството.
Липсват доказателства ,противно на твърденията на ответника
,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ищцата.Доводите
на ответника в тази насока са неоснователни и недоказани.Изцяло недоказано
остава твърдението на ответника, че ищцата е спряла да комуникира с него и да
го уважава след като доходите му са намалели и това е довело до разрив в
отношенията им,както и че е отказала да полага грижите за домакинството, а така
също и че е отсъствала от дома си по 2-3 дни в седмицата
Поради това съдът намира ,че именно неправомерното
поведение на ответника представлява неговото брачно поведение ,довело до
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака .С оглед на това съдът
следва да прекрати брака между страните ,като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на ответника.Противобрачното му поведение е довело до отчуждаването между
страните, което е разрушило трайно и непоправимо семейната общност.Бракът е
формален и лишен от съдържанието ,предписано от закона ,поради което
съществуването му е неоправдано за страните и роденото от брака дете.Това
налага същият да бъде прекратен на основание чл.49,ал.1 от СК ,като дълбоко и непоправимо
разстроен ,по вина на съпруга.
Упражняването
на родителските права спрямо непълнолетното дете .
Правната
норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни няколко критерия, които следва
да се приложат при решаване на спора на кого от двамата родители да се
предостави упражняването на родителските права. Като такива са посочени:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съдът разполага
със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и
относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди
по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни
правила.
Тъй като
водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка
и за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в
ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на:
желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики,
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи
отношение към детето.
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС
обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските
права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод,
като дава подробни указания. Изрично е посочено, че тъй като законът изисква
мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на конкретния случай,
"от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства
на разглеждания случай". Следователно съдът е длъжен да извърши преценката
си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на
родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички
съотносими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските
качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на
изразената му готовност да живее с детето/не само като заявление, но и като
реално предприети действия за това/, изследвайки към кого от двамата родители в
по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят
разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да
разчита, съобразява социалната среда, в която предстои да живее детето след
развода /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите
родителя лица/, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности,
начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. При положение,
че е необходима комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства, не може да се приеме, че полът и възрастта на
детето може да са определящи за решението на съда на кого да предостави
упражняването на родителските права. Те са част от всички съотносими при
преценката обстоятелства и извършената само въз основа на тях преценка не може
да бъде определена като точна и задълбочена.Следва да се извърши
цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от
обстоятелства при решаване на спора за родителски права, като приоритет има
интересът на децата. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени
на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е
по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро
възпитание и изграждане като личности.
В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че
преценката за обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на
родителските права не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен
анализ на обстоятелствата на конкретния случай.В определени случаи,
възпитателските качества, моралният облик или привързаността на детето към един
от родителите могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо,
че другият родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава
детето. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази
и установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата
личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия
родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради; доколко във взаимните
си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика.
За да прецени при кой от родителите следва да остане детето, съдът се
съобрази с всички посочени по-горе обстоятелства, които законът и съдебната
практика са наложили. Съдът счита, че и двамата родители имат необходимите
възпитателски качества, както и че двамата са привързани и обичат детето
си.Установи се ,че и двамата полагат грижи за него Поведението на всеки един
спрямо детето обаче влияе на неговото възпитание и израстване.Установи се ,че
Мартин Д. е привързан към майка си , но има изградена емоционална връзка и с
баща си.Детето е наясно и разбира сложната ситуация в семейството ,както и че
влошените отношения между родителите са следствие на злоупотребата с алкохол от
ответника,грубото и агресивно поведение спрямо ищцата.Изслушан пред съда ,Мартин
Д. категорично заявява, че желае да живее
с майка си.
В обобщение настоящият състав счита, че родителските права спрямо
непълнолетното дете Мартин Иванов Д. към този момент следва да бъдат предоставени
на майката, като при нея бъде определено и местоживеенето на детето, а на бащата
бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето.
Съдът не
поставя под съмнение обичта на бащата изпитва към детето, нито възможността да
осигури средства за живеене на детето. При съпоставяне на двете съвкупности от
обстоятелства в полза на всеки родител, съдът дава превес на тези, които счита
за максимално съответстващи на заложените от правните норми критерии,като се
ръководи изцяло и единствено от най-добрия интерес за непълнолетното дете и е
констатирал къде безспорно той ще бъде максимално защитен.
Относно режима на
лични отношения на бащата с детето.
