Решение по дело №25/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2020 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20207240700025
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

60                                                  10.03.2020 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:       

                                                       

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретар  Минка Петкова                                                                            

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 25 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ХХХХХ, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Патриарх Евтимий“ № ХХ,  представлявано от управителя Т.В.Н., подадена чрез пълномощника адв. С.Т., против Решение № 635 от 27.11.2019 год., постановено по АНД № 2356/ 2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 455395-F484902/ 05.08.2019год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че при издаване на НП е била нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, който порок не е бил съобразен от въззивния съд. В обстоятелствената част на наказателното постановление е отбелязано, че проверката била направена на 22.04.2019 год. в 13.25 часа, а отчета с нулиране и запис е отпечатан в 18.53 часа на 22.04.2019 год., в който отчет е включена и регистрираната сума от 25.00 лв. с ФКБ №22/19.04.2019 год. в 12.05 часа., т.е. налице е логическо противоречие водещо до неяснота и съответно незаконосъобразност на санкционния акт. Поддържа, че житейски било недопустимо проверката да е извършена в 13.25 часа, а дневният отчет за 19.04.2019 год. да е отпечатан пет часа по-късно. На следващо касаторът сочи, че неправилно районният съд е приел липса на предпоставките, регламентирани в закона, процесният случай да бъде квалифициран като маловажен такъв, а такава преценка не е била направена и от наказващият орган. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП - Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.  Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „А.Б.“ ЕООД против НП № 455395-F4844902/ 05.08.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №F484902/07.05.2019 год., с което на касатора, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.185, ал.2, изречение второ, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредбата №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.  Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършване на проверка на 22.04.2019 год. в 13.25 часа в обект – студио за красота „Астери“, находящ се в гр. Стара Загора, бул. ”Патриарх Евтимий”№122, стопанисван от „А.Б.”ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК ХХХХХ, е констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство Perfect S 01KL  с ИН на ФУ DY 417778 и ИН на ФП 36574546 за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. При отпечатване на КЛЕН /отчет контролна лента/ от ФУ с ИН ФУ DY 417778 и ИН на ФП 36574546 за периода 01.01.2019 год. – 22.04.2019 год. се установило, че на дата 19.04.2019 год. е издаден ФКБ №000022/19.04.2019 год. в 15:07 часа с реализиран оборот на стойност 25.00 лв., но не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края на работния ден. Отчет с нулиране от ФУ е отпечатан в 18.53 часа на 22.04.2019 год. под №000031 с фиск. памет №36574546 с общ оборот 185 лв., като този оборот включва и регистрираната сума на ФКБ №000022/19.04.2019 год. в 15:07 часа на стойност 25.00 лв. Нарушението не води до неотразяване на приходи. Нарушението е установено и документирано с ПИП №0408034/22.04.2019 год.

За да потвърди наказателното постановление Старозагорският районен съд е приел, след подробен анализ на описаните в констативния протокол факти, както и на събраните по делото гласни доказателствени средства, че нарушението е безспорно установено. При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.  А неизпълнението на задълженията по наредбата са довели до извършването на деяние, което покрива белезите на твърдяното в случая административно нарушение. Въз основа на което районният съд е обосновал краен извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.  

Така постановеното решение е правилно.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че в процедурата по издаване на АУАН F484902/07.05.2019 год. и на НП №455395-F484902/05.08.2019 год. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, т.е. такива, които да ограничават правото на защита на санкционираното лице, както правилно е прието и от районния съд. Неоснователно е изложеното в касационната жалба за наличие на логическо противоречие в наказателното постановление. Безспорно е, че проверката е била извършена на 22.04.2019 год. в 13.25 часа, за което е съставен и съответния протокол. В същия е отразено, че не е бил разпечатан дневен отчет за дата 19.04.2019 год., когато е била реализирана продажба на стойност 25.00 лв. Разпечатаният дневен отчет в 18.53 часа е такъв за работния 22.04.2019 год. и в него е включена продажбата от 19.04.2019 год. Необходимо е да се отбележи, че акта за установяване на административно нарушение е съставен не в деня на извършване на проверката, а едва на 07.05.2019 год. – т.е. повече от две седмици след извършването на проверката. Именно тогава е бил представен и дневния финансов отчет от дата 22.04.2019 год., който е част от преписката и е логично да бъде приложен към преписката и описан в наказателното постановление, доколкото чрез него се удостоверява, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Не е спорно също така, че в хода на проверката е извършена разпечатка на КЛЕН /лист 24 и сл.от АНД №2356/2019 год. на РС Стара Загора/ и периодичен отчет, от които разпечатки се установява и процесното нарушение.

Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, в редакцията си към датата на извършване на проверката и датата на извършване на нарушението, изисква лицето по чл.3 да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. Доколкото не е спорно, че на 19.04.2019 год. е била регистрирана продажба на стойност 25.00 лв., то за касатора е съществувало задължение в края на работния ден да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Безспорно установеното по делото неизпълнение на това задължение налага несъмнен извод за осъществен състав на административно нарушение, правилно квалифицирано от АНО като такова по чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Настоящият касационен състав не споделя изложените от касатора доводи, че          по отношение на процесното административно нарушение, би могло да се приеме наличието на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.  

Противно на твърдяното в касационната жалба, в обжалваното наказателно постановление, макар и твърде лаконично, наказващият орган е посочил, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В оспореното решение на районния съд също са изложени съображения за липсата на основания да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Следователно преценка за това, че конкретното деяние не представлява маловажен случай на нарушение, е била извършена както от наказващия орган, така и от въззивния съд.   

В настоящия случай наложената на касатора имуществена санкция по чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, е в минимален размер от 500.00 лв. и няма основание да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради факта, че нарушението е отстранено след неговото установяване. Законодателят със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на маловажния случай. Сами по себе си обстоятелствата, че търговецът не е допускал нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични задължения; че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, не са достатъчни нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая тези обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в законово регламентирания минимален размер. Обстоятелствата по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от всички останали случаи на същото административно нарушение.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение № 635/ 27.11.2019 год., постановено по АНД № 2356/ 2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/  29.11.2019г./, „А.Б.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - Пловдив сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛЯ Решение № 635/ 27.11.2019 год., постановено по АНД № 2356/ 2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Патриарх Евтивмий“№ХХ, представлявано от управителя Т.В.Н., да заплати на Териториална дирекция на НАП Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                                                     2.