Съдът намира ,че на бащата следва да бъде определен
следния режим на лични контакти с детето, а именно:всяка първа и трета събота и
неделя от месеца ,за времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспиване;всяка четна година за рождения ден на детето –четвърти април- при
бащата с преспиване;За рождения ден на бащата –девети ноември –при бащата с
преспиване ;За Коледните празници на всяка нечетна година с преспиване ,считано
от 23 декември от 17.00 часа до 26 декември до 17.00 часа;За Новогодишните
празници на всяка нечетна година с преспиване ,считано от 17.00 часа на 29
декември до 17.00 часа на 1 януари;За Великденските празници на всяка нечетна
година с преспиване, считано от 17.00 часа на четвъртък до 17 часа в
понеделник;За пролетната ваканция всяка четна година с преспиване през цялата
ваканция ;Един пълен календарен месец през лятото,който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Относно издръжката
на детето.
Родителите са длъжни да се грижат за своите деца,
която грижа включва и материалното им обезпечаване с прехрана, облекло и др.При
развод между родителите, това нормално изпълнение на задължението за грижа на
децата от родителя комуто не се предоставят за упражняване родителските права,
т.е. от неполагащия непосредствено грижи за децата родител следва да се замести
от определен от съда паричен еквивалент. Размерът на издръжката следва да се
определи съобразно реалните нужди на децата и доходите на родителите.Нуждите на
децата се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др.Възможностите на
родителя, който дължи издръжка е обективен показател за размера й и се определя
от доходите му, обстоятелството дали има други деца ,за които също е длъжен да
се грижи и др.Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и
възпитание децата.Съдът следва да определи конкретния размер на издръжката с
оглед възможностите на дължащия издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед
правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били
задоволени, ако родителите живееха
заедно.
Съгласно разпоредбата на чл.143,ал.2 от СК ,родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца ,независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Родителите
безусловно дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.
Критерият за определяне размера на издръжката е
посочен в нормата на чл.142 от СК ,съобразно която размерът се определя от
нуждите на децата и от възможностите на родителя ,като минималната издръжка на
едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата.За
определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието
,здравословното състояние и другите обстоятелства, които са от значение за
случая.Възможностите на лицата ,които дължат издръжка се определят от техните
доходи ,имотното им състояние и квалификация.
Детето е на възраст 14 години. От данните от социалния
доклад се установява ,че двамата родители работят –ответникът работи като
сервитьор в хотел „Арена”-Самоков , а ищцата в хотел „Олимп” като сервитьор.
С оглед нуждите на децата и възможностите на техните
родители да доставят издръжка съдът намира, че за задоволяване потребностите на
непълнолетното дете Мартин Иванов Д. е необходима сумата в размер на 180.00
лв.,като от така определената сума ответникът ще следва да доставя сумата от
165.00 лв. ,като разликата ще се покрива от майката.Досежно размера на доходите
на ответника ,не се установи той да издържа други свои низходящи или възходящи,
както и да има разходи за поддържане на живота и здравето си ,които да
изчерпват доходите му до степен да няма средства за собствената си издръжка,
т.с. няма да представлява особено затруднение за него.Задължението на родителя
за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно по своя
характер. Издръжката се дължи независимо дали родителят може да се издържа от
своето имущество или не, както и независимо от това дали упражнява родителските
права върху детето или не.Майката следва да поеме издръжката на детето до необходимия
размер ,тъй като тя е в работоспособна възраст и получава трудови доходи,
осъществява ежедневните грижи и възпитанието на детето.Ответникът следва да
заплаща определения размер на месечната издръжка от 165.00 на лично на детето
Мартин Иванов Д., роден *** год. ,със знанието на майка му М.И.Д., считано от
27.12.2019 год./датата на подаване на исковата молба/ до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване ,ведно със законната лихва за
забава за всеки просрочен месец до окончателното изплащане,като отхвърля предявения
иск за разликата до 180.00 лева ,като неоснователен.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за издръжката.
По отношение на семейното жилище.
И двамата съпрузи са поискали да им се предостави
ползването на семейното жилище, а тъй като от брака им има непълнолетно дете
съдът и служебно дължи произнасяне по въпроса- чл. 56, ал. 1 от СК.
Семейното жилище,
находящо се гр.Самоков, кв.”Самоково”,
бл.5, вх.В, ап.24 е придобито по време на брака между страните, установено от
приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 173,том ІІА, рег.№
2975,дело № 344 от 2002 год. на нотариус Борислав Механджийски с район на
действие РС-Самоков и представлява съпружеска имуществена общност.
В съответствие с установеното относно семейното жилище
и с решението си относно упражняването на родителските права съдът следва да
предостави на ищцата ползването на семейното жилище, находящо се в град
Самоков, кв.”Самоково”, бл.5, вх.В, ап.24. В интерес на детето е да живее в семейното жилище и в съответствие с
тези интереси на детето в това жилище следва да живее и неговата майка, на
която съдът предоставя упражняването на родителските права.
На
основание чл. 57, ал. 1 и 2 от СК във връзка
с чл.56,ал.5 от Семейния кодекс, съдът с настоящото бракоразводно решение
следва да определи наем в размер на 90.00
лева месечно за предоставеното на ищцата за ползване семейно жилище, половината
от определената със заключението на вещото лица наемна цена, считано от
постановяване на решението.Този наем се дължи от ищцата на посочените
основания. Императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от СК
установява, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването
на семейното жилище по чл. 56,
ал. 1, 2,
3 и 5 от СК възниква
наемно отношение. Ответникът е направил искане по чл. 57, ал. 2 от СК
съдът да определи размера на наема. Съдът като съобрази ,че по силата на същата
разпоредба не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца
жилищна площ, намира че щом за детето Мартин не се дължи наем, наема дължим от
ищцата за ползването на семейното жилище е 90.00
лева месечно до настъпване на обстоятелства за изменяването му по чл. 57, ал. 2 предложение
последно СК.
След прекратяването на брака съдът намира ,че жената
следва да носи своето предбрачно фамилно име –Димитрова, както е пожелала.
Съгласно
разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски в
производството,както следва: 25.00 лева държавна такса в полза на РС-Самоков и
700 лева адвокатско възнаграждение ,допълнително държавна такса в размер на
25.00 лева на основание чл.6,т.2 от Тарифа за държавните такси ,които се
събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс ,както и таса в размер
на 118,8 лева на основание чл.7, т.2 от същата тарифа.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА ,сключен на 10.10.1993 година с акт №
158/10.10.1993 година на Община Самоков ,между М.И.Д. ***, ЕГН: ********** и И.Д.Д.
***, ЕГН:**********, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание
чл.49,ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА ,че ВИНА за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака има мъжа
- И.Д.Д..
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на непълнолетното дете Мартин Иванов Д.,роден
на *** год., ЕГН:**********, предоставя на майката М.И.Д., ЕГН:**********, като
бащата И.Д.Д. ще има следния режим на лични отношения с детето: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца ,за времето от 09.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с преспиване;всяка четна година за рождения ден на детето
–четвърти април- при бащата с преспиване;За рождения ден на бащата –девети
ноември –при бащата с преспиване ;За Коледните празници на всяка нечетна година
с преспиване ,считано от 23 декември от 17.00 часа до 26 декември до 17.00
часа;За Новогодишните празници на всяка нечетна година с преспиване ,считано от
17.00 часа на 29 декември до 17.00 часа на 1 януари;За Великденските празници
на всяка нечетна година с преспиване, считано от 17.00 часа на четвъртък до 17
часа в понеделник;За пролетната ваканция всяка четна година с преспиване през
цялата ваканция ;Един пълен календарен месец през лятото,който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА И.Д.Д. ***, ЕГН:********** да
заплаща на Мартин Иванов Д., ЕГН:********** лично със знанието на неговата
майка М.И.Д. *** месечна издръжка в размер на 165.00 лева, считано от 27.12.2019
год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска ,до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 180.00
лева ,като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242,ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ ,находящо се в гр.Самоков,
кв.”Самоково”-апартамент № 24, в бл.5,вх.Б,ет.5 ,съпружеска имуществена общонст
се предоставя за ползване на М.И.Д. и роденото през брака дете Мартин Иванов Д.,
ЕГН:**********, КАТО като на основание чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 56, ал.
5 от СК ОПРЕДЕЛЯ наем за М.И.Д. 90.00 лева месечно до настъпване на
обстоятелства за изменяването му по чл. 57, ал. 2 предложение
последно СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име – Димитрова .
ОСЪЖДА И.Д.Д. ***, ЕГН:********** ***
да заплати на М.И.Д. *** сумата от 725 лева ,представляваща направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Д.Д. *** да заплати по сметка
на РС-Самоков сумата 25.00 държавна такса.
ОСЪЖДА И.Д.Д. *** да заплати по сметка
на РС-Самоков такса в размер на 118.8 лева на основание чл.7,т.2 от Тарифа за държавните
такси ,които се събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: